Loading...
 
Публични статии

Fly Me to the Moon (2024)

admin 20.07.2024

"Fly Me to the Moon" е романтична комедия, в която не липсва и драма, както и sci-fi елементи. Филмът излезе по кината преди около седмица и се заиграва с една любима тема на конспираторите - дали американското кацане на Луната е инсценирано. Още не съм го гледал, но трейлърът ме заинтригува, затова ще гледам да си го изтегля от някъде. Какво?! Очаквате да давам пари за комедия и да ходя на кино да го гледам легално?! No way :-D

Българският цар Ивайло

admin 14.07.2024

Преди два дни писах за фалшивите руски царе, който остават в историята като лъже-Димитрий I, лъже-Димитрий II и лъже-Димитрий III. Една седмица по-рано пък използвах изчезването на легендарен френски средновековен меч, за да разкажа в Мистерика+ малко повече за френския крал Карл Велики и племенника му Роланд. Това ме накара да се замисля кой български цар има най-интересна история. Не съм напълно сигурен, но може би това е Ивайло, със сигурност част от неговата история прилича на историите на споменатите по-горе Карл Велики и Димитрий Углицки.

В статията в "Мистерика Плюс" се чудех защо на български френския владетел се нарича Карл, след като оригиналното му изписване е Charlemagne, което се произнася Шарлемейн. За името на Ивайло също има неясноти. Някои изследвания, предполагат, че е възможно оригиналното име да е било Иваил. Византийските автори пък го наричат с прякорите Лахана (от гръцката дума за зеле) и Бърдоква (маруля). Според някои автори това се дължи на факта, че се е хранел „само с хляб и диви зеленчуци“. Отделно от това професор Тодор Балкански застъпва виждане, че друг прякор на царя - Кордокоба идва старобългарската дума "коръда" която значи "меч".

Предполага се, че Ивайло няма аристократично потекло, в най-добрия случай е бил военен командир в българската войска или местен управител. Има и хипотеза каква точно му е била длъжността преди да стане цар - областен управител на Овеч (Провадия). Той застава на чело на цялата българска държава след въстание започнало пролетта на 1277 г.

Постоянните нашествия на татарите през 60-те и 70-те години на XIII век довеждат българското население до отчаяние. Цар Константин Тих – Асен (1257 – 1277) е неспособен да защити държавата и поданиците си. Това дава възможност на Ивайло да оглави народното недоволство и да стане водач на въстание, което започва през пролетта на 1277 г.

През лятото на 1277 г. Ивайло се изправя срещу монголо-татарите от Златната орда. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма известност. За кратко време успява да прочисти страната от татарските банди и така все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои битка между Ивайло и цар Константин Тих – Асен. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар – посечен от Ивайло.

Византийският император Михаил VIII Палеолог вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние, затова решава да подкрепи сина на цар Мицо Асен (управлявал през 1256 – 1257, преди Константин Тих – Асен), когото провъзгласява за цар под името Иван III Асен и жени за своята дъщеря Ирина Палеологина. Когато царица Мария, съпругата на Константин Тих – Асен, научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в Търново и през пролетта на 1278 г. става законен български цар.

Царуването му обаче не продължава дълго. Михаил VIII Палеолог не прощава на българите това, че неговият избраник Иван III Асен не е станал български цар и Ивайло е принуден да воюва на два фронта – срещу ромеите и срещу татарите. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг през лятото и есента на 1278 г. После потегля срещу татарите, но е принуден да се защитава в крепостта Дръстър. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. Търновските боляри отварят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (началото на 1279 г.). Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска войска. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край Девина. Ромеите са напълно разгромени. Иван III Асен бяга от столицата, но болярите вместо отново да признаят властта на Ивайло, избират за нов цар деспота Георги I Тертер.

Войните обаче продължават прекалено дълго и селяните започват да напускат Ивайло. В променената обстановка след възцаряването на Георги I Тертер цар Ивайло отива в двора на татарския хан Ногай, който се намира в крепостта Облучица на Дунавската делта, с молба за помощ. В стана на хана идва и Иван III Асен, също търсейки съдействие. Отначало Ногай протака нещата, но подтикнат от византийската дипломация по време на един пир заповядва да посекат Ивайло. Любопитно тълкувание прави Георги Владимиров. Докато повечето български историци приемат, че Ивайло отива победен в стана на Ногай с цел търсене на помощ, то неговото виждане е, че става дума за дипломатическа визита. Според Владимиров към този момент нито Тертер, нито татарите имат окончателна победа над Ивайло.

