Да, поредната статия провокирана по един или друг начин от случая "Петрохан". Случилото се там явно разкъса материята на социално-обществения времеконтиниум на българското общество и дълго ще говорим за нещата, които видяхме през отворилия се портал.
Групата на Ивайло Калушев се е определяла като будисти. След събитията обаче будиските организации у нас побързаха да се разграничат от "лама Иво". // Източник
А тази статия в Дневник се опасява, че покрай случая "Петрохан" будизмът започва да се очертава като новото религиозно плашило. Има основание за такива опасения. По медии и сайтове знайни и незнайни хора се изказват за забрана на секти и дори на всички религии различни от православието, явно забравяйки, че у нас има и доста голяма мюсюлманска общност. С тях какво правим? Пак ли ще им сменяме имената?
Не че будизмът е "перфектната религия на мира и ненасилието". Питайте народността Рохинга в Мианмар дали е бил по-различен геноцидът срещу тях от останалите геноциди след като вярващи будисти са ги изтребвали. Но макар да споделям атеистични възгледи съм против генералната забрана на религии и религиозни организации. Различните вярвания (и не само в религиозно отношение) обогатяват обществото колкото "и да са ни чужди". Казвам го по повод тези думи на историкът професор Христо Матанов в студиото на "Денят ON AIR":
"Будизмът е малко странен за българите, далеч е от нашата традиция, дори има съмнения дали това е религия или философско учение".
Други твърдения на Матанов - в будизма няма секти и в България основните регистрирани будистки организации са три на брой. // Източник
Нямам спомен преди да съм слушал или чел изказвания на Христо Матанов и със цялото ми уважение към експертизата му, не бих се съгласил с някои от тезите му. Е, как няма секти в будизма след като имаме минимум три отделни будистки организации у нас? Явно имат различия по между си след като не са на едно. А класическото определение за "секта" не е "странни хора вършещи странни неща", а обособена група с религизни практики различаващи се от канона. "Секта" сама по себе си не е лоша дума, това, че някои секти преминават някои граници е отделен въпрос. Дори често се приема, че исторически почти всички големи религии започват като „секти“. Християнството в рамките на юдаизма. Будизмът в рамките на индуистката традиция. Протестантството спрямо католицизма. Това, което днес е „църква“, вчера е било „секта“.
А това, че будизмът е чужд за нашите земи? И това не е точно така, но за да не изглежда, че аз (някакъв лаик) споря с историка, нека дам изказване на един друг учен - археологът професор Николай Овчаров.
Проф. Николай Овчаров разкри дали случаят "Петрохан" има пряко отношение към българската история
Овчаров, когото много уважавам, припомня за една интересна находка. През 1928 г. при археолога Анани Авашов, дядо на световноизвестния художник Кристо Явашев, пристигат жители от разградското село Завет. Те открили странна статуетка от бронз, представляваща седнал в поза йога гол мъж с атлетическо телосложение и точно показани анатомични детайли, но с изтрити черти на лицето. Косите на главата са сплетени в кок, а ушите са скрити от две плитки, спускащи се върху раменете.
Под седналия мъж има второ ниво, където е изобразена фигурка на свито животно, вероятно малка мечка (панда?). Зад нея са разположени още няколко човешки фигури с подобни прически.
На базата на тогавашните знания Анани Явашов възприема статуетката като изображение на Буда и я използва като доказателство за хипотезата, че в Първото българско царство е бил разпространен и будизмът. Привърженик на тази теория е известният германски археолог и историк Бурхарт Брентиес, който включва паметника от Завет към аргументите си, но го определя като изображение на божеството Джина, а не на Буда, изработено в Кашмир през VIII-XII в.
Именно на тази публикация през 1991 г. се позовава вече покойната българска археоложка Лидия Квинто, която преосмисля хипотезата на Явашов. И тя вижда изображението не на Буда, а точно на Джина - главен герой в един друг древноиндийски култ. Според познавачите на индийското изкуство, голямото сходство между образите на Буда и Джина затруднява силно определянето им.
Според Квинто това, което отделя джайнизма от будизма и от другите религиозни системи на Индия, е придаването на особена важност на аскезата. Аскетичният начин на живот е главна нравствена норма за последователите на Джина.
Лидия Квинто датира произведението в X-XIII в. и допуска, че е част от преносим олтар. Според нея той е донесен тук от Индия чрез поклонници на Джина, т. нар. джайнисти (днес по целия свят те наброяват между 4 и 5 милиона). Те може да са били някакви пътуващи търговци, но археоложката не изключва да става дума и за постоянно живееща по тези земи група. Статуетката наистина е много рядка, но последните проучвания показват, че едва ли е единствена на Стария континент. Накрая професор Овчаров напомня как преди години в крепостта Урвич край София самия той открива масивна златна монета от XIV в., сечена в днешната столица на Индия Делхи. Може би тя също е свързана с разпространението на индуистки религиозни секти у нас?
От интерес се поразтърсих в Интернет за български будистки организации и намерих няколко сайта. Един от тях ми хареса с простотата си и семплия дизайн типичен за преди може би 15 години. Както се казва - по сайтовете посрещат, по делата изпращат.