"За мен беше чест...то и за мен беше чест. Истинска чест. Ще се видим в... По-хубав начин ... Благодаря ви за всичко!", част от думите, които си казват един на друг Ивайло Иванов, Дечо Илиев и Пламен Статев в предоставения от МВР запис.

Две седмици след като бяха намерени първите три тела в хижа "Петрохан" и една след като намериха и останалите мъртви край Околчица, вълненията не стихват. Тогава, когато все още не се знаеха всички подробности, посветих две статии на аферата:

Петрохан Пийкс

Новини и спекулации около мистерията край Петрохан

Към днешна дата все повече се утвърждава версията, че става въпрос за вътрешни за групата убийства и самоубийства. Най-простото обяснение обикновено (НО НЕ ВИНАГИ) е най-вярното - това е така нареченият принцип "Бръсначът на Окам". Да, има някои малки неясноти и противоречения. Като например защо Ивайло Калушев е ремонтирал къщата си на морето само ден преди злощастните събития. Нима един самоубиец ще се занимава с битови ремонти? Но никой от тези съмнителни моменти не е такъв, че напълно да противоречи на хипотезата за убийство-самоубийство. Правил ремонт, после се гръмнал - странно, но не невъзможно.

Разбирам близките и приятелите на загиналите, които не приемат тази версия и акцентират на всеки съмнителен детайл. Понякога е трудно приемането на истината за хора, които си си мислил, че познаваш добре.

Това, което не разбирам е как хора, които не са познавали Калушев заеха категорични позиции в едната или другата крайност. Именно за това говори и социлогът Първан Симеонов в този материал:

Трагедията в Петрохан и Околчица: Нов бял гущер?

А какъв е между другото този бял гущер? Това е повест на Павел Вежинов написана по истински случай разиграл се преди десетилетия. Става въпрос за касапница в Студентски град, София от 1974 г. - интелигентен и чувствителен млад човек, отключва психично разстройство, може би след криминален филм, и убива осем души, ранява още десет. Определено има прилики с настоящия случай.

И друга прилика има - с тази трагедия от 2018 г.:

Проклятието на „шестицата“: Мистерията „Петрохан“ възкреси черния спомен за престъплението в Нови Искър

Аз пък лично направих асоциация с един случай от средата на 90-те. Тогава дори се оказа, че имам "познати на познати", които на свой ред са познавали убийците. Може би ще припомня този случай в отделен материал.

Какво е накарало настоящата групичка да посегне на живота си? Някои казват, че примката около Калушев се е затягала заради подофилските му изпълнения. До тук всички тези твърдения идват от един-единствен човек, който някога е бил част от кръга на гурото. Това е младеж на име Валери.

Ивайло Калушев е можело да бъде спрян още през 2022 г.: Бивш ученик с разказ за пропуснатите сигнали преди трагедията край Петрохан

В същото време майката на Валери категорично отрича твърденията на сина си, който разпространява тези лъжи, защото се е чувствал пренебрегнат. Благодаря на читателят на Мистерика, който ми даде това нейно интервю. Препоръчвам ви да го изгледате. Жената е малко (всъщност доста) шантава, но за това, че заема непопулярна позиция в защита на Калушев (независимо дали е права или не), мога само да ѝ се възхитя. Рискува много - окончателно да разбие семейството си, но въпреки това застава с името и лицето си пред камерата и казва неща, които няма да се харесат на много хора. В разговора дори по едно време се намесва малко паранормална тематика - прераждания, минали животи, твърдения, че Калушев е бил екстрасенс.

На чакалите от определени политически партии този случай им дойде като неочакван пир - дори не искам да ги изброявам всички, толкова са много. Ще спомена само две имена.

Небезизвестният Калин Стоянов, някогашен шеф на ГДБОП и министър на вътрешните работи, а сега гъзьолизач на Пеевски и депутат от "ДПС-Ново начало" потри ръце как ще може да се разправи със своите опоненти:

"Сега имаме основание и повод да проверим абсолютно всички неправителствени организации, свързани с ПП-ДБ и най-вече с представители на Сорос в България." // Източник

Наркоманът Слави пък се закани да политизира случая безкрай, за да запази българските деца, което напрактика значи, че ще политизира безкрайно децата, за да запази достъпа си до кацата с мед. // Източник

Въпросните индивиди, а и много други бързат да яхнат вълната и да понатрупат някой и друг дивидент за предстоящите избори. Или не си дават сметка или не им пука, че когато се посява злоба, ще се пожъне още смърт. Какво наистина им пука, важното е да не изпуснат келепира.

Един рядкосрещан трезв материал е този излязъл в Портал Култура:

Мисъл за мъртвите, милост за живите

В него между другото се споменава за още един подобен до някъде случай (странно, колко много станаха подобните, нали?). Той обаче не е от България, а от Франция.

От 1984 г. насам френското общество не може да се съвземе от делото „Грегори“ – убийството на четиригодишно момче в планинския район на Вогезите. Следствието е объркано, непрекъснато сменя посоката си и още не е приключило! То буквално се е водело от самото начало в телевизионен ефир и цяла Франция е била разделена на две в „присъдата“ си: в резултат на което загиват още хора, има и самоубили се; накрая дори съдия-следователят по делото слага край на живота си, поради факта, че се е провалил.

За жалост очаквам още трагедии, свързани или несвързани с този случай. Сеят омраза, жънат смърт. Добре дошли в реалността на 2026-та година. Щеше ми се да посравя точка на тази тема. Но вероятно точката е само на първа глава, още много предстоят.