Четиричленно семейство пътувало с автомобила си по пуст път в ранните часове на 20 януари, когато забелязало странен обект в небето наподобяващ чаша за яйца. НЛО-то за кратко вдигнало във въздуха колата на уплашеното семейство преди да я пусне обратно на пътя, от удара в земята гумите дори се пукат. В последствие хората ще забележат, че автомобила им е покрит с тъмен прах. А за капак на всичко по време на странната среща говорът на хората някак си се изменил, станал по-бавен.

Семейството е подало сигнал в полицията и се оказало, че горе долу по същото време, на около 50 мили от тях, други хора, този път в риболовна лодка, също за имали среща с НЛО, вероятно дори става въпрос за същия обект. Този път странният апарат не е вдигнал лодката във въздуха, само е прелетял над слисаните рибари. Отново е имало промяна на гласовете, хората не се можели да се разберат един друг.

Полицията е взела за изследване част от тъмното прахообразно вещество с което е бил покрит автомобила на семейството.

Източник: текстови файл изтеглен от един BBS (повече детайли в Мистерика+)

Типичен случай на "висока странност" (high strangeness). Не стига, че НЛО-то изглежда доста странно - не е точно типичната "летяща чиния". Не стига, че повдига колата във въздуха и после я тряска в земята. Ами кара гласовете на хората да се променят за известно време. На това последното досега не съм попадал в никой друг случай. Понякога "извънземните" комуникират с очевидците по телепатичен начин, но никога не са променяли нечий глас. А дори нямаме опит за комуникация или някакво друго смислено действие от страна на НЛО-то и евентуалните същества вътре в него. Това е типично за случаите с "висока странност" - случват се някакви свръхабсурдни неща сякаш без да има някаква цел, някакъв смисъл.

Опитах се да намеря повече информация за този случай, най-вече дали анализа на тъмния прах е установил нещо. Вероятно резултатите не са показали някакви аномалии, защото нищо повече не намерих, освен една сканирана изрезка от стар вестник. Намерих и няколко снимки на чаши за яйца оформени като НЛО - не знам дали са започнали да ги правят в тази форма след този случай.

Това е една статия излязла в стария блог Мистерика през 2015 г. Новото е връзката в края на материала към един сайт, на който сами можете да проверите какво за вас е синьо и какво е зелено.

Изглежда хората от древността (с едно изключение) не са виждали цвета познат ни като "син". Такава дума липсва в древните гръцки, китайски, японски и еврейски текстове. Защо? Твърде вероятно е просто защото не са го виждали.

В "Одисея" Омир описва морето като "винено тъмно". През 1858 един учен обръща внимание на още странни неща свързани с цветовете в това произведение. Става въпрос за Уилям Гладстон, който по-късно ще стане министър-председател на Великобритания и на който има кръстена улица в София. Омир с охота описва дрехи, брони, оръжия, животни и т.н. Но желязото и овцата са виолетови, а медът зелен. Гладстон решава да преброи всички споменавания на който и да е цвят. Черното е споменато почти 200 пъти, а бялото 100. Останалите цветове са много редки. Червеното има под 15 споменавания, а жълтото и зеленото под 10, синьото липсва. Тогава Гладстон решава да прегледа и други древногръцки текстове - резултатите са същите, няма дума която да съответства на цвета "синьо".

Сякаш древните гърци са живели в един сивкав и убит свят, лишен от цвят, предимно черно-бял и металически, със спорадични проблясвания на жълто и червено. Гладстон решил, че това е нещо уникално за гръцката култура, но филологът Лазарус Гайгер продължил неговите изследвания и установил същото и при други народи.

Гайгер проучил исландските саги, Коранът, древните китайски истории и древната версия на Библията написана на иврит. За хиндуистките ведически химни, той пише, че повече от 10 хиляди реда са посветени на описанието на небесата. Няма друга по-честа тема. "Слънцето и зората, деня и нощта, облаците и светкавиците, въздуха и етера, всичко се разкрива пред нас отново и отново...но има нещо което никой няма да научи от тези древни песни...и това е, че небето е синьо".

