Loading...
 
Публични статии

Шоуто на ужасите, което BBC са се опитали да унищожат завинаги (частично успяват)

admin 29.12.2023

Всичко започва през 1968, когато английската медийна група BBC създава шест епизода по 25 минути от шоу на ужасите наречено "Late Night Horror". Нашият разказ обаче ще почне малко по-напред във времето - от 1985 г.

Годината е 1985, няма eBay, няма обяви по Интернет или онлайн магазини, хората не носят мобилни телефони в джобовете си (поне повечето хора). Крис Пери е колекционер на стари филми и, за да попълни колекцията си, преглежда обявите във вестниците. Внезапно той замръзва на място! Току-шо е видял обява, за нещо което си е мислил, че вече не съществува. Някой продава 16 милиметрова филмова лента с един епизод от "Late Night Horror" - по-конкретно третата серия "The Corpse Can’t Play" (Трупът не може да играе). Крис се втурва към най-близкия обществен телефон и трескаво набира посочения в обявата номер. За жалост някой вече го е изпреварил. Буквално минути преди това един човек, който не се е представил, е платил за лентата и я е отнесъл неизвестно къде. Крис е съкрушен, чувства се така все едно е бил на една ръка разстояние от невероятно съкровище и то му се е изплъзнало завинаги.

Ще си помислите - пресилена реакция на вманиачен колекционер, какво толкова, някакво си посредствено старо телевизионно шоу. Не е точно така.

Старо е и може донякъде да се приеме за посредствено четейки рецензиите от онова време. Епизодите са в духа на други филми и сериали като "The Twilight Zone", "Rosemary’s Baby" и "Night of the Living Dead".

"Късният нощен ужас" обаче може да се "похвали", с нещо, което не е характерно за никое от гореизброените заглавия - то изчезва сякаш без следа! Свалено е от екран след като много зрители и "стожери на морала" се обаждат разтревожени в BBC, според тях шоуто било твърде страшно! Не стига това, ами продуцентите унищожават всички известни копия. Как в такъв случай сериалът да не придобие легендарен статут!

Дали наистина това мини-сериалче е било чак толкова страшно? Може би просто зрителите не са били свикнали на такъв вид филми и днес "Късният ужас" не би ни направило впечатление? Не е така - британската публика има закалка спрямо екранизираните ужаси. Първата такава продукция се появява още през 1939(!) г. - "The Tell-Tale Heart". Така, че защо разтревожени зрители са се обаждали в BBC заради "Късното шоу на ужасите"?

Края на 60-те и началото на 70-те години се характеризират с това, че все повече домакинства се сдобиват с цветни телевизори. Съответно и продуцентите започват да създават все повече цветни филми за сметка на черно-белите. И BBC започват да се питат - как хората ще реагират на червена кръв, а не на някаква тъмна течност, каквато е в старите ленти. "Late Night Horror" е експеримент. Нарочно има възможно най-много сцени с кръв, извадени очи и какви ли не още ужасии. Резултатите от експеримента са ясни - към онзи момент немалка част от населението наистина не е Ок с такива кадри.

Истински кадър от епизода “The Corpse Can’t Play”:

Late Night Horror

Ясно, свалят сериала от екран, защото е твърде страшен поне по стандартите на телевизионната аудитория на 60-те години. Но пък да е толкова страшен, че чак да го унищожат и дори да пратят агент, който да измъкне един оцелял епизод под носа на запален колекционер? Истината е друга и тя за жалост е много по-тъжна. В унищожението на "Late Night Horror" факторите са два - липса на капацитет за съхранение и липса на разбиране, че това е изкуство.

Да почнем с първият. Днес може и да се чудите как така е нямало къде да съхраняват епизодите, капацитета на хард дисковете се измерва с терабайти, облачните услуги са на една ръка разстояние, дори USB флашките и излизащите от мода DVD дискове биха могли да съхранят цялото шоу само на един носител и то за жълти стотинки. Някога обаче не е било така - всякакви носители са стрували скъпо. Компаниите често пъти е трябвало да изтрият нещо, за да запишат на негово място нещо друго. И това не е бил проблем само на 60-те и 70-те години, дори в началото на 90-те е имало случаи на загубени произведения поради липса на носители за съхранение. Албумът на британската екстремна метъл банда Cradle of Filth наречен Goetia и записан през 1992 е изтрит от звукозаписната компания Tombstone Records и така и не вижда бял свят, защото продуцентите решават, че друга група ще е по-перспективна и ще използват аудио-лентата за нея. От Goetia оцелява една единствена песен - Total Fucking Darkness.

Втората причина е, защото в средата на ХХ век все още на телевизионните програми не се е гледало като на истинско изкуство, като на нещо, което си е струвало да се пази. От 60-те години са запазени няколко екранизирани шекспирови пиеси и концерти на Лондонския симфоничен оркестър и твърде малко други неща. Почти няма заснети и запазени концерти на живо, останалите телевизионни репортажи са оскъдни. А именно тези "днешни безвкусици" могат да покажат как са живели хората по онова време, не пиесите и симфониите.

