Loading...
 
Публични статии

Разгадани космически мистерии: лунният проблясък от 1953

admin 14.12.2022

През 1953 г. д-р Леон Стюарт от Оклахома заснема странен проблясък на Луната. Той смята, че е успял да улови момента, в който голям метеор се е ударил в нашия спътник и е предизвикал струя от изпарена скала. Ако е вярно, то Стюарт ще е първият човек, който е заснел един такъв сблъсък. Проблемът е, че никой, нито астронавтите, нито космическите сонди, в продължение на години и десетилетия не можеха да намерят скорошен кратер на Луната, а със сигурност трябва да има такъв.

В крайна сметка се оказва, че кратер има, не е бил скрит от някакви неведоми сили или чрез завоалирани конспирации. Просто издирването му изглежда не се е провеждало с достатъчно методично постоянство.

През 2003 г. изследователи от НАСА анализират снимката направена от Стюарт и изчисляват, че обектът би оставил кратер с диаметър до 1,24 мили (2 километра). Вземайки подсказки от лунния пейзаж, те претърсват малка зона от лунната повърхност с площ от около 22 мили (35 километра), използвайки снимки, направени през 1994 г. от орбиталния космически кораб Clementine.

Екипът открива кратера на Стюарт. Малко по-малък е от очакваното, диаметърът му е 0,93 мили (1,5 километра), но е скорошен и няма съмнение, че е резултатът от сблъсъка заснет през 1953.

Източник

Lunar Flash 1953

Плочките с изображения на бухали на 5000 години може да са просто детски играчки

admin 11.12.2022

Като се почне от края на 19-ти век та до сега, археолозите са открили на различни места в Иберийския полуостров над 100 плочки с изображения на бухали. Те са намирани в гробници, ями или просто в цепнатини в скалите. Възрастта им се оценява на около 5000 години.

Никой не е сигурен какво е било предназначението им. Изглежда нямат някакво практическо приложение и затова най-популярната научна хипотеза е, че те са предмети с религиозно значение. Може би са били нещо като първобитни икони на някое божество, пред които древните иберийци са се молили. Може би са служили за отдаване на почит към мъртвите. Никой не знае със сигурност ...

Наскоро екип от учени е публикувал съвсем различна теория в изданието "Scientific Reports". Според тях тези плочки може да са просто детски играчки. Изследването е разгледало цветовите мотиви, линиите, изобразяването на перушината и клюновете и е стигнало до извода, че по много отношения древните плочки приличат на днешните детски рисунки. Сякаш въпросните изображение на бухали от Медната епоха са дело на днешни деца. Дали това значи, че наистина са правени от деца и начинът по който едно дете би изобразило дадено животно се е запазил един и същ през всичките тези хилядолетия? Или все пак плочките са дело на възрастни, чието интелектуално-артистично ниво в онази епоха се е равнявало на нивото на съвременните подрастващи? Разбира се винаги остава и възможността авторите на изследването просто да "виждат" паралели там където ги няма. Аз лично не виждам чак толкова прилики в показаните плочки и дадените за сравнение съвременни детски рисунки.

Древни плочки на бухали

Съвременни рисунки на бухали

Има и други заключения в изследването, които приемам в по-голяма степен. При плочките както и при днешните рисунки има възходяща градация. С възрастта днешните деца все по-добре и по-детайлно започват да рисуват животни и предмети. Вероятно разликите при древните плочки се дължат на това, че са правени от деца на различни години. По-елементарните бухали са дело на по-малки деца.

Също така на някои плочки в горната част има две дупки. Това не са очи, очите са ясно изобразени. Учените предполагат, че там са поставяни пера от истински бухал.

Бухал и плочка

Интересно ми е, ако приемем тезата на изследването за вярна, дали плочките не просто са били дело на деца, ами и са били свързани с някаква по-сложна игра с формални правила? Може би никога няма да разберем.

Между другото не са първи път Иберийският полуостров намира място в сайта. В Мистерика+ миналият месец публикувах тази статия:

Странна теория: баските са неандерталци

Предполагам също така, че много от вас знаят бухалите с какво се свързват в нло митологията? Когато отвличат хора, извънземните често им внушават фалшиви спомни с бухали, поне според някои изследователи (извинявам се на по-консервативните читатели, че не поставям думата в кавички, но за мен щом изследват нещо, те са изследователи, без значение, че нямат научни степени и също така правят грубата грешка да си мислят, че предварително знаят отговора на дадена загадка).

Та ако обединим всичките тези теории може дори да произведем кликбейт заглавие достойно за сензационна новина - "Децата на неандерталците-баски са рисували извънземни бухали". Само липсва българската следа в цялата работа и сме готови :-D

Шегата настрана - макар да съм леко скептичен към изводите, радвам се, че има такива изследвания като горното, което е по-различно от общоприетата теория за религиозното предназначение на плочките. В плурализмът на мнения (подкрепени поне с някакви косвени факти, а не голи измислици) се ражда истината и се осъществя прогресът!

