Луиз Мишел е родена през 1830 г. във Вронкур ла Кот, Североизточна Франция. Получава образование и става учителка, но отказва да положи клетва за вярност към Наполеон III, необходима за работа в държавните училища. Вместо това преподава в частни училища и постепенно се включва все по-активно в радикалните политически среди.

През 1870 г. избухва Френско-пруската война и нещата за Франция бързо се превръщат в катастрофа. Наполеон III е пленен, Втората империя рухва, а пруските войски обсаждат Париж. Мишел не наблюдава събитията отстрани. По време на обсадата тя работи в помощ на ранените и участва в политическата и военната организация на парижани. След капитулацията на Франция напрежението между новото правителство и радикализираното население на столицата достига точката на кипене. На 18 март 1871 г. избухва въстанието, от което се ражда Парижката комуна – революционно управление, което за малко повече от два месеца превръща Париж в своеобразна политическа лаборатория.

Мишел се оказва в самия център на събитията. Тя служи като медицинска сестра, но не се ограничава с превързването на ранени. Носи оръжие, участва в Националната гвардия и се сражава на барикадите. За нея революцията не е абстрактна философска идея – тя трябва да бъде защитавана и с оръжие.

Комуната обаче е обречена. През май правителствените войски нахлуват в Париж. Следва прочутата „Кървава седмица“, по време на която въстанието е смазано, а хиляди комунари са убити, арестувани или изпратени в изгнание.

След разгрома властите търсят и Луиз Мишел. Когато арестуват майка ѝ, тя доброволно се предава. Следва процес, който допринася изключително много за легендата около нея. Мишел отказва да се дистанцира от Комуната или да моли за снизхождение. Напротив – превръща съдебната зала в политическа трибуна и поема отговорност за действията си. Поведението ѝ е толкова предизвикателно, че тя на практика приканва съдиите да я осъдят на смърт. Заявява, че щом всяко сърце, което се бори за свобода, има право единствено на куршум, тя също иска своя дял. Съдът обаче не изпълнява желанието ѝ. Присъдата е депортация. През 1873 г. Мишел е изпратена в Нова Каледония, френска колония в Тихия океан, на повече от 16 000 километра от Париж.

Именно в Нова Каледония политическите убеждения на Мишел окончателно се насочват към анархизма. Но престоят ѝ на острова има и друга интересна страна. Тя проявява любопитство към местното канакско население, изучава неговите традиции и език и събира легенди и песни. Когато през 1878 г. канаките въстават срещу френската колониална власт, тя застава на тяхна страна – позиция, която я отличава от много от останалите депортирани комунари. Мишел продължава и първоначалната си професия – преподава както на деца на депортирани, така и на местни жители.

Междувременно във Франция политическата обстановка постепенно се променя. През 1880 г. е обявена амнистия за участниците в Парижката комуна. След близо десетилетие изгнание Луиз Мишел се завръща у дома. Посрещането ѝ в Париж е триумфално.

Човек би могъл да предположи, че годините затвор и изгнание са я направили по-предпазлива. Случва се точно обратното. Мишел се превръща в една от най-разпознаваемите фигури на европейското анархистко движение. Изнася речи, участва в демонстрации, пише политически текстове и защитава идеята за общество без държавна власт и социална йерархия.

През 1883 г. участва в демонстрация на безработни в Париж. По време на шествието участници разграбват няколко пекарни. Мишел отново е арестувана и осъдена – този път на шест години затвор. И отново затворът не успява да я превърне в особено примерен гражданин. След освобождаването си тя продължава политическата дейност.

През 1888 г. историята придобива почти невероятен обрат. Докато Мишел изнася реч в Хавър, мъж на име Пиер Люка стреля по нея. Един от куршумите попада в главата ѝ. Тя оцелява. Още по-необичайна е реакцията ѝ – Мишел отказва да преследва нападателя си и дори се застъпва той да не бъде наказан сурово.

