Поредно много добро видео от RealLifeLore - най-изчерпателния анализ на скорошния конфликт межди Камбоджа и Тайланд.
Битки, фронтове и фракции
Action Directe е либертарна комунистическа организация формирана от остатъците от две други групи през 1977. Те са активни цели 10 години и извършват множество убийства на високопоставени лица из цяла Франция. Групата запада след като през 1987 са арестувани главните членове в нея.
Различните атаки на Action Directe са над 50 и често пъти са насочени срещу военно-промишления комплекс. Групата се бори срещу НАТО и "американизацията на Европа". Както много други членове на подобни групи, те твърдят, че действията им са оправдани.
Полският брониран влак Śmiały (официално - Брониран влак номер 53) има богата история простираща се 3 десетилетия. Освен това вероятно е единственият боен влак сражавал се под флага на четири армии - австрийската, полската, съветската и немската.
Точната дата на производство на Śmiały не е известна, но вероятно това е станало през 1914 или 1915. Негови създатели са австрийците и в началото естествено не се казва "Смели". Как точно се е водил в австрийската армия не е ясно. Влакът не се проявява с нищо по време на Първата световна война, освен това, че е пленен от поляците през месец ноември 1918 край град Краков. Веднага е прекръстен на "Śmiały" и изпратен на фронта в току-що избухналата Полско-украинска война (продължила 2 години и завършила с победа на поляците). Влакът и неговият екипаж се проявяват в битките край град Льов (Лвов).
Между двете световни войни "Смели" е модернизиран - сложени са му по-добри картечници и оръдия, добавен е вагон превозващ един танк, както и два мотоциклета, оборудван е с техника за поправка на линиите.
Когато нацистка Германия напада Полша влакът веднага е изпратен на фронта. При битката за село Мокра, състояла се на 1-ви септември, "Смели" е прикачен към 21-ви полк, който се изправя срещу 4-та немска бронирана дивизия. Артилеристите от влака успяват да поразят няколко германски танка, но и самият влак е ударен и това налага да се оттегли към Дзялошин. Настъпващите немски сили обаче го следват по петите и след няколко кратки стълкновения "Смели" на 2-ри септември се оттегля първо към Ласк, а след това и към Лодз. От тук той се дилоцира в Колюшки, където чака следващите заповеди от главното командване. На 5 септември е изпратено нареждането до всички полски части да отстъпят навътре в страната, за да се прегрупират. Śmiały тръгва към Варшава.
На 14 септември влакът успява да отблъсне атаката на 10-та бронирана немска дивизия при станция Забинка. Немците обаче овладяват град Брест и Смели вече не може да мине от там. Затова заминава за Луцк, където пристига на 16 септември. На следващият ден пристига новината, че освен немците, вече и СССР е нападнал Полша, затова Śmiały заминава за Лвов. Пристига там на 18 септември. Участва в няколко сражения срещу руснаците. Когато градът капитулира влакът е превзет от Червената армия. Не е известно в кои битки участва на страната на СССР. По някое време изглежда отново е пленен, този път от немците. Кога и при какви обстоятелства е унищожен също не е ясно, но изглежда това става през 1945 година.
Пореден много добър анализ от ютюб канала RealLifeLore, този път разглеждащ гражданската война в Мианмар. Как се стигна до нея, защо Китай подкрепя както хунтата, така и някои бунтовнически фракции биещи се с нея, какви бъдещи сценарии са възможни - тези и други въпроси са разгледани в долното 43-минутно видео.
През 1853 избухва Кримската война между Русия от една страна и Турция, Франция и Англия от друга. Една от основните цели на тройния съюз е да завземат Севастопол, който е важна морска база за русите. Това обаче не се оказва никак лесно, защото руснаците са се укрепили добре. Обсадата се проточва, месеците се нижат, а никоя от страните не може да постигне победа. Наближава поредната зима, която би дала преимущество на руснаците. Междувременно в Англия настъпва политическа криза. Опасността английските войски да се изтеглят е реална. Затова командванията на Франция и Англия решават да направят един последен опит да превземат Севастопол. Французите ще атакуват укреплението Малаков, а британците Редан.
