Често в различни статии вмъквам думата "трикстъри" (от англ. tricksters - измамници, шегобийци). С нея в паранормалните среди, а също и във фолклора и митологията обикновено не се обозначава някой човек, зевзек правещ номера на съседите си, а някой шегаджия идващ "отвъд". Трудно ще се намери общоприета дефиниция къде и какво е това "отвъд", изглежда всеки изследовател има различно разбиране. В много от материалите, в които използвам тази дума, тя може би не е съвсем на място. Ако обаче има една статия, където използването на "трикстъри" е точно в целта - това е настоящата.
Джо Фишър (Joe Fisher) е роден през 1947 в Англия. През 1971 се мести в Канада. Издържа се като писател и журналист. Докато е още в Обединеното кралство, той е репортер за The Staffordshire Advertiser, а малко по-късно става редактор в същия вестник. По това време Фишър е само на 22 години и е най-младият новинарски редактор в Англия, един рекорд, който може би не е подобрен и до днес. В Канада негови материали са публикувани в Toronto Sun и Toronto Star. Освен това пише и книги. Често пътува по целия свят, дори една от книгите му (Cotopaxi Visions: Travels in Ecuador) е посветена на неговото пребиваване в Еквадор. Цялата тази кратка автобиография говори, че той е сериозен човек, а не някой изперкал хахо. Въпреки това, ако погледнете статията в Wikipedia посветена на него, няма да видите нищо чак толкова странно, което да подскаже защо пиша за Фишър в Мистерика, освен може би едното изречение казващо, че е написал и книги посветени на паранормалното, които са преведени на 22 езика и са продадени в над милион копия.
Аз разбрах за Джо Фишър от един стар епизод на подкаста на Mysterious Universe. По стечения на обстоятелствата Фишър попада на серия от сеанси за призоваване на духове. Медиум е жена болна от левкемия, която след като изпадне в транс, започва да говори от името на различни отдавна починали личности. След като излезе от транса, жената не помни нищо от това, което е казала.
Един определен дух все по-често започва да се появява на тези сеанси. Това е девойка, която се представя като Филипа и която твърди, че е дошла да говори именно заради Фишър. Според този дух Джо и Филипа са били двама влюбени в предишен живот. Джо все повече се увлича по тази история и с нетърпение очаква всеки нов сеанс. Филипа му дава подробности за това къде са живели някога - в малко гръцко селце близо до турската граница, дори произнася няколко изречения на гръцки, които Фишър записва на лента.
Джо е обсебен от тази история (последната му книга е посветена именно на нея). Реалният му личен живот се влошава, разделят се с настоящата му приятелка. Фишър твърдо е решен да докаже, че наистина някога е обичал жена на име Филипа. Свързва се с друг медиум, който не знае за досегашните сеанси. Този друг медиум проговаря от името на английски доктор живял преди десетилетия. Джо го пита дали там където е в момента има дух на име Филипа и англичанинът потвърждава, че я познава. Дава подробности, които сякаш потвърждават думите на гръцкото момиче.
За Джо вече няма никакво съмнение, че всичко е истина и заминава за Гърция, за да потвърди окончателно някогашното съществуване на Филипа. Нищо обаче не е както е описано, колкото и да обикаля и да разпитва, не може да намери село с името дадено от духа. Имената и на другите местности не отговарят. Накрая е арестуван от властите, защото е съмнително, че обикаля в пограничния район с Турция. Фишър чистосърдечно им разказва цялата история - не е шпионин, а се опитва да потвърди съществуването на гръцки дух, с който е контактувал чрез медиум. Дори им пуска записа на гръцката реч казана от Филипа. Граничарите се споглеждат - след това му казват, че това макар да звучи като нещо казано на гръцки, е напълно неразбираемо бърборене.
Джо Фишър се прибира съкрушен в Канада. Как е възможно? Всичко е изглеждало толкова истинско и логично. Решава да провери и другият дух - този на английския доктор, който уж потвърждава, че Филипа е реална. Оказва се, че дадените подробности също са неверни, такъв доктор с такова име никога не е живял там където е казано, че е пребивавал.
Фишър се самоубива през 2001 година скачайки от скала близо до Фъргус, Онтарио, Канада. Поне такава е официалната версия. На върха на скалата са открити следи, които приличат на оставени от влачен крак, освен това има изпочупени клони сякаш Фишър се е опитвал да се хване за тях. Самоубийците по принцип не правят така, те направо скачат. Дали някой...или нещо не го е влачило към фаталния му край?
Докато слушах подкаста с тази история (късно през нощта, разбира се), се сетих за този пасаж от един разказ на Шекли:
Духове и призраци? Или извънземни жители? Това е едно и също — бе заявил той и сега разбрах какво е искал да каже. В повечето случаи те не ни закачат. Ние имаме различни нива на възприятие, дори на съществуване. До мига, в който човек изглупява и привлича вниманието върху себе си.
Да изпадна в това положение бе чисто моя грешка. В началото бях имал на свое разположение цялата мъдрост, натрупана от човешката раса, огромната расова ненавист към вещици и призраци, безразсъдния страх от чуждопланетния живот. Защото моето приключение се бе разигравало хиляди пъти и историята как един човек започнал да се занимава със зловещи неща и повикал при себе си духа е била разказвана неизброимо много пъти. Защото като повикал духа, той привлякъл вниманието върху себе си — най-лошото нещо, което е могло да му се случи.
За него съм писал повече тук:
Корицата на последната книга на Джо Фишър, в която разказва за приключенията си с трикстъра Филипа: