От десетилетия, а може би дори от хилядолетия, поне някои хора се питат къде се поражда съзнанието, докато останалите не се вълнуват от такива фундаментални въпроси и са се ограничили с належащи въпроси и битовизми - като това да си напълнят стомасите, да си намерят партньор за секс и дали "Левски" ще победи ЦСКА или обратното. Лошо няма, все пак без храна няма да имаме сили да мислим за по-висши неща и в крайна сметка ще умрем (не слушайте "слънчеядите" дето твърдят, че можем и без да ядем), за секса е ясно, че е готин, а и аз самия имам любим футболен отбор (по-добре да нямах, само ме нервират с постоянните си загуби). Тази статия обаче не е за ежедневните ни тревоги и радости, тя е за онези моменти, в които се питаме екзистенциални неща от рода на "какво съм аз", "защо мисля", "от къде идваме" и "какъв е смисъла на света".
Да направим разлика между "съзнание" и "интелект". Двете са близки, но все пак различни понятия. Приличат си и по друго - описанията им са мъгляви и трудни за обяснение. В зависимост кои източници четете може да получите различни определения. Към момента в българската Wikipedia за двете е казано следното:
Интелект (на латински: intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване, анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея.
Съзнание – едно от основните понятия във философията, социологията и психологията, обозначаващо способността за реализиране на действителността, нейното осмисляне (което изисква идеално възпроизвеждане на действителността, а също и специфичните механизми и форми за такова възпроизвеждане на различни равнища). Обикновено съзнанието се разбира като индивидуалното (лично) съзнание, но съществува и общностно, колективно и обществено съзнание.
Според горното интелектът бил човешка способност. Защо тогава за някои от по-умните животни също казваме, че имат интелект. Гарвани, шимпанзета, делфини - всички те са способни да променят поведението на базата на получена информация. Те изглежда разсъждават. Ами какво да кажем за изкуствения интелект (AI) ? Той дори в името си носи самия термин, но не е човек.
А съзнанието? Колективно съзнание? Обществено съзнание? Как може нещо, което е съставено от отделни индивидуалните съзнания на група да има собствено съзнание отделно от тях? Да не говорим, че има и теория тръгнала в обратната посока - не към макро-, а към микро-света. Според панпсихизмът всичко има съзнание, не само хората. Животните, растенията, дори индивидуалните атоми имат съзнание!
Лутайки се из цялата тази философска каша, за целите на настоящата статия, аз решех да опростя максимално двете понятия. Интелект е възможността да разсъждаваме и на базата на това, което знаем (тоест задължително е наличието на памет), евентуално да предприемаме действия. Без памет всичките ни действия са просто рефлекси. Виждаме, че по небето се трупат буреносни облаци, чули сме и прогнозата за времето, казваме си - "я по-добре да се прибера вътре, че се задава буря". Интелектът все още крие много тайни, но е доста по-добре изучен от съзнанието. Напредъкът ни в тази област е достигнал до там, че вече се опитваме да създадем "изкуствен интелект" имитирайки невронните мрежи в мозъка.
Съзнанието пък го определям като осъзнаване, че сме нещо различно, индивидуално. Нещо, което е способно да мисли и да носи интелект. Има ли вече AI, който притежава съзнание? Още преди години се появиха хора, които твърдяха именно това - че определени чат-модели са се самоосъзнали. Засега това все още не е доказано.
Около съзнанието има много повече въпросителни, най-вече защо го има въобще. Защо не сме като компютрите, които поне на външен вид показват признаци на интелект. Имат памет, включително и постоянна, където се записват разни неща. На базата на тази информация те извършват изчисления и всякакви логически "разсъждения", а след като свърши алгоритъма, дават някакви резултати (заключения). И въпреки това компютрите нямат съзнание.
Казват, че въпросът за съзнанието е довел до лудост не един и двама мислители. Редица учени пък са проваляли кариерите си след като са решили, че могат да го разберат.
Д-р Стюард Хамъроф (Stuart Hameroff) е един от хората, които от десетилетия се вълнуват от тайните на съзнанието. Той е анестезиолог по професия и това до голяма степен е решаващо за странната теория, която ще се породи в главата му.
Хамъроф се опитва да разбере какво е съзнание като тръгва от моментите, в които то липсва - когато сме под анестезия преди операция. Вкарвайки определени медикаменти в тялото ни, ние заспиваме, губим съзнание, ставаме безчувствени и докторите може да ни оперират.
Анестезията освен, че ни кара да губим съзнание, причинява и някои временни странични ефекти в микротуболите. Това са клетъчни компоненти на цитоскелета с тръбеста форма и диаметър 25 nm. Дължината им варира от 200 нанометра до 25 микрометра. Микротубулите са структурни компоненти на клетката и играят важна роля в някои клетъчни процеси като митоза, цитокинеза и везикуларен транспорт. В англоезичната Wikipedia открих една доста красива графика в страницата посветена на микротубулите, в българската версия липсва.
