Хелън Келър (1880–1968) е известна по целия свят като писателка, преподавателка и символ на човешката воля. Едва 19-месечна, тя прекарва тежко заболяване, вследствие на което губи зрението и слуха си. Това обаче не ѝ пречи да се превърне не само в една от най-вдъхновяващите личности на XX век, но и в радикална политическа активистка, чиито идеи често остават в сянката на личните ѝ постижения.
Малцина знаят, че Келър е убедена социалистка, яростна критичка на капитализма и близка до анархистките среди. Сред приятелите ѝ е прочутата анархистка Ема Голдман. Келър отхвърля представата, че бедността е естествено или неизбежно състояние, и настоява за общество, основано на равенство, достойнство и взаимно уважение.
Тя обвинява капиталистическата система, че произвежда страдание и експлоатация, осъжда робството и критикува политическите институции, в които според нея парите имат по-силен глас от обикновените хора. В своите произведения защитава правата на работниците, жените и хората с увреждания.
Особено въздействащи са думите ѝ „моят мрак беше изпълнен със светлината на интелекта, а ето че външният свят, озарен от дневна светлина, се препъваше и луташе в социална слепота“. За Келър истинската слепота не е непременно физическо състояние. Много по-страшна е неспособността на обществото да разпознава несправедливостта и страданието около себе си.
Хелън Келър не просто преодолява собствените си ограничения – тя посвещава живота си на борбата срещу ограниченията, които обществото налага на другите. Именно тази страна от нейното наследство заслужава да бъде помнена не по-малко от забележителната ѝ лична история.