В долното видео са събрани някои от най-интересните наблюдения на странни неща в небето от последните месеци. Включително:
- Самолет сякаш застинал в небето (в Матрицата ли сме?!)
- Квадратен облак!
- Странно НЛО от Бразилия
Публични статии
Екзорсистът е свещеник, който прогонва вселили се в хората демони. Мислех си, че всеки поп може да го прави и вероятно е така (няма да изпадам в разсъждения има ли демони наистина). Но в някои страни в Европа се оказа, че някои екзорсисти са признати официално за такива от властите. На долната карта са дадени техния брой и къде се намират. Данните са от 2016 г.
Тази информация ми напомни за филма The Exorcist (1973), доста е брутален, не съм сигурен дали са много режисьорите, които днес биха се осмелили да направят такъв филм. В долния клип са представени 5 от най-добрите сцени от филма. Дали споменатите по-горе официални екзорсисти са се сблъсквали с такива работи?
Наскоро ми попадна това видео заснето с дрон в Канада:
Първоначално нищо особено не забелязах, нещо малко премина твърде бързо покрай дрона. За щастие кадрите ни бяха показани и на забавена скорост. Тогава различих нещо като малко прозрачно балонче. Което ме подсети за така наречените "атмосферни чудовища".
Много хора с готовност допуснат, че в дълбините на океана може да се крият непознати чудовища. Някои учени дори предполагат, че има един милион неизследвани морски вида. Когато обаче става въпрос не за водните океани, а за необятните въздушни океани над нас, хората веднага отхвърлят възможността там да има неизвестни чудовища. Дали обаче трябва с лека ръка да отхвърлим такива предположения? Науката днес приема, че последният слой на атмосферата свършва на 1000 километра от земната повърхност. Обемът се равнява на около 595 милиарда кубични километра. Обемът на водните океани е около 582 милиона кубични километра тоест около 100 пъти по-малък от обема на въздушното пространство.
Историите за така наречените атмосферни чудовища съпътстват човечеството от векове. Описанията варират – мъгливи подобни на облаци същества, въздушни китове, полупрозрачни реещи се медузи, пръчки и небесни риби с множество крила, дори дракони без глави и грамадни амеби ядящи хора. Някои имат гигантски размери и често ги мислят за "летящи чинии" от космоса, други са толкова малки, че едва се забелязват при преглеждането на видео кадри – по-малки са от човешко око. Някои предполагат, че също като създанията от дълбочините на океана, тези създания от височините на небето не могат да оцелеят на земната повърхност.
Някои вярват, че „звездното желе”, което често пада от небето при метеоритни валежи, всъщност са останките от атмосферни същества разкъсани от метеоритите. Има спор, ако наистина съществуват тези животни, то какъв е техния произход. Някои смятат, че са родственици с другите земни организми – просто са се приспособили към живот изцяло в горната област на атмосферата. Други мислят, че те са съвсем различен тип живот (идващ от космоса ?). Също така повечето изследователи предполагат, че те не са интелигентни и живеят на базата на инстинкти, а не на разум.
Айвън Сандерсън (Ivan Sanderson) е един от паранормалните изследователи посветили живота си на изследването на атмосферните чудовища. Той твърди, че много от наблюденията на НЛО се дължат на тях.
Сандерсън не е бил единственият, който е вярвал в съществуването на атмосферните създания. Дори уважаваният космолог Карл Сейгън е изказвал хипотезата, че на планетите газови гиганти като Юпитер може би има грамадни подобни на балон същества. Все пак Сейгън се съмнява едно такова същество да може да стигне от Юпитер до Земята.
Друг автор – НЛО изследователят Тревър Джеймс Констабъл изказал в своя книга от 1975 година хипотезата, че не само някои, а всички НЛО наблюдения се дължат на амебо-подобни същества живеещи в атмосферата. Той също твърдял, че тези същества прекарват по-голямата част от живота си в ниско-интензивно състояние, което ги прави почти невидими. Когато обаче се размърдат (примерно в търсене на храна), те стават видими. Констабъл смятал, че широкото използване на радари през 20-ти век нарушава спокойствието на тези същества и затова са зачестили наблюденията им. И сякаш всички тези твърдения не са били достатъчно сензационни, Констабъл заявил, че тези същества са хищници, които са отговорни за изчезването на хора и животни.
