На 24 ноември 1971 г. добре облечен мъж с дипломатическо куфарче се приближава до касите на авиокомпанията "Northwest Orient Airlines" в Портланд, щата Орегон. Представя се под името "Дан Купър" и си купува еднопосочен самолетен билет за Сиатъл, щата Вашингтон.

Ако сте пътували в последните години със самолет със сигурност знаете какви са мерките и проверките по летищата. Не така е било преди няколко десетилетия. Да пътуваш със самолет по вътрешна линия е било толкова просто, колкото днес да пътуваш с влак или автобус. Просто отиваш, купуваш си билет и се качваш. Няма нужда да показваш документ за самоличност и дори няма да бъдеш проверяван с метален детектор за оръжия.

"Дан Купър" се качва на полет 305 изпълняван от Боинг 727-100 и заема място 18C (според други източници е заел 18E или 15D). Пали цигара и си поръчва бърбън със сода. В последствие другите пътници ще го опишат като мъж в средата на 40-те, висок между 1.78 и 1.83 метра. Носи черен дъждобран, мокасини, тъмен костюм, бяла риза и черна вратовръзка, на която има седефена игла.

Полет 305 излита в 3 без 15 следобед като едва една трета от местата са заети. Нормално полетът до Сиатъл продължава 30 минути. Малко след като излитат Купър дава бележка на една стюардеса. Точният текст не се знае, защото в последствие Дан Купър си взима обратно листчето, но това което стюардесата си спомня е, че на него пише, че в куфарчето има бомба. Съобщението е напечатано изцяло с големи букви. Жената сяда до човека и той отваря куфара, в него има осем червени цилиндъра свързани с жици. Дали е истинска бомба или имитация? Никой не знае.

Похитителят казва исканията си - 200 000 долара и четири парашута, а на летището в Сиатъл да чака цистерна с гориво, която да презареди самолета. Стюардесата предава исканията в пилотската кабина, от където те са изпратени до контролната кула в Сиатъл.

След това самолетът кръжи около два часа над града, за да могат властите да съберат исканата сума и да намерят парашути. На останалите пътници е съобщено, че не кацат поради "дребни технически трудности". През това време човекът представил се като Дан Купър си поръчва втори бърбън, плаща си го и дори иска да остави ресто на стюардесата, но тя отказва да го приеме. Той прави много добро впечатление на екипажа. Възпитан е и не проявява никаква нервност. Дори предлага да поръча храна за хората, когато кацнат в Сиатъл. През това време полицията снима всички банкноти, за да може после да ги издири до серийните номера.

В 5:39 следобед самолетът каца на летището в Сиатъл. Тук Купър получава исканите от него пари и парашути. След това освобождава другите пътници и повечето членове на екипажа. Следващото, което иска, е отново да излетят, този път в посока Мексико сити.

Във въздуха Дан Купър нарежда на всички останали членове на екипажа да се затворят в пилотската кабина. Последно го виждат как връзва нещо около кръста си (пакетите с пари?). Около 20:00 сигнална лампа на таблото известява, че стълбата за спускане е активирана и вратата в задния край на самолета е отворена. В 22:15 самолетът каца на летището в Рено, вратата все така е отворена, а стълбата спусната. Агентите на ФБР обграждат машината, защото все още не е сигурно дали похитителят наистина е скочил. Претърсват целият самолет, но той не е открит. Явно наистина е скочил по някое време.

Карта показваща откъде е прелетял самолета и къде са открити парите:

На борда на самолета са намерени 66 неидентифицирани отпечатъци и вратовръзката на Дан Купър. Полицията разпитва всички свидетели и съставя рисунка на похитителя. Започва издирването на заподозрени. Първоначално един от потенциалните извършители е някой си Д.Б. Купър, който е имал полицейска регистрация за стари дребни криминални прояви. Той бързо е отхвърлен като заподозрян, но вестниците нямат време на проверяват фактите, те бързат да пуснат сензационната новина. Така по новините излиза съобщението, че похитителят се казва Д.Б. Купър. Случаят остава под това име в историята.