Та, тези две причини са в основата на това да имаме "бели петна" в телевизионната ни памет.

Освен "Late Night Horror" липсват и много други значими неща. От "Thirty-Minute Theater", първата цветна телевизионна драма липсват 241 от общо 291 епизода! Между другото тя е дело на Хари Мур, същият продуцент, който стои и зад "Късния нощен ужас". От първата фантастична поредица "Out of the Unknown" липсват 28 от 49 серии. Дори легендарният сериал "Доктор Кой" (Doctor Who) има липсващи епизоди - цели 91, включително и смятаният за един от най-великите "Pyramids of Mars".

Именно поради това споменатият в началото колекционер Крис Пери посвещава живота си в издирване на изгубени филмови богатства. В десетилетията след като епизодът “The Corpse Can’t Play” му се изплъзва, той успява да спаси други ценни неща - ранни изпълнения на групата Bee-Gees, епизод от "The Avengers", който се е считал за изгубен в продължение на 55 години, радио-версия на пиесата "Ромео и Жулиета" от 1967 г. и т.н.

И тогава през 2016 Пери вижда обява в Ebay - предлаганият артикул е “The Corpse Can’t Play”, точно същото копие от 1985. Този път успява да го купи!

Засега епизодът все още не е качен за свободно гледане примерно в YouTube, но може да се купи на DVD от ТУК. Вярвам, че вероятно вече може да се намери и по пиратските сайтове. Но колко ли други неща никога повече няма да намерим никъде?

Източник

Възможно ли е един вид "зелена" енергия да доведе до края на земната цивилизация и живота на Земята?

admin 28.12.2023

Все още има хора, които твърдят, че Глобалното затопляне и климатичните промени не съществуват или най-малкото не са причинени от човешката дейност. Нека не се занимаваме с тези твърдоглавци, последиците от изгарянето на изкопаеми горива са видни пред очите ни. Няма година, че почти няма и месец, в които да не са се случили бедствия "случващи се веднъж на 100 години", да не са счупени температурни рекорди и т.н.

Именно заради това много учени и политици по целия свят търсят алтернативни "зелени" природосъобразни начини за добиване на енергия. Електричество от Слънцето, ток от вятъра, водородни горивни клетки, че някои даже се опитват да пробутат атомните централи за "зелени". Разбира се всички "възобновяеми" начини за получаване на електричество си имат своите недостатъци, обикновено това е тяхната цена. Тук обаче ще стане дума за енергията получавана от приливните вълни. Според един експерт този метод има един съществен проблем - може да унищожи живота на Земята! Дали е прав? Не знам, не съм толкова добре запознат с материята. Думите му звучат логично, но то и най-налудничавата теория може да се направи да звучи логично.

За какво все пак става на въпрос?

Както знаете от часовете по астрономия в училище Земята се върти около Слънцето, както и около своята ос (и не е плоска!). Луната се върти около Земята, но винаги само едната страна на нашия спътник е обърната към нас.

А сега да разгледаме приливите и отливите.

Приливът е периодично настъпателно движение на океанската и морската вода към сушата, а отливът е периодичното отстъпателно движение на океанската и морската вода от сушата, под влияние на Луната и Слънцето. Причината за тяхната поява са различните стойности на гравитационното поле в противоположните части на Земята.

Приливи и отливи

Има различни методи за превръщане на кинетичната енергия на приливите и отливите в електричество. Първата подобна централа е построена в Ла Ренс, Франция. По-късно такива централи се изграждат в Китай, Великобритания, Русия и Канада. Към момента най-голямата централа се намира в Южна Корея. // Източник

Джери Лю (Jerry Liu) от Университета Станфорд в Калифорния е учен-ренегат, който твърди, че ако продължаме да ползваме приливите и отливите за добив на енергия, ще нарушим баланса на цялата система и крайният резултат ще е това, че Земята винаги ще е обърната само с едната си страна към Слънцето. Може би сами се досещате, че това ще е гибелно за живота - от едната страна ще е вечна непоносима жега, а от другата - вечен студ.

За пример Лю дава дисковата спирачка. Имаме един въртящ се диск, който го притискаме от двете страни. Така постепенно въртенето спира, а кинетичната енергия се е превърнала в топлина.

Дискова спирачка

Та и ние преобразуваме един вид енергия в друг при приливите и отливите, но постепенно забавяне естественото въртене не Земята. В статията на Джери Лю има формули и изчисления, кога точно апокалипсисът ще се случи при настоящите темпове на строене на приливни-отливни електроцентрали. Най-вероятната дата според него е след около 1000 години. Дали е прав и ако "да", дали трябва да ни пука за Земята след 1000 години? Ами, ако е сбъркал в изчисленията и "заключването" между Земята и Слънцето настъпи след само 50 години?