Привържениците и противниците ѝ започват да я наричат La Vierge Rouge – „Червената дева“. Прякорът добре показва противоречивия образ на Луиз Мишел. За едни тя е опасна фанатичка, символ на революционното насилие и разрушаването на обществения ред. За други – безкомпромисен борец срещу бедността, неравенството, колониализма и потисничеството.

Любопитното е, че зад революционната ѝ непримиримост стои човек, известен с изключителната си лична щедрост. Мишел често раздавала малкото пари и вещи, които притежавала, и през целия си живот проявявала особен интерес към образованието и положението на бедните. Тя пише стихове, мемоари, политически произведения и художествена литература и поддържа връзки с редица видни представители на радикалните движения в Европа. Дори с напредването на възрастта не се отказва от публичните си изяви.

Луиз Мишел умира от пневмония в Марсилия на 9 януари 1905 г., на 74-годишна възраст. Хиляди хора участват в погребалното шествие в Париж. Така приключва животът на жената, която започва като провинциална учителка и се превръща в един от най-разпознаваемите символи на Парижката комуна и европейския анархизъм. Независимо дали човек приема идеите ѝ, трудно може да отрече едно нейно качество – Луиз Мишел никога не изисква от останалите риск, който самата тя не е готова да поеме.

С тези думи завърших обзорната статия в Мистерика+ преди точно една седмица. Може би не трябваше да ги казвам, Съдбата обича злите шеги и тази седмица се случи нещо, което бе по-страшно и от филм. Район намиращ се на границата межу Китай и Непал бе пометен от огромни водни кални маси. Първите кадри, които ми попаднаха бяха толкова невероятни, че си помислих, че са генерирани от AI. Вълни помитащи многоетажни сгради?! Да бе, да! Но всяка една от тези кошмарни гледки се оказа истина!

Впрочем и в другата статия от днес, тази в Мистерика+ пак ще стане въпрос за видео клип, който първоначално помислих за направен с AI. Същество толкова невероятно, че лесно би могло да мине за истински Караконджул от народните вярвания.

Но какво все пак е причинило ужасът в Непал? Все по-вероятна изглежда хипотезата, че част от ледник се е срутил в реката и се е образувал временен бенд, който след като се е отприщил е причинил катастрофата.

Малцина се усмелиха да кажат по-дълбоката истина - в основата на цялото това събитие вероятно стои глобалното затопляне. Температурите се покачват и ледниците по целия свят се топят и стават все по-нестабилни. Буквално през няколко седмици или дори дни попадах на новини споменаващи този или онзи ледник - макар и не толкова драматични като случилото се в Непал.

В Австрия топящ се ледник е разкрил загубена преди 60 години туристическа раница. Тя е върната на собственика си, който все още е жив и е на 86 години. // Източник

Въпросният турист с раницата си в Австрийските Алпи през 1963 г. преди да я загуби:

А това заглавие от миналия месец в израелски новинарски сайт предупреждава за опасността от срутване на ледник в Антарктика. Случи ли се, е твърде вероятно събитията е Непал да ни се сторят като детска игра в сравнение.

Пол Фрогат по онова време е 26-годишен бивш работник във фабрика за кучешка храна от Уоруик. Един ден около 5 сутринта той се прибирал с колелото към дома си след поредната 12-часова нощна смяна. Първо видял странен обект в небето, който успял да заснеме.

Младежът след това забелязал в полето "гигантска извънземна богомолка". Съществото изглежда имало телепатични способности, защото Пол съвсем ясно усетил омразата, която се излъчвала от него. Човекът натиснал педалите на велосипеда и скоростно се изнесъл от мястото без да има време да снима чудовището.

Пол твърди, че по време на инцидента не е бил под въздействието на алкохол или други субстанции.

Необичайната среща е имала негативни последствия за младия мъж. Той е бил принуден да напусне работата си, защото колегите му са го взели на подбив. Освен това страда от безсъние и нервност.

Източник

Две забележки от мен.