През следващите месеци е претърсена огромна площ в щата Вашингтон, понеже не е ясно кога точно е скочил Дан Купър и колко време е падал преди да разпъне парашута. С хеликоптери и пеша полицаите претърсват гори и поля, чукат на вратите на местните ферми и проверяват дали похитителят не се е скрил в някоя от тях. През пролетта на 1972 армията също се включва в издирването. Подводница пък претърсва езерото Меруин. Резултатът от цялото това търсене? Едно по-старо изчезване е разрешено. В една изоставена постройка е открит скелет, който се оказва на тинейджърка изчезнала преди време. От самият Дан Купър обаче няма и следа.

Номерата на банкнотите са разпространени първо до банки и финансови институции в САЩ, а след това до полицейските служби по света. Накрая са обявени дори публично. Обещани са огромни награди за всеки, който намери такава банкнота. От това се възползват двама фалшификатори, които правят фалшиви банкноти със серийните номера на парите дадени на Купър. Един журналист им плаща 30 000 долара за интервю, защото заради тези фалшиви банкноти е убеден, че си говори с истинския похитител на самолета.

Появяват се и психично неуравновесени хора, които твърдят, че те са истинския Д.Б. Купър. Те са готови да влязат в затвора, само и само да получат 15 минути слава по медиите. Появяват се и имитатори, които на свой ред пробват да отвлекат някой самолет с цел откуп и насред полета да скочат от него. Някои от тези имитатори дори имат известен успех.

През 1978 ловец намира в гората напечатани инструкции за това как се спускат стълбите на Боинг 727. Откритието е направено на 21 километра източно от Касъл Рок, Вашингтон. Това е на север от езерото Меруин и попада в потенциалната зона, в която може да е скочил Дан Купър.

През февруари 1980 осем годишно дете рови песъчливия бряг на река Колумбия на 14 километра от Ванкувър, щата Вашингтон. Момчето намира три пакета със силно увредени пари. Проверката показва, че това са част от парите дадени на Купър. В два от пакетите има по 100 броя двадесет доларови банкноти, а в третия има 90. Тоест 10 банкноти липсват.

Прецизно изследване на парите показва, че те са довлечени от водата, изхвърлени са на брега и са засипани от естествените процеси с пясък. Никой не ги е закопал нарочно.

Това откритие води до хипотезата, че Купър е паднал в реката или в някой от многобройните ѝ притоци. Вероятно се е удавил, а парите са отнесени от течението. В района е направено ново претърсване, но нищо повече не е открито.

Вместо загадката да се разреши, се повдигат нови въпроси. Защо 10 от банкнотите липсват? Не е голяма вероятността три от пакетите да бъдат носени от водата през цялото време заедно и да бъдат изхвърлени на едно и също място на брега. Освен това геоложки проучвания на пласта пясък, в който са намерени пакетите, навежда на мисълта, че пакетите са попаднали там след 1974 година. Но това противоречи с друг факт - пакетите трябва да са затрупани с пясък през първите една-две години след скока на Купър от самолета през '71-ва , иначе придържащите гумени ластици са щели да се разложат и парите да се разпилеят.

Само около месец след като момчето намира банкнотите се случва едно катастрофално събитие. На 27 март 1980 г. изригва вулканът Сейнт Хелън. Това предизвиква кални потоци и наводнения върху огромни площи. 57 души загиват. Експертите предполагат, че това събитие е заличило абсолютно всички доказателства по случая Д.Б. Купър. Действително през следващите години нещата, които ще бъдат намирани, няма да имат връзка със случая, освен може би едно откритие от настоящата 2024 г., което в крайна сметка може да разплете случая. Но за това след малко, нека караме подред.

През 1981 не далеч от мястото на намирането на парите е намерен човешки череп. Медиците обаче установяват, че той е на жена, вероятно от индиански произход.

И до днес никоя от останалите 9 710 банкноти не се е появила никъде по света, макар номерата им да са публикувани в Интернет. Жалко, че едно време не съм знаел за този случай. Минавали са ми долари през ръцете, можех поне да ги проверя.

През 1988 отново в близост до мястото на намирането на парите е намерена част от парашут на дъното на реката. Проверката показва, че той не е същият модел даден на Купър. През 2008 деца намират друг парашут край град Амбой, Вашингтон, на 10 километра на изток от езерото Меруин. Той се оказва от времето на Втората световна война.