Не че искам да ви плаша, аз съм сигурен, че нещата не са толкова ужасни, както мистър Лю се опитва да ни убеди, но не пречи да имаме едно на ум и винаги да подхождаме към новите технологии предпазливо и с повишено внимание.

Източник

Как е изглеждала Годзила в различните филми - от 1954 до 2023

admin 26.12.2023

На 18-ти октомври т.г. се състоя премиерата на филма "Godzilla Minus One", затова нека припомним как е изглеждало знаменитото чудовище през годините.

Godzilla (1954)

Ето как започва всичко - на черна-бяла лента разбира се.

Godzilla (1954)

King Kong vs. Godzilla (1962)

Между 1954 и 1962 има поне още един филм за Годзила, но го прескачам и направо показвам кадър от филма от 62-ра. Вероятно първият път, в който легендарното чудовище е на цветна лента.

King Kong Vs. Godzilla (1962)

Invasion of the Astro-Monster (1965)

Годзила в космоса.

Invasion Of The Astro Monster (1965)

Son of Godzilla (1967)

"Синът на Годзила". През 60-те години на ХХ излизат близо 10 филма посветени на Годизила.

Son Of Godzilla (1967)

Godzilla vs. Megalon (1973)

Лудницата е пълна!

Godzilla Vs. Megalon (1973)

The Return of Godzilla (1984)

След известна пауза, Годзила отново се завръща на екрана.

The Return Of Godzilla (1984)

Godzilla vs. Biollante (1989)

Godzilla Vs. Biollante (1989)

Godzilla vs. Mothra (1992)

Доста смешна пеперуда :-D

Godzilla Vs. Mothra (1992)

Godzilla vs. Space Godzilla (1994)

"Годзила срещу космическата Годлиза"?! Превъртехме играта...

Godzilla Vs. Space Godzilla (1994)

Godzilla (1998)

Верно ли Годзила изглежда като тиранозавър в този филм?!

Godzilla (1998)

Godzilla: Final Wars (2004)

Godzilla Final Wars (2004)

Godzilla (2014)

Малко е понапълняла...

Godzilla (2014)

Shin Godzilla (2016)

Егати изрода

Shin Godzilla (2016)

Godzilla: King of the Monsters (2019)

Godzilla King Of The Monsters (2019)

Godzilla Minus One (2023)

Последната Годзила...засега

Godzilla Minus One (2023)

Източник

Lilith

admin 25.12.2023

Завършвам поредицата представяща редица женски демони от целия свят точно на Коледа, точно с един персонаж от юдео-християнската митология. Става въпрос за Лилит разбира се, която по някаква причина официално на български се нарича Лилиту - поне така е представена в Wikipedia.

Лилит е първата жена сътворена от Бог. Тя е замесена от същата глина, от която е замесен и Адам, за разлика от Ева, която е създадена от ребро на самия Адам.

Лилит с пълно право се чувства равноправна на Адам и отказва да се подчини на волята му. Това разгневява Господа и той я прогонва от райската градина...та, кой в случая е лошия?!

Извън раят Лилит "има вземане-даване" с различни демони и скоро самата тя се превръща в демон. Според някои версии на легендата нейните деца са сукубите. Хм, доста объркана работа. Всеизвестно е, че сукубите са женски демони, които съблазняват обикновените мъже. Никъде досега не бях попадал на идеята, че Лилит е тяхна майка. Никъде не е споменато дали тя е майка и на инкубите - мъжките демони, които съблазняват жени. И за да е кашата още по-пълна, докато рових за повече информация попаднах на това в тази страница в Уикипедия:

Един от разпространените митове е, че инкубът е безполов демон. Той приема първо формата на сукуб, преспива с мъж, поема семето му в себе си, превръща се в инкуб и накрая опложда с това семе жената.

Мхм, който и да е измислил горното, определено е имал доста извратено въображение. Но да се върнем на Лилит. Нейният произход всъщност е по-стар от свещените еврейски текстове, някои изследователи я проследяват назад във времето чак до Ki-sikil-lil-la-ke, женско божество за което се говори в "Епос за Гилгамеш".

Днес Лилит, за разлика от други древни демони, се радва на голяма популярност, не е забравена. Появява се в книги и филми, съвременни езотерични и мистични групи и секти я имат за свой патрон. Вероятно има хора, които вярват, че реално са я срещали. Но това не е изненада - има хора, които твърдят, че са виждали истински Дядо Коледа, паранормално същество, а не някой преоблякъл се мъж с голям корем. До колкото помня преди години точно по Коледа пуснах статия събрала такива наблюдения.

Дали не съм ядосал силно вярващите с това, че точно на този светъл празник пиша материал за някакъв демон пък бил той е доста красив (поне според някои описания) ? Важното е да сме живи и здрави.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ

ПАЛЕСТИНА ЩЕ БЪДЕ СВОБОДНА!




Бедствията в края на годината

admin 24.12.2023

2023 бе меко казано динамична година и тя завършва с множество бедствия. Ако мога да обобщя бих казал - каквато годината, такава и края ѝ. Очаквайте от 1-ви януари 2024 обзор на изминалата година в 7 поредни статии.

