В астрономията свръхнова (също супернова) е събирателен термин за няколко вида звездни експлозии, пораждащи изключително ярки обекти, които постепенно избледняват в течение на няколко месеца или седмици. Има редица документирани исторически случаи от миналото, когато хората са наблюдавали с просто око такива космически зрелища. Според тази статия в Wikipedia за шестнадесет века човечеството е станало свидетел на 7 избухвания на свръхнови (за някои не е напълно доказано, че са такива и е възможно нещо друго да е наблюдавано). Което ще рече, че горе-долу на всеки два века се е случвала видима от Земята експлозия. Последната такава обаче е от 1604 г. Демек над 4 века не е регистрирано такова събитие, което статистически не е необичайно - по-скоро би било странно, ако разпределението на експлозиите беше равномерно във времето.
Макар да са били истинско зрелище и със сигурност да са хвърляли в ужас религиозните хора от Средновековието и древността, наблюдаваните експлозии на свръхнови са били безопасни за нашата планета. Има обаче и такива, които биха унищожили целия живот на Земята или най-малкото биха го върнали назад във развитието си. "Леките" експлозии само биха унищожили човешката цивилизация такава каквато я познаваме, но не биха засегнали живота като цяло.
Свръхновите са звезди, които експлодират по някаква причина. Например едно бяло джудже вследствие на акреция на материя от съседна звезда придобива критична маса и се взривява.
Първият вид опасност за Земята е от свръхнови, чиито оригинални звезди са били обгърнати от облак от космически прах. Когато ударната вълна от експлозията достигне този прах се създават какви ли не допълнителни излъчвания, които биха достигнали нашата планета векове след рентгеновите лъчи на свръхновата. Това ще е двоен удар за Земята - първите излъчвания ще отслабят озоновия слой и преди още да се е възстановил няколко века по-късно ще пристигне втората порция лъчи. Този вид свръхнови са опасни на разстояние 150 светлинни години и за щастие астрономите не са установили засега наоколо да има звезди способни да се превърнат в такива супернови.
Има обаче потенциални свръхнови, които са доста по-трудни за детекция. Като например споменатите бели джуджета. Те са малки слабосветещи звезди и именно това ги прави трудни за откриване. Свръхновите от тип 1a се пораждат от бели джуджета, които са в звездна двойка с друга звезда. В края на живота си този звезден партньор се раздува до червен гигант и започва да изсипва материя по бялото джудже, като последното достига критичен момент, след който повече не може да понесе и в този момент става едно голямо буууум!
Този тип свръхнови от тип 1а са опасни на по-близко разстояние от споменатите 150 светлинни години при предишния тип. Астрономите са засекли една двойна звезда IK Pegasi (още известна и като HR 8210), която има потенциала да се превърне в свръхнова от тип 1а, но тя е на 154 светлинни години от нас.
Но не бързайте да се успокоявате, време е да поговорим за избухванията от гама лъчи. Един вариант за тяхното получаване е сливането на две неутронни звезди. Но понеже говорим в тази статия за свръхнови, ще обърнем повече внимание на втория начин за получаване на избухвания от гама лъчи - при избухвания на хипернови. Те са многократно по-мощни от "немощните" свръхнови и затова са получили свое отделно наименование. Когато най-най-най-големите звезди във Вселената умрат, те се превръщат или във неутронни звезди или в черни дупки. При втория вариант се излъчва фокусиран лъч от гама лъчи подобно на гигантски космически лазер.
Ако такъв фокусиран лъч от енергия порази Земята, дори и да сме на 10 000 светлинни години от източника, последствията ще са катастрофални. Добрата новина е, че шансът за това е малък, тези "звездни лазери" се излъчват в до някъде произволна посока и ще сме големи каръци да се окажем на пътя на един от тях. Учените имат съмнения, че едно от масовите измирания на живи организми в историята за Земята се е дължало именно да удар от гама лъчи. Става въпрос за масовото измиране ордовик – силур случило се преди около 445 милиона години.
Източник
Настоящата статия е базирана на материал излязъл в Universe Today на 19 март. Около 10 дни по-късно, на 28 март излезе друг материал в сайта Futurism. От около десетилетие астрономите се чудят дали звездата Wolf-Rayet 104 ще избухне в свръхнова. Опасенията са, че ориентацията на тази тройна звездна система е такава, че ако се стигне до излъчването на сноп от гама лъчи, той ще е в посока на Земята. Излишно е да казвам, че макар Wolf-Rayet 104 да е на цели 8400 светлинни години, гама лъчите ще са гибелни за нас. Нови изследвания ни дават надежда, че до най-лошото няма да се стигне. Първо, шансът звездата да избухне в хипернова е малък, а една "обикновена" свръхнова експлозия би била твърде далеч, за да е опасна за нас. И второ, най-новите наблюдения показват, че ориентацията на Wolf-Rayet 104 е такава, че шансът гама лъчите да бъдат насочени към нашата планета е почти нулев.
Източник
Да се надяваме, че тези изчисления и предположения са верни! Иначе...