През годините са се появявали десетки теории както за това кой е бил Д.Б. / Дан Купър, така и за това какво може да му се е случило. Заподозрени не липсват, ако погледнете в статията посветена на случая в англо-езичната версия на Уикипедия, ще видите, че към настоящия момент са изброени 16 имена. Роберт Ракстроу (Robert Rackstraw) е един от тях. Той има невероятна визуална прилика с описанието на похитителя давано от свидетелите. Освен това има и криминално минало. Други доказателства обаче няма. През 2019 Роберт Ракстроу умира на 75-годишна възраст без да се докаже има или няма връзка с Д.Б.Купър.

Ето че, стигаме до настоящата 2024-та година. Наследниците на Ричард Макой (Richard McCoy) излизат със сензационното твърдение, че в стара постройка в имота им са намерили парашут, който вероятно е един от използваните от Д.Б. Купър. Според един известен ютюбър той е предаден за изследване на ФБР, но от там още не са излезли с коментар. Малко съмнителна ми се струва цялата история, щом за нея научаваме от някакъв инфлуенсър, но да видим....

А кой по дяволите е Ричард Макой, досега нито веднъж не бе споменат в статията?! Той е един от 16-те заподозрени. Освен това спомнете си какво написах по горе - за имитаторите, които са вдъхновени от Дан Купър и на свой ред се пробват да отвлекат самолет. Макой е един от малкото, които успяват! На 7 април 1972 г. въоръжен с пистолет и граната той отвлича полет 855 излитащ от Денвър, Колорадо. Иска 500 000 долара и 4 парашута. Самолетът каца в Сан Франциско, където парите и парашутите са му дадени. След като излита отново, Макой скача във въздуха над района на Прово, Юта. Коравото копеле оцелява! Заловен е от полицията два дни по-късно - на 9 април. Парите са у него, не е имал възможност да похарчи почти нищо. Макой е осъден на 45 години затвор. След 2 години успява да избяга, но късметът му го предава 3 месеца по-късно. Той е застрелян от полицията при опит да бъде задържан.

Някои пенсионирани полицейски служители и агенти на ФБР твърдят, че Макой е Д.Б.Купър (и съответно печелят парички от написаните от тях книги). Други агенти не се съгласяват с това твърдение. Да почнем първо с това, че Макой не прилича много на описанието на Дан Купър.

Освен това защо му е втори път да отвлича самолет след като вече е извършил успешно отвличане с добра печалба - 200 000 долара по онова време не са малко пари? Имам едно предположение, което би обяснило защо Макой / Купър би предприел втори рискован опит. То тръгва от това, че Д.Б. Купър пада в реката при своето приземяване. Оцелява, но вързаните към него пакети с пари се развързват и водата ги отнася. Купър / Макой не печели нищо от цялата работа, 200 000 долара отиват по дяволите. Затова решава да отвлече втори самолет.

Дали Макой е истинският Д.Б. Купър или е бил просто имитатор? Това ще се разбере ако наистина е намерен парашут от децата на Макой, а не е всичко шумотевица.

Най-добрия начин да се следи случая, е чрез тази страница в Wikipedia. Ще добавям коментари или изцяло нови статии в Мистерика при развитие.

Бигфут? А да, написах в заглавието, че и този легендарен криптид е намесен в играта. Страхотно е, когато съвсем различни загадки се свързват една с друга, американците дори си имат дума за това - crossover. Направи си плаче за холивудски филм!

В статията споменах, че през пролетта на 1972 армията също се включва в издирването. Наскоро един от войниците участвали в търсенето е разказал анонимно една забележителна история на един изследовател на паранормалното. По време на издирването той попаднал в гората на примитивна колиба направена от клони, освен това наоколо се разнасяла силна смрад. Всичко се връзвало - изглежда Д.Б.Купър се укривал в гората и е построил грубия заслон. А отвратителната воня може би идвала от неговия труп - да живееш сам с месеци в гората не е лесно начинание. И точно когато войникът очаквал да намери разложеното тяло на Дан Купър под клоните, срещу него се изправила огромна черна маса! Миризмата всъщност се разнасяла от това същество - митичният Бигфут. "Голямата стъпка" се хвърлила към стъписания човек и с един удар го повалила на земята. Войникът се развикал и другите войници намиращи се наблизо му се притекли на помощ. Намерили го да лежи ранен на горския килим, от съществото нямало и следа. // Източник

Истина или измислица? Не може да бъдем сигурни. Отново се шуми покрай случая Д.Б. Купър и точно както едно време мнозина мечтаят за своята 15-минутна слава...