Австралийският щат Куинсланд бе споходен от невиждани наводнения. Това е най-голямото бедствие от този вид откакто се води статистика.

На 18 декември изригна вулканът край исландският град Гриндавик. Хиляди хора бяха евакуирани.

В Китай земетресение със сила 6.2 по скалата на Рихтер доведе до смъртта на над 100 човека в провинциите Гансу и Цинхай. Хиляди останаха без дом при температура на въздуха от минус 16 градуса! // Източник

Хора останали без дом след земетресение в Китай

В Япония 1200 тона мъртва риба беше изхвърлена близо до Хакодате в префектурата Хокайдо (източник).

Тонове мъртва риба в Япония

А в България за поредна зима въздухът в София е изключително замърсен.

Внимание! Опасно мръсен въздух

Карта на мръсния въздух в София

Микронациите - един социален феномен

admin 23.12.2023

През 2015 излезе тази новина:

Чех обяви създаването на нова държава на Балканите

Тогава това ме подтикна да напиша цяла статия за стария блог Мистерика, която разглежда този интересен съвременен феномен (давам я по-долу).

Защо сега се сетих за тази стара статия? Заради една кратка новина на която попаднах през ноември т.г.

The BlueSea Frontier Compute Cluster (BSFCC) е гигантска морска баржа, на която работят 10 000 графични процесори Nvidia H100. Баржата е собственост на американската фирма Del Complex, а общата стойност на чиповете е половин милиард долара! Цялата тази процесорна мощ не се използва за копаене на биткойти, не, криптото е старомодно вече. Всичките тези процесори тренират AI модели. Или казано по-просто - обучават изкуствен интелект (ИИ) подобен на ChatGPT. Защо са в морето обаче? За да избегнат регулациите! Все повече страни и международни организации като ООН и Европейският съюз дискутират как да ограничат негативните последици от развитието на ИИ. Del Complex явно не иска да се съобразява със законите и нейният дейта център плава в международни води, където много от правилата не важат. Мнозина спекулират, че това е първата ИИ нация.

Източник

BlueSea Frontier

Между впрочем много от така наречените микронации се правят в открити води по същата причина - да не попадат под никоя юрисдикция. Паралелите са очевидни затова публикувам отново някогашния материал от 2015 г.

Историята на микронациите е повече от интересна. Поне в един случай самопровъзгласила се микронация е била анексирана от международно призната държава (през 1972 Тонга анексира република Минерва). Поне в един друг случай дейността на една микронация предизвиква злощастни събития в реалния свят (през 2001 жители на района Аудал в Сомалия предизвикват размирици след като научават, че местният султан води преговори за отдаване под аренда на земя на микронацията Княжество Фрийдония). Някои микронации предявяват претенции към реални места, други се задоволяват да стоят само в интернет, а трети твърдят, че територията им е в Космоса - примерно на някой астероид. Някои печатат пощенски марки и секат монети. Други микронации се използват за мошенически финансови операции. Поне една микронация изпраща официална делегация в международно призната държава (Обединено Кралство Атлантида изпраща делегация в малката островна държава Палау за да се договорят за нисколихвен заем). Някои микронации са движени от интерес към определена област - примерно хората от Нова Рома харесват римския начин на живот и го пресъздават в своите мероприятия, но не искат реално да възстановяват Римската империя. Германска група обаче съвсем реално иска да възстанови Прусия в реални граници. За всички тези случаи - прочете в настоящата статия.

Въведение

Микронация е субект чиято цел е да замени, наподоби, осмее или да съществува паралелно с официално призната независима държава. Някои микронации се създават със сериозни намерения, докато други съществуват само като хоби или някакъв номер (безобидна шега или опасна измама).

Микронациите не трябва да се бъркат с официално признатите, но географски малките нации като Фуджи, Ватикана, Сан Марино и т.н. - те се наричат "микродържави".

Произход на термина

"Микронация" буквално означава "малка нация". Това е неологизъм (нова дума) появила се през средата на 90-те години на ХХ век за да опише хилядите малки непризнати подобни на държави субекти, повечето от които се зараждат по същото време и след това. Като цяло се приема, че терминът е въведен от Робърт Бен Мадисън.

От тогава думата започва да се употребява в ретроспекция и за по-стари непризнати субекти, някои от които датират още от 19 век.

Дефиниция

Микронациите като цяло имат редица общи черти, макар че те могат да варират в големи граници. Могат да имат структура подобна на установените суверенни държави, включително териториални претенции, правителствени институции, официални символи и граждани, макар и в много по-малки мащаби. Микронациите обикновено са доста малки в техните твърдения за територии и население - макар че има няколко изключения от това правило. Различните микронации имат различни форми на гражданство. Микронациите също така могат да издават формални пощенски марки, монети, банкноти и паспорти, както и да дават аристократични титли или звания.

