Битки, фронтове и фракции

В предишната статия от поредицата описах как английският крал Джон I позорно губи Шато Гаяр през 1204. Англичанинът обаче таи надежди за реванш и през 1214 решава, че времето за това е дошло. Заедно с папа Инокентий III организират международна коалиция срещу Франция. Освен Англия другата по-значима сила в този съюз е Германия.

Първоначалният план е английските войски да дебаркират в западна Франция, докато всички останали от коалицията настъпват от север към Париж. Англичаните обаче бързо са разбити и френският крал Филип може да пренасочи всичките си сили срещу идващия от север враг. Остатъците от английската армия се присъединяват към германците при Фландрия, общият брой на войската им е 9000 човека. Филип има 7000 войни, но тежката му кавалерия е способна да обърне всеки враг в бяг. Именно тя разбива и двата фланга на коалиционните сили. Французите започват да обграждат немците в центъра. Поражението на коалицията щеше да е още по-голямо, ако не бяха 700-те въоръжени с пики немски войни. Те държат позициите си с часове преди да бъдат окончателно унищожени. Тяхната саможертва обаче позволява на стотици други германци да успеят да се измъкнат от бойното поле. Французите решават да ги оставят свободно да си заминат и да не ги преследват. Не е нужно - последните от тази битка са епохални и без това. Поредният военен провал на английския крал Джон I го принуждава под натиска на благородниците да подпише Магна харта гарантираща правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите. Малко по-късно Джон I е свален от трона. Една година по-късно същата съдба сполетява и немския император Ото.

Източник

Ето, че официално САЩ се намесиха във войната между Израел и Иран. Преди няколко часа американски бомбардировачи са извършили атака срещу три ядрени обекта в Иран, включително и подземното хранилище и обект за обогатяване на уран във Фордо. // Източник

Реакциите в социалните мрежи са разнопосочни. Според някои това е краят на иранския режим и Близкият изток ще се умиротвори, според други съдбата на цялото човечество е поставена на карта. За мнозина това е епохално събитие невиждано от десетилетия - много по-голямо от всичко, което се случи за последните 5 години, а те определено бяха изпълнени със невероятни неща като се почне още от Covid пандемията. Ще видим какво предстои, във всеки случай шансът за глобален срив от всякакво естество е съвсем реален.

Иран заяви, че всички американски бази в Близкия изток, както и всеки отделен американски гражданин намиращ се там са легитимна цел. Празни високопарни приказки на един отиващ си режим? Никой не знае, може би дори самите иранци не са наясно могат ли да направят нещо или не...

А дори и в моменти на най-големи изпитания за човечеството, изглежда винаги ще има хора опитващи се да правят пари. Букмейкърите вече приемат прогнози дали Реза Пахлави, синът на последния шах на Иран, ще се завърне в страната си преди септември. Засега шансовете се оценяват на 18 процента.

В предишната статия описах как Англия е почти напълно изтласкана от континентална Европа след Стогодишната война. Преди това да се случи векове наред Англия и Франция са в съперничество за Нормандия, земите обхващащи части от днешна северна Франция, Белгия и Холандия. Поредната война между двете велики сили започва през 1202. По това време на трона на Англия седи крал Джон I, който не е особено обичан от много от благородниците. Някои до толкова го ненавиждат, че се присъединяват към французите. Късметът обаче е на страната на крал Джон и той записва голяма победа край Миребу. Не стига, че разгромява французите, но и успява да залови всички английски благородници, които са го предали. Отношението към тези бунтовници е брутално и това спечелва още повече ненавист на английския крал. Както се казва "чашата прелива" през 1203, когато пияният Джон I нарежда един от най-важните бунтовници, дука на Бретан, да бъде завързан за камък и удавен в река Сена. Френският крал Филип II веднага се възползва от броженията в двора на англичаните и обсажда важната крепост Шато Гаяр. Отново към французите се присъединяват редица недоволни от крал Джон англичани.

Джон I се опитва да се притече на помощ на гарнизона в Шато Гаяр, но не успява да разкъса блокадата, затова бяга чак на островната част от държавата - днешна Англия. Филип II завладява Шато Гаяр през март 1204 както и немалка част от останалите континентални английски владения.

