В края на 2016 г. силите на Асад провеждат офанзива срещу държаните от сирийските бунтовници квартали на град Алепо. Офанзивата е успешна и всички бунтовнически квартали преминават под контрола на правителството. Тази операция се счита за повратна точка в хода на Сирийската гражданска война, след нея бунтовниците са основно в отстъпление.
Тук давам един текст написан от Полат Кан, който е командир в кюрдските милиции YPG. Той много добре описва защо бунтовниците загубиха Алепо.
1. Трябва да си спомним как бунтовниците се подиграваха (в началото на революцията) на хората от Алепо, за това че не участваха в надигането срещу режима на Асад, но Алепо е град на търговията и индустрията, който има нужда от сигурност, стабилност и отворени пътища.
2. Алепо е разделен на две части - източна и западна. Това не е само географско разделение, но и социално и културно. Източно Алепо е дом на бедните, онеправданите сунити, кюрдите идващи от селата около Кобани и Африн, както и на редица туркмени. Всички те са от бедната работническа класа от строежите и текстилната индустрия. Западната част е дом на средната класа - правителствените служители, богатите, притежателите на имоти, които не се интересуват от политически лозунги, а само от стабилност. Как очакват подкрепа от тях за революцията? (Не е случайно, че само източно Алепо бе в ръцете на бунтовниците, но никога западно).
3. Има квартали с предимно християнско население (арменци, асирийци и др.), които никога не биха симпатизирали на ислямистките лозунги, които замениха революционните след 2011 година. Тези хора нямаха доверие на революционерите идващи от околните села.
4. Кварталите с голям брой кюрди (особено Ал Ашрафия и Бустан Ал Паша) бяха едни от първите, които прогониха режима на Асад през 2012, но те имаха големи съмнения към екстремно националистическите и шовинистични лозунги на опозицията, които взеха да се прокламират от групите подкрепяни от историческия враг на кюрдите - Турция.
5. Източно Алепо падна в ръцете на бунтовниците благодарение на притока на бойци от околните селища (Андан, Азас, Хритан, Хиан), а не толкова на местните сили.
6. Ислямистките фракции прокудиха много местни важни фамилии, което ги накара да станат съюзници на режима.
7. След като поеха контрола над източно Алепо, ислямистите ограбиха каквото можаха и го продадоха на много ниска цена в Турция, унищожиха икономиката и препитанието на хората.
8. Опозицията бе раздробена на безброй фракции борещи се по между си за правото да грабят. Разделителните линии бяха на база идеологически, политически, религиозни, географски различия и на това от чия външна страна са подкрепяни.
9. Турция излъга бунтовниците, че имат нейната безрезервна подкрепа, което не се оказа вярно. Бунтовниците обаче се хванаха на лъжата.
10. Турция използваше бунтовниците само за своите собствени цели. Нареди им да превземат военната академия и Рамуса единствено, за да използва това като коз при преговорите с Путин. След като Русия и Турция се разбраха, турските власти наредиха на бунтовниците да спрат всякакви офанзиви.
11. Опозиционните сили все пак бяха поели инициативата. И точно тогава Ердоган им нареди да се изтеглят и да участват в неговата кампания в Джараблус.
12. Вместо хиляди бунтовници да се насочат към Дамаск и да свалят решима на Асад, те нападаха кюрдите и истинската Свободна сирийска армия в Шейх Максуд, Африн и т.н.
13. Още преди две години десетки бунтовнически фракции се съгласиха да насочат оръжията си срещу кюрдите, но претърпяха множество поражения в Камишли, Африн, Гре Спи и т.н.
Източно Алепо не просто падна, то бе напълно унищожено. Това е поражение не само за града, ами и за турския въоръжен проект и политическия ислям.
В края на краищата единствената жизнена светска и истински патриотична сила се оказаха Сирийските демократични сили подкрепяни от кюрдите. Това е един федералистки и демократичен проект, който може да се противопостави на "Ислямска държава", на режима на Асад и на всички диктатори (очевидно се визира Ердоган) и да гарантира свободен Кюрдистан и свободна Сирия.