Микронациите като цяло се различават от измислените страни (от художествените произведения, пример - Гондор от "Властелинът на пръстените), еко-селищата, лагерите, племената, клановете, сектите и обществените жилищни асоциации.

Ако говорим за международното право, конвенцията от Монтевидео (състояла се в Уругвай през 1933) прави опит за разграничаване между субектите, които са държави и тези, които не са. Някои от настоящите микродържави се вписват в съставената тогава дефиниця, други не, а трети отричат цялата конвенция.

Академичното изучаване на микронациите и микродържавите е познато като микропатрология, а хобито е наречено микронационализъм (на български много не ми звучи и може би може да се измисли друг термин).

Микронациите са наричани освен това "кибернации", "фантастични страни", "моделни страни / нации", "проекти за нови държави", "псевдонации", "контранации" , "ефимерни държави", "онлайн нации" и по много други начини.

Микронациите може също да се класифицират, макар че се използват различни системи за категоризация сред общността. Една от най-широко използваната система е Boodlesmyth-Tallini.

История и еволюция

Начало

През 17-ти век има възход на идеята за нациите-държави, израз на която е Вестфалският мирен договор. Най-ранните разпознаваеми микронации обаче могат да бъдат открити през 18 век. Повечето са основани от ексцентрични авантюристи или спекуланти, но някои от тях са били забележително успешни. Примери са Кокосовите острови управлявани от фамилията Клуни-Рос и Саравак управлявани от "белите раджи" от фамилията Брук. И двете са на практика независими лични феодални владения (макар да не се наричат така) и оцеляват до началото на 20 век.

По-малко успешни са Кралство Араукания и Патагония (1860-1862) в южно Чили и Аржентина и Кралство Седанг (1888-1890) във Френски Индокитай.

Най-старата все още съществуваща микронация е Кралство Редонда, основана през 1865 в Карибите. Тя никога не е успява да достигне статута на призната нация-държава, но въпреки това успява да оцелее до наши дни като уникална "книжна" претенция със собствен крал и аристокрация, макар и със своите противоречия - в момента има поне четири отделни претенденти за трона.

М.С. Хартман, притежател на остров Лънди, част от Великобритания, в ранните десетилетия на 20 век започва да издава частни серии от монети и пощенски марки. И макар островът да се управлява като независимо владение, собственикът му никога не търси независимост от Обединеното кралство. Но Лънди поне може да се смята за предшественик на микронациите.

1960-1979

60-те и 70-те години на ХХ век виждат един "ренесанс" на микронациите с появата на известен брой териториални микронации някои от които съществуват и до днес. Първото е княжеството Сийланд основано през 1967 върху изоставена оръжейна платформа от Втората световна война в Северно море. Сийланд минава през военен преврат, съдебни решения и лошо време. Други микронации пък се базират на изграждането на изкуствени острови.

Република Остров Роуз е била с площ 400 квадратни метра и се е намирала на платформа построена през 1968 в международни води в Адриатическо море край италианския град Римини. Печатила е пощенски марки и монети, а за официален език е бил обявен Есперанто. Малко след построяването и обаче е унищожена от италианския флот.

Република Минерва на свой ред е основана през 1972 от бизнесмена от Невада Майкъл Оливер - тя е била проект за нова либертарианска държава. Групата ръководена от Оливер е извършила драгажни дейности (почистване от наноси) в рифа Минерва, една плитчина намираща се в Тихия океан на юг от Фиджи. Успели да създадат малък изкуствен остров, но усилията им да получат международно признание имали малък успех, вместо това на 15 юни 1972 Тонга изпратили военни сили и анексирали острова. През 2005 на свой ред Фиджи предявява претенции за мястото.

На 1 април 1977 библиофилът Ричард Буут обявил уелския град Хей он Уай за "независима република" а себе си за крал (да, правилно сте прочели - република с крал). Градският съвет веднага се възползвал от тази проява и развил туристическа индустрия на базата на претенциите на Буут, а самият "крал Ричард" (чийто скиптър е направен от отпушвател за канали) продължава да раздава благороднически отличия на всеки, който е готов да плати за тях. В официалния сайт на града все пак се споменава, че декларацията за независимост, както и последвалото анексиране на САЩ не са нищо повече от прояви за привличане на внимание.

В днешни дни

В днешно време микронациите са еволюирали основно в хобита с млади участници. Интернет дава ново поле за изява и в резултат в началото на 21-ви век броят на микронациите нараства главоломно. Точният брой може никога да не стане известен, но се предполага, че хиляди микронации съществуват по целия свят. Но с тази нова платформа идват големите разлики с микронациите от миналото. Преди те са били малко на брой, но са привличали стотици хора за граждани. Днес повечето микронации са с население от един човек (така наречените "егостани") . Мнозинството са в англоговорящите страни, но има и немалък брой и в други страни.

