4 странни обекта над езеро в далечния север на Канада. Видеото е заснето от пилот на самолет, който твърди, че за 13 години служба никога не е виждал подобно нещо.
Публични статии
Десетилетия наред ловци на загадки обикалят горите на Северна Америка в търсене на Бигфут. Снимали са размазани силуети, правили са гипсови отливки на огромни следи, записвали са странни викове сред дърветата и са разказвали безброй истории за срещи с огромното космато същество.
Сега към тях се присъединява и една компания, която поне на пръв поглед е готова да сложи сериозна сума на масата. Hard Mountain Dew обяви този месец своята кампания "Bigfoot Bounty" – награда от един милион долара за човека, който успее да представи убедително доказателство, че легендарният Бигфут действително съществува. Конкурсът започна на 16 септември и ще продължи до 30 ноември 2026 г. Участниците трябва да са навършили 21 години и да живеят в САЩ. Само поредната размазана снимка на тъмна фигура между дърветата обаче няма да бъде достатъчна.
Но как се доказва съществуването на Бигфут? Организаторите са съставили доста подробен списък от седем вида улики, като кандидатите трябва да представят поне четири от тях. Сред възможните доказателства са огромна човешкоподобна стъпка, отпечатък от ръка с дължина около 13 инча (33 сантиметра), снимка или видео на предполагаемия Бигфут, записи на необичайни викове и почуквания, необясними следи в околната среда, термографски кадри и дори проби от козина.
Изискванията понякога са впечатляващо конкретни. Термокамерата например трябва да заснеме фигура с височина между 7 и 9 фута (приблизително 2,1–2,7 метра), която се движи със скорост между 20 и 25 мили в час през гъста гора. Козината пък трябва да бъде тъмнокафява, черна или червеникавокафява и да съдържа неизвестни ДНК маркери. Критериите са разработени с участието на Брайс Джонсън, познат от документалната поредица "Expedition Bigfoot" и съосновател на подкаста "Bigfoot Collectors Club".
Но има една малка подробност...
На официалната страница на кампанията обещанието изглежда съвсем ясно: "1 000 000 долара за първия човек, който представи проверено доказателство за съществуването на Бигфут". Ако обаче човек прочете внимателно официалните правила, историята придобива малко по-различен вид. В тях изрично е записано, че наградата от един милион долара представлява „сатиричен и промоционален елемент“ на кампанията и не може действително да бъде спечелена. Правилата уточняват още, че идеята за огромната награда за окончателно доказателство за съществуването на Бигфут е предназначена единствено за забавление и реклама. С други думи – ако утре някой излезе от гората с великолепно HD видео, отпечатъци, косми с неизвестна ДНК и самия Бигфут под ръка, откритието му вероятно ще бъде безценно за науката, но не бива да разчита на обещания милион.
Все пак има и награди, макар и далеч по-скромни. Сто участници ще бъдат избрани на случаен принцип и ще получат до 20 долара – приблизително колкото струва стек от 12 напитки Hard Mountain Dew (нещо подобно на сайдер).
Аз лично намирам известна ирония в цялата история. Бигфут е търсен от десетилетия и ако наистина е същество от плът и кръв – неизвестен примат или може би оцелял неандерталец – отдавна би трябвало да е намерен на един толкова оживен континент като Северна Америка. И въпреки всички усилия Голямата стъпка остава все така неуловима. Един вид съществуването на Бигфут е твърде хубаво, за да е истина.
И затова ентусиастите ще получат по 20 долара... защото да вземеш един милион също би било прекалено хубаво, за да е истина.
Това е една градска легенда, която преведох през 2012 г., взимайки я от някогашния блог Phantoms & Monsters - този блог все още съществува, но на друг адрес и старите истоии изглежда ги няма.
Властите в САЩ пазят една тайна от няколкостотин години — демон обитава приземните етажи и мазетата на Белия дом и Капитолия. Той плаши охранители и посетители, а според мнозина се появява преди страната да бъде сполетяна от голяма трагедия или да настъпи смяна на президента.
Този демон приема формата на черна котка. Когато се появи, обикновено прилича на обикновена улична котка, но щом човек се приближи, забелязва светещите ѝ очи. Често съществото започва да нараства, докато достигне размерите на лъв или мечка. Понякога мяукането му може да бъде чуто в коридорите близо до складовото помещение с катафалката. През 1862 и 1898 г. охранители дори стреляли по демона, който бил нараснал до размерите на слон.
