Волтерин дьо Клер (Voltairine de Cleyre, 1866–1912) е американска писателка, феминистка и една от най-известните представителки на ранното анархистко движение в САЩ. Родена в Мичиган, тя получава името си в чест на френския философ Волтер.
Първоначално възприема идеите на свободомислието, но след аферата „Хеймаркет“ от 1886 г., когато осем анархисти са осъдени във връзка с бомбен атентат по време на работническа демонстрация в Чикаго, постепенно се насочва към анархизма.
Дьо Клер е яростен критик на държавната власт, капиталистическата експлоатация, организираната религия и традиционния брак. Тя смята, че жените трябва да имат пълна свобода да определят собствения си живот и сексуалност, без да бъдат подчинявани на съпрузите си, религиозните институции или обществените норми. Противопоставя се и на наложените стандарти за женска красота, както и на постоянните армии, които според нея улесняват избухването на войни.
На 19 декември 1902 г. бившият ѝ ученик Херман Хелхер прави опит да я убие, като стреля по нея. Дьо Клер оцелява, но получените рани причиняват хронични болки и здравословни проблеми до края на живота ѝ.
Най-необикновеното в тази история е реакцията ѝ. Вместо да поиска сурово наказание за нападателя, тя се застъпва за него. Според нея Хелхер страда от психично разстройство и действията му са следствие от заболяване, а не от съзнателна злоба. Тя дори се противопоставя на идеята той да бъде наказан с лишаване от свобода.
Макар често да е свързвана с индивидуалистичния анархизъм, с времето Дьо Клер възприема по-широката концепция за „анархизъм без прилагателни“, според която различните анархистки течения могат да съществуват съвместно.
Волтерин дьо Клер умира през 1912 г. в Чикаго, едва на 45 години. Оставя след себе си множество есета, стихотворения и лекции, посветени на свободата на личността, социалната справедливост и противопоставянето на всяка форма на принудителна власт.