В началото на годината попаднах на интересна новина от Украйна. В нея се разказваше за котарака Макс, роден в Одеса през 2016 г. През 2020 той заедно със стопаните си се мести в малкия град Буча недалеч от Киев. След като руснаците нахлуват в Украйна през февруари 2022, Буча е едно от местата, където окупаторите извършват масови убийства на украински граждани. По-малко се говори за грабежите, но и те са масови. Няма украински град или село, в което рашистите да са стъпили и да не са грабили каквото им попадне - от дребни предмети като бижута и смартфони през перални и друга габаритна техника до тоалетни чинии! За стотиците тонове открадната украинско жито дори не говорим. Понякога сред плячката попадат и животни:
Руските войници откраднаха енот от зоопарка в Херсон, откарали и други животни към Крим
Споменатият котарак Макс има подобна съдба - отвлечен е от блядовете и закаран в Беларус при руското отстъпление през пролетта на миналата година. Изглежда обаче Макс избягва от похитителите си, защото един ден неочаквано се появява отново при истинските си стопани! Само той си знае колко километри е изминал и какви трудности е преживял.
Истинска ли е тази история или е просто пропаганда целяща да повдигне духа на украинците? Смятам до голяма степен, че е вярна поради няколко причини. Първо, Макс е от породата Мейн Кун, ето какво пише в Уикипедия:
Мейн Кун (на английски: Maine Coon), позната също като американска дългокосместа (на английски: American Longhair), е най-голямата порода домашни котки. Мейн Кун има отличителен външен вид на малък рис. Достига големи размери, масивна и мускулеста е, с дебела и дълга опашка. Мейн Кун котките тежат от 4 до 10 kg. Средно мъжките тежат между 5,9 и 8,2 kg, а женските – 3,6 до 5,4 kg. // Wikipedia
Ако някоя порода домашна котка може да измине стотиците километри от Беларус до Буча, това ще е точно Мейн Кун!
Има и друга причина да смятам историята за истинска - не е първият подобен случай. Само да се разровя за няколко минути в дълбоките архиви на Мистерика и веднага ще намеря такива стари новини. Ето една от 2013 г.:
Джейкъб (70 г.) и Бони (63 г.) Рихтер от Уест Палм Бийч, САЩ са били на почивка с караваната си през месец ноември край Дейтона Бийч. Заедно с тях била и 4-годишната им котка Холи. През нощта преди да си тръгнат котката пожелала да излезе навън. На сутринта дълго я търсели, но никъде я нямало. Накрая покрусеното семейство се наложило да си тръгне без нея.
В навечерието на Нова година, след близо два месеца, се случило чудо. Семейство Рихтер получили обаждане от организация за бездомни животни намираща се на едва километър и половина от тях. Котката била донесена от друго семейство, което я намерило наблизо. Тя била доста слаба и с подбити лапи, но иначе била добре. Дали сама е изминала всичкото това разстояние от 300 километра или се е качвала в каросериите на камиони за част от пътя, не е ясно. Също не е много ясно как се е ориентирала. Дали е следвала бреговата линия или по други начини?
Понякога котките толкова време ги няма, че стопаните им ги смятат за мъртви. Следва една история от 2010 г. Интересното в случая е, че котаракът не просто е изчезнал, а мъртвото му тяло е намерено и погребано.
Анджело Петрило и съпругата му Кати изпаднали в дълбока скръб през юни, когато единият им котарак Алфи изчезнал. Две седмици по-късно един съсед им казал, че видял до пътя мъртвата им котка. Анджело отишъл там и сметнал, че това наистина е тяхната котка. Взел я и я погребал. Скоро след това семейството се преместило да живее в друга къща на около една миля от старата.
Девет месеца след това новото семейство което се било нанесло в старата им къща им телефонирало, че една котка упорито се опитва да влезе в къщата и вероятно е тяхна. Анджело и Кати не повярвали защото Алфи бил мъртъв, а другата им котка Фреди била с тях. Но на другия ден отново им се обадили, че тази котка не ги оставя на мира. Анджело отишъл да провери и с изумление видял, че това наистина е Алфи.
Анджело не може да повярва на съвпадението - "котката която погребах преди толкова време имаше абсолютно същите шарки и беше същата големина". Явно все пак е погребал друга котка, която толкова прилича на Алфи защото може би му е братовчед.
