"Дайте ми един взвод парашутисти и ние ще оправим чеченците за два часа" - това са думи на руския генерал Павел Грачев. Е, той получава повече от един взвод - на генерала са предоставени 38 000 войници и няколко стотин танка, за да смаже чеченския сепаратизъм. И въпреки това на руснаците им отнема две години да доведат войната до край, при това не този, към който се стремят. Първата чеченска война е серия от провали, но най-грандиозен е битката за Грозни.
Още откакто Русия анексира Чечения през 19-ти век, жителите на тази страна се стремят към независимост. Очаква се те да окажат най-силна съпротива в своята столица, която е тяхна гордост. Въпреки това руската операция за превземането на града е подготвена набързо и дори смехотворно. Тя се състои просто в това да се изпратят четири колони от танкове към Грозни, към които са добавени и противовъздушни системи...а чеченците дори нямат авиация!
При офанзивата нещата се объркват още в самото начало. Предварителните бомбардировки, които целят да отслабят защитниците всъщност унищожават пътищата, от които имат нужда танковете, за да влязат в града. Руските танкове често избързват напред пред поддържащата ги пехота и стават лесна жертва на въоръжените с противотанкови ракети чеченци. Самите руски войници нямат опит във воденето на битки в градска среда и често отказват да напуснат бронетранспортьорите когато врага открива стрелба. В първите часове руската армия губи цели 400 танка и други бронирани машини и над 4000 войника.