Тази история се развива в средата на 90-те години. Това е златна ера за НЛО конспирации и диви теории - човешкото въображение е запленено от сериали като "Досиетата Х", а развитието на технологиите и Интернет прави възможно лесното свързване с други запалени ентусиасти и още по-лесното намиране на всякаква информация, включително и невярна такава.

Джон Форд е жител на Лонг Айлънд, Ню Йорк и основател на "Long Island UFO Network" (Лонгайлъндска НЛО мрежа). За разлика от други подобни групи и организации LIUFON не се ограничават само до наблюдение на нощното небе и разпускащи вечерни беседи между членовете. Поне Джон не се ограничава до това. Той твърдо вярва, че властите прикриват случаи на разбили се извънземни апарати и ако хората не се заемат с това, правителството само никога няма да оповести истината.

Джон и останалите членове на неговата група вярват, че едно НЛО се е разбило в парка Сейнт Хевън близо до националната лаборатория Брукхейвън. Останките все още се намират в самата лаборатория.

Джон Форд изпада в опасната заблуда, че правителството постоянно се опитва да се намеси в неговите проучвания и решава да убие три официални лица - Антъни Гацола, лидер на Консервативната партия в Брукхейвън; Джон Пауъл, председател на Републиканския комитет на окръг Съфолк и Фред Таул, законодател от Съфолк.

Джон измисля сложен план за ликвидирането на тримата. Той се сдобива с малки количества радиоактивен материал. Мисли да го сложи в седалките на автомобилите им и да го смеси с пастите им за зъби. Отделно от това планира да подпали централата на Републиканската партия в Съфолк.

За щастие изглежда някой от обкръжението на Форд проявява здрав разум и съобщава на властите за неговите планове. Полицията го арестува през юни 1996 г. Повдигнати са му редица обвинения включително за притежание на радиоактивни материали и за планиране на убийство. При претърсването на дома на Джон Форд са намерени и 5 гранати и около 50 огнестрелни оръжия!

В крайна сметка Джон не е осъден, защото е преценено, че не може да отговаря за действията си. Вместо в затвор, той е изпратен в психиатрична клиника със строг пропускателен режим. Там той прекарва дълги години.

През 2019 е преценено, че макар Джон Форд да е все така луд, то той не представлява голяма опасност за себе си и обществото и е преместен в психиатрично заведение с по-лек режим.

Приятели и последователи продължават да се борят Форд да получи пълна свобода. Неговата история е тема на епизод две от сериала "Out There: Crimes of the Paranormal" излъчен на 24 септември т.г. по Hulu.

Източник

Какъв сезон е само есента! Eдни от най-интересните събития поне от моя гледна точка, се случват именно в него.

Помните ли тази статия в Мистерика+ от края на миналия месец:

Странно ли е потъването на яхтата на Майк Линч?

Оказва се, че нещата са дори още по-странни. На потъналия кораб са намерени криптирани хард дискове със свръх-високо ниво на сигурност, водонепроницаеми сейфове и класифицирани документи, които изглежда са свързани с редица западни разузнавателни служби. Освен това Стивън Чембърлейн, един от бизнес партньорите на Линч е починал в същия ден, в който е потънала и яхтата. Чембърлейн е бил блъснат от автомобил. Случайност, нале? // Източник

Вчера пък в подсекцията "Битки, фронтове и фракции" пуснах този материал:

Израел може би ликвидира Хасан Насрала, но със сигурност извърши военно престъпление в Ливан

Е, вече е официално. "Хизбула" потвърди, че лидерът ѝ Хасан Насрала е убит. // Източник

Положението в Близкият Изток, а и в целия свят става все по-нестабилно. Така, че няма страшно! Няма изкуственият интелект и Робокоп да ни убият, сами ще се унищожим преди това!

А, какво става в космоса?

Марсоходът Perseverance е заснел интересен камък на повърхността на Червената планета. Според редица учени, това е най-странната скала намирана до този момент на Марс. // Източник

Само преди два месеца пуснах този материал (отново в Мистерика+):

Марсоходът Perseverance засне странен бял камък

Да очакваме ли след още някой и друг месец още по-странни фотографии от нашия космически съсед?

Ако пък странностите до тук не са ви достатъчни, регистрирайте се с валиден имейл (само да не е в abv.bg!) и ще получите достъп до тази статия от вчера:

Сваленият през 2023 над Канада "балон"....май наистина не е балон!