Източник

Бухали и плочки

Разгадани космически мистерии: премигването на Бетелгейзе

admin 08.12.2022

Бетелгейзе е червен свръхгигант намиращ се в съзвездието Орион. Внезапно през месец септември 2019 тази звезда губи около 35 процента от яркостта си. Това продължава до февруари 2020 г. Теориите каква може да е причината за това "примигване" са много. От последна фаза преди издухването на Бетелгейзе в свръхнова до дело на извънземни. Някои дори видяха в това поличба за предстоящи епохални събития на Земята. То наистина по това време точно почна Covid пандемията, но нека не я пришиваме така произволно към споменатата звезда.

Сред по-вероятните теории за притъмняването на Бетелгейзе бяха преминаването на облак от звезден прах или спад на температурата на самата звезда. След обстоен анализ на данните получени от редица обсерватории и сателити, учените са стигнали до извода, че и двете теории едновременно са верни.

Фотосферата на Бетелгейзе (слоят от дадена звезда, който не е прозрачен и се приема за нейна повърхност) е започнал да се охлажда. Това е довело до кондензацията на част от газа на повърхността в прах, който е бил изхвърлен около звездата. Този новосъздаден облак временно е затъмнил червеният гигант.

Източник

Трейлър за "Индиана Джоунс" 5

admin 05.12.2022

Легендарният археолог Индиана Джоунс се завръща! Не съм очаквал, че някога отново ще направят нов филм от тази поредица, която като дете обичах много повече отколкото "Междузвездни войни". Инди не бе любим персонаж само на мен, знам поне за няколко човека, които са се записали да следват археология именно заради него.

Новият пети филм от поредицата се казва "Indiana Jones and the Dial of Destiny", който на български видях да го превеждат като "Индиана Джоунс и часовникът на съдбата". Официалната му премиера ще е на 30-ти юни 2023 г.

Разгадани космически мистерии: суперновата от 1181 г.

admin 04.12.2022

През 1181 г. японски и китайски астрономи забелязват, че част от нощното небе не е както са свикнали да го виждат. Появила се е нова звезда ярка колкото Сатурн. Тя остава на небосклона в продължение на шест месеца. Описанието, дадено от тези ранни наблюдатели на звезди, дава на съвременните изследователи достатъчно основания да вярват, че те описват избухването на свръхнова звезда. Има един проблем обаче - никой не може да намери никакви следи от нея, а при избухването на супернови следите остават със столетия.

През 2021 г., приблизително 900 години след началото на мистерията с изчезналата свръхнова, най-накрая беше открит произходът на така наречената „китайска гостуваща звезда“. Древните сведения гласят, че светлината се е появила между китайските съзвездия Хуагай и Чуанше. В този регион от небето е имало една звезда и мъглявина, за които се смяташе, че са създадени при сливането на две звезди от тип "Бяло джудже". Изглежда това събитие е предизвикало избухването на свръхнова, нещо което е допустимо от космологията. Местоположението, описанието на наблюдаваната светлина и възрастта на мъглявината отговарят на събитията от 1181 г. Няма причина да не свържем двете събития.

Източник

Supernova

Близо 300 години преди Photoshop художник събира в книга всички известни по онова време цветове

admin 01.12.2022

През 1692 година човек подписал се само като "A. Boogert" издава книга, в която събира всички известни по онова време цветови разновидности. "Traité des couleurs servant à la peinture à l’eau" е близо 800 страници с оттенъци и текст на холандски изписан на ръка. Можем да си представим колко време му е отнело цялото начинание...

Източник

Colors 1

Colors 2

Colors 3

Colors 4

Colors 5

Colors 6

Разгадани космически мистерии: светкавиците на Юпитер

admin 27.11.2022

Древните астрономи са предполагали, че на Юпитер също като на Земята има светкавици. През 1979 г. апаратът Voyager 1 на НАСА прелита покрай този гигант и потвърждава наличието им. Засечените светкавици обаче са само около полюсите на планетата. На Земята светкавиците най-често се срещат около екватора. Едва при пристигането на един друг апарат мистерията е разгадана - Juno достига Юпитер през 2016 г.

На Земята екваториалните области са тези, които получават най-много топлина от Слънцето. Това води до издигането на топъл въздух към горните слоеве - нещо необходимо за появата на светкавици. На Юпитер топлината идваща от вътрешността на планетата предизвиква издигане на топли въздушни маси около полюсите. Именно затова там има светкавици.