Идеите за атмосферните чудовища са довели и до създаването на игрални филми, като японския „Догора, космическото чудовище”. Филмът излиза през 1964 и разказва за масивно летящо мекотело, което тероризира хората с дългите си пипала.
От предполагаемите реални срещи с такива същества, най-известният е от 4 септември 1891 година. Около 14:00 часа двама мъже поправяли каруца в Кроуфордсвил, Индиана, САЩ. Те погледнали към небето и с ужас видели „гигантско привидение” да се носи над тях. По-късно го описали като същество без глава, но с множество плавници. Вцепенени двамата мъже гледали как това нещо се издига с помощта на плавниците си към небето и дори се завъртяло над една къща. Съществото изчезнало за миг, след което отново се появило. В този момент мъжете си плюли на петите.
Цялата история лесно можело да се отпише като пиянска халюцинация или измама, ако не било потвърждението на още един човек с голяма репутация. Това бил местният пастор, който заедно с жена също видели небесното чудовище.
Историята не свършва до тук – на следващата нощ чудовището се завърнало. Този път обаче свидетелите били стотици. Съществото изведнъж се хвърлило към наблюдаващите го. Не засегнало никого, но тези които били най-близо до него, се кълнат, че усетили „горещия му дъх”.
За друга порода атмосферни чудовища се твърди, че обитава Шетландските острови край Шотландия. Местните хора ги описват като парообразни безобидни пакостници, които живеят сред облаците, но по неизвестни причини понякога слизат към земята. Тези, които са имали контакт с тях, описват докосването им като облизване на „невероятно мек език”. Дори местен полицай казва, че е имал подобна среща. Докато карал велосипеда си, едно същество имащо мирис на плесен го обгърнало, сякаш с „меко одеяло”. Малко след това то се отдалечило от стъписания полицай.
След зараждането на фотографията, се появяват множество снимки на които се твърди, че са показани НЛО. Някои от тези обекти съвсем не се вписват в представите за технически летателен апарат, те имат странни напомнящи живо същество форми. Една от най-вълнуващите снимки е направена от научния журналист Бруно Гибалди в следобеда на 27 април 1961. Той пътувал с автомобила си покрай плажа Монтесилвано в Италия, когато спукал гума. Слязъл и започнал да я сменя, но изведнъж забелязал странен обект да се насочва към него от морето. Гибалди обаче не изпаднал в паника, а грабнал фотоапарата си и направил една снимка преди нещото да прелети над главата му и да изчезне от полезрението. И досега продължават споровете това междугалактичеки кораб ли е или живо същество.
За следващата снимка също се твърди, че е направена в Италия от анонимен зъболекар през юли 1999. Няма много допълнителна информация, освен че обектът се е движел безшумно.
А тази снимка е направена от фотографа Майкъл Уайт от Нова Зеландия. Той снимал небето, когато забелязал тъмен облак. Майкъл го заснел, но по-късно когато разглеждал фотографиите видял на тях и подобен на морски скат обект. Твърди, че докато го е снимал, не го е забелязал – единствено виждал тъмния облак. Дали този облак не е бил просто камуфлаж за съществото ? Дали тези същества не са постоянно над главите ни, а ние да виждаме само облаци ?
Друг случай идва от Мексико. Един банкер и неговото семейство забелязали странен обект в небето на 3 ноември 1973 година. Веднага го снимали.
А тази снимка идва от Южна Африка и е заснета през 1963 година.
След тези класически снимки, следват две видеа заснети през 2020 г. Първото е от Бразилия. Второто е направено от борда на пътнически самолет летящ от Финикс до Портланд, САЩ.
Наблюденията на атмосферни чудовища през 2020 не се изчерпват само с горните два клипа. Този странен облак заснет през месец май в Уисконсин, САЩ. Просто облак? Може би, но една от теориите защо официално не е доказано съществуването на атмосферни чудовища е това, че те много успешно умеят да се дегизират като облаци.
А по въпроса, че тези същества могат да са доста опасни се добави и теорията, че те са отговорни за изчезването на полет MH370 на малайзийските авиолинии превозващ 239 души на борда. Това се случи на 8 март 2014.