Завършвам обзора с видеото на "призрачната вода", която изумява служители в аржентинско гробище:

Тиендзин (на китайски 天津, на английски Tianjin, а на български понякога изписван неправилно по руски образец и като Тянцзин) е един от четирите градове-провинции в Китайската народна република. Градът е разположен около реката Хайхъ, има международно летище и пристанище на брега на Бохайския залив. Населението по данни от 2020 г. е над 13.8 милиона души. Всичко това прави Тиендзин изключително важен икономически център и е напълно разбираемо, че появата на НЛО е предизвикало вълнения и тревоги.

За първи път странните обекти се появяват в нощта на 11 септември. През следващите две нощи те отново се завръщат. Това налага забавяне и отлагане на полети от летището на Тиендзин, тоест има нанесена икономическа вреда.

Според властите това са просто дронове. Това е едно възможно обяснение, но мнозина се съмняват в него. Обектите са били в небето в продължение на 10 часа, а познатите ни дронове нямат такъв капацитет. Възможно е обаче машините да са тайна нова разработка на някоя страна, а целта на операцията да е била всяване на смут в Китайската народна република.

Напоследък думата "хибриден" е доста популярна. Мнозина работят хибридно - някои дни са в офиса на компанията, някои дни са си вкъщи. Хибдридните автомобили също са доста популярни - такива возила, които използват две или повече системи за задвижване от различни типове – електрически мотор(и) и двигател(и) с вътрешно горене. Дори в биологията има термин "хибрид" - кръстоска между две животни или растения от различни таксони. Един пример е лигърът - хибрид между мъжки лъв (Panthera leo) и женски тигър (Panthera tigris).

Наскоро се замислих дали не могат да се обединят в хибриден модел две коренно противоположни твърдения за реалността. Според една теория ние живеем в симулация, нещо подобно на "Матрицата". Другият вариант, силно застъпван в официалната наука е, че "реалността е реална" - всичко което виждаме и докосваме е истинско, а не компютърна програма.

Но как е възможно тези противоположни твърдения да се обединят?! Ето какво измислих към този момент. Земята и всичко в близка орбита около нас е симулация. Всичко по-далечно в космоса не е.

Ние и цялата наша планета сме заключени в симулация провеждаща се на борда на космическа станция обикаляща около Слънцето на орбитата, на която си мислим, че реално е Земята. Слънцето, звездите и другите планети не са част от тази симулация, тяхната светлина и всичката информация за тях достига до симулацията чрез камери, които постоянно предават сигнал към компютърната програма. Но защо им е на създателите на симулацията да пресъздават дигитално дърветата, планините и всички нас, но не са направили същото и с Юпитер и галактиката Андромеда? Отговорът е - ресурси. Всеки програмист знае, че колкото повече дейности и изчисления трябва да направи една програма, толкова повече ресурси тя иска, толкова повече се забавя и т.н. Но не е нужно да сте програмисти, за да го знаете това. Лесно ще сметнете на ум 4 + 16, нали? А колко бързо ще сметнете едно системно линейно уравнение с две неизвестни? А с три? Някоя геометрична задача? Колкото повече се увеличава сложността на изчисленията, толкова повече време ще ви трябва. За някои задачи ще се наложи да използвате лист и химикал, калкулатор, дори компютър. Та, затова вместо създателите на симулацията да залагат алгоритми за пресмятане на движението на всички космически тела във Вселената, те наготово предават данните към симулацията чрез камери и датчици. Елегантна работа!

Луната истинска ли е или е част от симулацията според тази теория? За да са спазени физичните закони мисля, че трябва да е част от симулацията. Все пак тя се върти около нашата планета и привличането на Земята я държи в близост. Ако Земята я няма реално, Луната би отлетяла на някъде, космическата станция, на която се намира симулацията, е твърде малка, за да създаде нужната гравитация. Така че всички наши полети до Луната са симулирани.

А какво да кажем за Марс? В тази дива моя хипотеза, той е истински. Ами марсоходите и другите мисии до Червената планета? Те симулирани ли са без реално да са се случили? Това е един вариант, но измислих и друг. Защо на борда на космическата станция да няма огромен 3D-принтер? Когато земните учени изпратят апарат към Марс в симулацията, този принтер прави реално копие на земната сонда и тя реално полита към Червената планета - един вид излиза от симулацията в реалния свят! Това значи ли, че някой ден и ние може да излезем от симулацията? Не съм сигурен, по-скоро не - едва ли този извънземен принтер, колкото и да е усъвършенстван, може да принтира жива, при това мислеща материя.

Каква е целта на симулацията? Не знам, това е съвсем отделен въпрос, който тази дива теория не обсъжда. Аз само си представих как би могъл да изгледа един космологичен хибриден модел симулация-реалност. Може ли да се провери дали е верен? Ще помисля върху този въпрос.

