Loading...
 

Земята, проблемът за трите тела и фантастичният свят на Трителия

admin 02.07.2023

"Земното минало" е китайска фантастична поредица от три книги, чийто автор е Лиу Цъсин. Ако се разровите в Интернет, ще прочетете множество суперлативи за това заглавие и с право. Това е задължително четиво за всички любители на фантастиката, което аз силно препоръчвам.

В настоящия материал ще засегна само темата на първата книга носеща подзаглавието "Трите тела".

Zemnoto Minalo Kniga 1 Trite Tela

Накратко сюжетът е следният. На сравнително близко разстояние от Земята съществува звездна система от три звезди и една планета. Животът там е суров, понякога всичко е сковано от абсолютен студ, защото и трите слънца са много далеч от планетата. Друг път цялата повърхност бива изпепелявана, защото и трите звезди са близо. Това е следствие от така наречената "задача с три тела", която е частен случай на задачата с n на брой тела. На кратко целта е да се предвиди местоположението на всяко от телата в следващият момент от време според законите на Нютон и закона за всеобщото привличане. И макар през годините различни математици да са предлагали модели, които според тях решават задачата, като цяло се смята, че решение няма - движението на трите тела не се повтаря, освен в частни случаи.

Повече за този математически проблем може да прочетете в тази статия в Wikipedia:

Задача с три тела

Съществата живеещи в този суров свят, който е наречен Трителия, осъзнават, че рано или късно планетата ще бъде унищожена от някое от трите слънца. Няма да се спирам на това как разбират за съществуването на Земята. За тях нашата система е рай, слънцето е едно и изгрява и залязва с предсказуема точност. Решават да ни завладеят.

Наскоро попаднах на статия, от която с изненада разбрах, че и Слънчевата система е нестабилна подобно на Трителния свят от книгата на Цъсин. За щастие поне не става въпрос за хаотично движещи се звезди, а за планети. Още от училище сме си мислили, че космическата механика на Слънчевата система и напълно предсказуема. Планетите обикалят по точно определени орбити, не сменят позициите си - най-близо до слънцето е Меркурий, следват Венера, Земята, Марс и т.н. Е, понякога в миналото се е случвала някоя и друга колизия или разместване, но това са били явления преди да се стабилизират планетарните орбити.

Оказва се, че не е точно така. Още от 2009 започват да се провеждат симулации дело на астрономите от Парижката обсерватория. В повечето пъти планетите се движат както се очаква. В 1 процент от симулациите обаче нещата излизат извън контрол. Някои от планетите се блъскат една в друга, падат в Слънцето, сменят позициите си или са изхвърлени изцяло от нашата звездна система. И понеже практическо решение на задачата с n на брой тела е невъзможно, не е ясно коя от всичките симулации ще се реализира на практика в близко или по-далечно бъдеще. Вероятно дори и да се стигне до неблагоприятен развой, това ще е най-рано след хиляди години. В "Земното минало" трителяните са имали достатъчно време, за да се развият като космическа цивилизация и да осъзнаят, че единственото им спасение е да се махнат от Трителия.

Ние ще осъзнаем ли, че трябва да направим същото - да заложим на космическите изследвания и евентуално да колонизираме и други звездни системи? Да, мнозина смятат, че ще се самоунищожим в близко бъдеще, но въпреки малките шансове, не трябва ли да се опитаме все пак да стигнем до звездите?

Оригинална статия



Може да ме намерите в Mastodon