Няма синьо, поне не по начина по който го знаем днес - не са го различавали от зеленото и по-тъмните оттенъци. Гайгер започва да търси кога думата "син" се е появилa в съвременните езици и открива странна схема по целия свят.

Във всеки език изглежда се появяват първо думи за черно и бяло или тъмно и светло. Следващия цвят който се "появява" е червеният - цвета на виното и кръвта. Следва жълтото и по-късно зеленото (макар че в някои езици жълтото и зеленото си сменят местата). Последният от основните цветове винаги е синият.

Единствената древна култура която има дума за синьо, това са египтяните, и едва ли по случайност, това е единствената култура, която е можела да произвежда синя боя.

Като се замислим, синьото не се появява твърде често в природата - почти няма сини животни, сините очи са редки, а почти всички сини цветя са култивирани в по-късни времена от човека. Имаме, разбира се, небето, но както Гайгер показва, дори и текстове посветени на него, не го описват като "синьо". Как да си обясним това?

Един изследовател Гай Дойщер провел интересен експеримент. Той между другото е автор на книгата "През езиковото стъкло: как светът изглежда различен в другите езици". Казват, че първият въпрос на децата бил "защо небето е синьо?". Този учен отгледал дъщеря си като внимавал никога да не описва какъв цвят е небето. Един ден той я попитал какъв цвят вижда като погледне нагоре. Алма, неговата дъщеря първоначално въобще нямала идея - небето било безцветно. Евентуално започнала да го описва като бяло, а по-късно вече и като синьо.

И така хората не са ли виждали синьото в древността щом не са имали дума за него?

Малко е трудно да се каже, ние не знаем какво е накарало Омир да говори за "винено тъмно" море и виолетови овце, но знаем, че древните гърци и другите народи са имали същата биология като нас и следователно същите възможности да виждат цветовете.

Но наистина ли можем да видим нещо, ако нямаме дума за него?

Учен на име Джулс Давидоф посетил Намибия за да търси отговор на този въпрос. Там има едно племе което говори на език, който няма дума с която да се отличава "синьото" от "зеленото".

Той показал на хората от племето кръг с 11 зелени квадратчета и едно синьо. Помолил ги да му покажат различното квадратче. Ние лесно можем да го забележим, но повечето от племето не могли, а на тези които успели им отнело много време и правили грешки.

И макар това племе да няма дума за синьо, те имат няколко думи за различните нюанси на зеленото. Във втори експеримент Давидоф им показал 11 зелени квадратчета като едно от тях било със съвсем лек по-различен оттенък. Хората веднага го показали. Вие можете ли да го видите? Пробвайте се..

Отговорът следва малко по-надолу.....

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

Давидоф казва, че без да има термин за конкретен цвят, без начин да го идентифицираме като по-различен, за нас е доста по-трудно да забележим уникалността му, макар нашите очи да са същите като очите на тези, които имат дума за цвета.

Източник

Това не е съвсем нова теория макар че за първи път я виждам свързана с цветовете. Преди време в един научнопопулярен филм се разказваше, че когато първите кораби на Христофор Колумб се появили край бреговете на "Новия свят", живеещите край морето индианци не ги видели, макар да се извисявали на метри от тях....Не знам дали това беше алегория или го казваха буквално, но съм сигурен, че много необичайни неща минават край нас без да ги видим, просто защото не мислим за тях, не вярваме в тях или дори нямаме думи за тях - все пак "извънземни" е сравнително нова дума, дълги векове английската дума за тях е значела просто "чужденец"...

А това е обещаната връзка - вижте какво възприемате като синьо и какво като зелено:

Is my blue your blue?