Преди около 500 милиона години Земята е имала пръстени подобни на тези на Сатурн. До този извод е стигнал екип от учени от Австралия след като са преценили, че големият брой метеоритни кратери около екватора е твърде голям, за да е случайност.

Метеоритни кратери има по целия свят, но големия брой около земния екватор говори, че падналите метеори не са дошли от далеч, кръжали се около нашата планета в пръстен от прах и други отломки. Тези планетарни пръстени винаги се образуват около екватора на съответната планета.

Източник

Сигурно гледката от повърхността на Земята в онези времена е била забележителна!

Вчера сутринта (18.09) в подраздела на сайта за геополитика и военни конфликти публикувах тази статия:

Масови експлозии на пейджъри в Ливан

В нея се разказваше за събитията случили се следобеда на предишния ден - 17 септември. Зад взривовете на стотиците устройства вероятно стоят израелските тайни служби Мосад, в материала дори съм посочил как вероятно е осъществена операцията - предварително в пейджърите е поставено малко количество лесно експлодиращ прах. Вече обаче не съм толкова сигурен в това обяснение! В следобеда на същия ден, в който излезе статията (18-ти септември), отново имаше експлозии, но този път не гърмяха само пейджъри - на практика се появиха сведенията за взривяващи се всякакви устройства - радио-приемници, уоки-токита, лаптопи, табла за достъп с пръстови отпечатъци, автомобили, дори соларни инсталации!

Как е възможно Мосад да се добере до всичките тези толкова различни устройства, за да им впръсне малко от специалното си прахче? И как е възможно да им подаде команда да избухнат по едно и също време?! Та, те комуникират по различни методи и стандарти. Класически радио (УКВ) вълни, wi-fi, Интернет. А често соларните панели не са свързани към нищо друго освен към електропреносната мрежа!

Виждам поне две обяснения...или може би е по-правилно да кажа "едно обяснение и една спекулация".

Рационалното обяснение

В Мосад, а и във всяка друга сериозна шпионска агенция, не работят само експерти по експлозиви и опитни стрелци, там има и много психолози. Сто процента е взет под внимание психологическия ефект от масовото избухване на пейджърите и истерията, която ще се създаде. Тази масова паника лесно може да се подсили с допълнително взривяване на 2-3 автомобила, няколко лаптопа, една соларна инсталация. Това е напълно във възможностите на Мосад. Останалото е "ефектът на пеперудата" - за паникьосаните хора вече всичко започва да гърми. Няколкото избухнали уоки-токита и радиа се раздуват до стотици случаи в социалните медии. Нищо чудно зад някои от акаунтите отново да стои Мосад и те нарочно да разпространяват тоновете дезинформация.

Нека обобщя тази рационална хипотеза. Единствените неща, които наистина избухват масово, това са пейджърите и то от специална доставка прихваната от израелските агенти (спори се от къде точно идва пратката като всеки отрича - от Тайван ли са тези пейджъри, от Унгария ли или от някъде другаде). Другите взривяващи се уреди са сравнително малко, единични бройки и тези случаи нарочно са раздухвани за всяване на паника.

Спекулацията

Цялата тази работа много ми прилича на една друга история от преди известно време - шпионските балони. Всичко започна с 1-2 китайски балона над САЩ. Дори самите китайци не отричаха, че това са техни балони, единствено оспорваха, че са шпионски - твърдяха, че са създадени за метеорологични цели. В един момент обаче балони започнаха да се привиждат на много други места по света и сякаш достигнахме границата на рационалността. Разни уфолози първи изказаха идеята, че може би имаме нещо повече от обичайните шпионски игри. Сякаш и някой друг се намеси в играта, не няма да използвам любимата ми дума "трикс..и", да кажем "друга разузнавателна агенция". Дали и сега тези "трик.."...ъ..."други разузнавачи" не са удвоили залозите?

Спекулации бол, аз пък си включих старата Нокия и я чакам да гръмне

"Astronomy Photographer of the Year" е конкурс, който се провежда за шестнадесета поредна година и който е спонсориран от Кралската обсерватория в Гринуич.

В категорията "Сияние" печели Ларин Ра със снимка на южното сияние Aurora Australis.

Победителят в категория "Луна"

Категория "Галактики" - снимка на NGC 5128

"Хора и космос"

"Планети, комети и астероиди" - композитно изображение на Венера направено от Том Уилямс от Великобритания.

"Звездни гледки"

"Звезди и мъглявини"

Специалната награда на сър Патрик Мур за най-добра фотография от човек неучаствал досега в конкурса се дава на тази снимка от Китай.

"Млад астрофотограф" - печеливш е 14-годишният Даниеле Борсари от Италия.