На 29 ноември 1988 в околностите на американския град Лусдейл се случва интересно НЛО наблюдение. 27-годишният Деланд Блакстън (Deland Blackston) съобщава, че е видял два големи летящи обекта близо до своя дом около 20:00 ч. вечерта. Те са светели в червена, зелена и синя светлина.

"Знам, че това не беше нещо произведено в Америка!" - разказва Блакстън - "бяха с размерите на къща, но точната форма не видях, движеха се много бързо"

Наблюдението е продължило не повече от минута. Обектите не са издавали никакъв звук. Седем от съседите на човека потвърждават, че също са видели тези светещи тела. Те сякаш са имали намерение да кацнат на земята, но в последния момент са се отказали и са отлетели към близката гора.

Стара вестникарска изрезка посветена на случая:

Миналата година публикувах тази статия:

Лятото на косатките-убийци

Този материал бе последван и от други, но постепенно тези морски същества излязоха от новините. Това обаче не значи, че нищо не се случва, всъщност е точно обратното. Определено има някакъв порив за развитие при тези животни. Дали той е отключен от глобалното затопляне и променящата се среда в океаните? При драстични изменения на жизнените условия важи максимата - адаптирай се или изчезни като вид.

А дали не ги облъчва някой извънземен монолит? Естествено, че не (дали?), но все пак нека поспекулираме преди да преминем към по-сериозните новини. Преди няколко месеца гледах филма "2001: Космическа одисея" и нямаше как да не се сетя за проклетите монолити като чета новините за косатките. Този филм излиза през далечната революционна 1968-ма. Негов режисьор е Стенли Кубрик. Сценарият е написан съвместно от Кубрик и Артър Кларк. Кларк има и книга, като мисля, че това е един от редките случаи, в които първо се появява филма, а една след това книгата - тя е в пъти по-добра от кинолентата.

В "2001: Космическа одисея" в древността на Земята пристигат странни черни монолити, които карат един окаян вид маймуни да проявят висока интелигентност и в крайна сметка се появява човечеството.

Помните ли, че преди няколко години из целия свят се появяваха разнородни монолити? Отново имаше доста статии като повечето са в стария блог, настоящият сайт все още не съществуваше. Отговорни за появата на монолитите почти сигурно бяха само и единствено хората - артисти занимаващи се с арт-проекти или зевзеци правещи си шеги. Все пак не бих изключил и крайно малката вероятност поне зад 1-2 монолита да стои и ... някой друг. Е, този някой друг може би е видял, че не си струва да си прахосва времето с хората, известни още и като "говорещи маймуни" и се е насочил към косатките...

Една малка любопитна подробност. В книгата и филма монолитите са черни, докато много от монолитите появили се преди няколко години бяха сребристи / огледални.

А сега към новините. Група косатки живеещи край западния бряг на Мексико се се научили успешно да ловуват възрастни китови акули! Никога досега биолозите не са наблюдавали такова поведение. Да, косатките редовно нападат други видове акули, но китовата акула е съвсем друга категория, тя е най-голямата риба в световния океан. Едно уточнение - китовете са по-големи естествено, но те не са риби.

Източник

А какво правят косатките малко по-на север, край бреговете на американския щат Вашингтон? Започнали са отново да носят мъртви риби на главите си, основно сьомги.

Казвам отново, защото такова поведение не се наблюдава за първи път, последно е виждано преди 37 години. Изглежда носенето на "сьомгови шапки" няма някаква практическа цел, тогава остава да е едно единствено нещо - мода! И точно като при хората някои модни тенденции стават демоде, само за да се завърнат след няколко десетилетия!

Източник

Следва една новина, която е по-скоро в областта на археологията, а не толкова в сферата на морската биология. Учените са открили нови 303 геоглифи (изображения върху земята) на южноамериканското плато Наска. Винаги съм се чудил как така постоянно се откриват нови такива изображения, те са там в пустинята от векове, как не са били видени по-рано? Но това е отделна тема, важното за настоящата статия е, че сред тези 300 нови изображения има рисунка на косатка държаща нещо като нож! Явно още древните индианци са знаели, че това не са просто по-големи риби, косатките могат да бъдат смърносни!

