Honeybee Robotics е интересна компания и то не само заради името си, което в превод буквално значи "Роботика на пчелите". Те са си поставили невероятно амбициозната цел да построят на Луната система от пилони със светлини на върха - демек "улични лампи". Тези лампи обаче ще са значително по-големи от познатите ви стълбове пред входа на блока ви. Всеки един от лунните пилони ще е по-висок от Айфеловата кула!
Ах, ще кажете "поредните лунатици" (pun intended т.е. каламбура е нарочен), всяка откачалка може да си направи фирма и да разгласява шантавите си идеи. Действително съм попадал на компании с много по-странни идеи, но в случая не е съвсем редно да говорим за щураци. Honeybee Robotics е подразделение на Blue Origin, космическата компания на Джеф Безос. Безос е добре известен с нюха си към печеливши начинания, не случайно е един от най-богатите хора в света. Освен това проектът за лунните пилони, чието работно име е LUNARSABER, вече получи финансиране от американското правителство! Не, че не се е случвало правителството на САЩ (а и всяко друго правителство) да прахосват пари на вятъра, но щом дават кинти за "лампите" поне вярват, че има шанс начинанието да се реализира успешно.
Целта на светещите пилони е да осветяват лунната повърхност по време на лунните нощи, които продължават около 2 седмици. Батериите в тяхната основа ще се зарежат през лунния ден. Освен това пилоните ще са снабдени с куплунзи, контакти и жакове и луноходите и всякаквите земни апарати ще могат да се зареждат с ток от тях. Тези лунни лампи ще са първа стъпка в колонизирането на Луната и ще са много полезни докато се изгражда останалата инфраструктура - реактори, хангари, модули за живеене и т.н.
Honeybee Robotics имат промоционално видео в Youtube. Поне за мен музиката, с която то почва, звучи зловещо, по-скоро си представям така да започва филм на ужасите...
Още когато попаднах на горната новина, се сетих за един рядък и недоказан феномен. Има хора, които твърдят, че със самото си присъствие влияят на електрическите уреди около тях. При някои от тези хора тази способност е толкова силна, че докато вървят по улицата през нощта, уличните лампи над тях спират да светят. След като отминат, съответната лампа отново светва. Като допълнение към статията исках да приложа някоя подобна история от стария блог Мистерика, сигурен съм, че имам поне 2-3 такива. Намерих в архива нещо дори по-добро - история, която преплита в себе си няколко феномена! Замислих се, дали след като най-накрая се замъкнем на Луната, дали и паранормалните шегобийци ще се замъкнат там след нас? А може би отдавна ни чакат на лунната повърхност, за да си покажат и там магариите и лунните лампи ще светват и изгасват под влияние на неведоми сили....
Следва старата история от Мистерика, забележете, че още тогава съм се усъмнил, че това може да е просто красив измислен разказ. Това, честно казано, няма никакво значение! Дори и да е измислица, целта не е да ни накара сляпо да вярваме в това или онова (тези, които сляпо вярват на нещата обикновено свършват в разни секти или зомби-армията на Путин). Целта на красивите увлекателни истории е да ни накарат да се замислим, един вид "ами ако пък има зрънце истина в цялата работа?"
************************
Или някой е много добър разказвач на истории или отделните аномални феномени съвсем не са толкова "отделни", както всъщност от много време подозирам.
Това е един случай в който имаме не един, не два, а цели три феномена. Надявам се да има истина в него, а не да е просто фантазия на някой добър писател. Но дори и да е изцяло художествена измислица, пак се струва да се прочете. Наскоро попаднах на тази история и веднага се превърна в една от любимите ми.
Когато 20-годишният Уолтър се събудил, часовникът-аларма до леглото му показвал 88:88. Но това не било най-странното нещо в стаята му. В близост стояла сянка с човешки размери и светещи червени очи.
Уолтър, сега вече 28-годишен е свикнал със странните неща в стаята му. Като малко дете, през много от нощите светлината от уличното осветление промъкнала се в стаята му, бавно ще изчезне и тогава ще се появят гласовете. Неговото семейство ще му казва, че това са обичайните за децата "въображаеми приятели", но той знае, че не е така.
"Дори сега, когато съм в тъмна стая, аз все още мога да чуя шепота на другите, а във времена на опасност, винаги има глас, който ме предупреждава да предприема действия".
Но поне до колкото си спомня, Уолтър никога не е виждал източника на някой от тези гласове до нощта в която се появила сянката със светещи очи.
"Той се наведе към мен и каза: "те те наблюдават", след което изчезна в стената, а часовникът отново показваше точното време".
Те те наблюдават. Уолтър вече го е знаел това, откакто е станал на 16. Не е сигурен кои са точно "те".
"Още като младеж, започнах да забелязвам, че съм наблюдаван от хора в черни джипове или микробуси".
Те го следвали навсякъде. Често ги виждал около училището си - "Banting Memorial High School" в Алистън, Охайо. Или пък, когато е на пазар в близкия град Бари, Охайо.
"Те спират край магазина в който съм аз и потеглят когато излизам. Никой не слиза от автомобила. Просто паркират и тръгват, когато заизлизам".
Случвало се е Уолтър да стои на ъгъла на някое кръстовище със светофари. Черен джип спира на него, въпреки, че светофарът показва зелено. Ще го гледат известно време, след което ще потеглят. Веднъж видял просвяткване, вероятно от светкавица на фотоапарат.
Един ден Уолтър се опитал да ги конфронтира. Този път от спрелия автомобил бил излязъл един от мъжете, друг бил вътре готов да потегли. Този от вън държал камера. Уолтър внезапно тръгнал към тях. Щом осъзнал, че се приближава към тях, мъжът отвън хвърлил камерата в колата, качил се в нея и автомобила потеглил с "мръсна газ".
"Бяха облечени в черни панталони и бели ризи и имаха слънчеви очила".
Това описание напомня твърде много за мистериозните "хора в черно", които се появяват след наблюдения на НЛО и тормозят очевидците. Но Уолтър никога не е виждал НЛО.
Но е имал други почти толкова странни преживявания (освен гласовете и сянката). Той често забелязва, че сякаш влияе на лампите. Когато минава под лампи от уличното осветление, те изгасват, а когато се отдалечи отново започват да светят. За този феномен се говори от десетилетия - способността на някои хора да влияят на електрическите уреди.
А каква е връзката със сянката, която се появила в стаята му?
"Нямам идея какво беше това сенчесто същество, но аз винаги съм обичал мрака. През деня дори често ми е трудно виждам, защото слънчевите лъчи направо изгарят очите ми. Дори се шегувахме с приятелите ми на които разказах моето преживяване, че сянката ме е предупредила защото сме от една порода".
Източник: Mysterious Universe
Дата на оригиналната публикация: 20 февруари 2013
Връзка
Забележителна история.
Първо с това, че е една от малкото в който "сенките" се представят положително. Обикновено "сенчестите хора" хвърлят в ужас хората, които ги видят, очевидци разказват как сякаш тези създания се хранят от страха им и как им влияят негативно.
И второ както казах в началото - имаме три отделни мистерии събрани заедно - влияние върху осветителните уреди, мъжете в черно и хората-сенки (и техните гласове, ако приемем, че са действително техни, а не четвърти феномен). Тази история подкрепя тезата на някои паранормални изследователи, че много или дори всичките аномални феномени са свързани. Аз не мисля, че чак всичките имат връзка, но заслужава да се помисли над въпроса.