В Listverse в края на октомври излезе интересна подборка с 10 женски демонични същества от различни митологии. На нейна база вече подготвих няколко статии за Мистерика. До момента в основния раздел е излязъл този материал:
А в Мистерика+ тези две статии:
Следващият демон по списък е нашенската Баба Яга. За нея обаче съм писал доста по-обширна статия в стария блог Мистерика. Заслужава си да я дам отново и тук.
Баба Яга е една от най-интересните фигури в славянския фолклор. Дори някои учени я определят като аномалия за това, че съчетава в себе си два съвсем различни образа - от една страна майката, бабата - повелителка на природата и от другата злодеят, който ще изяде тези, които не се справят със загадките / задачите ѝ. И докато за първата част от името и е ясно какво означава (баба - стара жена, бабичка), то втората е с неизяснен произход. Според някои "Яга" значи "змия" или "зла, грешна".
Обичайното описание на Баба Яга е като грозна кльощава старица с железни зъби и много дълъг нос. Понякога обаче "баба Яга" всъщност се изобразява като три стари сестри. За разлика от западноевропейските вещици, тя не язди метла, по-често е изобразявана като яхнала голямо хаванче с чукало. Живее дълбоко в гората, в къща с кокоши крак оградена от ограда от човешки кости.
Обикновено срещите с Баба Яга стават именно в нейната къщурка. Там има огромна печка, която често заема важно място в приказките - на нея Баба Яга сготвя тези които се провалят с изпитанията ѝ. И въпреки огромния си апетит за човешко месо, Баба Яга си остава слаба.
От тук започват най-интересните и дори може да се каже странни неща в личността на тази митична фигура. Макар често да е зла, тя никога не тормози и напада никого без да е провокирана. Обикновено героите и героините от различните сказки сами идват в къщурката ѝ по някаква причина. Освен това каквото обещание даде на този, който изпълни поставената от нея задача, тя ще го спази. На моменти има хем положителен, хем отрицателен образ. Нека дадем примери.
В приказката "Василиса Прекрасната" се разказва за една девойка на име Василиса, която малко прилича на Пепеляшка по съдба. Майка ѝ умира и баща ѝ се оженва повторно. Новата му жена и нейните дъщери обаче не се отнасят добре с Василиса. Веднъж бащата заминава по работа и мащехата дава на заварената си дъщеря много задачи, които трябва да изпълни по мръкване, нещо което е невъзможно. Нейните нови "сестри" пък я карат да отиде навън през нощта за да намери още светлина. Така Василиса попада на къщичката на баба Яга, която ѝ дава няколко трудни задачи. Девойката ги изпълнява и в замяна старицата ѝ дава фенер направен от череп. Когато се връща вкъщи, този череп изгаря мащехата и злите ѝ дъщери. Приказката завършва щастливо с това, че Василиса се омъжва за царя на Русия.
В горната приказка Яга е както препятствие пред Василиса (със задачите които ѝ поставя), така и спасител (с магическия череп-фенер, който ѝ дава). Освен това има големи прилики с образа на "майката-природа". Василиса вижда трима ездачи, които са слуги на старицата - бял, червен и черен. Баба Яга казва, че това са съответно деня, слънцето и нощта и тя има контрол над тях. Тази странна двойнствена и дори тройнствена природа на Баба Яга се проявява и в други приказки.
В една история децата на един селянин отново имат зла мащеха, която ги изпраща в къщата на Баба Яга, за да се отърве от тях. Те обаче се изплъзват на злата старица благодарение на помощта която получават от подчинените на Баба Яга животни, растения и дори неодушевени предмети. Баба Яга е тяхна господарка, но не се грижи за тях. На децата първо помага една черна котка, която те нахранват, докато Баба Яга забравя да я храни. После вратата на оградата се затръшва пред Баба Яга, защото тя не се е грижела да я поправя. Дори дърветата в гората се опитват да спрат злата старица. В крайна сметка Баба Яга се отказва да гони хлапетата поради всичките пречки пред нея, а децата се прибират успешно у дома, където баща им се осъзнава и изгонва злата мащеха. Приказката отново има щастлив край. Баба Яга се проявява в зъл образ, но трябва да се отбележи, че тя не е смятала да закача децата, ако те сами не са дошли да я обезпокоят в къщичката ѝ. Освен това отново я виждаме и като господар на природата, макар и един лош стопанин забравящ да се грижи са гората, котката и вратата на оградата си.
Именно заради тези си черти на фолклористите им е трудно да поставят Баба Яга в определена категория. Тя от една страна е подобна на природните божества имащи контрол над природата, от другата прилича на зъл демон, а понякога дори помага на героя / героинята. Истинска аномалия, която е измислила народното творчество на славяните.