Категории

Днес най-широко се приема следната категоризация на микронациите:

1. Социални, икономически или политически симулации

2. Исторически симулации

3. Упражнения за лично удоволствие или себевъзвеличаване

4. Упражнения във фентъзи, креативна фантастика или артистично изразяване

5. Средства за привличане на внимание към определен проблем

6. Създадени с мошенически намерения

7. Исторически аномалии

8. Опити за исторически ревизионизъм

9. Проекти за нови типове държави

10. Мореплаващи

Някои нации попадат в повече от една категория.

Социални, икономически или политически симулации

Микронациите от този тип принципно се опитват да са по-сериозни на вид, често пъти включват значителен брой възрастни участници и често се заемат със сложни структурирани дейности, които наподобяват дейността на реалните държави. Няколко примера:

Свободният град Християния - полулегален квартал в Копенхаген, Дания основан през Септември 1971 с облекчени закони за наркотиците и самонастаняването в изоставени сгради (скуотване).

Талоса - стара политическа симулация с измислен свой собствен език, основана през Декември 1979. Основател е Бен Дадисън, като първоначално името е "Кралство Талоса", но днес имаме три отделни микронации Талоса - две кралства и една република.

Свещената империя на Обединението (Sacro Império de Reunião) - бразилска микронация основана през Август 1997 като онлайн конституционна монархия. Твърди, че има няколко дузини граждани по целия свят.

Исторически симулации

Тези микронации също имат склонност да са сравнително сериозни и имат доста членове с интереси в миналото и по-специално в Средновековието или в Римската империя. Примери:

Нова Рома (да не се бърка с историческата Нова Рома, Нов Рим) - група създадена през 1998 с членове по целия свят надхвърлящи 1000 души. Секат монети и участват в събития пресъздаващи живота на римляните.

Павловското велико княжество - микронация вдъхновена от руските средновековни княжества и от Иван Грозни, официална религия - православното християнство.

Упражнения за лично удоволствие или себевъзвеличаване

Това е най-често разпространения тип микронации като техния брой буквално се измерва с хиляди. Те са краткотрайни, базирани на интернет и рядко оцеляват повече от няколко месеца, макар да има забележителни изключения. Обикновено се правят от шепа хора и се концентрират върху своя лидер и символите на държавата. Използват величествено звучащи титли, отличия, звания и хералдически символи инспирирани от средновековните феодални традиции в Европа. Често влизат във "войни" с други микронации. Примери:

Аериканската империя основана от Монти Пайтонеск през Май 1987. Има претенции за територии извън Земята, флаг със засмяно лице (смайли) и множество национални празници като например "Топин Уангългамон".

Република Молосия, основана в пустинята Невада през Септември 1999.

Прекрасното кралство, основано през Януари 2005, това е опит на крал Дани I (Дани Уолъс) да създаде чрез интернет нация базирана на апартамента му в Лондон.

Херцогство Бохемия основано през 2007 с правителство в изгнание което се намира в САЩ, твърди че е наследник на някогашното истинско кралство Бохемия.

Упражнения във фентъзи, креативна фантастика или артистично изразяване

Микронациите от този тип се базират на самостоятелни артистични проекти, нарочни опити за създаване на онлайн или офлайн фентъзи държава или пък на популярни филми. Примери:

Сан Сериф, първоаприлска шега създадена през 1977 от вестник "Гардиън". Напълно измислената островна нация е описана в подробности на цели седем страници и на няколко пъти през следващите години е възраждана.

Лизбекистан - популярен интернет-базиран проект появил се през 1987, дело на австралийския творец Лиз Стърлинг.

Ладония - нация основана от шведския артист и историк Ларс Вилкс през Юни 1996. Има териториални претенции към парче земя на един полуостров в южна Швеция.

Средства за привличане на внимание към определен проблем

Тези микронации обикновено се свързват с някаква политическа или социална цел. Примери:

Ахзивленд - самопровъзгласила се и официално толерирана "независима държава" основана през 50-те години от израелския бивш моряк и хипи Ели Авиви на брега на Ахзив.

Република Конч - появила се през Април 1982 като икономически протест на жителите и собствениците на бизнеси във Флорида Кийс, САЩ.

Гей и Лезбийското Кралство на Островите от Коралово море, основано през Юни 2004 на ненаселени острови в Коралово море край Куинсленд, Австралия. Това е протест срещу отказа на австралийското правителство да легализира еднополовите бракове.

Създадени с мошенически намерения

Има няколко микронации които са използвани с измамни цели, обикновено за финансови операции. Примери:

Доминьон Мелчизедек - създаден през 1986 от баща и син измамници - Еван Дейвид Педли и Марк Логан Педли (последният известен и като Дейвид Корем). Продавали банкови лицензи като твърдели, че Мелчизедек е с "църковен конституционен суверенитет", твърдели че обхваща редица територии и голяма част от Антарктика.

Кралство ЕненКио с претенции към атол от Маршалските острови. Те продавали паспорти и дипломатически документи от името на правителството на Маршалските острови и дори от името на САЩ. През 1998 истинското министерство на външните работи на Маршалските острови пуска циркулираща нота обявяваща, че всички представители както на "ЕненКио", така и на "Мелчизедек" нямат нищо общо с реалната държава.