Хамъроф преди около 3 десетилетия се замисля - ами ако влиянието на анестезията върху микротубулите не е страничен ефект? Ако това всъщност е пряко свързано със загубата на съзнание? Нима не е възможно съзнанието да се поражда именно в тези клетъчни компоненти, а не на по-горно ниво в невроните? Анестезиологът започва да дълбае в тази посока. Как става цялата магия?
През 1989 излиза книгата "The Emperor’s New Mind", чиито автор е сър Роджър Пенроуз (Roger Penrose), английски математик и теоретичен физик, който десетилетия по-късно ще бъде удостоен с Нобелова награда за откритието, че формирането на черна дупка е надеждно предсказание за Общата теория на относителността.
В "The Emperor’s New Mind" се твърди, че съзнанието е квантово проявление, а не резултат от изчисления и логически обработки - нещо до което се свеждат повечето други теории. Като странична забележка - днешните AI езикови модели като ChatGPT са именно изчисления. Много хора и инвеститори ги чакат да се самоосъзнаят, но според идеята на учения, това никога няма да се случи, те не правят нищо на квантово ниво.
Според Пенроуз съзнанието е резултат от колапса на вълновата функция (познат и като редукция на Фон Нойман). Какво е това? Ах, навлязохме в дълбоките води на квантовата физика и ще ми е трудно добре да го обясня, още повече, че до голяма степен това все пак си остава теоретична постановка трудна за проверка на практика. Колапс се случва, когато суперпозицията от квантови състояния се редуцира до едно единствено състояние при взаимодействие с външния свят (най-често при измерване или наблюдение). Например, ако съществуват две възможни състояния и в първото състояние дадена величина може да заема стойностите p1, p2, …, а във второто – q1, q2,…, то съществува и състояние, наречено суперпозиция, в което тази величина може да заема стойности от което и да е от двете състояния p1, p2, …, q1, q2,….
Схванахте ли? Не? Не се притеснявайте, не е от липсата на интелект, просто нещата са си сложни. "Котката на Шрьодингер" също е базирана на тази идея. Котката е едновременно и жива и мъртва, докато не отворим кутията, но щом го направим тя придобива само едно от тези две състояния. От описаното сами виждате защо е трудно да се докаже експериментално цялата тази идея - суперпозицията съществува само, когато не я гледаме и тестваме, опитаме ли се обаче да я подложим на експеримент, тя моментално колабира.
Е, Пенроуз твърди, че именно благодарение на този странен квантов феномен се получава съзнанието. Признава обаче, че не знае точно как. Как как?! Анестезиологът Стюард Хамъроф знае как - в микротубулите!
Хамъроф пише на Пенроуз и двамата се срещат. Противно на логиката теоретичният физик не отхвърля идеята на медика като безсмислици на поредния дилетант. Двамата обединяват сили и от тогава заедно пропагандират идеята, че съзнанието се дължи на квантовия колапс на вълновата функция случващ се в микротубулите в клетките.
Хамъроф (в ляво) и Пенроуз на конференция в Калифорния през 2020 г.:
Вече няколко десетилетия идеята на двамата е подложена на критики и присмех от страна на научната общност. Дори самият Стивън Хокинг ще напише, че това е Холмсова заблуда (Holmsian fallacy) - "съзнанието е мистерия, квантовата физика е мистерия, значи трябва да са свързани". Други учени пък изтъкват идеята, че в мозъка насред черепната ни кутия средата не е подходяща за квантови явления - твърде е топло, влажно и шумно от сигнали идващи от различните рецептори в тялото. Съвременните квантови компютри и всички лабораторни експерименти в тази сфера работят при температури близки до абсолютната нула (−273.15 градуса по Целзий). Как е възможно нашият мозък да прави същото?!
С годините обаче някои експериментални данни показват, че абсолютната нула не е задължителна и при някои живи организми могат да се забележат квантови взаимодействия. От доста време се знае, че такива има при фотосинтезата, а през тази година екип от учени е засякъл такива и в микротубулите! Нека подчетая - това все още не доказва теорията на Хамъроф и Пенроуз, но е едно добро начало. Добро сравнение е откриването на вода на дадена планета - това съвсем не значи, че там има интелигентен живот, но е една първа стъпка.
Май вече научната общност не се смее толкова силно? Дали в крайна сметка теорията на Хамъроф и Пенроуз няма да се окаже вярна? Не знам, рано е да се каже. Може това никога да не се случи. Самият Хамъроф явно е свикнал да отхвърлят идеите му и сега когато частично получава признание, е решил да скочи още по-на дълбоко. През настоящата година той се застъпи за още по-дива теория - тази, че съзнанието се е зародило дори преди появата на живота!
Доктор Стюард Хамъроф вече е пенсионер. Както самият той казва - "имах страхотна кариера като анестезиолог в Университета на Аризона и сега предстои нова страхотна кариера пред мен, плюс това вече не се налага да ставам толкова дяволски рано сутрин". Да, докторът ще се отдаде на обмислянето на странните си идеи. До къде ли ще стигне? Засега не е свързал съзнанието и квантовата физика с феномени като НЛО, спонтанна материализация на предмети, призраци и приплъзвания в други измерения. Е, други отдавна са навързали тези неща....и може би и на тях един ден научната общност ще спре да се смее.