Историята обаче не свършва до тук. Подобно на Русия с името Ивайло си служат двама „лъжеивайловци“, които вдигат населението в Тракия и дори в Мала Азия против настъпващите османски турци. Първият от тях се появява в Константинопол през 1294 г. За него споменава Георги Пахимер. Тъй като цар Ивайло е сред малцината в тогавашния свят, постигнали победи над татарите, споменаването на неговото име прави силно впечатление на съвременниците и неговото появяване се оказва истинска сензация в столицата на Византия, макар приживе той да е бил техен враг. Както посочва Пахимер този Псевдо-Лахана твърди, че ако императорът даде съгласието си, ще извърши велики дела срещу враговете. Първоначално самозванецът е арестуван, но силното недоволство на населението на Константинопол принуждава император Андроник II Палеолог да го освободи, още повече, че както посочва Георги Пахимер той „изглеждал страшен за враговете и полезен за изпадналите в беда ромеи“. Императорът дава благоволението си Лъже-Ивайло да бъде прехвърлен на малоазийския бряг и да потегли с привържениците си срещу бейлика на Осман I. В редиците на Лъже-Ивайло се стичат многобройни доброволци, сред които орачи, пастири и др., всички те вярват в мисията му да спре нашествениците турци. Пахимер разказва: „Изглеждаше като че ли целият свят е тръгнал с него...“. Явно стреснат, императорът отказва да въоръжи тази стихийна тълпа и нарежда Лъже-Ивайло отново да бъде арестуван, с което приключва всичко. Интересно е да се отбележи, че според сведенията при появата си в Константинопол този Лъже-Ивайло води със себе си отряд българи. Как ли щеше да се развие историята, ако Андроник не се беше уплашил? Може би турците щяха да бъдат разбити и никога повече нямаше да потеглят към Европа?

Около десет години по-късно през 1304 – 1305 г. се появява втори Лъже-Ивайло. Той отново е от български произход, представя се със собственото си име Иван и с прякора Свинепаса (на гръцки Хировоскос), и твърди, че е участвал в „някои войни в България“. Той води дружина от 300 мъже с лъкове и боздугани и предлага помощта си на император Михаил IX Палеолог отново срещу турците. Този Лъже-Ивайло също е пратен в затвора, но се спасява като се позовава на средновековното право на убежище в една константинополска църква. След това събира отново хората си, преминава морето и разкъсва турската обсада на крепостта Кенхрей при река Бююк Мендерес, обръщайки в бяг турците. Но силите на българина са малочислени и когато скоро след това пристигат турски подкрепления, Иван е пленен. Тъй като за него турците поискват откуп от 500 златни перпери, той помолва наблюдаващите от крепостните стени на Кехрей ромеи да ги платят, но те отказват, тъй като сумата е твърде голяма. Тогава Иван се обръща на български към отряда си, за да ги окуражи, но някои от ромеите, разбиращи български, издават на турците, че той отправя люти закани. Тогава турците „се уплашили за себе си и го убили, защото сметнали, че ако освободят неумолимия враг, откупът и печалбата нямало да струват нищо“ според разказа на Георги Пахимер. Пак Пахимер предава и другата версия за съдбата на Иван, според която той успява да се спаси и се връща в балканските земи, където Михаил IX Палеолог му дава титлата „севаст“, и той воюва с отряд от 1000 души в района на Солун срещу съюзените турци и каталани.

Източник за статията: Wikipedia

Цар Ивайло

Средновековни рисунки на животни

admin 13.07.2024

Какво според вас е това животно на долната рисунка от 12-ти век?

Medieval Leopard

Това е леопард! Не бихте се сетили, нали? Защо е изобразен по този странен и абсурден начин? Отговорът не е еднозначен. Някои от художниците, както тогава, така и сега, са си просто некадърни. Също така на много не им е било това основния талант. Книгите в средновековието са се писали и преписвали най-вече от монасите в манастирите. Те са наблягали на текста и по съвместителство понякога им се е налагало да рисуват и илюстрациите. Често пъти обаче не липсата на талант е била причината някои картинки да изглеждат гротескно. Художниците не са виждали на живо съответното животно, те само са чували за него от устни и писмени описания, затова и го рисуват по смешен начин.

