Тази седмица Мексико бе ударено от силно земетресение - 7.5 по скалата на Рихтер. Не силата му обаче прави това събитие толкова странно, всяка година на различни места по света се случват по няколко такива мощни труса. Странното е, че в деня, в който се случи земетресението, 19 септември, в две предишни години (1985 и 2017) в Мексико отново е имало мощни трусове!

Май от сега нататък мексиканците ще са много внимателни точно на тази дата...

Източник

А Пуерто Рико, домът на легендарния криптид известен като Чупакабра, бе връхлетян от урагана Фиона, който доведе до катастрофални наводнения. На долното видео може да видите как придошлите води отнасят цял мост и дори изтръгват пътните мантинели свързани към него.

Тази седмица се случи нещо забележително. 17-годишният американски фигурист Илия Малинин успя да изпълни четворен аксел, първото такова постижение в историята на фигурното пързаляне.

Казват, че пределите на човешките възможности са не по-малки от пределите на Вселената. Съгласен съм! Ние самите сме една необятна загадка, достойна за за проучване като всички останали мистерии, за които се пише в този сайт.

Ето една загадка и за вас - някъде в сайта има налична статия за едни странни хора - сините хора от Кентъки. Ако не сте попадали на нея, помислете си дали не трябва да направите конкретно действие, за да я намерите...

Замъците. Векове наред те са пленявали и дори плашели обикновените хора, може би защото на много от обикновените средновековни селяни никога не се е отдавало да стъпят вътре в някой от тях. А за някои единственото посещение е свързано с лош спомен - когато за някакво (или изцяло без никакво) провинение селякът бива хвърлен в тъмницата за замъка. Какви ли несметни богатства простолюдието си е представяло, че има зад крепостните стени? Какви ли тайни се крият във високите кули? Омагьосани принцеси и зли магьосници...

В настоящата статия ви представям няколко запазили се до наши дни замъци сякаш извадени от някоя приказка.

Това е замъкът Елц в Германия, построен през 12-ти век по времето на Свещената римска империя.

Още един замък от 12-ти век - Алказар в Испания.

Хохенцолерн в Германия се издига на върха на малката едноименна планина висока 855 метра. Някога е бил сърцето на силната династия наричаща се ... и тя Хохенцолерн, а днес е популярна туристическа дестинация. Има 140 стаи!

А замъкът Аламбра в Гранада, Испания е изграден не от някой християнски владетел, а от маврите изповядващи исляма. Те са владели голяма част от Испания през средновековието.

За разлика от останалите замъци дадени до тук, Нойшванстайн (Нов лебедов замък) е изграден през 19-ти век т.е. дълго след края на средните векове. Намира се в баварските Алпи.

Хлубока, замък от 13-ти век намиращ се в Чехия.

Източник

В долното видео са събрани някои от най-интересните наблюдения на странни неща в небето от последните месеци. Включително:

- Самолет сякаш застинал в небето (в Матрицата ли сме?!)

- Квадратен облак!

- Странно НЛО от Бразилия

Екзорсистът е свещеник, който прогонва вселили се в хората демони. Мислех си, че всеки поп може да го прави и вероятно е така (няма да изпадам в разсъждения има ли демони наистина). Но в някои страни в Европа се оказа, че някои екзорсисти са признати официално за такива от властите. На долната карта са дадени техния брой и къде се намират. Данните са от 2016 г.

Източник

Тази информация ми напомни за филма The Exorcist (1973), доста е брутален, не съм сигурен дали са много режисьорите, които днес биха се осмелили да направят такъв филм. В долния клип са представени 5 от най-добрите сцени от филма. Дали споменатите по-горе официални екзорсисти са се сблъсквали с такива работи?

Наскоро ми попадна това видео заснето с дрон в Канада:

Първоначално нищо особено не забелязах, нещо малко премина твърде бързо покрай дрона. За щастие кадрите ни бяха показани и на забавена скорост. Тогава различих нещо като малко прозрачно балонче. Което ме подсети за така наречените "атмосферни чудовища".