Източник

Мистичната земя Хиперборея

admin 26.11.2022

Според древните гърци далеч на север от Елада се е намирала странна и непозната земя, която те са наричали Хиперборея. Още тогава тя е била свързвана с фантастични разкази и феномени като например твърдението, че жителите ѝ достигат възраст от 1000 години.

Hyperborea 1

Хиперборея в античността е била същото нещо каквото е Атлантида днес - мистично недостъпно място, за което всеки може да каже каквото си поиска и да развихри фантазията си. Което е малко иронично - Атлантида за първи път се споменава също в древността, в писанията на древногръцкия философ Платон, но не е свързвана с някакви крайно преувеличени твърдения. Подводните лазери, енергийните кристали и телепатичните атланти идват едва през 19-ти и 20-ти век. Как се обръщат нещата в историята! Хиперборея в древността е суперзагадъчна, а днес учените посочват реални места по картата, които вероятно са дали начало на мита за нея, а като цяло в популярната култура и сред масите тя е забравена - или поне така беше доскоро, от няколко десетилетия определени кръгове, най-вече с десни политически виждания и най-вече в Русия, се опитват да я възродят. Атлантида пък напротив - в текста на Платон тя е най-вече островна държава водила война с Гърция, с общество което постепенно изпада в упадък и в крайна сметка е унищожена от цунами, но пък днес едва ли има човек, който да не е чувал за нея, а теориите отиват до там, че я свързват с летящите чинии и "гостите от космоса".

Най-ранният запазен източник, който споменава Хиперборея е книгата "История" на Херодот, която датира от около 450 г. пр.н.е. Херодот твърди, че е черпил информация за нея от три по-стари източника - писания на Аристей, Хезиод и Омир, като за последният се твърди, че е писал за Хиперборея в изгубеното си произведение "Епигони". В 7-ми век пр.н.е. поетът Аристей пише за хиперборейците в стихотворение (днес изгубено), наречено "Аримаспея". Дали Хиперборея е изцяло измислица на Херодот, който за да придаде тежест на твърденията си, е добавил това, че и преди него са писали за тази земя? Възможно е, но има и случаи, когато се споменава за някакъв стар текст, който в последствие се намира и се оказва, че наистина съществува. Един такъв пример е Евангелието на Юда (линк към Мистерика+). То е споменато в текста "Adversus Haereses" (Против ересите) написан около 180 г. от н.е. от Ириней, епископ на град Лион. Едва през 70-те години на ХХ век и самото евангелие е открито. Така че има шанс наистина и Аристей, Хезиод и Омир да са писали за Хиперборея.

Самото име Хиперборея вероятно идва от древногръцкото "ὑπέρ Βορέᾱ", което се превежда като "отвъд борей". С думата "борей" се е наричал северният вятър, както и богът, който го е предизвиквал. Спекулира се, че това се дължи на донасяните от север парчета кехлибар, в които са се виждали огромни древни насекоми. Античните гърци са знаели, че насекомите процъфтяват само при топъл климат. Колкото е по-топло, толкова по-големи израстват. И затова някъде на север, отвъд студения борей трябва да има земя с топло време, в което се въдят тези насекоми.

Hyperborea 3

Къде е Хиперборея? Според някои писания за да се стигне до тази земя, първо трябва да се достигнат иседоните, за които се смята, че са живели в казахските степи. Отвъд тях са живели еднооките аримаспийци, по–нататък са грифоните, които пазели златото, а отвъд тях вече са хиперборейците. Самият Херодот предполага, че Хиперборея се намира някъде в Североизточна Азия. Хераклид Понтийски и Антимах от Колофон определят хиперборейците като келтско племе (вероятно хелвети). Аристотел поставя Хиперборея на север от Скития. Хекатей от Абдера и други автори вярват, че Хиперборея се е намирала на Британските острови. Древният граматик Симий от Родос през 3 век пр.н.е. свързва хиперборейците с масагетите (ираноезичен номадски народ, обитавал през Античността териториите на север от Персия), а Помпоний Мела ги поставя още по-на север, в околностите на Арктика. В карти, базирани на писания, дадени от Страбон, Хиперборея е показана като полуостров или остров, намиращ се отвъд днешна Франция. Други описания го поставят в района на планината Урал.

Твърди се, че легендарният герой Тезей е посещавал Хиперборея, а аргонавтите са виждали бреговете ѝ докато плавали през митичната река Еридан, за която също има десетки спекулации къде точно се е намирала (например някои смятат, че това е река По в Италия). Най-интересното предположение, което би свързало Еридан с Хиперборея е дадено от Херодот (о, изненада!). Според него това е река в Западна Европа, която се влива в Северно море, откъдето се добива ... кехлибар!