Източник

Завършвам с този линк към по-стара статия в Мистерика+:

Akhlut - криптидът, който е кръстоска между вълк и косатка

Какви ли не странни същества ражда човешкото въображение! А може би не е само въображението...

Не е изненада! Не е никаква изненада! Всеки добър герой рано или късно го превръщат в злодей. Тази съдба не подмина и Попай Моряка, който може би помните от забавните анимационни филмчета.

"Popeye the Slayer Man" предстои да излезе през 2025 година, но трейлърът изглежда многообещаващ.

Чували ли сте крилата мисъл, че Земята е един голям космически кораб, с който цялото човечество пътува из Вселената? Цялата наша слънчева система се движи в космическото пространство със скорост около 200 километра в секунда, което е около 720 000 км/ч. Звучи като страшно висока скорост, но за размерите на Космоса, това е като тътренето на костенурка. Въпреки това рано или късно (демек след милиони години) ще срещнем интересни неща - други звездни системи, газови облаци, огромни древни монолити останали от изчезнали цивилизации и т.н.

Нашият космически кораб обаче се движи на собствен ход без наша намеса, той дрейфува из необятното пространство без да можем да го насочим на там на където искаме. А дали обаче няма извънземни цивилизации, които го правят? Които ускоряват и насочват своето слънце по своя воля? Нека разгледаме въпросите защо им е да го правят, как технически може да го постигнат и най-интересният - дали вече не сме забелязали такива обекти при нашите астрономически наблюдения.

Защо им е на извънземните да влияят на движението на звездната им система?

Първата очевидна причина е оцеляване. Учените многократно са предупреждавали, че избухването на Свръхнова близо до нас ("близо" по мерките на космоса) може да унищожи живота на Земята. Е, тогава няма ли да искаме да "запалим двигателя, да дадем газ" и да се изнесем възможно най-бързо на безопасно разстояние?

Но дори и без непосредствена опасност, нима не е интересно и вълнуващо да изследваш Вселената? По груби мои сметки, за един човешки живот Слънчевата система ще измине 600 милиарда километра в космоса. Ние се движим с 200 км/с, но едно увеличение от само 50 процента на скоростта, ще значи, че за един живот ще пропътуваме 900 милиарда километра, почти трилион! А извънземните може да са открили не само как да ускоряват и управляват своята звезда, но и как да хибернират. Така те могат да лягат в камерите за спане и да се събуждат примерно след 1000 години, когато тяхната звездна система ще е наближила обекта, към който са я насочили.

Така че определено има смисъл да можеш да насочваш и ускоряваш своето слънце.

Но как?

Извънземните трябва да намерят начин да накарат своето слънце да изстрелва материал от едната си страна подобно на реактивните струи на космическите ракети. Това може да се получи чрез създаването на асиметрични магнитни полета или чрез допълнително нагряване на части от звездата. Няма да е лесно, но не е невъзможно - принципът ни е ясен.

Извънземните могат да местят около звездата гигантската мегаструктура, която създава магнитните полета или променя температурата на звездната повърхност. По този начин те съответно променят на къде да се движи слънцето им.

Видели ли сме вече нещо подобно?

Има два пулсара PSR J0610-2100 и PSR J2043+1711, чието движение се ускорява (засега не е установено да сменят посоката си на движение). Не е задължително това ускорение да е дело на извънземни, учените разискват различни сценарии как може да се получи по естествен начин в съответствие с физическите закони. Но я си представете, че наистина някоя извънземна раса им дава тласък? Пътешествието започваааааа!!!!

Източник

Софтуерът, който се ползва в този сайт бе обновен до по-нова версия. Ако имате проблеми, изчистете си кеша на браузера.

Потребителите с регистрации може да се наложи да си изчистят и бисквитките (cookies) и да се логнат наново.

Skynet-1A е британски военен комуникационен сателит изведен в орбита през 1969 г. Около година и половина по-късно той спира да бъде използван поради хардуерни проблеми. Такива изоставени изкуствени спътници има много и затова от няколко години се провежда инициатива да се следи всичкия този "космически боклук", за да се предотвратят сблъсъци с действащи земни апарати.

В съответствие с нютоновите закони и под влияние на гравитационните сили на Земята, Слънцето и Луната се е очаквало Skynet-1A да бъде на определена орбита. Той обаче не е бил там! Намерен е на цели 36 000 километра от мястото на което трябва да бъде като е очевидно, че за да стигне до настоящата си позиция, някой е включвал двигателите на апарата след като е бил изведен от употреба.

