Идеята, че живеем в симулация не е нова, тя стана популярна покрай филмите от поредицата "Матрицата", но всъщност е доста стара. Съществуват много научни публикации разглеждащи тази възможност, но за първи път попадам на такава, която разисква как може да избягаме от Симулацията. Дали наистина живеем или не в симулирана реалност не се разглежда в текста, това е оставено за доказване на другите учени. Директно се тръгва от сценария, че това е доказано и се задават въпросите "А сега какво? Можем ли да счупим тази симулация? Можем ли да я хакнем? И ако да - как?" Автор на това научно есе е Роман Ямполский (Roman Yampolskiy) от Университета на Луисвил, САЩ.
В текста са дадени много примери от фантастиката - от различни книги и филми. Забелязвам, че все по-често в различни научни трудове се използва този похват - подкрепа за дадена теза с цитати от художествената литература. Не знам как старите мастити учени гледат на това, може би не го смятат за сериозно, но аз пък го одобрявам. Едно, че така намираш нови филми за гледане и книги за четене и второ - научната фантастика винаги е изпреварвала реалната наука, спомнете си само за Жул Верн. Това, което днес е фантастика утре може да е самата истина. Затова е хубаво да се чете художествена литаратура - помага по-добре да се предвиди бъдещето, да се подготвим за него и дори да допринесем за сбъдването му давайки полет на фантазията си.
Не случайно публикацията се казва "How to Hack the Simulation?" (Как да хакнем симулацията). Какво по принцип се хаква? Компютрите. В основата на това проучване е идеята, че чрез каквото и да се осъществява въпросната симулация, то се подчинява на същите принципни закономерности, които са валидни и за нашите компютри - а именно, че данните трябва да се складират някъде, че трябва определена изчислителна мощ за да се обработват тези данни и наличните ресурси колкото и да са големи, не са неограничени и т.н. Как караме някоя компютърна система да забие? Чрез претоварване. Защо да не опитаме да претоварим и симулацията!
Ако играете на игри с огромни карти за изследване, с така наречените "отворени светове" и много нива и ако поне малко сте запознати с разработката на игри, вероятно знаете, че не всичко е активно по едно и също време. В много зони и нива нищо не се прави, нищо не се случва, NPC-тата не се движат и т.н. Така нареченият "стейт" (състояние) на тези зони е записано някъде на диска и когато някой играч влезе в тях, едва тогава данните се зареждат и нещата започват "да се движат". Това се прави защото компютърната памет и процесор са ограничени. Дали и в Симулацията не е същото? Може би на Марс нищо в миналото не се е случвало, защото никой човек не е можел да види реално какво става там. В древността са се използвали изключително малко ресурси за изчисление - единствено се е обработвала околната среда в непосредствена близост до примитивните хора - недоброволните участници в симулацията.
Когато през Ренесанса насочваме първите телескопи към Червената планета, на програмистите на симулацията им се налага да "скалират нагоре" (да увеличат ресурсите - да добавят нови процесори, сървъри и т.н.), за да може да си мислим, че на Марс се случва нещо. Астрономите наблюдават "канали" и си мислят, че там има интелигентна марсианска цивилизация.
Ето обаче, че човечеството достига до техническо ниво, което позволява вече да пратим и апарати на Марс. Програмистите и най-вече мениджърите от най-висшето ниво решават, че ще е доста ресурсоемко да симулират още една цяла населена със същества планета и затова "каналите" са премахнати. Тук-там са оставени малко следи от "водното минало" на Марс както и подсказки, че може би е имало живот. Но това никога не се е случвало, никога не е било истина. Твърде добре познат похват в компютърните игри. За да оставят впечатлението, че игралният свят е по-голям отколкото всъщност е, програмистите често показват разни неща в далечината - планини, острови и т.н. Играчът си мисли, че може да се добере до тях, но това е невъзможно - те са само за декор. Та и Марс и останалите планети може да само един декор.
Примерът с Марс не присъства в оригиналния материал, аз го добавих, за да стане ясно какво точно предлага Роман Ямполский. След като колкото повече разширяваме видимия свят, толкова повече ресурсите на Симулацията се натоварват, защо да не го разширим на макс? Нека едновременно пратим хиляди сонди във всички посоки на Вселената. Нека тези сонди връщат данни обратно на Земята. Симулацията, която до скоро е обработвала данни само за нашата планета, а в момента обработва за Земята плюс за всичко, което наблюдаваме с телескопите си, при хиляди сонди летящи из вселената ще трябва да започне да прави в пъти повече изчисления и е твърде възможно "компютърът да изпуши". Отделен е въпроса какво тогава ще се случи с нас? Ще престанем ли внезапно да съществуваме всички? Или ще бъдем свободни така както внезапно животните в зоопарка внезапно биват освободени, когато земетресение разруши клетките?
В публикацията се посочва, че досега на Земята очевидно не сме направили нищо, което да натовари до толкова симулацията, че тя да блокира. Манията по копаенето на биткойн натовари енергосистемите на някои страни, но не счупи Симулацията.