Долната илюстрация е добър пример. От историята се знае, че някои армии са използвали бойни слонове - картагенския пълководец Ханибал, индийските владетели и т.н. Как обаче да нарисуваш правдиво един слон след като не си го виждал? От картинката се вижда, че художникът е имал талант - конете са изобразени добре, защото той е познавал това животно. Слонът обаче е под всякаква критика.

Medieval Elephant

Следват още забавни илюстрации.

Кит, 13 век.

Medieval Whale

Крокодил.

Medieval Crocodile

Лъвове

Medieval Lions

Охлюв?! Моля ви се, художникът със сигурност е виждал охлюви през живота си, има ги из почти цяла Европа. Явно му е било много забавно да го нарисува точно така.

Medieval Snail

Източник

Димитрий Углицки и тримата фалшиви димитриевци

admin 12.07.2024

Това е един интересен и странен момент от руската история. Димитрий Углицки, още познат и като Царевич Димитрий и Димитрий Иванович, е най-младият син на Иван IV Василиевич, повече познат като Иван Грозни, обединителят на руските княжества и пръв общоруски цар. Не може много да се каже за живота на Димитрий, който умира на едва 8 години. Но това което се случва след смъртта му е забележително.

През 1560 умира Анастасия Романовна, първата съпруга на Иван Грозни, която той много обичал. Тази загуба оказва силно влияние върху царя и той става психически нестабилен. В последствие се жени още 5 пъти, като Димитрий е син от последната му съпруга. Църквата обаче признава само четирите брака, последният според тях е нелегитимен и Димитрий се води незаконно дете.

Междувременно Иван Грозни ставал все по-нестабилен психически. В пристъп на ярост той ударил първородния си син Иван V по главата с царския си жезъл и това причинило смъртта му. Заради това, когато през 1584 царят умира, той е наследен на престола от друг по-малко способен негов син - Фьодор, който не бил добре нито със здравето, нито с ума. На практика той бил цар само по титла, истинската власт се упражнявала от регентския съвет. Най-значима фигура там бил Борис Годунов. Фьодор и жена му Ирина нямали деца, а Годунов се надявал той да стане цар. За да се осъществи това, обаче не трябвало да има никакви други живи наследници на Иван Грозни. Затова не е никаква изненада, че младият Димитрий умира през 1591 при мистериозни обстоятелства.

През 1598 умира и Фьодор и Годунов най-накрая се възкачва на престола. Нещо непланирано обаче се случва. През 1604 се появява лице, което твърди, че е царския син Димитрий, който бил избегнал смъртта по някакъв начин. В историята този човек ще остане под името Димитрий Неистински I. Кой е бил всъщност той, не е ясно, но има някои предположения.

Според едно от тях, това е бил Григорий Отрепиев, син на незначително официално лице в провинциално село. Отрепиев става монах в манастир близо до Москва. Изгонен е от там понеже започнал да твърди, че един ден ще стане цар. След това живее при казаците и дори убеждава част от тях, че именно той е Царевич Димитрий. Скоро заминава за Полша където успява да се срещне с принц Адам Вишневецки. Така стига до полския крал Сигизмунд III.

Картина от 1874 на Николай Василиевич Неврев изобразяваща срещата на полския крал с Димитрий Неистински I:

False Dmitri I Promising

Не е ясно дали Сигизмунд III наистина вярва в историята на самозванеца, но в негово лице вижда шанс да нанесе сериозен удар на Борис Годунов. През юни 1605 фалшивия Домитрий подкрепен от поляците и казаците превзема Москва и заема престола.

В началото новият цар е доста популярен, но скоро се оказва със сериозни проблеми. От една страна поляците все още не са получили това което им е обещал в замяна на подкрепата им - да обърне Русия от православна в католическа вяра. От друга самите руснаци са обезпокоени от наличието на много полски благородници и католически свещеници в двора на Димитрий.

В един ден на месец май 1606 се организира метеж в Кремъл от руски боляри. Димитрий скача през прозорец, чупи крак, заловен е и убит на място. Картина от Карл Богданович Вених от 1879 г. обрисуваща последните моменти от живота на Димитрий Неистински I:

False Dmitri I Jumping

Тялото на този Димитрий е разчленено и изгорено, а прахта му е изстреляна с оръдие по посока на Полша. По онова време наистина някои са вярвали, че той е зъл магьосник способен да възкръсва.

