През 1915 г. България поръчва от Германия две малки подводници за защита на бреговете от руския флот. Докато те бъдат произведени и доставени, две други немски подводници базирани в Истанбул (UB-I-8 и UB-I-7) помагат с охраната.
През октомври 1915 г. именно тези две подводници изиграват важна роля за отблъскване на руската морска атака срещу Варна. Заради войната производството се бави и през 1916 г. немците решават на първо време да продадат едната от тях на България. Избират UB-I-8.
На 25 май 2016 г. на пристанището в Евксиноград подводницата преминава в български ръце и получава новото си име - "Подводник № 18". Екипажът на капитан Никола Тодоров се състои от 17 човека. Няколко български механици са обучени за поддръжка в немския пристанищен град Кил.
Подводницата започва да патрулира от базата си в Евксиноград до Калиакра и Созопол, а понякога ходи на разузнаване до румънските пристанища Мангалия и Кюстенджа.
На 13 декември 1916 г. тя е единственият български плавателен съд участвал в отблъскването на руската морска атака срещу Балчик.
През 1917 г. добруджанското настъпление на немски, български и турски сили измества фронта на север и подводницата намалява активността си.
След края на войната следите ѝ се губят и дълги години се смята, че е била откарана от френските окупационни части в Истанбул и бракувана.
Но през 2010 г. водолази откриват потънала подводница на 30 метра дълбочина на 13 мили югоизточно от Варна. След няколко месеца напразни опити да бъде идентифицирана, фабричен надпис на винта потвърждава, че това несъмнено е "Подводник №18". Следите сочат, че подводницата е унищожена от вътрешна експлозия, може би на собствените ѝ торпеда. Дали това е резултат от удар в мина при тегленето ѝ от французите, или българският екипаж е избрал да я взриви, вместо да я предаде на победителите, още е предмет на спекулации.
Засега от подводницата са извадени малко неща - едното е оръдието ѝ, което е изложено във военноморския музей във Варна. Има планове един ден цялата да бъде извадена и превърната в музей.