Източник

От както започна конфликтът в Украйна преди повече от 3 години, множество доброволци и наемници от различни държави се стекоха, за да се бият на страната на една от двете враждуващи страни. Мнозина от тях загинаха. На долната карта са показани държавите, които са загубили граждани сражаващи се на страната на Украйна (светло синьо) или на страната на Русия (оранжево). Има и такива държави, които са дали жертви и за двете страни (лилаво).

Източник

Стогодишната война, въпреки името си, продължава повече от 100 години. Води се между Англия и Франция от 1337 до 1453 г. Англичаните записват много победи срещу французите благодарение на техните далекобойни стрелци с лъкове, но в крайна сметка победата във войната е за Франция. В последните 30 години от този проточил се конфликт Английската корона търпи поражение след поражение. Така се стига до решителната битка при Кастийон на 17 юли 1453. Английските лордове смятат, че това ще е победата, която ще обърне войната отново в тяхна полза и хвърлят много ресурси.

Френските войски имитират оттегляне и англичаните под командването на Лорд Талбот се хвърлят в преследване. "Изоставеният" лагер на франсетата обаче съвсем не се оказва толкова изоставен, в него има прикрита цяла артилерийска част, която открива огън по настъпващите англичани. В този момент връхлита и френската тежка кавалерия. Битката е невероятен френски триумф. Английските загуби възлизат на хиляди загинали, докато французите са загубили едва около 100 човека.

В резултат от това сражение Англия губи почти всички свои континентални владения в Европа без Кале.

Източник

Изминалите 24 часа бяха едни от най-напрегнатите в Близкия изток за последните години и може би дори десетилетия. Всичко започна в ранните часове на вчерашния ден - петък 13-ти. Израел нанесе масиран удар по редица обекти в Иран. При тази атака бяха ликвидирани над 10 високопоставени ирански генерали и учени участващи в иранската ядрена програма. Загиналите обикновени граждани са десетки. Също така бяха повредени инсталация за обогатяване на уран, както и поне един ядрен реактор. Има изтичане на радиация!

Тази израелска атака не се оказа единствена. Въздушните набези продължиха цял ден и Иран по никакъв начин не можеше да им се противопостови и на свой ред да предприеме ответна атака.

Израел нанесе удари по ядрени съоръжения и обектите за балистични ракети на Иран

Някои от ликвидираните генерали и учени:

Икономиката реагира мигновено:

Петролът и златото поскъпнаха, а фондовите пазари се сринаха след израелските удари в Иран

Dow Jones отписа над 700 пункта след ескалацията на атаките между Израел и Иран

Биткойнът и останалите криптоактиви поевтиняват след ескалацията в Близкия изток

И когато изглеждаше, че с Иран е свършено, те успяха да изтрелят десетки (а според някои източници стотици) балистични ракети по Израел в нощта на петък срещу събота. Въпреки добрата противовъздушна защита на Израел, някои от ракетите все пак успяха да поразят Тел Авив и други градове. Съобщава се за десетки ранени и поне няколко загинали. На свой ред Израел отново изпрати изтребители към Иран. Изглежда ескапацията няма да спре в скоро време....

Десетки ирански балистични ракети срещу Израел, експлозии в Тел Авив и Йерусалим

Наполеон често е представян като един от най-великите пълководци за всички времена и определено има защо. Макар в крайна сметка да губи наполеоновите войни, то благодарение на него Франция дълги години успява сама да воюва успешно срещу обединените армии на останалата част от Европа.

През 1805 по време на Войната на Третата коалиция Наполеон повежда армията си в Австрия с цел да я накара да капитулира. Есента не е благоприятна за австрийците и те търпят сериозни загуби, дори столицата Виена е превзета. Оцелелите австрийски части решават да избягват нови сблъсъци със французите докато не пристигнат руснаците. Руският цар Александър вижда, че продоволствените линии на Наполеон са силно разтегнати и решава също да не влиза веднага в сблъсък с френската армия, а да се оттегли и по този начин да обтегне още повече линиите за снабдяване на врага си. Френският генерал обаче е достатъчно далновиден, за да прозре каква е целта на русите и на свой ред решава да ги подведе. Претендира, че френската армия изнемогва и едва успява да достави нужните храна и муниции на толкова километри от Франция. Дори изтегля обратно част от войските си и праща писмо на противниците си, в което говори за примирие.