Но "ритуалът" няма ефект, през 1607 се появява нов претендент за трона, останал в историята като Димитрий Неистински II. Той твърди, че не само е законния син Димитрий Углицки, но и предишния претендент Димитрий I. Има подкрепата на царица Марина, полската жена на Димитрий Неистински I. Успява да събере армия от 30 000 човека. По това време цар на Русия е Василий IV Иванович Шуйски. Димитрий разполага щаба си в едно село близо до Москва. Двамата претенденти водят битки, но никой не успява да победи другия. Така за известен период Русия има двама царе едновременно. Димитрий II започва голяма обсада на Москва. Точно в този момент обаче неговите полски войски са извикани от Сигизмунд III, за да участват в битката при Смоленск. Усетил, че губи, Димитрий бяга в Калуга. През декември 1610 бива убит при свада с един от собствените му последователи.

Но това съвсем не е края, Димитрий "възкръсва" още веднъж. Появява се Димитрий Неистински III. Той има най-малък успех от тримата имитатори. Печели известна подкрепа от казаците на изток и дори през 1612 е обявен за цар. След няколко седмици обаче е заловен, изпратен в Москва и екзекутиран. След неговата смърт, не се появяват нови желаещи да се правят на Димитрий Углицки.

Източник

ТОП 5 на най-добрите НЛО кадри от "The Secret of Skinwalker Ranch"

admin 11.07.2024

"The Secret of Skinwalker Ranch" е шоупрограма, която вече 5 сезона се излъчва по History Channel. Екип от изследователи проучват ранчото Скинуокър в Юта. Това е една предполагаема аномална зона, в която са забелязвани какво ли не - странни същества (криптиди), неидентифицирани летящи обекти, времеви аномалии, смущения в електрическите уреди и компасите и какво ли още не.

Има съмнения, че мястото съвсем не е толкова загадъчно, а един от предишните собственици е измислил историите, за да го продаде на по-добра цена на лековерни ентусиасти търсещи тайните на непознатото.

Долните кадри са доби, но не знам до колко наистина са истински. Шоупрограмата има нужда от такива моменти, за да има добър рейтинг. Колко му е да нагласят някое подобно "наблюдение".

Кратка история на телепатията

admin 10.07.2024

Идеята, че можем да четем мислите на другите хора, вероятно съществува още от древността. Самият термин "телепатия" обаче е сравнително нов, той е въведен през 1882 г. от английския поет агностик и любител психолог Фредерик Майерс (1843-1901).

Майерс изпада в класическа за времето си викторианска криза на вярата. Той е добре подсигурен финансово, син е на член на духовенството, има и широк кръг социални контакти с творци и философи. Всичко това, свободното време и досегът с различните идеи, го карат да се осъмни в постулатите на християнската църква. Две са личностите разклатили най-силно вярата на младия поет, като и двамата са агностици. Философът Хенри Сидгуик, който е ръководител на Майерс, докато той следва в университета в Кеймбридж и писателят Джордж Елиът.

Портрет на Майерс нарисуван от Уилям Кларк Уонтнър:

Frederic Myers

Житейската криза на Фредерик Майерс се задълбочава още повече, когато неговата любовница Ани Елиза Маршал се самоубива. Това го кара да се обърне към света на спиритуализма в опит да се свърже с душите на починали личности. За много хора с разклатена християнска вяра, спиритичните сеанси, са емпиричното доказателство, че все пак има нещо след смъртта, макар то да не е това, което ни обещават поповете.

В онези години във Викторианска Англия спиритуализмът е нещо като масова мода, един вид нова народна религия, неформална и незакостеняла като официалната църква. Алфред Ръсел Уолъс е пламенен защитник на тези вярвания, за голяма досада на Чарлз Дарвин, другия откривател на теорията за еволюцията. Другият откривател!? Предполагам винаги сте си мислили, че идеята за еволюционното развитие е дело само и единствено на Дарвин. Не е точно така, Уолъс дори пръв публикува тази теория. Защо тогава всички свързват еволюцията само с Дарвин? Чудя се дали Уолъс не е изтрит от историята именно заради спиритичните си увлечения...

