На 24 ноември 1971 г. добре облечен мъж с дипломатическо куфарче се приближава до касите на авиокомпанията "Northwest Orient Airlines" в Портланд, щата Орегон. Представя се под името "Дан Купър" и си купува еднопосочен самолетен билет за Сиатъл, щата Вашингтон.
Ако сте пътували в последните години със самолет със сигурност знаете какви са мерките и проверките по летищата. Не така е било преди няколко десетилетия. Да пътуваш със самолет по вътрешна линия е било толкова просто, колкото днес да пътуваш с влак или автобус. Просто отиваш, купуваш си билет и се качваш. Няма нужда да показваш документ за самоличност и дори няма да бъдеш проверяван с метален детектор за оръжия.
"Дан Купър" се качва на полет 305 изпълняван от Боинг 727-100 и заема място 18C (според други източници е заел 18E или 15D). Пали цигара и си поръчва бърбън със сода. В последствие другите пътници ще го опишат като мъж в средата на 40-те, висок между 1.78 и 1.83 метра. Носи черен дъждобран, мокасини, тъмен костюм, бяла риза и черна вратовръзка, на която има седефена игла.
Полет 305 излита в 3 без 15 следобед като едва една трета от местата са заети. Нормално полетът до Сиатъл продължава 30 минути. Малко след като излитат Купър дава бележка на една стюардеса. Точният текст не се знае, защото в последствие Дан Купър си взима обратно листчето, но това което стюардесата си спомня е, че на него пише, че в куфарчето има бомба. Съобщението е напечатано изцяло с големи букви. Жената сяда до човека и той отваря куфара, в него има осем червени цилиндъра свързани с жици. Дали е истинска бомба или имитация? Никой не знае.
Похитителят казва исканията си - 200 000 долара и четири парашута, а на летището в Сиатъл да чака цистерна с гориво, която да презареди самолета. Стюардесата предава исканията в пилотската кабина, от където те са изпратени до контролната кула в Сиатъл.
След това самолетът кръжи около два часа над града, за да могат властите да съберат исканата сума и да намерят парашути. На останалите пътници е съобщено, че не кацат поради "дребни технически трудности". През това време човекът представил се като Дан Купър си поръчва втори бърбън, плаща си го и дори иска да остави ресто на стюардесата, но тя отказва да го приеме. Той прави много добро впечатление на екипажа. Възпитан е и не проявява никаква нервност. Дори предлага да поръча храна за хората, когато кацнат в Сиатъл. През това време полицията снима всички банкноти, за да може после да ги издири до серийните номера.
В 5:39 следобед самолетът каца на летището в Сиатъл. Тук Купър получава исканите от него пари и парашути. След това освобождава другите пътници и повечето членове на екипажа. Следващото, което иска, е отново да излетят, този път в посока Мексико сити.
Във въздуха Дан Купър нарежда на всички останали членове на екипажа да се затворят в пилотската кабина. Последно го виждат как връзва нещо около кръста си (пакетите с пари?). Около 20:00 сигнална лампа на таблото известява, че стълбата за спускане е активирана и вратата в задния край на самолета е отворена. В 22:15 самолетът каца на летището в Рено, вратата все така е отворена, а стълбата спусната. Агентите на ФБР обграждат машината, защото все още не е сигурно дали похитителят наистина е скочил. Претърсват целият самолет, но той не е открит. Явно наистина е скочил по някое време.
Карта показваща откъде е прелетял самолета и къде са открити парите:
На борда на самолета са намерени 66 неидентифицирани отпечатъци и вратовръзката на Дан Купър. Полицията разпитва всички свидетели и съставя рисунка на похитителя. Започва издирването на заподозрени. Първоначално един от потенциалните извършители е някой си Д.Б. Купър, който е имал полицейска регистрация за стари дребни криминални прояви. Той бързо е отхвърлен като заподозрян, но вестниците нямат време на проверяват фактите, те бързат да пуснат сензационната новина. Така по новините излиза съобщението, че похитителят се казва Д.Б. Купър. Случаят остава под това име в историята.