Това е един рядък феномен, който все още няма своето задоволително обяснение - хора чуват звуци в същото време, в което наблюдават преминаващ по небето метеор. Дълго време учените и скептиците отричат, че това е възможно. Но нека припомним, че дори самите метеорити дълго време са били отричани от учените кратуни. През XVIII в. на едно от заседанията на Френската академия на науките Лавоазие обявил за невярно съобщението за падането на метеорит с думите „От небето не могат да падат камъни, защото на небето камъни няма!“

Може би ви се струва логично да се чува шум при преминаването на светъл болид по небосклона и може би дори се чудите защо загадката не е точно обратната - защо при повечето наблюдения не се чува нищо. Гледайки летящи самолети ние често пъти чуваме бученето им. Нима метеорите не създават звуци при навлизането си в атмосферата? О, триенето в горните въздушни слоеве със сигурност предизвиква звук и ако сме близо до един метеор вероятно ще чуем нещо подобно на "фиууууу". Но проблемът е, че не сме близо. Дори и звуковите вълни предизвикани от метеора да достигнат до земната повърхност, това трябва да се случи доста по-късно от момента на наблюдението. Когато присветне светкавица, чуваме гръмотевицата едва след няколко секунди, защото събитието се е случило на километри от нас. А един преминаващ метеор е много по-далеч от светкавиците, които виждаме да проблясват в далечината. Метеоритната звукова вълна трябва да стигне до нас не след секунди, а след минути - дълго след като болидът е изчезнал от небето.

Да, но редките очевидци на този феномен не говорят за минути, те твърдят, че чуват свистящи и други подобни шумове по същото време докато наблюдават ярката "падаща звезда". Първоначално учените обясняват този феномен като звукова илюзия. Толкова сме свикнали да чуваме моторното боботене, когато гледаме самолет в небето, че си въобразяваме, че чуваме шум и при наблюдение на метеор.

Това обяснение пропада през 1998, когато е направен аудио запис при преминаването на метеор. Звукът от лентата не е халюцинация!

С какви нови обяснения излизат учените глави след това? Някои казват, че чуваме шумоленето на дърветата около нас и дори собствената си коса! Звучи абсурдно, но има известна логика. На какво се базира тази теория? При един по-стар експеримент е доказано, че една перука може да започне да шумоли, ако е облъчена с електромагнитни или радио вълни с правилната честота. Дърветата също може да почнат да трептят при подобни условия и наличието на статично електричество. Въпросът е навлизането на метеор в атмосферата може ли да създаде електромагнитни или радио вълни. Тези вълни със сигурност се движат по-бързо от звука. За да сме напълно точни - радиовълните, както и другите електромагнитни вълни, се разпространяват в пространството със скоростта на светлината т.е. напълно е възможно докато виждаме метеора и да чуваме някакви звуци около нас предизвикани от излъчените от него радиовълни.

Изглежда не всички учени обаче са много склонни да приемат горната теория. Къде се е чуло и видяло метеор да излъчва радио програма (златните класики на Лили Иванова )? То и камъни нали не можеха да падат от небето... Подозирам, че нежеланието на учените да задълбаят в теорията свързваща метеорите с радио вълните се дължи на ... извънземните! Както знаете радиовълните могат да имат естествен или изкуствен произход. Някои големи астрономически обекти във Вселената като магнетарите предизвикват радиоизлъчвания. Засега само нашата земна техника е източник на изкуствено създадени радиовълни. Радиоастрономите от десетилетия търсят идващи от космоса радиовълни с характеристиката на създадени по технологичен начин. Ако се докаже, че някои метеори излъчват радио вълни подобни на технологичните, това ще обърне науката с краката нагоре. Тогава тези "метеори" ще е по-правилно да се наричат "извънземни апарати". А голяма част от научното съсловие всъщност е доста консервативно и учените не биха бързали да се хвърлят рязко в толкова дълбоките води на неизвестното.

Източник

Има и други теории за звуците от метеори. Нека и аз предложа една, която си е чиста спекулация, но много ме забавляваше, докато я обмислях. Какво да кажем за любимите ни "трикстъри"? Онези разумни създания или неразумни паранормални феномени, които в миналото са наричани с какви ли не имена - феи, демони, полтъргайст. Никой не знае какво са и що са, но при наличието им във фолклора на абсолютно всички народи, ми е малко трудно да повярвам, че абсолютно всичко е нечия болна измислица. Не е ясно какво са трикстърите, но е ясно едно - обичат да въртят номера на хората. Колко му е да наблюдават от храстите как някой гледа преминаващ по небето метеор и да решат малко да пошумкат, за да направят нещата още по-весели...