Друг известен почитател на спиритуализма е изобретателят Кромуел Варли, който допринася много за създаването на телеграфа и прокарването на трансатлантически кабел свързващ Европа с Америка. Физиците Оливър Лодж и Джон Уилям Стрът също най-малкото са били с отворен ум и положително настроени към идеите проповядвани от спиритуализма. Въпреки подкрепата на тези известни личности, още тогава като контра-теза е съществувал крайния скептицизъм, който в следващия век ще се развихри до толкова, че самият той ще заприлича на култ. Спиритуализмът никак не е бил подпомаган и от факта, че е било пълно с евтини номера и измамници-шарлатани целящи да ограбят парите на лековерните. Поради тези причини Майерс не обявява публично своите увлечения в сферата на парапсихологията.

Вместо това поетът организира сравнително затворено общество, целящо да сложи изследването на паранормалното на сравнително научни основи. В него участват някои забележителни личности от Кембридж, включително и вече споменатият Хенри Сидгуик. Вместо за призраци, те говорят за "неилюзорни фантазми" (veridical phantasms), а обладаните от духове къщи наричат "фантазмогенетични центрове" (phantasmogenetic centres). В този кръг от приятели и любители паранормални изследователи стигат до извода, че зад свръхестествените феномени стои някаква непозната, но напълно естествена "психична" сила. От тук Майерс стига до извода, че тази сила има и други проявления, включително и това, което той ще нарече телепатия свързвайки двете гръцки думи τηλε, означаваща „далечно разстояние“ и πάθεια означаваща „чувство“.

Почвата в онези години е благодатна, за да покълне една такава идея. Едно след друго се появяват все по-невероятни изобретения. Телеграфът, фотографията, телефонът. Мнозина изобретатели твърдо вярват, че съвсем скоро телепатията ще бъде официално доказана и ще се предлагат устройства, който да помагат на хората да я практикуват. Дори самите Томас Едисон и Никола Тесла са положително настроени към идеята, че това е възможно. Това обаче не се случва и отново скептиците вземат връх, а и идват тежки години, световни войни, борсови крахове.

Телепатията, след кратко пребиваване в покрайнините на сериозната наука, отново е изритана далеч в дълбоката научна провинция. Един от малкото, които в първите десетилетия на ХХ продължават да изследват тази тема е американецът Джоузеф Банс Райн. Той провежда своите изследвания в университета Дюк в Северна Каролина. Именно на Райн дължим пък термина "парапсихология" - изследването на психични феномени непризнати от официалната психология. Един от най-известните му експерименти са с карти с различни символи. Те първоначално са скрити от участника в опита, който трябва да "види" символите преди картите да бъдат обърнати.

Zener Cards

След Втората световна война имаме нов подем на науката и техниката, както и на свободата на личността и демокрацията (е, поне в част от света). Новите изобретения и научни пробиви са навсякъде. Усъвършенствани радари и доста точни краткосрочни прогнози за времето, случайното откриване на микровълновите ефекти на един американски боен кораб и прилагането му в микровълновите печки, разбиването на атомното ядро (и за жалост атомните оръжия), преминаването на границата на звука от свръхзвуковите самолети, изпращането на човек в космоса, в последствие развитието на лазерите, полупроводниковата и изчислителната техника и т.н. и т.н. безброй постижения.

Хората отново започват да вярват, че телепатията е зад ъгъла. Все пак човечеството създава летящи машини движещи се по-бързо от скоростта на звука, други машини политат в космоса, разбито е "неделимото" атомно ядро. Все неща считани за невъзможни. Тогава защо телепатията да продължава да е невъзможна?

Писателите-фантасти се заиграват с тази тема. Тя е основна идея в книгата на Артър Кларк "Краят на детството" (Childhood’s End) излязла през 1953 г. В това произведение извънземните се свързват с хората, не заради нашите технологии, а заради потенциала ни да развием нашите психични умения.

През 60-те години се появява и хипи движението, в последствие и така нареченото Ню Ейдж. Млади хора говорят за духовно просвещаване, издигане на по-високо астрално ниво, единение със Вселената, отваряне на третото око и т.н. Телепатията също е част от репертоара на Ню Ейдж, но за разлика от писателите-фантасти, младите хипита не разчитат на техниката, а на други методи. Често пъти всичкото това "единство със Вселената" се постига чрез приемането на различни наркотични вещества.

