Годфроа дьо Буйон е френски благородник и един от водачите на първия кръстоносен поход от 1096 г. Предвождана от него атака е първата успешна атака срещу град Йерусалим, който по това време е в ръцете на арабите. След изтласкването на мюсюлманите от свещения град, Годфроа става първият владетел на новото Йерусалимско кралство. Остава такъв до смъртта си през 1100 г.
Годфроа дьо Буйон среща вътрешна съпротива от страна на патриарха на Йерусалим – Дагоберт, причините за която са все още неясни, но се смята, че висшият духовник е искал кралството да се превърне във феодално владение на папата.
Годфроа умира на 40 години, предполага се, че е отровен.