През следващите месеци е претърсена огромна площ в щата Вашингтон, понеже не е ясно кога точно е скочил Дан Купър и колко време е падал преди да разпъне парашута. С хеликоптери и пеша полицаите претърсват гори и поля, чукат на вратите на местните ферми и проверяват дали похитителят не се е скрил в някоя от тях. През пролетта на 1972 армията също се включва в издирването. Подводница пък претърсва езерото Меруин. Резултатът от цялото това търсене? Едно по-старо изчезване е разрешено. В една изоставена постройка е открит скелет, който се оказва на тинейджърка изчезнала преди време. От самият Дан Купър обаче няма и следа.
Номерата на банкнотите са разпространени първо до банки и финансови институции в САЩ, а след това до полицейските служби по света. Накрая са обявени дори публично. Обещани са огромни награди за всеки, който намери такава банкнота. От това се възползват двама фалшификатори, които правят фалшиви банкноти със серийните номера на парите дадени на Купър. Един журналист им плаща 30 000 долара за интервю, защото заради тези фалшиви банкноти е убеден, че си говори с истинския похитител на самолета.
Появяват се и психично неуравновесени хора, които твърдят, че те са истинския Д.Б. Купър. Те са готови да влязат в затвора, само и само да получат 15 минути слава по медиите. Появяват се и имитатори, които на свой ред пробват да отвлекат някой самолет с цел откуп и насред полета да скочат от него. Някои от тези имитатори дори имат известен успех.
През 1978 ловец намира в гората напечатани инструкции за това как се спускат стълбите на Боинг 727. Откритието е направено на 21 километра източно от Касъл Рок, Вашингтон. Това е на север от езерото Меруин и попада в потенциалната зона, в която може да е скочил Дан Купър.
През февруари 1980 осем годишно дете рови песъчливия бряг на река Колумбия на 14 километра от Ванкувър, щата Вашингтон. Момчето намира три пакета със силно увредени пари. Проверката показва, че това са част от парите дадени на Купър. В два от пакетите има по 100 броя двадесет доларови банкноти, а в третия има 90. Тоест 10 банкноти липсват.
Прецизно изследване на парите показва, че те са довлечени от водата, изхвърлени са на брега и са засипани от естествените процеси с пясък. Никой не ги е закопал нарочно.
Това откритие води до хипотезата, че Купър е паднал в реката или в някой от многобройните ѝ притоци. Вероятно се е удавил, а парите са отнесени от течението. В района е направено ново претърсване, но нищо повече не е открито.
Вместо загадката да се разреши, се повдигат нови въпроси. Защо 10 от банкнотите липсват? Не е голяма вероятността три от пакетите да бъдат носени от водата през цялото време заедно и да бъдат изхвърлени на едно и също място на брега. Освен това геоложки проучвания на пласта пясък, в който са намерени пакетите, навежда на мисълта, че пакетите са попаднали там след 1974 година. Но това противоречи с друг факт - пакетите трябва да са затрупани с пясък през първите една-две години след скока на Купър от самолета през '71-ва , иначе придържащите гумени ластици са щели да се разложат и парите да се разпилеят.
Само около месец след като момчето намира банкнотите се случва едно катастрофално събитие. На 27 март 1980 г. изригва вулканът Сейнт Хелън. Това предизвиква кални потоци и наводнения върху огромни площи. 57 души загиват. Експертите предполагат, че това събитие е заличило абсолютно всички доказателства по случая Д.Б. Купър. Действително през следващите години нещата, които ще бъдат намирани, няма да имат връзка със случая, освен може би едно откритие от настоящата 2024 г., което в крайна сметка може да разплете случая. Но за това след малко, нека караме подред.
През 1981 не далеч от мястото на намирането на парите е намерен човешки череп. Медиците обаче установяват, че той е на жена, вероятно от индиански произход.
И до днес никоя от останалите 9 710 банкноти не се е появила никъде по света, макар номерата им да са публикувани в Интернет. Жалко, че едно време не съм знаел за този случай. Минавали са ми долари през ръцете, можех поне да ги проверя.
През 1988 отново в близост до мястото на намирането на парите е намерена част от парашут на дъното на реката. Проверката показва, че той не е същият модел даден на Купър. През 2008 деца намират друг парашут край град Амбой, Вашингтон, на 10 километра на изток от езерото Меруин. Той се оказва от времето на Втората световна война.