Въпросите са два - кой е този някой и защо го е направил?

Да почнем с първия. Дали това са британските военни? Вероятността е малка. Няма записи в министерството на отбраната да са подавали допълнителни команди към сателита след датата на официалното му бракуване. А и каква е логиката да обявяват, че спират да ползват Skynet-1A, но да продължават да си играят с него?

Макар този спътник да принадлежи на Великобритания, то в производството му силно участие има САЩ и е много вероятно от там да са дошли командите. Като производител американците много добре знаят как да се свържат с произведената от тях техника. Вероятно оставянето на "задни вратички" не е нещо ново и датира от десетилетия.

В тази връзка - една странична забележка. Преди няколко седмици си купих определено доста скъпо устройство. Оказа се обаче, че то не работи както се очаква. За това, за да не хаби излишно ток го държах изключено. Последваха безброй телефонни обаждания във връзка с проблема. Местната фирма в България доставя и извършва монтаж, но няма експертизата да реши такъв технически проблем. Самите те закупуват техниката от Полша, но тамошната фирма се оказаха просто прекупвачи. Истинските производители са в Китай и най-накрая казусът стигна до тях. И с очите си видях как от далечен Китай подадоха команда по интернет, за да включат устройството, което уж трябваше да е изключено и да му обновят драйверите! Така че тази работа със сателита въобще не ме изненадва!

А сега по втория въпрос - защо им е да местят Skynet-1A? Тук вече всичко е спекулация. Сещам се за един сценарий познат ми от една фантастична книга. НАСА извежда в орбита обикновен сателит, до колкото помня с граждански цели. Той обаче твърде бързо дава дефект и спират да го ползват. Няколко десетилетия по-късно се оказва, че цялото "бракуване" е постановка, на борда на спътника има атомно оръжие. Целият замисъл още от самото начало е бил да се представи този сателит като неработещ космически боклук и никой да не му обръща внимание...докато не дойде момент тайното оръжие да бъде използвано. Между другото книгата е писана от бивш военен и макар да е фантастика, в нея доста правдиво е описана армията на САЩ, защо и това със сателита да не е близо до истината?

Има и една друга любопитна подробност. Skynet-1A е най-старият земен сателит, който все още е в орбита. Преди него са изстрелвани и други апарати с разнородни цели, но всичките те отдавна са изгорели в земната атмосфера. Случайност ли е, че Skynet-1A все още е там горе?

Източник

Фотография на изстрелването на Skynet-1A през 1969 г.:

На 14 октомври т.г. в затвор недалеч от Хонолулу, Хавай е убит Фукусаку Раита (Fukusaku Raita), който излежава доживотна присъда за две убийства от преди 3 десетилетия. Той е намерен от охраната в безсъзнание, със забит остър предмет във врата. Управата на затвора твърди, че убийството е извършено от друг затворник. За да разберем защо някои хора мислят, че това клане не е случаен инцидент, трябва да се върнем назад в миналото.

Годината е 1950, Втората световна война е приключила преди едва 5 лета и Япония все още се възстановява от своя крах. Мнозина търсят "прекия път" към успеха, търсят чудото. В тази обстановка изгрява звездата на Фуджита Кототоме (Fujita Kototome), която претендира да е надарена с дарбата да прави предсказания. От обяви в малък местен вестник до телевизията - пътят на Фуджита към върха е стремглав. Славата ѝ се носи на длъж и на шир и мнозина заможни и известни личности започват да се допитват до нея. Дори министър-председателят Киши Нобосуке (Kishi Nobusuke) търси нейните съвети за важни държавни дела. Удивлявам се колко си приличат държавниците от онези времена. В България също много партийни функционери се допитват до Ванга и тя най-вероятно е снасяла на службите какво са и споделили загрижените партийци. Дали и японската гадателка е имала връзки с разузнавателните агенции? Нищо чудно!

Кототоме натрупва милиони от своите гадателски услуги и решава да вложи парите си в други бизнеси. Отваря сауна, но за нейно нещастие, тя се подпалва - един трагичен инцидент, който е дори още по-ужасен за Фуджита, предвид това, че претендира да е предсказателка. Що да гадателка е, щом не е могла да види какво ще се случи в сауната?!

