Последната статия от годишния обзор е посветена само и единствено на 3I/ATLAS, странният космически обект идващ отвъд пределите на Слънчевата система. Той бе забелязан от астрономите на 1-ви юли. Това е едва третият междузвезден гост след 1I/ʻOumuamua и 2I/Borisov, всички останали комети и астероиди, за които знаем са се образували в нашата си система.
Изчисленията показват, че 3I/ATLAS е по-голям от споменатите 1I/ʻOumuamua и 2I/Borisov и почти веднага се появиха теории, че е извънземен космически кораб. Тази дръзка хипотеза не бе оборена през цялата година, а най-известният ѝ застъпник бе Ави Льоб, астроном и професор от Харвардския университет.
Самият 3I/ATLAS доволно подхранваше теорията за изкуствения си произход чрез странните си характеристики.
В началото на август обсерваторията на НАСА Neil Gehrels–Swift за наблюдения в ултравиолетовия спектър бе използвана за проучване на 3I/ATLAS. Тя регистрира наличие на хидроксил (OH), който се получава при разпад на водни молекули. Изчисленията показват, че приблизително около 40 литра вода в секунда изтича от обекта. Това не е нещо нечувано - кометите, когато са нагрети от Слънцето също отделят вода, но в случая 3I/ATLAS е на 3,51 астрономически единици от Слънцето, което е твърде далеч, за да предизвика такова голямо изпарение. // Източник
В началото на октомври 3I/ATLAS прелетя покрай Марс. Марсоходът Perseverance на НАСА е успял да заснеме "кометата". Не ви ли прилича това на типично НЛО тип "пура"?
Осветена и увеличена версия:
Преди да продължа с 3I/ATLAS обаче, нека припомня за нещо от преди близо 50 години. На15 август 1977 г. от астрономът Джери Ехман (Jerry Ehman) е на смяна и работи с радиотелескопа Big Ear в Охайо, САЩ. Внезапно апаратурата засича необичайно силен радиосигнал. Той идва от посоката на съзвездието Стрелец и продължава около 72 секунди (максималното време, за което телескопът може да „задържи“ един обект в полезрението си). Честота му е около 1420 MHz. Когато Ехман вижда записа на разпечатката от принтера, той е толкова впечатлен, че написва с червено мастило до данните „WOW!“ и оттам идва името на сигнала. През годините са предлагани много обяснения за появата на този сигнал. От извънземни до естествен феномен – например комети, излъчващи водороден газ (има хипотези за кометите 266P/Christensen и 335P/Gibbs).
А сега да се върнем в настоящето. Споменатият Ави Лоеб си е направил труда да изчисли приблизително къде би могла да е позицията на 3I/ATLAS през 1977 година при положение, че не е сменял посоката си, нито е ускорявал или намалял скоростта си. Едно уточнение - не е задължително едно космическо тяло да е извънземен кораб, за да прави тези неща, дори неуправляеми тела като комети и астероиди могат да промемят скоростта си под въздействие на различни гравитационни влияния. Така че, имайте в предвид, че всички изчисления е възможно да съдържат вероятна грешка.
А ето какво са показали сметките на Ави Лоеб. Според него, през август 1977 г. 3I/ATLAS е бил на разстояние около 600 астрономически единици (AU), с небесни координати RA = 19h40m (≈ 295°), Dec = –19°.
Wow! сигналът е отчетен при RA = 19h25m (≈ 291°), Dec = –27°. Координатите не се припокриват напълно, отклонението е около 4° в RA и 8° в Dec. Това все пак не е и чак толкова голяма разлика и изглежда доста невероятно да е случайно съвпадение (не, че не са се случвали и по-невероятни случайности).
Следващата аномалия свързана с 3I/ATLAS бе установена в края на годината. Оказа се, че на всеки 16 часа 3I/ATLAS излъчва светлинен импулс. На много хора това напомни за така наречения "heartbeat" в компютърните системи - предаването на сигнал през определен период от време потвърждаващ, че системата функционира нормално.
Какво е обяснението на учените този път? Едно възможност е 3I/ATLAS да се върти около оста си и да има някъде на повърхността си област от по-силно светлоотразителен материал. Когато тази страна е към нас, тя отразява за миг слънчевите лъчи и затова ни се струва, че 3I/ATLAS пулсира. Казвал съм го и преди - типична трикстърска работа! Нещо странно се случва, но то винаги е на границата на фантастичното. Не я прекрачва обаче, винаги има някакво естествено обяснение...