Обединено Кралство Атлантида - има сайт от Октомври 2003 до Октомври 2005 и твърди, че се намира на остров в Тихия океан, дори публикува карти къде точно се намира. В действителност никакъв остров няма там. Основателят на това "кралство" е издирван от САЩ за редица измами и финансови престъпления. Въпреки това нахалството на хората около този проект стига до толкова далеч, че пристигат в реалната островна държава Палау, представят се за официална делегация и се опитват да договорят заем.

Исторически аномалии

Малък брой микронации са основани с истински намерения да са суверенни нации. Някои се базират на исторически аномалии или ексцентрични интерпретации на законите. Тези микронации обикновено се намират в малки (често оспорвани) териториални анклави, имат ограничена икономическа дейност базирана на туризма, филателистични и нумизматични прояви и в най-добрия случай са толерирани, а в най-лошия игнорирани от реалните държави. Примери:

Кралство Сийланд за което вече стана дума.

Кралството от провинция Хът Ривър, ферма в западна Австралия, която твърди, че се е отделила от страната през 1970 и има население разпръснато по целия свят равняващо се на 13 000 души.

Опити за исторически ревизионизъм

Kommissarische Reichsregierung (Преходно имперско правителство) е име на няколко групи и индивиди основно в Германия, които твърдят, че Германската империя (понякога Прусия) продължава да съществува в границите си от преди Втората Световна Война и, че те са правителството в изгнание. Първата такава група е основана в Западен Берлин през 1985. Към момента има около 60 групи и индивиди асоцииращи се с името.

Проекти за нови типове държави

Този тип микронации са опит да се създаде напълно нов тип държава. Обикновено се базират на либертариански или демократични принципи. Примери:

Република Минерва за която вече стана въпрос.

Княжество Фрийдония - либертариански хипотетичен проект основан от група американски тинейджъри през 1992. През 1997 проекта прераства в план за нова държава. В периода декември 2000 и януари 2001 основателите на Фрийдония се опитват да вземат под аренда земя от султана на Аудал - полунезависим район в Сомалия, където не е съвсем ясно кой е законния управител. Местното население обаче не приема плановете за отдаване на земята под аренда и дори се стига до размирици при които един сомалиец загива.

Мореплаващи

Микронации, които обявяват за свои територии плавателни съдове в открити води.

Бъдещето на микронациите

Какво е бъдещето на този социален феномен? Има признаци, че частично това хоби замира. Дали е просто временен спад или микронациите от каквито и да било типове ще останат в миналото? Или новите технологии ще дадат нов тласък на цялата идея? От една страна виртуалната реалност става все по-съвършена и включва 3D-очила и дори цели костюми. Дали скоро ще можеш да се разхождаш в една виртуална микронация и да се здрависаш в нея с друг реален човек? От друга страна и реалните технологии бележат небивал напредък. Може би скоро ще видим съвсем реални подводни градове, някои от които може да предявят претенции за самостоятелни нации. А може би Космоса също очаква своите реално намиращи се там микронации....

Наистина ли американски сериен убиец е извършил 600 убийства?

admin 22.12.2023

Това е историята на Хенри Лий Лукас, сериен убиец от САЩ. Ако бе написана от писател, едва ли щеше да е толкова заплетена, извратена и странна. Но както много пъти съм казвал - действителността може да е по-невероятна и от най-добре написаният роман. В долното видео не е спестено нищо - от майката-садист с психични отклонения, която е карала малкия Хенри да ходи на училище облечен в момичешки дрехи през различните други ненормални хора, с които Лий Лукас се запознава през живота си (като 14-годишната Беки, която се възбужда при вида на един разчленен труп) до полицаите, които решават за по-лесно да припишат на този убиец едва ли не всички неразкрити убийства в страната. Какви хора има, о, какви хора само има....

Емпуза

admin 16.12.2023

Емпуза (понякога изписвана и като Емпуса) е демон от гръцката митология. Не бях чувал за тези създания, което малко ме изненада - мислех, че всички древногръцки митични фигури са ми познати - Медуза, Хидра, морските сирени, горгоните, птицата Феникс, кантавърът и минотавърът (които понякога се бъркат, но са различни създания) и т.н. Оказа се, обаче, че има и други митични имена, които не ми говорят нищо. Уверих се в това като погледнах тази статия в Уикипедия:

Категория:Древногръцки митични създания

Е, гръцката митология не е толкова пренаселена със същества като японската (където отдавна съм се отказал да ги науча всичките), но пак явно има още какво да се прочете.

Да се върнем на Емпуза. Нейна майка е богинята на магьосничеството Хеката. Може да се преобразява в различни животни. Има една характерна особеност, която я издава. На Емпуза единият крак е бронзов (за другият често се казва, че е животински). Дори и да се превърне в някакво животно, магаре например, единият от неговите крака също ще е бронзов.