Наградата на Ани Мондър за иновативно фотография печели тази снимка на Земята така както не сме я виждали. Направена е чрез смесване на данните получени от климатичния сателит GOES-18.

Специален избор. Тази година специалния избор на журито печели тази фотография направена от Мат Джаксън от Монтана, САЩ. Тя е направена чрез наслагване на снимки заснети в продължение на 1 час. Линиите в небето са преминаващи сателити.

Източник

Настоящият сайт бе създаден през 2022 след като повече от 10 години развивах един малък блог в Blogger (Blogspot) платформата на Google. Като нов сайт, Misterika.EU бе слабо посещавана, което напълно отговаряше на желанието ми това да е едно спокойно място, където без напрежение да пиша статии, когато имам желание. На долната графика са показани посещенията по месеци за 2023 година. Статистиката е отчела по около 300 уникални посетители на месец (с изключение на юли) т.е. по около 10 на ден.

Наскоро установих, че през настоящата 2024 г. трафикът е в пъти повече. Вероятно част от тези посетители са просто ботове (търсещи материали за обучение на AI ?), но вероятно немалко са и реални хора. Така от около 10, бройката на реалните посетители се е увеличила на около 300, което е съизмеримо със статистиките на стария блог.

За да разбера малко повече за читателите на Мистерика, направих едно допитване в Google Forms. Нужно е да въведете валиден имейл за да участвате в него. Всичко на всичко въпросите са 5, като последният не е задължителен.

Можете да намерите допитването на долния адрес:

https://forms.gle/NbgQWUuWWMjBHEzY9

Четиричленно семейство пътувало с автомобила си по пуст път в ранните часове на 20 януари, когато забелязало странен обект в небето наподобяващ чаша за яйца. НЛО-то за кратко вдигнало във въздуха колата на уплашеното семейство преди да я пусне обратно на пътя, от удара в земята гумите дори се пукат. В последствие хората ще забележат, че автомобила им е покрит с тъмен прах. А за капак на всичко по време на странната среща говорът на хората някак си се изменил, станал по-бавен.

Семейството е подало сигнал в полицията и се оказало, че горе долу по същото време, на около 50 мили от тях, други хора, този път в риболовна лодка, също за имали среща с НЛО, вероятно дори става въпрос за същия обект. Този път странният апарат не е вдигнал лодката във въздуха, само е прелетял над слисаните рибари. Отново е имало промяна на гласовете, хората не се можели да се разберат един друг.

Полицията е взела за изследване част от тъмното прахообразно вещество с което е бил покрит автомобила на семейството.

Източник: текстови файл изтеглен от един BBS (повече детайли в Мистерика+)

Типичен случай на "висока странност" (high strangeness). Не стига, че НЛО-то изглежда доста странно - не е точно типичната "летяща чиния". Не стига, че повдига колата във въздуха и после я тряска в земята. Ами кара гласовете на хората да се променят за известно време. На това последното досега не съм попадал в никой друг случай. Понякога "извънземните" комуникират с очевидците по телепатичен начин, но никога не са променяли нечий глас. А дори нямаме опит за комуникация или някакво друго смислено действие от страна на НЛО-то и евентуалните същества вътре в него. Това е типично за случаите с "висока странност" - случват се някакви свръхабсурдни неща сякаш без да има някаква цел, някакъв смисъл.

Опитах се да намеря повече информация за този случай, най-вече дали анализа на тъмния прах е установил нещо. Вероятно резултатите не са показали някакви аномалии, защото нищо повече не намерих, освен една сканирана изрезка от стар вестник. Намерих и няколко снимки на чаши за яйца оформени като НЛО - не знам дали са започнали да ги правят в тази форма след този случай.

Това е една статия излязла в стария блог Мистерика през 2015 г. Новото е връзката в края на материала към един сайт, на който сами можете да проверите какво за вас е синьо и какво е зелено.

Изглежда хората от древността (с едно изключение) не са виждали цвета познат ни като "син". Такава дума липсва в древните гръцки, китайски, японски и еврейски текстове. Защо? Твърде вероятно е просто защото не са го виждали.

В "Одисея" Омир описва морето като "винено тъмно". През 1858 един учен обръща внимание на още странни неща свързани с цветовете в това произведение. Става въпрос за Уилям Гладстон, който по-късно ще стане министър-председател на Великобритания и на който има кръстена улица в София. Омир с охота описва дрехи, брони, оръжия, животни и т.н. Но желязото и овцата са виолетови, а медът зелен. Гладстон решава да преброи всички споменавания на който и да е цвят. Черното е споменато почти 200 пъти, а бялото 100. Останалите цветове са много редки. Червеното има под 15 споменавания, а жълтото и зеленото под 10, синьото липсва. Тогава Гладстон решава да прегледа и други древногръцки текстове - резултатите са същите, няма дума която да съответства на цвета "синьо".