Древните гърци разказват и за един човек, който е дошъл от Хиперборея и се е заселил в Гърция - това е Абарий (или Абарис) Лечителя. Според легендата той е бил изключително надарен лекар. Като странична забележка - днешната симфо-метал банда Therion споменава Абарис в поне три от песните си - "An Arrow From The Sun" (от албума "Lemuria"), "The Wand of Abaris" и "The Falling Stone" (и двете от "Gothic Kabbalah"). Therion са от Швеция, а това, че Хиперборея е поставяна и на Скандинавския полуостров, значи, че Абарис може да им е бил сънародник.

В древните гръцки текстове има малко информация за външния вид на хиперборейците освен това, че са били високи по около 3 метра и вероятно са имали светли коси. Това е още една причина за днешните историци да предполагат, че Хиперборея е била всъщност Скандинавия. Скандинавците са сравнително по-високи спрямо останалите европейски народи (макар и да не са по 3 метра) и имат предимно руси коси.

В съвремието легендата за Хиперборея е прегърната от руския философ, мистик и фашист Александър Дугин. Той дори я свързва с друга древна легенда - тази за Атлантида. Според Дугин днешна Русия е олицетворение на древната митична цивилизация на Хиперборея, която трябва да продължи вековната си война с Атлантида, която днес се е преродила в САЩ. Дугин не за първи път гастролира по страниците в портала Мистерика. За него е писано в този материал в "Битки, фронтове и фракции", който за разлика от "Мистерика+" не изисква нещо по-специално, за да бъде проечетен:

НОЩ НА ИЗВЪНРЕДНИ СЪБИТИЯ! Даря Дугина ликвидирана в Москва и ранени албански войници от руски шпиони в Грамш

Дугин не е единственият, който се закача за легендата за Хиперборея. Проучване направено през август 2021 от Института за Стратегически Диалог (Institute for Strategic Dialogue) е установило, че Хиперборея активно се промотира в Тик Ток, като най-често тази легенда е съпроводена със символи асоциирани с езотеричният нацизъм и нео-нацизма.

Да, очевидно легендите трудно умират, те в повечето случаи се видоизменят и продължават да живеят нов живот. От топла страна с гигантски насекоми и жители на 1000 години, през русокоси лечители идващи от север до нова нацистка муза, предстои да видим как за в бъдеще ще се развие легендата за Хиперборея. Някой каза ли вече, че хиперборейците са извънземни?

Hyperborea 2

Информацията за тази статия е събрана основно от различни материали в Wikipedia.

Разгадани космически мистерии: къде са железните метеорити на Антарктика?

admin 21.11.2022

След две криптозооложки поредици, е време за една малка космическа серия от статии. В нея ще се говори за разгадани космически мистерии. Не очаквайте обаче отговори на фундаментални въпроси като сами ли сме във вселената, има ли край или е безкрайна, какво е имало преди големия взрив и т.н. Вярвам, че стига да не се затрием като вид, вероятно и тези загадки ще бъдат разгадани. До тогава обаче нека видим какви по-дребни мистерии вече сме разкрили.

В Антарктика учените са открили много метеорити. Не че там падат повече, просто там "гостите от космоса" по-лесно се виждат върху белия лед. Дълги години обаче една загадка измъчва научните умове - защо почти не са намирани железни метеорити.

Какви видове метеорити има може да прочетете в този материал на сайта на Българското метеоритно общество:

Видове метеорити

През 2016 най-накрая се усещат каква е причината, тя е толкова прозаична, че съм изненадан, че никоя "учена глава" не се е сетила по-рано.

Железните метеори при навлизането си в атмосферата се нагряват доста повече отколкото останалите видове като скалистите например. Съответно падайки на повърхността, горещите железни топки разтопяват донякъде леда и потъват надолу. Освен това желязото е по-добър топлопроводник от камъка в скалистите метеорити. В Антарктика колкото и рядко да се случва, понякога температурата на въздуха достига стойности над нулата. Тогава металните метеорити предават тази топлина на леда под тях и бавно потъват в разтопената ямичка.

Тоест железни метеорити има и в Антарктика, просто повечето вече са под леда.

Източник

Нагледна демонстрация, че желязото е доста добър топлопроводник:

Преоткрити видове: Elephantulus revoilii

admin 20.11.2022

Сомалийската слонска земеровка (Elephantulus revoilii) е открита през 70-те години на ХХ век. Голяма е колкото мишка, но краката ѝ са необичайно дълги спрямо размера на тялото и по това повече прилича на газела. Носът на земеровката е издължен подобно на слонски хобот, чрез него тя засмуква мравки подобно на мравояда. Някои от тези прилики не са случайни, най-близките родственици на Elephantulus revoilii са именно африканският слон, африканският тръбозъб (мравояд) и колкото и да е странно ... ламантините (морските крави)!

След своето откриване сомалийската земеровка изчезва от погледа на учените. Преоткрита е отново едва през 2019 г.



Може да ме намерите в Mastodon