По тази причина Кототоме се оттегля от публичното пространство. Тя заминава за Хавай. Тук Фуджита, която няма собствени деца, осиновява момче на име Горо. Животът на бившата гадателка изглежда отново е на път да се стабилизира и нормализира. Не така обаче мисли Съдбата!

Снимка на Фуджита Кототоме и Горо:

На 23 февруари 1994 Кототоме е намерена мъртва в опожареното си жилище, аутопсията ще установи, че тя е застреляна преди пожара. Тя е на 56 години. Горо е намерен на 5 километра от дома - застрелян в своята спортна кола, която също е подпалена. Полицията има затруднения да разкрие това престъпление. Тогава обаче някой им съобщава анонимно, че в заложна къща са донесени скъпи бижута, които вероятно са принадлежали на Фуджита.

Проверката установява, че човек представил се като Фукусаку Раита, един друг японец пребиваващ в Хавай, е донесъл бижутата. Раита е арестуван, но твърди, че няма нищо общо нито с убийствата, нито с кражбата на скъпоценностите и някой го е натопил. Адвокатът на Фукусаку показва видео от охранителна камера на магазин намиращ се на 3 километра от мястото където е убит Горо. На кадрите се вижда как Фукусаку спокойно пазарува. Това видео е заснето почти по същото време на убийството, разликата се изчислява на едва около 4 минути. Ако наистина Фукусаку е убиецът, как за 4 минути е успял да измине 3 километра?

Прокорорите обаче също имат видео доказателства. Охранителна камера в сградата, където е живеел Горо е заснела как Горо и някой, който прилича на Фукусаку пътуват заедно в асансьора. Малко по-късно Фукусаку е заснет да слиза сам с асаньора и да носи голям чувал, в който сякаш има човешко тяло. Друга камера показва как Фукусаку изкарва колата на Горо от гаража, а чувалът е на седалката зад него.

През целия процес Фукусаку Раита твърди, че е невинен. В един момент той казва нещо, което сякаш е послание до истинските убийци на Фуджита - "Хора, аз няма да кажа нищо, аз ви обещавам, че няма да проговоря, не правете нищо на моите близки".

Има още смущаващи детайли в цялата история. Малко преди да бъде убита Фуджита се обажда на президента на нейната банка и казва, че трябва да изтегли голяма сума пари. Банкерът ще заяви, че на задан план е чувал още някой, който е говорил на лош японски със силен акцент.

На мястото на двете убийства не са намерени отпечатъци на Фукусаку, нито дори косми паднали от главата му.

Прокурорите настояват, че Фукусаку е действал сам, но ако наистина има участие в престъпленията, то той няма как да е направил всичко без помагачи.

Освен това има съмнения и за тялото в чувала. Официалнта версия е, че това е Горо, който е убит и пренесен от Фукусаку в колата, но на кадрите изглежда, че който и да е вътре сякаш не е по-висок от 1.60 метра, а Горо е цели 180 сантиметра.

Фукусаку има своя версия за събитията. Той твърди, че известно време преди да бъде убита Фуджита е била изнудвана за голяма сума пари - от кого точно не е ясно. Самата Фуджита се свързва с Фукусаку за помощ. Той на свой ред я свързва с К. - японски бизнесмен от севернокорейски произход.

Господин К. дава на заем на Фуджита 2 милиона долара. Парите обаче не са истински, те са фалшификати отпечатани в Северна Корея. Това е ок за целите, за които ще бъдат използвани - престъпление ли е да излъжеш с фалшиви пари престъпниците, които те изнудват?

Тук обаче нещата са объркани от Горо. Не е ясно дали младежът е знаел, че парите са фалшиви или не му е пукало, но той взема известна част от банкнотите и ги похарчва. Когато разбира за това К. нарежда на Фукусаку да издири и прибере всички похарчени фалшиви банкноти.

Фукусаку, заедно с още трима други човека, които той отказва да назове, се нагърбват със задачата. Тук нещата стават още по-объркани. Тройката попада на други трима човека, които не е много ясно дали са свързани с фалшивите пари или са от хората изнудвали Фуджита, във всеки случай и те са някакви криминални елементи. Завързва се престрелка и Фукусаку твърди, че в чувала в асансьора било тялото на един от загиналите при тази размяна на куршуми.