Сякаш древните гърци са живели в един сивкав и убит свят, лишен от цвят, предимно черно-бял и металически, със спорадични проблясвания на жълто и червено. Гладстон решил, че това е нещо уникално за гръцката култура, но филологът Лазарус Гайгер продължил неговите изследвания и установил същото и при други народи.

Гайгер проучил исландските саги, Коранът, древните китайски истории и древната версия на Библията написана на иврит. За хиндуистките ведически химни, той пише, че повече от 10 хиляди реда са посветени на описанието на небесата. Няма друга по-честа тема. "Слънцето и зората, деня и нощта, облаците и светкавиците, въздуха и етера, всичко се разкрива пред нас отново и отново...но има нещо което никой няма да научи от тези древни песни...и това е, че небето е синьо".

Няма синьо, поне не по начина по който го знаем днес - не са го различавали от зеленото и по-тъмните оттенъци. Гайгер започва да търси кога думата "син" се е появилa в съвременните езици и открива странна схема по целия свят.

Във всеки език изглежда се появяват първо думи за черно и бяло или тъмно и светло. Следващия цвят който се "появява" е червеният - цвета на виното и кръвта. Следва жълтото и по-късно зеленото (макар че в някои езици жълтото и зеленото си сменят местата). Последният от основните цветове винаги е синият.

Единствената древна култура която има дума за синьо, това са египтяните, и едва ли по случайност, това е единствената култура, която е можела да произвежда синя боя.

Като се замислим, синьото не се появява твърде често в природата - почти няма сини животни, сините очи са редки, а почти всички сини цветя са култивирани в по-късни времена от човека. Имаме, разбира се, небето, но както Гайгер показва, дори и текстове посветени на него, не го описват като "синьо". Как да си обясним това?

Един изследовател Гай Дойщер провел интересен експеримент. Той между другото е автор на книгата "През езиковото стъкло: как светът изглежда различен в другите езици". Казват, че първият въпрос на децата бил "защо небето е синьо?". Този учен отгледал дъщеря си като внимавал никога да не описва какъв цвят е небето. Един ден той я попитал какъв цвят вижда като погледне нагоре. Алма, неговата дъщеря първоначално въобще нямала идея - небето било безцветно. Евентуално започнала да го описва като бяло, а по-късно вече и като синьо.

И така хората не са ли виждали синьото в древността щом не са имали дума за него?

Малко е трудно да се каже, ние не знаем какво е накарало Омир да говори за "винено тъмно" море и виолетови овце, но знаем, че древните гърци и другите народи са имали същата биология като нас и следователно същите възможности да виждат цветовете.

Но наистина ли можем да видим нещо, ако нямаме дума за него?

Учен на име Джулс Давидоф посетил Намибия за да търси отговор на този въпрос. Там има едно племе което говори на език, който няма дума с която да се отличава "синьото" от "зеленото".

Той показал на хората от племето кръг с 11 зелени квадратчета и едно синьо. Помолил ги да му покажат различното квадратче. Ние лесно можем да го забележим, но повечето от племето не могли, а на тези които успели им отнело много време и правили грешки.

И макар това племе да няма дума за синьо, те имат няколко думи за различните нюанси на зеленото. Във втори експеримент Давидоф им показал 11 зелени квадратчета като едно от тях било със съвсем лек по-различен оттенък. Хората веднага го показали. Вие можете ли да го видите? Пробвайте се..

Отговорът следва малко по-надолу.....

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

Давидоф казва, че без да има термин за конкретен цвят, без начин да го идентифицираме като по-различен, за нас е доста по-трудно да забележим уникалността му, макар нашите очи да са същите като очите на тези, които имат дума за цвета.

Източник

Това не е съвсем нова теория макар че за първи път я виждам свързана с цветовете. Преди време в един научнопопулярен филм се разказваше, че когато първите кораби на Христофор Колумб се появили край бреговете на "Новия свят", живеещите край морето индианци не ги видели, макар да се извисявали на метри от тях....Не знам дали това беше алегория или го казваха буквално, но съм сигурен, че много необичайни неща минават край нас без да ги видим, просто защото не мислим за тях, не вярваме в тях или дори нямаме думи за тях - все пак "извънземни" е сравнително нова дума, дълги векове английската дума за тях е значела просто "чужденец"...

А това е обещаната връзка - вижте какво възприемате като синьо и какво като зелено:

Is my blue your blue?