Много хора с готовност допуснат, че в дълбините на океана може да се крият непознати чудовища. Някои учени дори предполагат, че има един милион неизследвани морски вида. Когато обаче става въпрос не за водните океани, а за необятните въздушни океани над нас, хората веднага отхвърлят възможността там да има неизвестни чудовища. Дали обаче трябва с лека ръка да отхвърлим такива предположения? Науката днес приема, че последният слой на атмосферата свършва на 1000 километра от земната повърхност. Обемът се равнява на около 595 милиарда кубични километра. Обемът на водните океани е около 582 милиона кубични километра тоест около 100 пъти по-малък от обема на въздушното пространство.

Историите за така наречените атмосферни чудовища съпътстват човечеството от векове. Описанията варират – мъгливи подобни на облаци същества, въздушни китове, полупрозрачни реещи се медузи, пръчки и небесни риби с множество крила, дори дракони без глави и грамадни амеби ядящи хора. Някои имат гигантски размери и често ги мислят за "летящи чинии" от космоса, други са толкова малки, че едва се забелязват при преглеждането на видео кадри – по-малки са от човешко око. Някои предполагат, че също като създанията от дълбочините на океана, тези създания от височините на небето не могат да оцелеят на земната повърхност.

Някои вярват, че „звездното желе”, което често пада от небето при метеоритни валежи, всъщност са останките от атмосферни същества разкъсани от метеоритите. Има спор, ако наистина съществуват тези животни, то какъв е техния произход. Някои смятат, че са родственици с другите земни организми – просто са се приспособили към живот изцяло в горната област на атмосферата. Други мислят, че те са съвсем различен тип живот (идващ от космоса ?). Също така повечето изследователи предполагат, че те не са интелигентни и живеят на базата на инстинкти, а не на разум.

Айвън Сандерсън (Ivan Sanderson) е един от паранормалните изследователи посветили живота си на изследването на атмосферните чудовища. Той твърди, че много от наблюденията на НЛО се дължат на тях.

Сандерсън не е бил единственият, който е вярвал в съществуването на атмосферните създания. Дори уважаваният космолог Карл Сейгън е изказвал хипотезата, че на планетите газови гиганти като Юпитер може би има грамадни подобни на балон същества. Все пак Сейгън се съмнява едно такова същество да може да стигне от Юпитер до Земята.

Друг автор – НЛО изследователят Тревър Джеймс Констабъл изказал в своя книга от 1975 година хипотезата, че не само някои, а всички НЛО наблюдения се дължат на амебо-подобни същества живеещи в атмосферата. Той също твърдял, че тези същества прекарват по-голямата част от живота си в ниско-интензивно състояние, което ги прави почти невидими. Когато обаче се размърдат (примерно в търсене на храна), те стават видими. Констабъл смятал, че широкото използване на радари през 20-ти век нарушава спокойствието на тези същества и затова са зачестили наблюденията им. И сякаш всички тези твърдения не са били достатъчно сензационни, Констабъл заявил, че тези същества са хищници, които са отговорни за изчезването на хора и животни.

Идеите за атмосферните чудовища са довели и до създаването на игрални филми, като японския „Догора, космическото чудовище”. Филмът излиза през 1964 и разказва за масивно летящо мекотело, което тероризира хората с дългите си пипала.

От предполагаемите реални срещи с такива същества, най-известният е от 4 септември 1891 година. Около 14:00 часа двама мъже поправяли каруца в Кроуфордсвил, Индиана, САЩ. Те погледнали към небето и с ужас видели „гигантско привидение” да се носи над тях. По-късно го описали като същество без глава, но с множество плавници. Вцепенени двамата мъже гледали как това нещо се издига с помощта на плавниците си към небето и дори се завъртяло над една къща. Съществото изчезнало за миг, след което отново се появило. В този момент мъжете си плюли на петите.