1) Вярвам на човека, че не е пил или ползвал наркотици, но пък може да бил много изморен от 12-часовата смяна и да е имал халюцинации поне що се отнася до съществото. Иначе снимката на НЛО-то изглежда истинска. Ето още една от статията, на нея обектът вече се отдалечава:

2) На снимката, на която Пол показва направената от него рисунка на съществото, сякаш на заден план се забелязва някакво създание. Е, знам, че вероятно просто така изглежда и е нямало нищо, но кой знае дали вече младежът не е под постоянно наблюдение от определени паранормални сили...

За жалост се очаква да излезе чак през следващата 2027 г.

Страница на играта в Steam

В началото на XX век разговорите за контрацепция и сексуално образование не просто са смятани за неморални – разпространяването на подобна информация може да доведе до съд, затвор и обществено заклеймяване. Именно срещу тази система се изправя Сангър.

През 1910 г. младата Маргарет се премества в нюйоркския квартал Гринуич Вилидж – средище на радикални идеи, синдикални движения и политически активисти. Там се запознава с Ема Голдман, чиято непримиримост оказва силно влияние върху нея. Двете започват да се застъпват за работническите права, свободата на словото и правото на жените да контролират собственото си тяло – каузи, които по онова време често се възприемат като заплаха за обществения ред.

Именно Маргарет Сангър популяризира термина „birth control“ („контрол на раждаемостта“) и започва да публикува материали, защитаващи идеята, че жените трябва да имат достъп до знания за контрацепцията. Реакцията не закъснява. През 1914 г. срещу нея е издадена заповед за арест по обвинения в разпространяване на „непристойни“ материали, включително текстове за сексуално образование. За да избегне съдебно преследване, тя напуска Съединените щати, но се завръща през 1915 г., когато тези обвинения са свалени.

След завръщането си Маргарет открива първата клиника за контрол на раждаемостта в Бруклин. Само девет дни по-късно полицията затваря клиниката, а Сангър е арестувана за нарушаване на закона и „обществено безпокойство“. Прекарва 30 дни в затвора, но процесът предизвиква огромен обществен интерес и превръща темата за контрацепцията в национален дебат. Понякога една присъда успява да направи повече за една кауза, отколкото десетки речи.

След освобождаването си Маргарет Сангър посвещава живота си на изграждането на организации, писането на книги и подкрепата на съдебни битки, които постепенно променят американското законодателство. Нейната дейност допринася за решения на съдилищата, които отварят пътя към легализирането на контрацепцията и разширяването на репродуктивните права на жените.

Сангър остава свързана и с един от най-известните анархистки изрази – „Нито богове, нито господари“ (No Gods. No Masters), който използва като девиз на своето списание The Woman Rebel. Макар изразът да е по-стар от нея (използвали са го френските анархисти в края на 19 век), именно Маргерет го популяризира. Той отлично отразява духа на жената, която отказва да приеме, че държавата, църквата или обществото трябва да решават вместо жените какво да правят със собствените си тела.

Маргарет Сангър не води революция с барикади и оръжие. Нейното оръжие са думите, печатницата и непоколебимото убеждение, че свободата започва от правото сам да вземаш решения за собствения си живот.

Източник

А най-интересното от всичко е, че на върха на този вулкан от помия стои най-доверената съратничка на Кърк — Кандис Оуенс (Candace Owens). Забележително е как тази мрежа от „създатели на съдържание“ взаимно се подхранва и захранва.

Те са десни, консерватори и т.н., или поне до самото убийство бяха такива. Бяха много обичани от консервативните медии и средите на Тръмп. Сега обаче духът от бутилката е изпуснат — десните инфлуенсъри насочват стрелите си към организацията на Кърк, която сега се оглавява от вдовицата му Ерика, към действащи политици и към държавата (която вече не се управлява от либерален президент, а от техния някогашен любимец Тръмп).

Това не е причина за радост — че в MAGA средите бушува война. Тези инфлуенсъри, търсещи сензации и виждащи навсякъде конспирации, могат да насочат отровата си буквално към всеки, без ясна причина. Духът е изпуснат...

Видеото е 46 минути, на моменти представянето е сухо, но въпреки това си струва да се изгледа цялото. Каквото се случва в Америка, често пъти пристига със закъснение и в други части на света.