Каква е манията по психичните явления в средата на ХХ век може да се види от следната любопитна история. През 1968 година в Москва се организира конференция по "техническа парапсихология" с делегати от цял свят - основно психиатри, психолози и биоинженери. Това събитие не е организирано от КПСС, комунистическата партия на СССР, а независимо от нея! Властите се опитват да прекратят провеждането ѝ, но не успяват поради страх от международен скандал - делегатите са вече пристигнали в руската столица. Конференцията се провежда, макар и вероятно КГБ агентите да са я дължали под зорко око, а след края ѝ на руските организатори вероятно са им "дърпали ушите". Но представяте ли си за какво говорим - в сърцето на най-могъщата комунистическа страна по онова време се провежда събитие без официалното одобрение на властите и без те да могат да го прекратят. До толкова е голяма манията по тези недоказани явления, че хората са готови да рискуват, само и само да имат форум, на който да обсъждат въпросната тематика. Между другото всяка нова ера си ражда новите термини и думи. Докато във Викторианска Англия призраците започват да се наричат "фантазми", в СССР и Източния блок парапсихологичните явления придобиват научно звучащото име "психотроника". А всякаквите медиуми, гадатели и все същите измамници и шарлатани стават "екстрасенси".

И макар апаратчиците от КПСС да не успяват да спрат знаменитата конференция от 1968 г., не си мислете, че дълго се дърпат и странят от вълната. Военните и в Източния и в Западния блок започват да експериментират с парапсихологичните възможности. В САЩ и СССР има редица тайни програми, чиято цел е да впрегнат редица феномени в полза на военно-промишления комплекс. Отдалечено виждане, телепатия, дори предсказване на бъдещи събития - военните са практици, а не закостенели скептици - пробват, пък може и да стане. Все пак ползата ще е огромна, ако успеят да разберат тайните на врага от разстояние, без да се налага да пращат шпиони.

А най-интересното е, че тези "свръх секретни" изследвания и на САЩ и на СССР са разгласяват почти веднага. Дори има предположения, че това е част от информационната война и дезинформацията. "Съвсем случайно" се разчува, че още през 1963 г. руският психолог Леонид Василиев от Ленинградския университет успява да осъществи телепатична комуникация между двама човека намиращи се на разстояние 1600 км - единият е в Ленинград, а другия в Севастопол. През 1968 пък се появяват видеокадри на екстрасенската Нинел Михайлова, която мести предмети само със силата на мисълта си. На Запад пък Ури Гелер (Uri Geller) огъва лъжици със силата на своя ум по телевизията.

Дали военните от двата блока нарочно не правят такива "контролирани изпускания на информация", за да накарат противниковия лагер на свой ред да хвърля пари и ресурси в безсмислени изследвания? Ето, че така се отваря нова глава в историята на телепатията - тя не е (само) цел за постигане сама по себе си, а оръжие в дезинформационната война. Впрочем за въпросния Ури Гелер винаги са съществували подозрения, че е нечий агент - я на ЦРУ, а на Мосад. Всичко си идва по местата...

През следващите години и десетилетия следва...още много от същото. Множество "тайни" военни проекти - например The Stargate Project на американската армия от 1977. Провеждат се още конференции, включително отново в Източния блок (1973, Прага). През 1974 в авторитетното списание Nature се прокрадва статия озаглавена "Предаване на информация при условия на сензорно екраниране", която на практика е с парапсихологична тематика. Макар редакторите в Nature да отнасят критика от маститите учени заради допускането на този материал до печат, това е показателно за духа на времето. Появят се още множество книги и филми, в които присъстват телепатичните способности - нека само ми припомним за Дани от "Сияние" на Стивън Кинг. Появяват се нови и нови шарлатани, така де - екстрасенси и т.н. и т.н.

Още много от същото и накрая...нищо. Телепатията за пореден път остава само едно недоказано твърдение, едно неизпълнено обещание. През годините след края на Студената война сякаш темата отново минава на заден план. Така стигаме до последните 2-3 години, когато изглежда тя е на път да се завърне и отново ни обещават, че телепатията е на една ръка разстояние. Кой ни го обещава? Илон Мъск и неговия чип, който се вгражда директно в мозъка! Изглежда този път обещанията са реалистични, но съм сигурен, че постигането на реална телепатия е изглеждало реалистично и на Фредерик Майерс в края на 19-ти век, на Артър Кларк през 50-те години на ХХ век, на участниците в парапсихологичната конференция в Москва през 1968 г...