Цялата история лесно можело да се отпише като пиянска халюцинация или измама, ако не било потвърждението на още един човек с голяма репутация. Това бил местният пастор, който заедно с жена също видели небесното чудовище.

Историята не свършва до тук – на следващата нощ чудовището се завърнало. Този път обаче свидетелите били стотици. Съществото изведнъж се хвърлило към наблюдаващите го. Не засегнало никого, но тези които били най-близо до него, се кълнат, че усетили „горещия му дъх”.

За друга порода атмосферни чудовища се твърди, че обитава Шетландските острови край Шотландия. Местните хора ги описват като парообразни безобидни пакостници, които живеят сред облаците, но по неизвестни причини понякога слизат към земята. Тези, които са имали контакт с тях, описват докосването им като облизване на „невероятно мек език”. Дори местен полицай казва, че е имал подобна среща. Докато карал велосипеда си, едно същество имащо мирис на плесен го обгърнало, сякаш с „меко одеяло”. Малко след това то се отдалечило от стъписания полицай.

След зараждането на фотографията, се появяват множество снимки на които се твърди, че са показани НЛО. Някои от тези обекти съвсем не се вписват в представите за технически летателен апарат, те имат странни напомнящи живо същество форми. Една от най-вълнуващите снимки е направена от научния журналист Бруно Гибалди в следобеда на 27 април 1961. Той пътувал с автомобила си покрай плажа Монтесилвано в Италия, когато спукал гума. Слязъл и започнал да я сменя, но изведнъж забелязал странен обект да се насочва към него от морето. Гибалди обаче не изпаднал в паника, а грабнал фотоапарата си и направил една снимка преди нещото да прелети над главата му и да изчезне от полезрението. И досега продължават споровете това междугалактичеки кораб ли е или живо същество.

За следващата снимка също се твърди, че е направена в Италия от анонимен зъболекар през юли 1999. Няма много допълнителна информация, освен че обектът се е движел безшумно.

А тази снимка е направена от фотографа Майкъл Уайт от Нова Зеландия. Той снимал небето, когато забелязал тъмен облак. Майкъл го заснел, но по-късно когато разглеждал фотографиите видял на тях и подобен на морски скат обект. Твърди, че докато го е снимал, не го е забелязал – единствено виждал тъмния облак. Дали този облак не е бил просто камуфлаж за съществото ? Дали тези същества не са постоянно над главите ни, а ние да виждаме само облаци ?

Друг случай идва от Мексико. Един банкер и неговото семейство забелязали странен обект в небето на 3 ноември 1973 година. Веднага го снимали.

А тази снимка идва от Южна Африка и е заснета през 1963 година.

След тези класически снимки, следват две видеа заснети през 2020 г. Първото е от Бразилия. Второто е направено от борда на пътнически самолет летящ от Финикс до Портланд, САЩ.

Наблюденията на атмосферни чудовища през 2020 не се изчерпват само с горните два клипа. Този странен облак заснет през месец май в Уисконсин, САЩ. Просто облак? Може би, но една от теориите защо официално не е доказано съществуването на атмосферни чудовища е това, че те много успешно умеят да се дегизират като облаци.

А по въпроса, че тези същества могат да са доста опасни се добави и теорията, че те са отговорни за изчезването на полет MH370 на малайзийските авиолинии превозващ 239 души на борда. Това се случи на 8 март 2014.

Изчезването на MH370 бе последвано от множество теории за съдбата му - според любителите на конспирациите той бе отвлечен от кого ли не - от извънземните до секретните служби на САЩ, Русия, Китай и кого ли още не. Освен ако не е пропаднал през портал в пространството разбира се. Не липсваше и предположението, че е станал жертва на митичните атмосферни чудовища.