Have fun!

Долното видео за кратко време придоби изключителна популярност в Китай, а в последствие и из целия свят. Или както е модерно да се казва сега - стана вирално (viral). То е заснето от госпожа (другарката?) Уанг през прозореца на болничната ѝ стая на 11-тия етаж в болница в град Чънду.

Мнозина оспорват автентичността му, защото засега няма сведения някой друг да е видял този феномен в 16-милионния град. Дали просто това не са пречупени изображения през стъклата на прозорците?

Източник

Американците имат астронавти, руснаците космонавти, а китайците тайконавти. Първият китаец достигнал космоса е Ян Лиуей (Yang Liwei), който излита на 15 октомври 2003 с кораба „Шънджоу 5“ и се завръща на Земята на следващия ден - 16 октомври.

Лиуей прекарва около 21 часа сам в космическото пространство. За това време, той има странно и дори плашещо преживяване. Някой (или нещо) започва да чука по вратата на космическия апарат. Не къде да е, а точно по вратата.

Тези звуци естествено изнервят първия в света тайконавт. Той гледа през илюминатора, но не може да види нищо навън, което да предизвиква тропането.

В космоса цари вакуум, няма атмосфера, която да пренася звуковите вълни. Така че не можем да говорим за звуци идващи от Земята, щом се е чувало чукане, значи нещо физически е удряло кораба на Лиуей.

Китаецът благополучно се връща на Земята, но не е първият космонавт имал подобни преживявания. Както американци, така и руснаци се се сблъсквали със странни звуци в космоса. Освен това при следващи китайски мисии през 2005 и 2008 тайконавтите отново са чували чукане.

Източник

Ян Лиуей след завръщането му на Земята:

Всеки е чувал за така наречения WOW-сигнал. Това е теснолентов 72-секунден радиосигнал, открит през 1977 г. от компютъра на Държавния университет на Охайо и прочетен няколко дни по-късно от Джери Ехман (Jerry Ehman), който надраска думата "Уау!" върху разпечатката. Той никога не се повтаря повече и десетилетия наред ентусиастите спекулират, че може да идва от извънземна цивилизация.

Наскоро дори (за пореден път) уж разгадаха тази мистерия:

След 45 години учен обясни мистериозния Wow! сигнал

Знаете ли обаче, че десетилетия преди Уоу-чо, човечеството засича друг загадъчен сигнал? Аз лично не знаех, макар от близо две десетилетия да се интересувам активно от подобна тематика! Това медийно мълчание ми се стори леко странно. Вярно, по-старият сигнал е засечен преди 100 години, но и WOW-а също не е нещо ново. Дали нещо се е случило преди 50 или преди 100 години, пак е стара новина. И въпреки това за WOW-сигнала почти всяка година попадам на 1-2 статии или споменавания тук-там, а за предишния сигнал разбрах едва сега, само защото се навършва кръгла годишнина от това събитие.

През месец август 1924 г. американският астроном Дейвид Тод (David Todd) решава да провери дали може да улови радио-излъчвания от планетата Марс. Това му начинание не е случайно хрумване. По това време Марс и само на 34 милиона мили от Земята, ще се мине доста време преди отново двете планети да са толкова близко една до друга. Освен това в онези години се е смятало, че Марс е най-вероятният кандидат за наличието на извънземна цивилизация.

Тод се свързва за техническа помощ с инженера Чарлз Франсис Дженкинс (Charles Francis Jenkins), който в последствие ще стане един от пионерите в разработването на първите телевизори. Дженкинс прави нещо много иновативно за времето си - разпечатва радио-сигналите на хартия, така че да могат да се анализират в последствие. Експериментът съвсем не е любителски - просто двама чудаци да слушат радиото и да се питат - "ти чули това или само ми се стори?!".

