Loading...
 

Синдромът на третия човек - част I

admin 01.06.2024

"Синдромът на третия човек" е термин, с който се обозначава странен феномен, който все още не е намерил своето категорично обяснение. Според психолозите, това е чисто психически феномен - един вид хората просто си въобразяват. Според любителите на паранормалното, имаме работа с нещо свръхестествено. Религиозните люде ще ви кажат, че ангелите са намесени и т.н.

За какво става все пак на въпрос? Понякога хора изпаднали в беда разказват, че са чувствали нечие друго присъствие около себе си. Понякога дори не е само присъствие. Може да е глас, който ти казва какво да направиш, за да се спасиш. Може дори да се появи от някъде "човек от плът и кръв", който да ти помогне като в последствие осъзнаваш, че няма логика там да е имало истински човек.

И макар хората да имат такива необясними преживявания вероятно от хилядолетия, като термин "третия човек" е въведен от писателя Томас Стърнз Елиът, който го използва в своята поема "Пустата земя", която е публикувана през 1922. Това произведение е базирано на преживяното през 1916 от пътешественика Ърнест Шакълтън. Той заедно с още двама членове от своя екипаж се оказват откъснати от света в Антарктика. Трябват им 36 часа, за да преминат през ледената пустош и да достигнат до една китоловна станция. В последствие те ще разкажат, че през цялото време на пътешествието и тримата са чувствали с тях да има още един четвърти човек. Защо тогава Елиът използва израза "третия човек", не "четвъртия"? От чисто естетически подбуди - "третия човек" звучи много по-поетично.

В тази поредица ще разкажа няколко интересни случаи като за някои от тях дори ще дам мое обяснение. Вероятно по-голямата част от останалите статии или дори всичките ще излязат в Мистерика+, защото в основния блог в момента тече поредицата "предстоящи космически събития".

Ето го и първият странен случай.

Младо момиче, което по онова време е на 18-години се прибира сама към вкъщи в 1 ч. през нощта. Кварталът, през който минава, се води за сравнително безопасен и въпреки това по едно време жената вижда, че към нея се приближават трима мъже. По изражението на лицата им си личи, че имат лоши намерения. Момичето е ужасено, но тогава внезапно мъжете спират като заковани и казват - "о, извинявайте, пичове, не ви видяхме", след което бързо се отдалечават. Те не гледат в момичето, а някъде до нея в празното пространство. Момичето също продължава по пътя си, твърди, че докато стигне до дома си е чувала някакви стъпки до себе си - все едно с нея крачат още двама души. Явно те са невидими за нея, но онези тримата опасни типове са видели "придружителите" ѝ и бързо са си омели крушите. Когато стига до входната врата на дома си, момичето се обръща и казва "благодаря" на празното пространство. Все пак повече никога не се прибира сама през нощта.

Източник

Какво мисля ли? Нека първото ми обяснение за първият случай е скептично. Тримата "бандити" може въобще да са нямали лоши намерения към младата жена. Може просто да са шегаджии, които като са видели отдалеч момичето, са се наговорили да реагират точно по този начин, все едно наистина виждат някой друг. 18-годишната девойка е силно уплашена и колко ѝ е да си въобрази след тази среща, че наистина чува стъпки до себе си, който вървят с нея до дома ѝ.



Може да ме намерите в Mastodon