Изчезването на MH370 бе последвано от множество теории за съдбата му - според любителите на конспирациите той бе отвлечен от кого ли не - от извънземните до секретните служби на САЩ, Русия, Китай и кого ли още не. Освен ако не е пропаднал през портал в пространството разбира се. Не липсваше и предположението, че е станал жертва на митичните атмосферни чудовища.
Това всъщност не е нова идея - че тези същества живеещи в горната част на земната атмосфера нападат самолети. Почти с появата на самата авиация се появяват първите такива разкази. Те са толкова популярни, че през 1913 Артър Конан Дойл (познат най-вече с героя си Шерлок Хоумс) написва краткия разказ "The Horror of the Heights" (Ужасът от висините). В него се разказва за авиатор, който чува все повече истории за странни зверове обитаващи небето. Той решава лично да провери и полита към далечните висини. Повече не се поява, вместо това е открита напоена с кръв страница от дневник, която е паднала на земята. Изглежда това е писано от изчезналият летец в последните мигове от живота му:
"Четиридесет и три хиляди стъпки над повърхността. Никога няма да видя отново Земята. Те са под мен, три от тях. Господи, помогни ми; това е ужасна смърт!"
Това е художествен разказ, но както знаем във фантастиката често присъства доза достоверност.
През следващите десетилетия обаче почти никой няма свързва катастрофите и изчезванията на самолети с атмосферните чудовища. Защо? Защото си имаме нов "злодей" - извънземните.
Завършвам с нещо препращащо ни към дълбоката древност. През 2018 екип от изследователи открива в Мароко няколко камъка, върху които древни хора са изобразили странни сцени. Хората и животните лесно се разпознават, но какви са тези кръгли същества с пипала? Едно от тези създания дори има око!
На друг от камъните някакъв обект в небето се насочва прало към двама човека на земята. Според учените това са метеорити. Дали?
И така, внимавайте следващият път като се разхождате навън. Вместо да си гледате само в краката, гледайте си и над главата!
За тази статия са използвани тези източници:
Atmospheric Monsters Attack!
Strange Cloud Formation in Wisconsin Has Meteorologists a Bit Baffled
MH370 DISAPPEARANCE STILL A MYSTERY
Ancient Carved Eye-Witness Accounts Show Martian Invaders Attacking the Moroccan Landscape
Рисът е най-големият представител на дивите котки, който живее свободно в Европа. Той се среща и в Азия и Северна Америка. Различават се няколко подвида - иберийски, канадски, балкански рис и т.н.
За жалост рисовете бяха на път да изчезнат от Стария континент, най-вече "благодарение" на човека. Стигна се до там много хора да се учудват като разберат, че такива сравнително едри диви котки се срещат в Европа, толкова редки вече са наблюденията. Рисът бе на път да сподели съдбата на тасманийския тигър...
За щастие изчезването на вида поне засега не се случи! Трагедията временно се отлага, за жалост не е все още напълно изключена докато има твърде много бракониери и ненаситни ловци.
Пример за добра практика по опазването на това красиво животно е Испания. В началото на ХХ век рисът обитава по-голямата част от Иберийския полуостров (от там идва и името на подвида). Към 2003 почти напълно е изчезнал, всичко на всичко има към 140 екземпляра. Тогава обаче тенденцията се обръща и 12 години по-късно, популацията на иберийският рис вече е нараснала на близо 300 животни.
А какво е положението в нашата родина? Да, може да е изненада за някои, но рисът е живял и тук...а може би все още живее?
В земите на днешна България рисът се е срещал от дълбока древност. Кости от рис са открити в пласт датиран от ранен плейстоцен в палеонтологичното находище Козарника (община Белоградчик).
В миналото Странджа е била главно обиталище на риса в България. Макар и по-рядко, се е срещал и из Бургаско, Панагюрско, Твърдишкия балкан, Влахина планина и на други места. В Стара планина последният известен рис е отстрелян през 1902 г. във Върбишкия Балкан, а за последно рис в Странджа е убиван през 1913 година. Преди описаният по-долу случай от 2008 г., последният известен индивид в страната е убит през 1941 г. в Парангалица от немски войници.
През 1980-те години в България са правени опити за реинтродукция на екземпляри в Стара планина. Като цяло тези опити не са успешни и видът се смята за изчезнал у нас.
Въпреки това поради потайния начин на живот, който дивата котка води, някои експерти смятат, че в България са се запазили няколко типично български екземпляра в районите на река Ропотамо, Странджа и в Южен Джендем в Стара планина.