За да няма смущения Тод иска всички радио-станции по света да спрат своето излъчване за определено време. Това естествено няма как да стане, но поне в САЩ станциите и флотата приемат в продължение на три дни от 21 до 24 август в първите 5 минути на всеки час да не предават нищо.

И за изненада на всички, Тод и Дженкинс при едно от 5-минутните слушания улавят нещо странно. Когато новината достига до медиите, се разразява истинска сензация. На разпечатката дори някои започват да "виждат" грубо нарисувано лице.

Никой не може да даде задоволително обяснение какъв е този сигнал. От Марс ли наистина идва или все пак е земно смущение? Дженкинс, за разлика от Тод, решава да го "играе на сигурно" виждайки каква медийна буря се вихри. Той не иска да му лепнат епитета "откачалка" и заявява, че този сигнал няма нищо общо с Марс.

Скоро вестниците си намират нови теми и новината за марсианския сигнал слиза от страниците. Както се казва - всяко чудо за три дни. Следва мълчание за 100 години. Сега, когато отново взе да се говори за мистериозния сигнал уловен от Тод, очаквам отново бързо-бързо да се появи някой учен, който "да реши загадката"....а трикстърите ще се скъсат от смях.

Източник

Следват няколко снимки като илюстрация към статията.

Дейвид Тод:

Чарлз Дженкинс:

Устройството използвано за улавяне на "марсианския" сигнал:

Разпечатката на сигнала:

В амазонската джунгла в Колумбия са открити невероятно красиви и детайлни скални рисунки направени с пигмент на червена охра. Все още точната датировка на това древно изкуство не е уточнена, но има вероятност изображенията да са направени около 10500 г. пр. н.е. тоест преди близо 12 хиляди години!

Досега скалните рисунки не са били проучвани, първо защото са на трудно достъпен терен и второ заради политическата нестабилност от миналото. В този район действаха леви партизански групи. След като през 2016 г. колумбийското правителство сключи примирие с най-голямата бунтовническа група FARC, до тази част от страната получиха достъп редица чуждестранни учени и специалисти.

На рисунките могат да се видят добре познати животни - птици, риби, гущери, сърни, костенурки, тапири и други. Но могат и да се видят доста странни създания, които нямат аналог в природата. Дали просто са плод на въображението на древните художници или някогашните хора населявали Амазонка са се срещали с неща, които днес ги няма ? И дали наистина ги няма или са се добре покрили и чакат своя час за триумфално завръщане?

Източник

Зловещо видео, но дали не е някаква измама? Ако е нагласена работа, то тя е изпипана - първо единият човек забелязва "нещото", едва след няколко мига и другия обръща глава натам на където гледа неговият приятел.

Ако заглавието ви изглежда познато, то вероятно сте видели статията от преди година и половина озаглавена точно по същия начин:

Почина най-възрастният човек на света

В старата статия споменавам, че след като френската монахиня Лусил Рандон си замина от този свят на 118 години, титлата за най-възрастен човек преминава при испанката Мария Браняс Морера, по онова време на почти 116 г.

Е, тази седмица и Морера си замина, бе на навършени 117 г. Така официално най-възрастният човек на света става Томико Итоока, на 116 г. от Япония.

Дали най-накрая Итоока ще е тази, която ще достигне и счупи рекорда от 122 г. поставен от французойката Жан Калман? Трябва да живее "само" още 6-7 години.

Източник

"Heavier Trip" е финландска комедия, която ще бъде пусната по кината тази есен. Тя е продължение на един филм от 2018 г. наречен "Heavy Trip". Първата част разказва за една нова метал банда, която се опитва да пробие в шоубизнеса. От онзи филм е взет един кадър, който се е превърнал в основа за безброй мемета, може би сте попадали на някои от тях. Ето едно такова меме:

Продължението от тази година обещава да е не-по-малко забавно и вероятно този кадър също ще се превъплъти в мемета:

В "Heavier Trip" нашите металисти трябва да се измъкнат от затвора, за да стигнат до легендарния фестивал Wacken. Очаквам филма с нетърпение!