Използвайки своите корабни оръдия, съюзниците отслабват руската артилерия до толкова, че успяват да стоварят своите шурмови сили на брега на двете крепости. Англичаните завземат Редан за кратко, но след няколко часа са отблъснати от решените на всичко руснаци. Французите обаче, не само че успяват да завземат Малаков, ами и да го удържат при последвалата контраатака. Така защитата на Севастопол е пробита и пътят за завземането на града е открит. Виждайки, че нямат шансове, руснаците се евакуират и подпалват корабите си намиращи се в пристанището, за да не попаднат в ръцете на врага.
Преди няколко дни избухна нов конфликт, този път между Тайланд и Камбоджа. Аз лично бях изненадан, но не съм следил особено внимателно новините от тази част на Азия - за мнозина обаче съвсем не е изненада, отново става въпрос за спор за територии. Повече може да прочетете тук:
Тайланд и Камбоджа на ръба на война след престрелки на границата
Сякаш не ни стигат конфликта в Украйна, геноцидът в Газа, Израел срещу Иран, ситуацията в Сирия, гражданската война в Мианмар, нестабилността в голяма част от страните в Африка, Афганистан и т.н. Сега добавяме и Тайланд и Камбоджа към картинката. Едва ли е случайно, че има толкова много войни и конфликти, уж локални. Те са признак за нещо много по-дълбоко. Светът е болен, Земята е в криза, обществата са разделени и хората са готови да се избият помежду си. Ако така продължава, локалните войни рано или късно ще прераснат в нещо глобално...
Карта показваща пограничните райони между Тайланд и Камбоджа, в които се водят сражения:
През март 1918, по време на Първата световна война германците решават да започнат решителна офанзива на западния фронт (на Изток е избухната Октомврийската революция предишната година и Русия е вън от играта). Целта на немците е да нанесат тежко поражение на френските войски и да накарат и Франция да прекрати участието си в световната война. Офанзивата завзема известни територии, но не постига основната цел - да накара Франция да капитулира. Германците решават да подновят офанзивата през лятото през Фландрия. Първо обаче предприемат отвличаща вниманието атака при Марна. Фронтът там е близо до Париж и немците очакват, че съюзническите сили (французи, англичани и американци) ще се уплашат, че атаката цели завземане на френската столица и ще прехвърлят дивизии от други части на фронта и така ще оголят Фландрия.
Действително през първите два дни немците жънат сериозни успехи в битката при Марна. Пехотата напредва толкова бързо, че често ѝ се налага да спира и да изчаква да я настигне и артилерията. Всичко това обаче е уловка, съюзническите части нарочно да се изтеглили, за да създадат впечатлението, че фронтът тук е слаб. На следващият ден французите, англичаните и американците контраатакуват, числеността им надхвърля 85 000 човека.
Съюзниците са научили за плановете на германците от пленени немски войници. Освен това пробутват на немците фалшиви свои планове.
Тази битка е толкова трагична за германците, че след три месеца Германия капитулира.
От около седмица в и около южния сирийски град Суейда се водят ожесточени сражения. Той е населен основно с друзи, една малцинствена религиозна общност, която макар номинално да принадлежи към исляма, доста се различава от останалите течения в мюсулманската религия. По време на гражданската война между режима на Асад и бунтовниците, друзите заеха неутрална позиция, макар че имаше отделни сблъсъци както с едните, така и с другите. Между другото знамето на друзите е многоцветно и малко прилича на знамето на LGBT общността, дори само този факт е достатъчен да разяри ИДИЛ фанатиците.
Районът, в който живеят друзите е обграден почти отвсякъде от бедуински племена, които изповядват по-традиционен и консервативен ислям. Твърди се, че настоящите сблъсъци са започнали след като някой откраднал камион със зеленчуци. Дали бедуини са го откраднали от друзите или обратното, няма значение - това е само поводът. Истинската причина е дългогодишното недоверие и враждебност между двете общности.
Новата власт в Сирия, която дойде след падането на Асад, застана на страната на бедуинските племена и тръгна с танкове и друга военна техника да превзема Суейда. В този момент се намеси Израел и с точни въздушни удари принуди правителствените части да се оттеглят от района. Изглеждаше така сякаш конфликта е приключил в полза на друзите.