В началото на 21 век в района на Берковица се появяват следи от рис. Понеже официалната наука не мисли, че в България са се запазили рисовете, предполага се, че тези следи са оставени от екземпляри, преминали през границата със Сърбия. Дали?
През 2003 г. се появяват данни за рисове в района на Трън, Етрополска Стара планина и Странджа. През 2006 г. в Странджа е записан звук от рис.
След тези косвени доказателства, се появяват и неоспорими данни за наличие на рисове в нашата страна - дали местна популация или придошли от Сърбия е въпрос на дебат. През 2008 г. е отстрелян по невнимание мъжки рис в района на Чупрене близо до Белоградчик, а по-късно същата година с помощта на фотокапан е заснет рис в природна среда, маркиращ територия. Това говори, че той трайно обитава това място. През февруари 2009 г. в българската част на планината Осогово е заснета двойка рисове, боричкащи се по време на размножителния период. През 2009 година е заснет рис и в българската част на Странджа.
В края на октомври 2012 г. отново се появяват сведения за рисове в Осоговската планина край Кюстендил. На 28 февруари 2014 г. чрез фотокапан е заснет рис отново в Осогово. Само след 3 дни ловци забелязват следи на рисове в Трънско край границата. Информацията от снимките и видеоклипчетата, заснети от фотокапани, говори за няколко риса, които се завръщат в България от западната ни съседка през февруари. Те се размножават у нас. На снимките са запечатани два мъжки риса и една женска. През лятото на 2015 г. при теренни проучвания са открити следи на рис и в Рила. През април 2016 г. рис е наблюдаван близо до Стакевци в Западна Стара планина. В края на януари 2019 г. рис е заснет от ловец в Западна Стара планина. През март 2019 г. е направен видеоклип на рис и до село Факия в Странджа.
Демек рисовете се завръщат!
Наскоро телескопът на НАСА "Джеймс Уеб" категорично е засякъл въглероден диоксид на планета извън нашата Слънчева система. Това се случва за първи път, досега това химично съединение е откривано само на Земята, Марс и Венера.
Въпросната планета носи научното название WASP-39 b и е открита още през 2011 г., но досега категоричният спектрален анализ бе невъзможен. За жалост тя не е камениста планета като Земята или Марс, а е в газов гигант от рода на Юпитер и Сатурн. Освен това изчисленията са, че температурата на нея достига 900 градуса по Целзий. Така, че едва ли там има живот. Въпреки това, откритието е важно. То показва, че "Джеймс Уеб" с неговите уреди е способен да ни даде много повече информация за космоса, отколкото всички настоящи телескопи и обсерватории.
Пеперудата Атлас (Attacus atlas) е вид едра нощна пеперуда, срещаща се в Югоизточна Азия, южен Китай до островите Борнео и Ява на юг. Размахът на крилете ѝ достига до 30 см. и това я прави една от най-големите пеперуди в света. // Източник
Извън обичайното си местообитание досега бе виждана еднократно в Англия през 2012 г. Тогава учените предположиха, че насекомото е било изпуснато от нечия частна колекция.
През месец юли на настоящата година един екземпляр Attacus atlas е бил видян в американския щат Вашингтон (на долната снимка). Дали отново животното просто е избягало от частна колекция? Или постепенно този гигант започва да завзема нови територии?
Как се "раждат" съществата от градските легенди? За повечето не знаем. Истории за много от по-старите чудовища се разказват от столетия и хилядолетия. Вампири, върколаци, гноми и тролове са част от фолклора на народите по света. Случаят с човекът-сирена не е такъв, знае се кой е неговият създател и кога точно се е появил. Сирената обитава само Интернет пространството...засега. Интересно кога ли ще се появи първия разказ на някой, който твърди, че го е виждал и на живо?
Вижте тази рисунка (повтарям, това е рисунка, не е снимка!):
Тази рисунка е направена на базата на спомен за снимка. Странно звучи, нали? Ок, ето историята на кратко. През 1990 двама човека се разхождат край малкото селце Калвин (Calvine) в Шотландия. Те стават свидетели на това как недалеч в небето прелита огромен НЛО апарат с формата на диамант, следван от военен самолет.
