Когато през 1879 г. в Ню Йорк се ражда Маргарет Сангър, малцина биха предположили, че тя ще се превърне в една от най-преследваните жени в Америка заради нещо, което днес изглежда почти очевидно – правото на жените сами да решават дали и кога да имат деца.

В началото на XX век разговорите за контрацепция и сексуално образование не просто са смятани за неморални – разпространяването на подобна информация може да доведе до съд, затвор и обществено заклеймяване. Именно срещу тази система се изправя Сангър.

През 1910 г. младата Маргарет се премества в нюйоркския квартал Гринуич Вилидж – средище на радикални идеи, синдикални движения и политически активисти. Там се запознава с Ема Голдман, чиято непримиримост оказва силно влияние върху нея. Двете започват да се застъпват за работническите права, свободата на словото и правото на жените да контролират собственото си тяло – каузи, които по онова време често се възприемат като заплаха за обществения ред.

Именно Маргарет Сангър популяризира термина „birth control“ („контрол на раждаемостта“) и започва да публикува материали, защитаващи идеята, че жените трябва да имат достъп до знания за контрацепцията. Реакцията не закъснява. През 1914 г. срещу нея е издадена заповед за арест по обвинения в разпространяване на „непристойни“ материали, включително текстове за сексуално образование. За да избегне съдебно преследване, тя напуска Съединените щати, но се завръща през 1915 г., когато тези обвинения са свалени.

След завръщането си Маргарет открива първата клиника за контрол на раждаемостта в Бруклин. Само девет дни по-късно полицията затваря клиниката, а Сангър е арестувана за нарушаване на закона и „обществено безпокойство“. Прекарва 30 дни в затвора, но процесът предизвиква огромен обществен интерес и превръща темата за контрацепцията в национален дебат. Понякога една присъда успява да направи повече за една кауза, отколкото десетки речи.

След освобождаването си Маргарет Сангър посвещава живота си на изграждането на организации, писането на книги и подкрепата на съдебни битки, които постепенно променят американското законодателство. Нейната дейност допринася за решения на съдилищата, които отварят пътя към легализирането на контрацепцията и разширяването на репродуктивните права на жените.

Сангър остава свързана и с един от най-известните анархистки изрази – „Нито богове, нито господари“ (No Gods. No Masters), който използва като девиз на своето списание The Woman Rebel. Макар изразът да е по-стар от нея (използвали са го френските анархисти в края на 19 век), именно Маргерет го популяризира. Той отлично отразява духа на жената, която отказва да приеме, че държавата, църквата или обществото трябва да решават вместо жените какво да правят със собствените си тела.

Маргарет Сангър не води революция с барикади и оръжие. Нейното оръжие са думите, печатницата и непоколебимото убеждение, че свободата започва от правото сам да вземаш решения за собствения си живот.

Източник