Фукусаку продължава с бомбастичните твърдения. Според него Фуджита е имала тетрадка наречена "Черната книга", в която си е записвала всички тайни, които висшите държавници и големите бизнесмени са ѝ споделяли по времето, когато все още е била предсказателка. Тази тетрадка никога не е намерена.

Фуджита била дала "Черната книга" на К. като залог за двата милиона долара. Самият К. е застрелян два месеца по-късно.

Именно заради всички тези мистериозни моменти, мнозина предполагат, че смъртта на Фукусаку в затвора не е случайна.

Източник

От цели 17 години редица ентусиасти издирваха повече информация за една песен, която неслучайно беше наречена "най-мистериозната песен в Интернет". Писах на два-пъти за нея, като по-новата статия излезе преди половин година:

Най-мистериозната песен в Интернет + откриха от къде е една друга загадъчна песен

През 2007 г. жена известна само като Линда Х. започва да качва отделни отрязъци от това музикалното парче в различни нюзгрупи и форуми питайки дали знаят кой може да е изпълнителят. Тя твърди, че нейният брат Дариус С. е записал песента от радиото на касетка през 1984, докато са живели в Вилхелмсхафен, Германия. Съвсем основателно се породиха съмнения, че самите Линда Х. и Дариус С. са написали парчето и лъжат, че е от далечната 1984 г.

Е, оказа се, че няма лъжа и измама, действително песента е от тогава! Разплитането на загадката тръгва от изрезка от стар брой на немския вестник Nordwest Zeitung, в която се говори за групата FEX от град Кил. Бандата тъкмо (има се предвид 1984 г.) е спечелила музикален конкурс в Бремен. Потребителят на Редит с псевдоним marijn1412, на когото попада тази изрезка, разпознава един от членовете на FEX, сеща се, че го е виждал на музикалния фестивал Hörfest 83, където е участвал с друга група наречена Phret.

Воден от носталгия marijn1412 решава да провери какво се случва с въпросния изпълнител Михаел Хьодрих (Michael Hädrich). Оказва се, че той все още е жив и marijn1412 го моли, ако може да му прати оцелели стари записи на FEX и Phret. Майкъл с готовност изпълнява молбата му. Каква е изненадата на marijn1412, когато една от мелодиите, които получава е именно мистериозната песен търсена от 17 години! Досега това парче носеше работното заглавие "Like the Wind", но истинското му име е "Subways of Your Mind" (и двете фрази се споменават в песента) и от двете групи принадлежи на FEX.

Източник

Няколко интересни момента от цялата история.

Михаел си няма на представа, че толкова години една песен с негово участие е голяма загадка в Интернет. Явно не ползва Редит. На колко ли други загадки някой знае отговора, но не знае, че този отговор се търси?

Тук и там се появиха мнения, че горната история е нагласена и не е това истинския изпълнител на песента. Явно конспираторските съмнения никога няма да умрат, каквито и доказателства да се показват. Някои хора твърдо си отстояват своето - Земята е плоска, американците не са кацали на Луната, Путин е добър....

Като бонус Майкъл е дал и друг вариант на "Subways of Your Mind", който може да бъде чут в музикалната платформа Vocaroo ТУК. На мен честно казано този вариант по-малко ми харесва.

Испания бе ударена от невиждани наводнения тази седмица, колите бяха носени по улиците като лодки, загиналите вече са над 200. За жалост все по-често ще виждаме такива "невиждани" климатични катаклизми, благодарете на глобалното затопляне и човешката глупост.

Количество дъжд изсипало се на Иберийския полуостров на 29.10.2024 (източник):

Един куриозен инцидент. В Осло, Норвегия някак си един трамвай успя да дерайлира и да се забоде зрелищно във витрина на магазин. // Източник

Завършвам с нещо не особено драматично, но твърде близо до мен, за да го пропусна.

Втори трус в Софийско за часове, този път люшна край Костенец!

Първият съм го пропуснал, защото точно по това време съм спал (22:26 ч. на 29 октомври), но земетръса от 30-ти го усетих макар да бе едва 2.4 по скалата на Рихтер. Зачудих се дали тези две малки земетресения не са предвестник на по-голям основен трус, но за щастие засега няма такъв. Във всеки случай е леко изнервящо като знаеш, че епицентъра на земетресенията е бил на едва няколко километра от родната ти къща.