Ако следите новините, може би сте разбрали, че тази седмица в африканската държава Судан избухнаха тежки сражения между две враждуващи фракции - SAF (Sudanese Armed Forces) и RSF (Rapid Support Forces). И макар едната група да носи гръмкото име "Въоръжени сили на Судан" не може да се каже, че имаме класическо противопоставяне "правителство срещу бунтовници". Най-малкото защото и двете фракции доскоро бяха заедно в управлението. Отделно от тях има други групички, които може да минат за бунтовници. Долната карта показва разпределението на силите. SAF са в синьо, RSF в червено, а бунтовническите групи в жълто. Последните засега изчакват как ще се развият нещата и вероятно се надяват SAF и RSF да си нанесат взаимно максимални загуби.
За жалост този локален конфликт рискува да подпали целия регион, вече има информация, че и други страни са се намесили:
Либийска милиция и египетската армия се намесиха в битката за Судан
И макар, че някои хора може да се провикнат, че споменаването на Русия е "русофобия", не може да се отрече, че в Судан има руска връзка.
SAF се ръководи от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, а RSF (известни и като „Хемедти“) от генерал Мохамед Хамдан Дагало. Двамата заедно организират преврат през 2021 г. и отнемат властта от преходния съвет, създаден след свалянето на ислямисткия диктатор Омар ал Башир. RSF на практика е наследник на милициите Джанджавид, които са участвали в геноцида в Дарфур по времето на Башир. Смята се, че в кланетата в Западен Судан са загинали стотици хиляди души.
RSF е свързана с Wagner Group на Евгений Пригожин, която е помогнала за тяхното обучение и въоръжаване. Иронично "Вагнер" е поканен в Судан от Башир, за да помогне за укрепването на разклатения му режим. Това се случва през 2017 г., след среща с Путин, на която Башир обещава да превърне страната в „ключ на Русия към Африка“. Сред плановете са създаването в Порт Судан на руска военноморска база в Червено море.
"Вагнер" доставя големи количества оръжия и оборудване на Судан, включително камиони и два транспортни хеликоптера. След падането на Башир, руската наемническа група няма никакви угризения да работи с хората, които са го свалили. Те продължават да управляват компанията Meroe Gold, която експлоатира мините в страната и изнася контрабандно огромни количества злато в чужбина. Предполага се, че тази компания пълни джобовете на Пригожин и лишава Судан от така необходимите приходи. За Путин това е начин за избягване на западните санкции и допълнителни средства позволяващи да се финансира войната в Украйна.
Сега богатите на пари и тежко въоръжени RSF са на път да посеят хаос в целия северноафрикански регион. Президентът на Египет ел-Сиси вижда стабилен режим в Хартум като жизненоважен интерес за страната му. Той не е доволен, че RSF плениха група египетски войници, които се намираха в Судан за съвместни учения, макар "Хемедти" да са уверили, че те ще бъдат освободени в някакъв момент в бъдещето. В Кайро също има сериозна тревога за потенциалното въздействие на тази борба за власт върху проекта за язовир Grand Ethiopian. Това е мега-строеж в съседна Етиопия, на който Египет и Судан се противопоставят от страх, че ще засегне водоснабдяването от река Нил. Ако Судан продължава да е раздиран от вътрешни междуособици, Египет ще трябва сам да се справя с Етиопия.
В крайна сметка това е толкова сериозен стратегически въпрос, че ако конфликтът излезе извън контрол, и Египет и Етиопия може да се намесят по-сериозно в Судан.
Чад, Еритрея и Южен Судан пък може да се изправят пред поток от бежанци, което да засили собствените им вътрешни борби, а вакуумът във властта ще позволи на екстремистки и джихадистки групи в региона да се възползват от случващото се. В края на краищата Осама бин Ладен е живял пет години в Судан, между 1991 и 1996 г. Отварянето на огромни участъци от пустинята за следващия бин Ладен е нещо, което очевидно би подкопало и европейската и американската сигурност.
Владимир Путин, случайно или пък съвсем целенасочено, помогна за отприщването на вълна от насилие, която може да има катастрофални последици не само за Судан и Северна Африка, но и за света.
Судан може да е първата африканска нация, която ще се разпадне под влиянието на Русия, но едва ли ще е единствената. Руски наемници има и в Централноафриканската република, Мозамбик, Либия и Мали. Те подхранват съществуващите конфликти, поддържат деспотични режими и плячкосват природните ресурси. Силите, отприщени от техните усилия, няма да бъдат лесно овладени.