Любителите-туристи имат фотоапарат и успяват да заснемат невероятно добра снимка. Това е по времето, когато все още няма смартфони с камери и социални медии, в които веднага да качиш всяка направена от теб снимка. Това, с което хората разполагат е фотоапарат с лента, която е изпратена на популярен вестник. Той от своя страна се подсигурява като решава преди да публикува фотографията, да я покаже на министерството на отбраната, все пак може да става въпрос за националната сигурност. Без никаква изненада, военните веднага прибират лентата, негативите и всички копия на снимката и тя така и не е публикувана.
Няма забрана обаче очевидците да разкажат за своето наблюдение, няма забрана и някой да нарисува нещо на базата на нечий разказ. Така се появява горната рисунка - туристите разказват на професионален художник какво точно са успели да заснемат и той го пресъздава с четка и бои.
Заради тази история НЛО изследователите дълги години тормозят министерството на отбраната на Великобритания, смятайки че това ще е най-силното доказателство за извънземното присъствие на Земята.
Първоначално военните засекретяват снимката за 30 години т.е. през 2020 трябваше тя най-накрая да види бял свят. Вместо обаче това да се случи бюрократите удължиха срока от 30 на 50 години. Това само наля още масло в огъня. НЛО ентусиастите приеха това като сигурно доказателство, че снимката е невероятна и 100 процента показва извънземен кораб.
И внезапно, ето че тази година снимката бе разсекретена! Ето я:
Това вече е оригиналната снимка, не е картинка нарисувана на базата на спомени. Какво мислите? Може би малко сте разочаровани? Не сте единствени.
Появиха се доста обяснения какво наистина е заснето. Като например предположението, че това е хвърчило намиращо се доста по-близо до снимащите отколкото самолета (източник).
На мен лично това обяснение не ми звучи особено силно. Почти всички обяснения щях да ги отмина просто като опити за дискредитиране на снимката от страна на отрицателите, но има едно което май уцелва в десетката.
Някой е обърнал с главата надолу снимката и така фотографията много му заприличала на отражение на остров или дори на камък подаващ се над водна повърхност. "Небето" и самолетът всъщност са отражение във водата на истинското небе (източник).
За сравнение ето и един истински остров:
Е, двамата туристи дали са просто двама измамници или наистина са станали свидетели на нещо странно? Едно е ясно, тази фотография, дори и да е истинска (все още има някакъв шанс за това) не се оказа НЕОПРОВЕРЖИМОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, което мнозина очакваха.
Това видео е качено в YouTube на 8 август. То е от охранителна камера наблюдаваща предната веранда на частен дом в Америка. Може да забележите движещия се силует на нещо наподобяващо котка. Дали обаче е призрак не се наемам да кажа. Нощ е, камерата вероятно не е с най-добрите технически параметри, така че най-вероятно е заснета нормална жива котка тръгнала на лов.
Били ли сте във Венеция? Градът на каналите е известен по целия свят със своите гондоли, изящни стъклени сувенири и камбанарията Сан Марко. За жалост всичко това е на път да се превърне от приказка в кошмар. Венеция потъва с около 2 милиметра всяка година, а населението ѝ намалява с около 1000 души годишно. В резултат на това експертите смятат, че Венеция ще бъде призрачен град до 2030 г., освен ако разбира се не се вземат някакви драстични мерки. В противен случай само призраците ще останат да скитат из (потопените) канали.
А като говорим за призраци, с Венеция се свързват поне една дузина призрачни истории. Една от тях е историята на благородник на име Лоредан, който се влюбил в племенницата на дожа (управителя на град-държава) през 16-ти век. В крайна сметка той успява да се ожени за своята любима, но с течение на времето мъжът става все по-ревнив и непоносим. Един ден Лоредан в пристъп на ярост обезглавява съпругата си направо пред слисания поглед на дожа, нейния баща. Градоначалникът обаче не отмъщава на убиеца по същия начин, той нарежда на Лоредан да вземе мъртвото тяло на жена си и да го отнесе при папата в Рим, където да помоли за прошка. При пристигането си, папата отказал да се срещне с Лоредан, който след това решил да върне трупа на жена си обратно във Венеция. Пристигайки в града, Лоредан незабавно се хвърля в лагуната, където се дави. До ден днешен туристи и местни жители съобщават, че са виждали призрака на Лоредан да излиза от водата в Канале Гранде, все още стискайки главата на мъртвата си съпруга в ръце.