Емпуза е зло същество. Подобно на вампирите, тя пие човешка кръв и затова понякога се явява на мъжете във вид на красива жена, предлагаща любов. След като се насити за кръв, тя изяжда още треперещото тяло на жертвата.

Въпреки злия си характер тя се появява в поне две комедии на Аристофан ("Жабите" и "Жените в Народното събрание"), където част от лошите ѝ черти са смекчени. Освен това в Гърция с името Емпуси се наричат също така и стари и грозни жени (по аналогия с Баба Яга в славянския фолклор).

Според някои легенди, Емпуза не е една, това са цяла "раса" демони. Има още нещо много интересно в историята. Емпуза може да бъде прогонена като я кълнеш и обиждаш с най-просташките думи, за които може да се сетиш.

Една прогноза за 2025 - Путлер си заминава завинаги?

admin 10.12.2023

Както може би знаете, този сайт е наследник на един по-стар блог в безплатната платформа Blogger. Тук са събрани и няколко други по-малки блогове, които също бяха в Blogger - всички с изключение на един. Става въпрос за "Битки, фронтове и фракции".

Първоначално този блог, посветен на военните конфликти бе в LiveJournal, зад който стоят руснаци. От десет години съм силно критично настроен към Путин и Русия, но въпреки това реших да направя "Фронтовете" в LiveJournal, за да тествам свободата на словото. Е, оказа се, че за руснаците такова нещо няма - блогът ми бе изтрит през ноември 2018. Или си в тон с официалната пропаганда или си аут. Интересна подробност е, че десетина дни по-късно един автомобил за малко не не прегази, само ме забърса, а шофьорът избяга с мръсна газ. Не казвам, че между двете събития има връзка, по скоро си мисля, че няма - просто попаднах на поредният некадърник зад волана, но е забавно да си представям, че съм бил "поръчан" от руските служби :-D

След това "Битки, фронтове и фракции" мина през още няколко платформи, за да се озове в крайна сметка тук. Понеже още от 2009, когато излезе първата статия в Мистерика, имах опасения, че може нещо да се случи с материалите ми, аз съм направил архив на повечето статии от повечето мои блогове. Дето се вика, я "мъже в черно", я извънземни, я рашисти ще се опитат да наложат цензура.

Наскоро разчиствах архива на "Битки, фронтове и фракции", няма смисъл да пазя вече неактуални материали. Между старите статии попаднах на една прогноза, която съм направил през 2017. Тя не почива на някакви дълбоки анализи, но все пак отново я давам тук. Питал съм се в статията кога "вълната ще се обърне" и надигащият се авторитаризъм ще започне да отстъпва. Дори съм изброил няколко имена - Тръмп, Путин, Ердоган, Ким Чен Ун, Дутерте, Орбан и Льо Пен. Пропуснал съм някои други диктатори като Асад например. От изброените само Дутерте (Филипините) не е фактор, но пък се появиха много нови малки и големи фюрерчета , че дори и вече не е задължително да са политици - Илон Мъск е пример за това. Затова явно "вълната не се е обърнала". Продължаваме обаче да се надяваме за 2025 г. Следва пълният текст на тази някогашна статия.

********************

В момента светът е залят от диктаторска вълна - Тръмп в САЩ, Путин в Русия, Ердоган в Турция плюс десетки други държавни и партийни лидери и цели партии, които в по-малка или по-голяма степен имат авторитарни наклонности (Ким Чен Ун, Дутерте, Орбан, Алтернатива за Германия, Льо Пен, някои български "патриоти").

Описаните по-горе личности и организации имат своите върли фенове у нас и по света. Те ще скочат при всяко свързване на идолите им с фашизма. Аз обаче не смятам да ги убеждавам тук, писал съм на други места защо Тръмп, Путин и другите подобни са просто новото лице на фашизма, расизма, подтисничеството. Пиша тази статия заради друго - чудя се кога "вълната отново ще се обърне" и плъзналата кафява зараза ще се свие отново до маргиналното си състояние. Гледайки долната снимка от един протест в САЩ, се запитах дали няма някаква необяснима последователност в историята.

През 1865 приключва американската гражданска война. Югът, поддържащ робството, е победен. Расизмът, поне официално, е отречен.

80 години по-късно, през 1945, нацистка Германия и нейните съюзници във ВСВ са победени и капитулират. Отново това е победа за свободата и демокрацията.

Дали отново 80 години по-късно ще имаме победа над тъмните сили? Тоест през 2025? Макар, че на хората направили долния плакат им се иска Тръмп и подкрепящите го "алтернативни десни" да изчезнат още сега...

*********

Въпросната снимка е ето тази. Тя е взета от антифашистки профил в социалната мрежа Х, която по онова време все още се казваше Twitter. Когато Мъск купи Туитър, той бързо се погрижи много антифа и леви профили да изчезнат....

Losers In 1865, 1945, 2017

LiveJournal



Може да ме намерите в Mastodon