Това всъщност не е нова идея - че тези същества живеещи в горната част на земната атмосфера нападат самолети. Почти с появата на самата авиация се появяват първите такива разкази. Те са толкова популярни, че през 1913 Артър Конан Дойл (познат най-вече с героя си Шерлок Хоумс) написва краткия разказ "The Horror of the Heights" (Ужасът от висините). В него се разказва за авиатор, който чува все повече истории за странни зверове обитаващи небето. Той решава лично да провери и полита към далечните висини. Повече не се поява, вместо това е открита напоена с кръв страница от дневник, която е паднала на земята. Изглежда това е писано от изчезналият летец в последните мигове от живота му:

"Четиридесет и три хиляди стъпки над повърхността. Никога няма да видя отново Земята. Те са под мен, три от тях. Господи, помогни ми; това е ужасна смърт!"

Това е художествен разказ, но както знаем във фантастиката често присъства доза достоверност.

През следващите десетилетия обаче почти никой няма свързва катастрофите и изчезванията на самолети с атмосферните чудовища. Защо? Защото си имаме нов "злодей" - извънземните.

Завършвам с нещо препращащо ни към дълбоката древност. През 2018 екип от изследователи открива в Мароко няколко камъка, върху които древни хора са изобразили странни сцени. Хората и животните лесно се разпознават, но какви са тези кръгли същества с пипала? Едно от тези създания дори има око!

На друг от камъните някакъв обект в небето се насочва прало към двама човека на земята. Според учените това са метеорити. Дали?

И така, внимавайте следващият път като се разхождате навън. Вместо да си гледате само в краката, гледайте си и над главата!

За тази статия са използвани тези източници:

Atmospheric Monsters Attack!
Strange Cloud Formation in Wisconsin Has Meteorologists a Bit Baffled
MH370 DISAPPEARANCE STILL A MYSTERY
Ancient Carved Eye-Witness Accounts Show Martian Invaders Attacking the Moroccan Landscape

Рисът е най-големият представител на дивите котки, който живее свободно в Европа. Той се среща и в Азия и Северна Америка. Различават се няколко подвида - иберийски, канадски, балкански рис и т.н.

За жалост рисовете бяха на път да изчезнат от Стария континент, най-вече "благодарение" на човека. Стигна се до там много хора да се учудват като разберат, че такива сравнително едри диви котки се срещат в Европа, толкова редки вече са наблюденията. Рисът бе на път да сподели съдбата на тасманийския тигър...

За щастие изчезването на вида поне засега не се случи! Трагедията временно се отлага, за жалост не е все още напълно изключена докато има твърде много бракониери и ненаситни ловци.

Пример за добра практика по опазването на това красиво животно е Испания. В началото на ХХ век рисът обитава по-голямата част от Иберийския полуостров (от там идва и името на подвида). Към 2003 почти напълно е изчезнал, всичко на всичко има към 140 екземпляра. Тогава обаче тенденцията се обръща и 12 години по-късно, популацията на иберийският рис вече е нараснала на близо 300 животни.

А какво е положението в нашата родина? Да, може да е изненада за някои, но рисът е живял и тук...а може би все още живее?

В земите на днешна България рисът се е срещал от дълбока древност. Кости от рис са открити в пласт датиран от ранен плейстоцен в палеонтологичното находище Козарника (община Белоградчик).

В миналото Странджа е била главно обиталище на риса в България. Макар и по-рядко, се е срещал и из Бургаско, Панагюрско, Твърдишкия балкан, Влахина планина и на други места. В Стара планина последният известен рис е отстрелян през 1902 г. във Върбишкия Балкан, а за последно рис в Странджа е убиван през 1913 година. Преди описаният по-долу случай от 2008 г., последният известен индивид в страната е убит през 1941 г. в Парангалица от немски войници.

През 1980-те години в България са правени опити за реинтродукция на екземпляри в Стара планина. Като цяло тези опити не са успешни и видът се смята за изчезнал у нас.