Руснаците и австрийците се хващат на въдицата и решават, че французите са достатъчно изтощени, за да бъдат атакувани. Съюзниците имат 85 000-на армия, а си мислят, че франсетата са около 50 000. Започвайки решителната битка Наполеон бързо докарва армия от 79 000 човека. Руснаци и австрийци нападат десния фланг на Наполеон разчитайки, че така ще отрежат останалата част от армията му от линиите за снабдяване. Левият фланг на Наполеон на свой ред напада вражеския ляв фланг, както и централната част на руско-австрийските сили. Цялата битка продължава едва няколко часа. Французите губят под 10 000 човека, докато загубите на врага са 16 000 убити и 20 000 пленени.

В резултат на тази битка Австрия излиза от войната и се съгласява да изплаща репарации на Наполеон.

Източник

Двата почивни дни не просто бяха лоши за Русия, те бяха катастрофални. Първо в рамките на няколко часа в нощта на 31-ви май срещи 1-ви юни бяха взривени поне два моста - един железопътен и един автомобилен минаващ над жп линия. И при двата случая взривовете са се случили докато минава влакова композия. Има загинали и множество ранени. Тези два инцидента са в Курска и Брянска област като се говори, че е имало и други подобни саботажи, но с по-малко щети. Русия веднага обвини Украйна, но украинците отрекоха да имат нещо общо. Напълно възможно е самите руски служби да са извършили тези терористични актове, за да опетнят за пореден път украинската страна преди новия кръг преговори в Истанбул.

Това обаче е нищо в сравнение със задаващото се - посред бял ден на 1-ви юни Украйна атакува няколко руски летища, на които се помещават стратегическите руски бомбардировачи! За нападението бяха използвани евтини дронове излитащи от контейнери превозвани с камиони. Пораженията варират, според различни източници са атакувани между 2 и 6 летища (включително и в Сибир), а повредените или напълно унищожени самолети са между 7 и 41. Но дори и да приемем по-ниската бройка за вярна, това пак е най-голямата руска загуба на самолети за един ден от 22 юни 1941 г., когато нацистка Германия унищожава десетки самолети на СССР.

Някои от ударените летища, като няма визуално потвърждение за всички:

Коментарно видео от Раян Макбет:

И разбира се, безброй нови мемета:

Годината е 732-а и Карл Мартел, водач на франките е в конфликт с Омаядският халифат, който тъкмо е превзел Испания и на път да завладее Европа след като е сторил същото със Северна Африка. Омаядите са вероятно най-голямата военна сила по онова време, шансовете на Карл не са особено добри. Франките (предшественици на Франция) са най-силната европейска армия, макар и да не могат да се сравняват с някогашната Римска империя. Ако те не успеят да спрат арабите, едва ли някой друг в Европа ще успее да го стори.

Между Омаядският халифат и държавата на франките се намира малкото независимо херцогство Аквитания. Арабите съвсем разумно решават първо да се разправят с тази дребна пречка преди да атакуват франките, но самите франки още по-разумно решават да се притекат на помощ на Аквитания, а не да чакат да дойде техния ред.

Решителната битка се състои при град Тур. Омаядите са предвождани от Абдул Рахман ал-Гафики. Той използва позната тактика хвърляйки конницата си срещу пешите войни на Мартел. Френската пехота обаче устоява. Опитните войни имат железни нерви и не побягват въпреки страховитата гледка на връхлитащата арабска конница, макар да дават много жертви. В един момент по време на боя сред редиците на омаядите се разнася слухът, че група франки са проникнали в лагера им и отмъкват плячката им. За арабите е немислимо да загубят ограбеното до този момент и една част от омаядите се отправя назад, за да брани плячкосаното. Останалите араби като виждат това, решават, че събратята им просто бягат и на свой ред започват да се изтеглят. Франките са възползват от това и печелят тази решителна битка. Европа е спасена от омаядското нашествие.

Източник

Благодарение на един колега открих нов интересен канал в YouTube. В долното видео, което е от преди седмица се разглежда какви бойни дронове използват Русия и Украйна, както и какви са методите за противодействие срещу тях.