Ще се опитам през настоящата 2026 година да публикувам повече лични ревюта на книги, филми, сериали, игри и т.н. и то не само от основната тематика на сайта. Това обещание съм го давал и преди и не съм го изпълнявал. Дато този път е по-различно!
Хенри Кисинджър (1923–2023) е американски дипломат, политолог и държавник от немско-еврейски произход, роден в Германия и емигрирал в САЩ през 1938 г.; завършва и по-късно преподава в Харвард, а през 60-те и 70-те години е сред най-влиятелните фигури във външната политика на САЩ като съветник по националната сигурност и държавен секретар при президентите Никсън и Форд, ключов архитект на политиката на разведряване със СССР и отварянето към Китай, носител на Нобелова награда за мир (1973), както и автор на множество влиятелни книги по международни отношения.
Предполагам, причината поради, която "Труд" решиха да преведат и издадат на български биографията му, е това, че Кисинджър тъкмо бе починал. Той доживя до невероятните 100 години и това дори не е най-интересното нещо в живота му! Оригиналът на Уолтър Айзъксън, от който е направен превода е издаден през 1992 (мисля, че има поне две допълнени издания от 2005 и 2022). Тоест тази биография по-скоро пропуска последните 30 години от живота на Кисинджър. Това не е фатално, имайки в предвид, че последните десетилетия Кисинджър не участва в управлението на САЩ. Но пък остава сравнително активен буквално до края на живота си.
Хенри Кисинджър по време на тържество в родния си град Фюрт по случай неговия 100-годишен рожден ден, юни 2023 г.
Самата книга на "Труд" е с дебели корици и общ обем от 935 страници. Вероятно тежи поне 2 килограма! Съдържанието ѝ е дори по-впечатляващо от обема ѝ.
Тази книга основно разглежда събитията от 70-те години на ХХ век - войната във Виетнам, Чили и превратът срещу Алиенде, войната от Йон Кипур, разведряването на отношенията със СССР и Китай и т.н. И въпреки, че това са събития от преди повече от 50 години, те ми помогнаха да разбера какво се случва днес. Останах поразен колко много паралели може да се намерят между днешния свят и този, в който активно са действали Кисинджър и Ричард Никсън, президентът на САЩ при който Хенри се издига до поста държавен секретар. Все едно сме в някаква матрица, в която нещата се копират през определен интервал.
В началото на 70-те САЩ преговарят тайно зад гърба на Южен Виентам с комунистите от Северен Виетнам. Уж Юга е съюзникът, а Севера е врагът, но американците извиват ръцете на южновиетнамския президент Тхиеу да отстъпи територии на комунистите в замяна на мир.
Звучи ли ви познато? Днес САЩ извиват ръцете на Зеленски да отстъпи територии на Русия в замяна на мир. Нима уроците не са научени? В крайна сметка Южен Виетнам е напълно завладян от комунистите от Севера. В книгата се прави паралел с Мюнхенските споразумения. Те са сключени през септември 1938 г. между Германия, Великобритания, Франция и Италия и позволяват на нацистка Германия да анексира Судетската област на Чехословакия. Целта е да се избегне война чрез политика на „умиротворяване“, но резултатът е точно обратен. Защо има хора и политици, които днес си мислят, че отстъпвайки Домбас на Русия, това ще донесе мир?!
А какво да кажем за интригите и боричканията в американската администрация? Те са описани много добре в книгата. Колкото и да звучи странно Никсън и Кисинджър често пъти са съперници почти толкова колкото и са съюзници. Отделно има борби с и между различни министри, вицепрезидента, служби, департаменти, ЦРУ, Пентагона и т.н. Сякаш виждам в лицето на Никсън и Кисинджър прототип на Тръмп и Мъск - по същия начин двете двойки са вплетени в сложна игра на противоборство и взаимопомощ.
Кисинджър прилича до някъде на Илон Мъск - той е шоумен, обича да се появява на светски събития, да излиза с манекенки и актриси, обича да е център на вминанието. Той обаче почти никога не ги води у тях, за да завършат познанството си с интимности. Всъщност една от малкото актриси, която вижда апартамента на Кисинджър е ужасена от разхвърляните навсякъде чорапи и мръсно бельо. Да, в книгата е описан и личния живот на Кисинджър.
И докато Кисинджър може да се сравни с Мъск, то Никсън може да се сравни с Тръмп. Мислите ли, че Доналд Тръмп е първият президент на САЩ, за който е използвано определението "откачен"? Съвсем не е така, Никсън не му отстъпва в това отношение! Да каже някоя глупост или да си смени мнението на 180 градуса за няколко часа е съвсем обичайно за Ричард Никсън, така както днес сме свикнали да свързваме такова странно поведение с Тръмп.
Преди няколко месеца мечтата на Доналд Тръмп беше да получи Нобелова награда за мир. Ако това се беше случило, нямаше да е първото падение на нобеловия комитет. Те присъждат наградата за мир на Кисинджър през 1973 г. Същият Кисинджър, който изготвя планове как законно избраният президент на Чили да бъде свален и който одобрява бомбардировките над Камбоджа, една страна, която не е във война със САЩ!
Да, Кисинджър е доста противоречива личност и в много отношения силно отрицателна. Но не може да му се отрече заслугата за едно - разведряването в отношенията на САЩ със СССР и Китай. Благодарение на него почти изчезва постоянния страх от ядрена война и взаимно унищожение. С брилиантни дипломатически ходове Кисинджър не само разведрява отношенията с идеологическите врагове на Америка, ами дори ги кара да се обърнат едни срещу други. Това е документирано - Китай предлага на САЩ общ съюз срещу СССР, а същото прави и Брежнев, който говори колко лоши са китайците. Когато става ясно, че САЩ вече не смятат СССР и Китай за свои смъртни врагове, комунистите в Северен Виетнам са бесни - техните покровители току що са се помирили със злата Америка. В официоза на Северен Виетнам излиза заглавие обявяващо Съветите и Китай за предатели! И точно в този момент, когато може да се постигне добро споразумение, Кисинджър на практика предава Южен Виетнам и го хвърля на кучетата...
Тук едва ли мога да събера всичко, за което се говори в тази биография, тя е над 900 страници. Силно я препоръчвам на всеки, който се интересува от геополитика. Много може да се разбере от нея за тайните, които движат нашия свят. А, само като си представя колко още тайни дори не са ни разкрити на нас, обикновените хора....