Въпреки това поради потайния начин на живот, който дивата котка води, някои експерти смятат, че в България са се запазили няколко типично български екземпляра в районите на река Ропотамо, Странджа и в Южен Джендем в Стара планина.

В началото на 21 век в района на Берковица се появяват следи от рис. Понеже официалната наука не мисли, че в България са се запазили рисовете, предполага се, че тези следи са оставени от екземпляри, преминали през границата със Сърбия. Дали?

През 2003 г. се появяват данни за рисове в района на Трън, Етрополска Стара планина и Странджа. През 2006 г. в Странджа е записан звук от рис.

След тези косвени доказателства, се появяват и неоспорими данни за наличие на рисове в нашата страна - дали местна популация или придошли от Сърбия е въпрос на дебат. През 2008 г. е отстрелян по невнимание мъжки рис в района на Чупрене близо до Белоградчик, а по-късно същата година с помощта на фотокапан е заснет рис в природна среда, маркиращ територия. Това говори, че той трайно обитава това място. През февруари 2009 г. в българската част на планината Осогово е заснета двойка рисове, боричкащи се по време на размножителния период. През 2009 година е заснет рис и в българската част на Странджа.

В края на октомври 2012 г. отново се появяват сведения за рисове в Осоговската планина край Кюстендил. На 28 февруари 2014 г. чрез фотокапан е заснет рис отново в Осогово. Само след 3 дни ловци забелязват следи на рисове в Трънско край границата. Информацията от снимките и видеоклипчетата, заснети от фотокапани, говори за няколко риса, които се завръщат в България от западната ни съседка през февруари. Те се размножават у нас. На снимките са запечатани два мъжки риса и една женска. През лятото на 2015 г. при теренни проучвания са открити следи на рис и в Рила. През април 2016 г. рис е наблюдаван близо до Стакевци в Западна Стара планина. В края на януари 2019 г. рис е заснет от ловец в Западна Стара планина. През март 2019 г. е направен видеоклип на рис и до село Факия в Странджа.

Демек рисовете се завръщат!

Източник

Наскоро телескопът на НАСА "Джеймс Уеб" категорично е засякъл въглероден диоксид на планета извън нашата Слънчева система. Това се случва за първи път, досега това химично съединение е откривано само на Земята, Марс и Венера.

Въпросната планета носи научното название WASP-39 b и е открита още през 2011 г., но досега категоричният спектрален анализ бе невъзможен. За жалост тя не е камениста планета като Земята или Марс, а е в газов гигант от рода на Юпитер и Сатурн. Освен това изчисленията са, че температурата на нея достига 900 градуса по Целзий. Така, че едва ли там има живот. Въпреки това, откритието е важно. То показва, че "Джеймс Уеб" с неговите уреди е способен да ни даде много повече информация за космоса, отколкото всички настоящи телескопи и обсерватории.

Източник

Пеперудата Атлас (Attacus atlas) е вид едра нощна пеперуда, срещаща се в Югоизточна Азия, южен Китай до островите Борнео и Ява на юг. Размахът на крилете ѝ достига до 30 см. и това я прави една от най-големите пеперуди в света. // Източник

Извън обичайното си местообитание досега бе виждана еднократно в Англия през 2012 г. Тогава учените предположиха, че насекомото е било изпуснато от нечия частна колекция.

През месец юли на настоящата година един екземпляр Attacus atlas е бил видян в американския щат Вашингтон (на долната снимка). Дали отново животното просто е избягало от частна колекция? Или постепенно този гигант започва да завзема нови територии?

Източник

Как се "раждат" съществата от градските легенди? За повечето не знаем. Истории за много от по-старите чудовища се разказват от столетия и хилядолетия. Вампири, върколаци, гноми и тролове са част от фолклора на народите по света. Случаят с човекът-сирена не е такъв, знае се кой е неговият създател и кога точно се е появил. Сирената обитава само Интернет пространството...засега. Интересно кога ли ще се появи първия разказ на някой, който твърди, че го е виждал и на живо?