А къде е бил истинския Алфи през цялото това време ? Явно се е загубил и когато най-после е намерил пътя към дома, стопаните му ги е нямало. Но за щастие сега всички са отново заедно.
Дори и на мен ми се случи нещо подобно през 2016-та, същата година, в която Макс от новината в началото е роден. Давам статията, която тогава пуснах в старата МИСТЕРИКА. В началото има намеци за други мои интересни преживявания, които съм описал в отделни материали - не са нещо кой знае какво, затова не съжалявайте, че (все още) ги няма и в новия портал Мистерика.
Чувал съм много истории за това как котки се връщат след време при стопаните си. Не съм предполагал, че лично ще преживея нещо подобно. Но и никога не бях очаквал да се сблъскам с полтъргайст, а ми се случи. Бях изненадан и развълнуван и първия път, когато видях НЛО (към днешна дата съм виждал вече десетина). Чудя се какво ли ще е следващото необичайно нещо, което ще преживея? Среща с Бигфут 😀 ?
Да се върнем на настоящата история. Имали сме много котки, към някои доста съм се привързвал и ми е било тъжно когато са умирали или изчезвали. Изненадващо на 5 юли т.г. в двора ни се появи Белчо, котаракът, който изчезна преди една година. Бе доста измършавял и мръсен, с много рани. Освен това бе много плашлив и не искаше да ни доближи, но със сигурност бе той, няма как да го сбъркам! Хвърлихме му храна, но настоящите ни лакоми котки веднага му я отнеха и той си тръгна. Стана ми тъжно - да се завърне в дома си и да бъде посрещнат така. Мислех, че повече няма да се появи, разбрал, че не може да се бори със сегашните млади котараци.
Но на другия ден отново дойде и този път го вкарахме вътре, където го нахранихме. От тогава дойде още няколко пъти, но не искаше да остава и пак тръгваше на някъде.
Чудя се къде е бил през тази една година. По принцип е известно, че много от котките имат повече от един дом, колкото и да си мислим, че са "наши". Белчо едно време не правеше изключение - изчезваше за часове, дори за дни. Виждали сме го в други къщи. Котките са умни и хитри - защо да се хранят само в един дом, като може да посещават два, дори три 😊
Едно от предположението ни за изчезването му бе, че едни съседи, в които сме го виждали са го били отнесли на вилата си в едно близко село. Но разстоянието до това село не би представлявало проблем за една котка. Други съседи са ни казвали, че веднъж там отнесли една котка от която искали да се отърват. Само след седмица тя се върнала. Така че за една година Белчо би дошъл примерно от София, а не от село Василица. Чудя се дали наистина не идва от София? Тук в района има вили на софиянци, колко му е някой да го е грабнал и отнесъл в столицата.
Друг вариант е да са го държали през цялото това време някъде затворен - примерно, за да лови мишки. Все пак и това не ми се вярва - би означавало цяла година да му чистят и дават храна.
Остава мистерия къде е бил.
Нещо друго интересно, което говори много за човешката психология. Аз бях сигурен, че Белчо изчезна миналата година - 2015, докато леля ми и майка ми упорито твърдяха, че го няма от 3-4 години. Накрая разрових личния си архив от снимки и намерих една от миналата година на която съм го снимал заедно с рижия ни котак:
Чудя се дали някои от историите за котки завърнали се след 5, 7 или дори над 10 години не са всъщност преувеличени. Хората си мислят, че са изчезнали преди толкова години, а те са се изгубили по-скоро. Затова обичам да правя снимки, а и се радвам, че паметта ми все още е доста добра и помня точно много неща.
В архива си намерих и първата снимка на Белчо, заснета през 2009, Тест сега той е на 7 години.
А ето така изглежда Белчо сега, доста е жалък, но се надявам да се възстанови като го храним редовно:
Да, възстанови се. Поживя си още 6 години и умря едва миналата 2022 г. от старост. За жалост през 2022 изчезнаха / умряха още няколко наши котки, като бяха достатъчно млади, за да не е нещо естествено. Имам подозрения, че някой зъл съсед ги изтрови.
А преди няколко седмици изчезна черното котараче, за което писах в тази статия в Мистерика+ (все още се надявам да се появи отново):
Ураганни ветрове, черни котки и странни хора по улиците на София
Ако нямате достъп до материала...вероятно и никога няма да имате, освен ако не сте котка с 9 живота....