През годините са се появявали десетки теории както за това кой е бил Д.Б. / Дан Купър, така и за това какво може да му се е случило. Заподозрени не липсват, ако погледнете в статията посветена на случая в англо-езичната версия на Уикипедия, ще видите, че към настоящия момент са изброени 16 имена. Роберт Ракстроу (Robert Rackstraw) е един от тях. Той има невероятна визуална прилика с описанието на похитителя давано от свидетелите. Освен това има и криминално минало. Други доказателства обаче няма. През 2019 Роберт Ракстроу умира на 75-годишна възраст без да се докаже има или няма връзка с Д.Б.Купър.
Ето че, стигаме до настоящата 2024-та година. Наследниците на Ричард Макой (Richard McCoy) излизат със сензационното твърдение, че в стара постройка в имота им са намерили парашут, който вероятно е един от използваните от Д.Б. Купър. Според един известен ютюбър той е предаден за изследване на ФБР, но от там още не са излезли с коментар. Малко съмнителна ми се струва цялата история, щом за нея научаваме от някакъв инфлуенсър, но да видим....
А кой по дяволите е Ричард Макой, досега нито веднъж не бе споменат в статията?! Той е един от 16-те заподозрени. Освен това спомнете си какво написах по горе - за имитаторите, които са вдъхновени от Дан Купър и на свой ред се пробват да отвлекат самолет. Макой е един от малкото, които успяват! На 7 април 1972 г. въоръжен с пистолет и граната той отвлича полет 855 излитащ от Денвър, Колорадо. Иска 500 000 долара и 4 парашута. Самолетът каца в Сан Франциско, където парите и парашутите са му дадени. След като излита отново, Макой скача във въздуха над района на Прово, Юта. Коравото копеле оцелява! Заловен е от полицията два дни по-късно - на 9 април. Парите са у него, не е имал възможност да похарчи почти нищо. Макой е осъден на 45 години затвор. След 2 години успява да избяга, но късметът му го предава 3 месеца по-късно. Той е застрелян от полицията при опит да бъде задържан.
Някои пенсионирани полицейски служители и агенти на ФБР твърдят, че Макой е Д.Б.Купър (и съответно печелят парички от написаните от тях книги). Други агенти не се съгласяват с това твърдение. Да почнем първо с това, че Макой не прилича много на описанието на Дан Купър.
Освен това защо му е втори път да отвлича самолет след като вече е извършил успешно отвличане с добра печалба - 200 000 долара по онова време не са малко пари? Имам едно предположение, което би обяснило защо Макой / Купър би предприел втори рискован опит. То тръгва от това, че Д.Б. Купър пада в реката при своето приземяване. Оцелява, но вързаните към него пакети с пари се развързват и водата ги отнася. Купър / Макой не печели нищо от цялата работа, 200 000 долара отиват по дяволите. Затова решава да отвлече втори самолет.
Дали Макой е истинският Д.Б. Купър или е бил просто имитатор? Това ще се разбере ако наистина е намерен парашут от децата на Макой, а не е всичко шумотевица.
Най-добрия начин да се следи случая, е чрез тази страница в Wikipedia. Ще добавям коментари или изцяло нови статии в Мистерика при развитие.
Бигфут? А да, написах в заглавието, че и този легендарен криптид е намесен в играта. Страхотно е, когато съвсем различни загадки се свързват една с друга, американците дори си имат дума за това - crossover. Направи си плаче за холивудски филм!
В статията споменах, че през пролетта на 1972 армията също се включва в издирването. Наскоро един от войниците участвали в търсенето е разказал анонимно една забележителна история на един изследовател на паранормалното. По време на издирването той попаднал в гората на примитивна колиба направена от клони, освен това наоколо се разнасяла силна смрад. Всичко се връзвало - изглежда Д.Б.Купър се укривал в гората и е построил грубия заслон. А отвратителната воня може би идвала от неговия труп - да живееш сам с месеци в гората не е лесно начинание. И точно когато войникът очаквал да намери разложеното тяло на Дан Купър под клоните, срещу него се изправила огромна черна маса! Миризмата всъщност се разнасяла от това същество - митичният Бигфут. "Голямата стъпка" се хвърлила към стъписания човек и с един удар го повалила на земята. Войникът се развикал и другите войници намиращи се наблизо му се притекли на помощ. Намерили го да лежи ранен на горския килим, от съществото нямало и следа. // Източник
Истина или измислица? Не може да бъдем сигурни. Отново се шуми покрай случая Д.Б. Купър и точно както едно време мнозина мечтаят за своята 15-минутна слава...