Прави впечатление, че винаги телепатията и другите подобни идеи набират скорост във времена на силен научен и обществен подем. Парната машина , телеграфът и телефонът в Англия дават крила на спиритуализма. Техническите постижения на ХХ век довеждат до появата на психотрониката. Сега пък сме насред AI манията, ChatGPT, роботите и дроновете, електрическите и водородните превозни средства, микрочиповете в човешкото тяло и сливането ни с машините. Нямаше как да не се завърнат с пълна сила за пореден път телепатията и сродните идеи.

Идеята за телепатичното предаване на мисли има дълга и интересна история. В древността тази способност е запазена само за боговете и оракулите. Във Викторианска Англия ѝ дават име "телепатия" и я приравняват на една нога с духовете и привиденията. През Студената война я използват като дезинформация. Разглежда се на конференции и в научни списания. Сродните теми като духовете отдавна са изхвърлени и изчистени от същността ѝ като за сметка на това в този исторически период телепатия е слагана в една категория с извънземните и НЛО феномена. През 2024 се готвят да я осъществят с изцяло технически средства без капка свръхестествено. Дали достигнахме края на историята? И не само края на историята на телепатията, а според някои и на самото човечество понеже Изкуствения интелект ще ни изтреби до крак? Не знам, ще видим....

Тази статия се базира на този материал излязъл в философския сайт Aeon:

Tomorrow people

Както винаги, първоначалната ми идея това да е просто превод, отдавна се разми. Допълних статията с допълнителни сведения (основно от Уикипедия) както и с мои лични наблюдения, част от нещата от оригиналния материал пък останаха невключени. Благодаря, ако сте изчели всичко до край!


Доживотна присъда за човек убил своя приятел "заради призоваването на Бигфут"

admin 09.07.2024

Помните ли как преди през 2014 г. две 12-годишни момичета се опитаха да убият своя приятелка, за да се харесат на Слендърмен? Те бяха осъдени на дълги години в психиатрия / затвор. Едната от тях бе пусната на свобода през 2021 г., другата ще трябва още да почака. Покрай този случай се вдигна много шум и обвинения летяха наляво и надясно. Интернет, видео-игрите, социалните мрежи - кое ли не беше посочвано за отговорно за проблематичното поведение на децата.

Това обаче не бе нищо ново. Още от дълбока древност хората принасят в жертва други хора в името на някое свръхестествено създание, дали ще го наричаме дявол, бог, Слендърмен или Саскуоч е просто формалност. Даже в Библията има такава история, вероятно дори повече от една - простете невъзможността ми точно да цитирам имена и евангелия, просто това не е любимата ми книга. Библейската история разказва за един човек, който с готовност (че и с радост?) щял да резне вратлето на собствения си син "в името господне". Добре, че самият господ го спрял...

Случаят от юли 2022 г., за който ще стане на въпрос тук, е подобен, макар и да е с обратен знак. Човекът извършва убийство не като жертвоприношение, а за да не стане самият той жертва на такова нещо - поне така си е мислил.

През въпросната година Лари Сандърс от Оклахома, САЩ бил на бивак в гората заедно със своя приятел Джими Найтен. Лари убива приятеля си, защото е бил убеден, че Джими се готви да го принесе в жертва на Бигфут, който щял да го изяде.

Преди няколко седмици Сандърс бе осъден на доживотен затвор като през цялото дело той твърдо държи на своята версия. Дори заявява, че във въпросната нощ, когато е извършено убийството, около лагера им са се навъртали три "Големи стъпки".

След произнасянето на просъдата Сандърс е заявил, че "висша сила и древни влияния" са били причината да бъде признат за виновен, макар да няма вина. Найтън „е станал жертва на собствените си действия“ заради опита му да призове Бигфут, което в крайна сметка е довело до смъртта му. Един вид Лари го е убил при самозащита. На самото съдебно заседание Сандърс е изригнал с ругатни срещу прокурора. Дори е поставил под съмнение способността на съдията да отсъди правилно - „Не искам да чувам нищо от това. Това е невежество.“ са били думите му. Съдията съответно инструктира мъжа да млъкне, но Сандърс продължава със словоизлиянията си като се налага по едно време да бъде изведен от залата.

