Те са трима: Нацуки, момиченцето, което притежава говорещ таралеж и магически способности, влюбено е в братовчед си Юу, за когото „се оженва“, преживява травма, която я белязва за цял живот, а когато пораства, сключва формален брак с асексуалния Томоя, чиято мечта е да види стаята с копринените буби от детството на жена си.

Така започва краткото представяне на гърба на книгата "Земляни" от японската писателка Саяка Мурата (издателство "Колибри", 2025, 270 страници). А така завършва представянето:

Фантастика, фентъзи, трилър, хорър, страшна приказка – Саяка Мурата смесва жанровете, за да създаде един поразителен и единствен по рода си роман.

Обикновено филмите и книгите, които ревюирам в Мистерика, бих ги препоръчал на читателите си. В случая не съм сигурен, че бих го направил. Това не е странен роман, това е шокираща книга. А представянето по-горе е пример за добра реклама, като всъщност рекламираният продукт не е чак толкова добър. Фентъзи? Твърдо не. Фантастика - пак не, не ми трябваше много време да заподозра, че "извънземните" са само в детските измислици на главните герои. Дори няма и магически реализъм, както очаквах заради говорещия таралеж Пиют, който също е толкова реален, колкото и извънземната планета Попинпобопия. Хорър? Ок, да приемем, че има малко хорър след като този термин така се разтегли през годините, че днес почти всичко можеш да причислиш към този жанр. Какво тогава остава от описанието? Да кажем - трилърът, макар че лично аз по-скоро бих определил книгата като "психологическа драма".

Започнах да чета "Земляни" през януари и за няколко часа прочетох 90 процента от книгата. Тогава спрях и дори се зачудих дали въобще да я дочитам. В началото, че дори и в по-голямата си част тази книга не е толкова лоша, щях съвсем друго ревю да напиша и да я причисля към интересните книги прочетени за един ден. Но посоката, която разказът пое в края, ми дойде в повече.

В "Земляни" се засягат неприятни теми, които за жалост са част от реалността, не са измислени извънземни планети. Сексуално насилие над деца, убийства, канибализъм, лудост. И докато първото убийство може да се приеме за морално оправдано (малкото момиченце, което пречуква насилника си, докато той спи), то следващите вече не са толкова морално оправдани, за канибализмът пък да не говорим.

В книгата има и силна критика към обществото и обществените порядки, които са наречени Фабриката. Гледат те с лошо око, ако си сам възрастен, или пък си семеен и нямаш деца, или пък ако не работиш. Ако пък едновременно нямаш деца и не работиш - ти си непотребен боклук. В японското общество тези догми са изключително силни и всяка година много японци се самоубиват, защото са определени за аутсайдери. Но не е само Япония, подобни схващания забелязвам и в западните общества, а и в България. Критиката в книгата е валидна и всъщонст добре обяснява защо героите преминават моралните граници.

Наложих си воля и дочетох последните около 30 страници преди няколко дни. Давам си сметка, че може би нямаше да я довърша, ако не беше скорошната българска афера "Петрохан". И макар да исках да сложа точка, си давам сметка, че случилото се в България продължава да е в мислите ми - днес я вплитам вече във втора статия, другата е за учениците-убийци, която пуснах в Мистерика+.

Та в тази светлина, "Земляни" може да се приеме като прозорец към объркания свят на хора, които преминават някои граници - канибализъм (това поне го няма в българския случай), убийства, самоубийства. Радко хората "изперкват" от веднъж, макар че може и на пръв погледа така да изглежда. Обикновено нещата се наслагват с години и често малки събития и случки могат да доведат до коренно различен развой.

След края на повествованието в това издание на "Земляни" е поместено кратко есе от Саяка Мурата. За жалост не можах да го намеря в Интернет, но е изключително силно и покъртително. То говори за хората, които не чувстват, че са част от обществото, не се вписват в него. И как оцеляват в забързания живот само защото от време на време бягат в свой си въображаем свят. Мурата съвсем прямо си казва, че е една от тях (а дали аз мога да кажа - една от нас?).

"Изведнъж си дадох сметка, че животът на много повече деца и възрастни хора, отколкото предполагах, бива поддържан от невидими извънземни".

Това е цитат от есето. Ако ви попадне "Земляни" прочетето поне него, самата повест не е задължителна.