Нека дам малко информация защо Израел реши да се включи в сблъсъците. В границите на самия Израел живеят много друзи и като цяло това малцинство не е враждебно към евреите. За да не ги настройва срещу себе си, израелското правителство реши да помогне на събратята им в Сирия, пък и израелските власти не искат радикални бедуини да бъдат новите им съседи на североизток - не им стигат сякаш проблемите с палестиците.
Всичко изглеждаше решено. Въздушното превъзходство на Израел осигури лесна победа за друзите унищожавайки няколко десетки единици бронирана техника на сирийските власти. Не така обаче мислеха бедуините. Те останаха недоволни от развитието и мобилизираха над 70 000 племенни бойци без да крият намеренията си да подложат друзите на геноцид. Положението е сериозно и този пък е много по-трудно за Израел да спре тяхното настъпление. За разлика от сирийското правителство бедуините нямат танкове и не се придвижват на големи групи. Те ползват автомобили и дори мотоциклети. Въздушните удари се неефективни. Единственият начин бедуините да бъдат спряни е чрез пращането на армията в Суейда. Ще се реши ли Израел на такава крачка? Може би - те вече окупираха някои части в южна Сирия без да срещнат особена съпротива. Сега обаче ситуацията е друга. Ще имат срещу себе си 70 000 фанатизирани бедуини. Израел може да затъне във втора Газа. Други сили от региона следят какво се случва. Турция, кюрдските милиции, Хизбула, другите фракции в Ливан, Иран - всеки може да се намеси в този конфликт и да избухне бурето с барут. И след време историците ще пишат, че голямата война в Близкия Изток започва заради един откраднат пикап със зеленчуци и плодове...
В предишната статия от поредицата описах как английският крал Джон I позорно губи Шато Гаяр през 1204. Англичанинът обаче таи надежди за реванш и през 1214 решава, че времето за това е дошло. Заедно с папа Инокентий III организират международна коалиция срещу Франция. Освен Англия другата по-значима сила в този съюз е Германия.
Първоначалният план е английските войски да дебаркират в западна Франция, докато всички останали от коалицията настъпват от север към Париж. Англичаните обаче бързо са разбити и френският крал Филип може да пренасочи всичките си сили срещу идващия от север враг. Остатъците от английската армия се присъединяват към германците при Фландрия, общият брой на войската им е 9000 човека. Филип има 7000 войни, но тежката му кавалерия е способна да обърне всеки враг в бяг. Именно тя разбива и двата фланга на коалиционните сили. Французите започват да обграждат немците в центъра. Поражението на коалицията щеше да е още по-голямо, ако не бяха 700-те въоръжени с пики немски войни. Те държат позициите си с часове преди да бъдат окончателно унищожени. Тяхната саможертва обаче позволява на стотици други германци да успеят да се измъкнат от бойното поле. Французите решават да ги оставят свободно да си заминат и да не ги преследват. Не е нужно - последните от тази битка са епохални и без това. Поредният военен провал на английския крал Джон I го принуждава под натиска на благородниците да подпише Магна харта гарантираща правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите. Малко по-късно Джон I е свален от трона. Една година по-късно същата съдба сполетява и немския император Ото.
Ето, че официално САЩ се намесиха във войната между Израел и Иран. Преди няколко часа американски бомбардировачи са извършили атака срещу три ядрени обекта в Иран, включително и подземното хранилище и обект за обогатяване на уран във Фордо. // Източник
Реакциите в социалните мрежи са разнопосочни. Според някои това е краят на иранския режим и Близкият изток ще се умиротвори, според други съдбата на цялото човечество е поставена на карта. За мнозина това е епохално събитие невиждано от десетилетия - много по-голямо от всичко, което се случи за последните 5 години, а те определено бяха изпълнени със невероятни неща като се почне още от Covid пандемията. Ще видим какво предстои, във всеки случай шансът за глобален срив от всякакво естество е съвсем реален.
Иран заяви, че всички американски бази в Близкия изток, както и всеки отделен американски гражданин намиращ се там са легитимна цел. Празни високопарни приказки на един отиващ си режим? Никой не знае, може би дори самите иранци не са наясно могат ли да направят нещо или не...
А дори и в моменти на най-големи изпитания за човечеството, изглежда винаги ще има хора опитващи се да правят пари. Букмейкърите вече приемат прогнози дали Реза Пахлави, синът на последния шах на Иран, ще се завърне в страната си преди септември. Засега шансовете се оценяват на 18 процента.