Александра Давид-Неел (1868–1969) е френска писателка, пътешественичка, будистка и анархистка, която посвещава живота си на търсенето на духовно познание и отхвърлянето на обществените условности. Родена във Франция, тя още от млада възраст се противопоставя на традиционните представи за ролята на жената и избира живот, изпълнен с приключения и философски търсения.
Увлечена от източните религии, Давид-Неел предприема многобройни пътешествия из Азия. Тя изучава будизма при тибетски духовни учители, а между 1914 и 1916 г. прекарва около две години в пещера в Хималаите, отдавайки се на медитация и духовни практики. Британските колониални власти обаче не гледат благосклонно на нейните пътувания в забранените за чужденци тибетски територии и я принуждават да напусне района.
Първата световна война възпрепятства завръщането ѝ в Европа и тя продължава пътешествията си из Азия. Най-забележителното ѝ приключение настъпва през 1924 г., когато заедно с младия тибетски монах Йонгден, когото по-късно осиновява, успява да проникне в свещения град Лхаса. Двамата изминават хиляди километри, част от тях пеша, като се преобличат и представят за поклонници, за да избегнат вниманието на властите. По онова време Лхаса е практически недостъпна за европейците, а Давид-Неел става една от първите европейски жени, посетили града.
През живота си Александра Давид-Неел написва повече от 30 книги, посветени на пътешествията, будизма, тибетската култура и духовната философия. Нейните трудове допринасят значително за популяризирането на тибетския будизъм в Западния свят.
Тя умира през 1969 г. на забележителната възраст от 100 години, 10 месеца и 15 дни! Александра Давид-Неел оставя след себе си наследството на една необикновена жена, която отказва да се подчини на ограниченията на своето време и превръща свободата – както физическата, така и духовната – в смисъл на целия си живот.