Втори вариант. Ок, може би няма да успеем да претоварим симулацията чрез технически средства, има ли друг вариант да я хакнем? Ако съдим по опита от Земята - да има, нарича се социално инженерство. Има хакери, които са "на ти" с техниката, има и такива, които са "на ти" с хората. На тях не им трябва да знаят кой порт и протокол от коя програма и услуга се използват, не търсят за уязвимости в софтуера, те обработват хората - представят се за някой друг, правят се че имат нужда от помощ, влизат ти под кожата и те подлъгват да им кажеш паролата си, да им дадеш достъп до нещо, което е забранено за външни лица и т.н. Не може ли и ние някак си да прилъжем програмистите на симулацията да ни разкрият истинския свят и да ни освободят? Някак си да предизвикаме тяхното състрадание? Аз лично леко съм скептичен за този вариант. Не знаем какви чувства изпитват тези "програмисти", дали са движени от същите емоции като нас. А дали не са садисти? Все пак през многовековната история на човечеството ние сме извършвали какви ли не гнусни дела - масови убийства на невинни хора, геноцид, войни. "Програмистите" не са се намесвали, за да ни спрат, явно не са особено състрадателни.
А дали няма някакви кодове за сервизен достъп? Някаква парола по дифолт така както повечето рутери идват с една и съща заводска парола? От дългогодишния ми опит в IT сферата знам, че в много програми, сайтове и дори сериозни големи системи, създателите им си оставят "вратички" за бърз достъп, сервизен режим, супер-юзър привилегии и т.н. Това е голямо улеснение, когато бързо трябва да провериш или поправиш нещо, но често пъти именно заради такива "лесни достъпи" са се получавали някои от най-големите хаквания. Дали и нашата симулация няма такива пароли за бърз супер-юзер достъп? И как ли се активират? Започвам да се замислям за всички заклинания, "магически" фрази (Сезам отвори се!), поверията и суеверия (хвърли сол през рамото си) и религиозни молитви. В много от свещените книги и езотерични писания ти обещават точно това - да получиш просветление, да говориш с ангели или демони (дежурния програмист, който е на смяна или съпорт екипа?), да се озовеш в друго измерение, в забранено място, в рая...
По принцип съм атеист и смятам религиите за опасни и вредни, особено тези, които са надскочили хаотичния си период и са се организирали като официални институции. Все пак не малко хора са били избити по религиозни причини, изгаряни са на клади, прогресът е бил спиран и дори е имало регрес. И въпреки това религиите винаги са представлявали известен интерес за мен. Може би в тях все пак е съхранено някакво древно знание (root паролата?), макар и изопачено през годините.
Ето няколко интересни статии, които могат да бъдат намерени под етикетите "Религия" и "История". Част от тях са в Мистерика+ и ще ви трябва "тайно знание" за да ги прочетете (не, това не е платена секция в сайта, не монетизирам хобито си! По друг начин се получава достъпа):
Авеста - свещената книга на зороастризма
Евангелието на Юда
Има ли връзка между христианството и индуизма?
Мистичната земя Хиперборея
Роман Ямполский завършва трактата си с някои от нещата, които са се показали като неработещи за счупването на Симулацията. Вече споменах за това, че копаенето на биткойн не е натоварило Системата. Нито неморалното поведение е довело до намеса. Ето някои други:
- Това, че предполагаме, че сме в симулация не променя нещата. "Програмистите" не са плеснали с ръце (или с пипала) и не са си казали "въй, те разбраха, че са у Матрицата, я да ги пуснем". Много от животните в нашите зоологически градини са достатъчно интелигентни за да разберат, че живеят в плен, това не води автоматично до свобода.
- Въпреки, че поповете настояват, че ако се молим достатъчно пламенно, молитвите ни ще бъдат чути, опитите за телепатична или друга комуникация със създателите на Симулацията не са дали категоричен резултат засега. Помислете си в момента "ей, ти програмиста / боже / върховния създател - дай ми знак". Нещо стана ли? Едва ли. Дори и на висок глас да извикате "аз знам, че съм в симулация" няма да доведе до спирането ѝ. Пробвайте и с "не искам повече да участвам в тази симулация". Резултат нулев.
- Внезапната смяна на плановете също не води до "големият хак". Ок, тръгвате за училище / работата / магазина. Правили сте го стотици пъти досега и минавате по един и същ маршрут. Внезапно обаче един ден решавате по средата на пътя да минете от друго място, дори и това да ви отнеме повече време. Създателите на симулацията са предвидили такава възможност и са се постарали доста зони да са в готовност за активиране. Е, може да видите или намерите нещо интересно по новия си маршрут, затова аз често пробвам нови улици и пътеки, но Симулацията не е застрашена по никакъв начин.
- Големият андронен колайдер също не доведе до срив в Симулацията, нито до края на света.
Това в най-общи линии е залегнало в документа публикуван от Роман Ямполский. Някои неща на ги дадох в много подробности, други добавих за илюстрация на идеята. Препоръчвам ви и сами да прочетете какво е написал, стига да сте добре с английския:
How to Hack the Simulation?