Напоследък думата "хибриден" е доста популярна. Мнозина работят хибридно - някои дни са в офиса на компанията, някои дни са си вкъщи. Хибдридните автомобили също са доста популярни - такива возила, които използват две или повече системи за задвижване от различни типове – електрически мотор(и) и двигател(и) с вътрешно горене. Дори в биологията има термин "хибрид" - кръстоска между две животни или растения от различни таксони. Един пример е лигърът - хибрид между мъжки лъв (Panthera leo) и женски тигър (Panthera tigris).
Наскоро се замислих дали не могат да се обединят в хибриден модел две коренно противоположни твърдения за реалността. Според една теория ние живеем в симулация, нещо подобно на "Матрицата". Другият вариант, силно застъпван в официалната наука е, че "реалността е реална" - всичко което виждаме и докосваме е истинско, а не компютърна програма.
Но как е възможно тези противоположни твърдения да се обединят?! Ето какво измислих към този момент. Земята и всичко в близка орбита около нас е симулация. Всичко по-далечно в космоса не е.
Ние и цялата наша планета сме заключени в симулация провеждаща се на борда на космическа станция обикаляща около Слънцето на орбитата, на която си мислим, че реално е Земята. Слънцето, звездите и другите планети не са част от тази симулация, тяхната светлина и всичката информация за тях достига до симулацията чрез камери, които постоянно предават сигнал към компютърната програма. Но защо им е на създателите на симулацията да пресъздават дигитално дърветата, планините и всички нас, но не са направили същото и с Юпитер и галактиката Андромеда? Отговорът е - ресурси. Всеки програмист знае, че колкото повече дейности и изчисления трябва да направи една програма, толкова повече ресурси тя иска, толкова повече се забавя и т.н. Но не е нужно да сте програмисти, за да го знаете това. Лесно ще сметнете на ум 4 + 16, нали? А колко бързо ще сметнете едно системно линейно уравнение с две неизвестни? А с три? Някоя геометрична задача? Колкото повече се увеличава сложността на изчисленията, толкова повече време ще ви трябва. За някои задачи ще се наложи да използвате лист и химикал, калкулатор, дори компютър. Та, затова вместо създателите на симулацията да залагат алгоритми за пресмятане на движението на всички космически тела във Вселената, те наготово предават данните към симулацията чрез камери и датчици. Елегантна работа!
Луната истинска ли е или е част от симулацията според тази теория? За да са спазени физичните закони мисля, че трябва да е част от симулацията. Все пак тя се върти около нашата планета и привличането на Земята я държи в близост. Ако Земята я няма реално, Луната би отлетяла на някъде, космическата станция, на която се намира симулацията, е твърде малка, за да създаде нужната гравитация. Така че всички наши полети до Луната са симулирани.
А какво да кажем за Марс? В тази дива моя хипотеза, той е истински. Ами марсоходите и другите мисии до Червената планета? Те симулирани ли са без реално да са се случили? Това е един вариант, но измислих и друг. Защо на борда на космическата станция да няма огромен 3D-принтер? Когато земните учени изпратят апарат към Марс в симулацията, този принтер прави реално копие на земната сонда и тя реално полита към Червената планета - един вид излиза от симулацията в реалния свят! Това значи ли, че някой ден и ние може да излезем от симулацията? Не съм сигурен, по-скоро не - едва ли този извънземен принтер, колкото и да е усъвършенстван, може да принтира жива, при това мислеща материя.
Каква е целта на симулацията? Не знам, това е съвсем отделен въпрос, който тази дива теория не обсъжда. Аз само си представих как би могъл да изгледа един космологичен хибриден модел симулация-реалност. Може ли да се провери дали е верен? Ще помисля върху този въпрос.