Рисът е най-големият представител на дивите котки, който живее свободно в Европа. Той се среща и в Азия и Северна Америка. Различават се няколко подвида - иберийски, канадски, балкански рис и т.н.
За жалост рисовете бяха на път да изчезнат от Стария континент, най-вече "благодарение" на човека. Стигна се до там много хора да се учудват като разберат, че такива сравнително едри диви котки се срещат в Европа, толкова редки вече са наблюденията. Рисът бе на път да сподели съдбата на тасманийския тигър...
За щастие изчезването на вида поне засега не се случи! Трагедията временно се отлага, за жалост не е все още напълно изключена докато има твърде много бракониери и ненаситни ловци.
Пример за добра практика по опазването на това красиво животно е Испания. В началото на ХХ век рисът обитава по-голямата част от Иберийския полуостров (от там идва и името на подвида). Към 2003 почти напълно е изчезнал, всичко на всичко има към 140 екземпляра. Тогава обаче тенденцията се обръща и 12 години по-късно, популацията на иберийският рис вече е нараснала на близо 300 животни.
А какво е положението в нашата родина? Да, може да е изненада за някои, но рисът е живял и тук...а може би все още живее?
В земите на днешна България рисът се е срещал от дълбока древност. Кости от рис са открити в пласт датиран от ранен плейстоцен в палеонтологичното находище Козарника (община Белоградчик).
В миналото Странджа е била главно обиталище на риса в България. Макар и по-рядко, се е срещал и из Бургаско, Панагюрско, Твърдишкия балкан, Влахина планина и на други места. В Стара планина последният известен рис е отстрелян през 1902 г. във Върбишкия Балкан, а за последно рис в Странджа е убиван през 1913 година. Преди описаният по-долу случай от 2008 г., последният известен индивид в страната е убит през 1941 г. в Парангалица от немски войници.
През 1980-те години в България са правени опити за реинтродукция на екземпляри в Стара планина. Като цяло тези опити не са успешни и видът се смята за изчезнал у нас.
Въпреки това поради потайния начин на живот, който дивата котка води, някои експерти смятат, че в България са се запазили няколко типично български екземпляра в районите на река Ропотамо, Странджа и в Южен Джендем в Стара планина.
В началото на 21 век в района на Берковица се появяват следи от рис. Понеже официалната наука не мисли, че в България са се запазили рисовете, предполага се, че тези следи са оставени от екземпляри, преминали през границата със Сърбия. Дали?
През 2003 г. се появяват данни за рисове в района на Трън, Етрополска Стара планина и Странджа. През 2006 г. в Странджа е записан звук от рис.
След тези косвени доказателства, се появяват и неоспорими данни за наличие на рисове в нашата страна - дали местна популация или придошли от Сърбия е въпрос на дебат. През 2008 г. е отстрелян по невнимание мъжки рис в района на Чупрене близо до Белоградчик, а по-късно същата година с помощта на фотокапан е заснет рис в природна среда, маркиращ територия. Това говори, че той трайно обитава това място. През февруари 2009 г. в българската част на планината Осогово е заснета двойка рисове, боричкащи се по време на размножителния период. През 2009 година е заснет рис и в българската част на Странджа.
В края на октомври 2012 г. отново се появяват сведения за рисове в Осоговската планина край Кюстендил. На 28 февруари 2014 г. чрез фотокапан е заснет рис отново в Осогово. Само след 3 дни ловци забелязват следи на рисове в Трънско край границата. Информацията от снимките и видеоклипчетата, заснети от фотокапани, говори за няколко риса, които се завръщат в България от западната ни съседка през февруари. Те се размножават у нас. На снимките са запечатани два мъжки риса и една женска. През лятото на 2015 г. при теренни проучвания са открити следи на рис и в Рила. През април 2016 г. рис е наблюдаван близо до Стакевци в Западна Стара планина. В края на януари 2019 г. рис е заснет от ловец в Западна Стара планина. През март 2019 г. е направен видеоклип на рис и до село Факия в Странджа.
Демек рисовете се завръщат!