Източник

Прясната вода се е появила на Земята с 500 милиона години по-рано от предполаганото от науката

admin 07.07.2024

Нови доказателства говорят, че прясната вода присъства на нашата планета доста по-рано от официално приетото от науката досега. Учените смятаха, че тя се е половина преди около 3.5 милиарда години, но новите данни говорят, че по-скоро става въпрос за 4 милиарда години.

Водата като течност (а не само като изпарения в атмосферата) присъства на Земята от около 4.4 милиарда години т.е. тук е почти от самото създаване на нашата планета. Появява се почти веднага след охлаждането на повърхностните слоеве от бушуваща магма. От къде се появява водата и до днес е спор сред научната общност - дали винаги е присъствала в скалите и разтопената магма или е донесена от падащи метеорити.

Тази първа течна вода обаче е солена - тя е част от глобалния земен океан съществувал някога. Досега учените смятаха, че са били нужни още 900 милиона години, за да се появи прясна вода в големи количества, вода с малко или направо с никакви разтворени соли в нея.

Как учените са разбрали своята грешка от около 500 млн. години? Изследвали са кристали добити от западната част на Австралия. Тяхната структура говори за наличие на прясна вода по време на образуването им, което е датирано на около 4 милиарда години.

Източник

Тази новина е вълнуваща за мен. Наличието на сладка вода преди 4 милиарда години оспорва хипотезата, че цялата планета е била покрита от океана. Явно е имало достатъчно големи парчета суша, по които да текат реки. А наличието на суша е причината да се появят по-сложни форми на живот независещи от морската вода, да се открие огъня от примитивните примати, да се развие технологията, да се създадат цивилизации. Все пак без суша няма огън, а без огън няма прогрес. Да сте чули акулите да си пекат барбекю на дъното на океана? Неслучайно казват, че е почти невъзможно извънземна цивилизация живееща на планета изцяло покрита с вода да достигне до космоса. Колкото и да са умни делфините, те нямат среда, в която да развиват технологиите.

И така новото откритие измества всичко. Прясната вода се появява 500 милиона години по-рано от предполагаемото. Тоест и сушата съществува от по-рано. Значи и сухоземните животни се появяват по-рано. Цялата историческа скала се отмества с 500 млн. години. Дали там някъде в този допълнителен бонус отрязък не се е зародила и някоя напреднала земна цивилизация, спомен за която да е останал само в легендата за Атлантида?

Ezero, Gora I Planina

Бигфут тероризира младежи в Луизиана

admin 06.07.2024

Властите в Луизиана са разпространили информация за странен случай разиграл се един скорошен уикенд. Група тийнейджъри били на лагер насред гората в националния парк Кисачи (Kisatchie). По тъмно младежите чули зловещ вой и видели някакво изправено същество със светещи очи недалеч от лагера. Описват го като високо метър и половина.

Уплашената групичка бързо набрала спешния номер 911 с молба за помощ. Двама полицаи били изпратени и те извели младежите от гората. Полицаите не видели никакво странно същество наоколо, но вярват, че децата наистина са забелязали нещо, а не си измислят, защото изглеждали наистина уплашени.

Източник

Едно възможно обяснение е, че младежите са видели някое горско животно - като малко мече например. "Светещите очи" са просто отражение от лагерния огън. А също така полицаите е трябвало да направят тест за наркотици на тийнейджърите, знаете, за всеки случай.

Ако обаче видяното не е нито мечка, нито е плод на наркотични халюцинации, оставащите варианти са си плашещи и така наречения "Бигфут" е само най-безобидния от тях....

зло същество в гората

Предстоящи космически събития: транзитът на Меркурий (13 ноември 2032)

admin 05.07.2024

Това явление е сравнително рядко - възможността да наблюдаваме Меркурий преминаващ пред Слънцето. Последният път бе преди 5 години - през 2019, а следващият ще е през 2032. Не отвсякъде ще може да се види обаче, Северна Америка например няма да е сред щастливците. Американците ще трябва да почакат чак до 2049.

Източник




E-mail:
misterika_bg@yahoo.com

Може да ме намерите в Mastodon