Историята на котката-демон започва малко след построяването на Капитолия. Град Вашингтон имал сериозни проблеми с плъховете и затова били докарани множество котки, които да се справят с тях. След решаването на проблема котките или сами си тръгнали в търсене на други ловни полета, или били взети за домашни любимци от хората, работещи в сградата. Но изглежда, че една котка е останала завинаги на своя пост.
Един от пазачите, пожелал да остане анонимен, разказва какво му се случило една януарска нощ през 70-те години на ХХ век. Докато патрулирал, видял черна котка да се приближава към него. Фантомът нараствал, докато идвал все по-близо, а очите му светели в червено. Пазачът не смеел да помръдне. Накрая съществото достигнало размерите на тигър, а мяукането му се превърнало в ръмжене. То скочило към него и единственото, което човекът успял да направи, било да затвори очи и да се моли. Но нищо не се случило. Когато отново отворил очи, котката била изчезнала.
В един от броевете на вестник "The San Diego Union-Tribune" от 1992 г. може да се прочете: „Котката-демон обикновено се появява пред самотни хора, които се разхождат из тъмните коридори. Има големи жълти очи, които сякаш хипнотизират. Нараства по размер, след което се хвърля към уплашения човек. В този момент изчезва. Историците са записали случаи, при които по демона е било стреляно. Смята се, че се появява в навечерието на национална трагедия или при смяна на администрацията.“
Котката-демон е виждана периодично през последните двеста години. Твърди се, че се е появила преди убийствата на президентите Ейбрахам Линкълн и Джеймс Гарфийлд, преди нападението над Пърл Харбър и смъртта на Франклин Рузвелт, преди убийството на Джон Кенеди и опита за убийство на Роналд Рейгън. Има дори твърдение, че е била видяна в нощта на 10 септември 2001 г.
Освен това се смята, че котката обитава стая, която е трябвало да бъде последното място за тялото на Джордж Вашингтон. Стаята останала празна, тъй като в крайна сметка било решено Вашингтон да бъде погребан в Маунт Върнън, Вирджиния.
Когато темата бъде повдигната пред представители на властта, някои от тях действително споделят, че са имали необясними преживявания. Сенатор Патрик Лийхи (Patrick Leahy) разказва, че в едно от помещенията имало тежка маса, която от време на време сякаш се премествала сама. Понякога я намирали на различно място от това, на което я били оставили.
Нанси Пелоси (Nancy Pelosi) разказва, че лично не е виждала никакви призраци през своите 20 години в Конгреса, но понякога имала чувството, „че мястото е обитавано от привидения“.
Жозе Серано (José Serrano) също споделя, че понякога е усещал чуждо присъствие.
По време на Гражданската война ротондата на сградата била използвана като военна болница. Известно е, че един войник починал на операционната маса в страшни мъки. Полицаи, охраняващи мястото, твърдят, че са чували викове и са виждали фигури да се разхождат там.
Интересното е, че в ротондата, близо до стария вход към залата на Сената, на пода и до днес могат да се видят котешки стъпки, останали отпечатани в цимента. Следи от котката-демон?
Наскоро попаднах на това шокиращо заглавие в BBC:
River home to 500 crocodiles chosen as Olympic rowing venue
След като прочетох самата статия и потърсих допълнителна информация, разбрах, че (уж) няма да е толкова опасно за състезателите. Но дали въпреки всичките мерки и уверения все пак няма да има изядени олимпийци ще разберем след 6 години.
Ето за какво все пак става на въпрос.
Когато през 2032 г. най-добрите гребци и кануисти в света пристигнат в Австралия за летните олимпийски игри, те ще трябва да се справят с един доста необичаен детайл около състезателното трасе. В реката избрана за провеждане на състезанията живеят крокодили!
Това е река Фицрой край град Рокхамптън в щата Куинсланд. Тя се намира на около 600 километра северно от Бризбейн и попада в район, в който се срещат естуарни (познати още и като соленоводни) крокодили.
Естуарният крокодил (Crocodylus porosus) е най-големият съвременен вид крокодил. Големите мъжки могат да надхвърлят шест метра дължина, а видът е способен да живее както в солени, така и в сладки води. Куинсланд е част от естествения му ареал и властите третират района около Рокхамптън като територия, в която присъствието на крокодили трябва да се приема сериозно. Но числото 500 крокодила, което се появи в международните заглавия, е спорно.
Според данни, цитирани от австралийската ABC, по-старо моделиране на местните власти е оценило плътността около Рокхамптън на приблизително 0,2 крокодила на километър. Приложено към цялата приблизително 480-километрова река, това би означавало около 96 животни, а не 500. Местният специалист по крокодили Джон Ливър смята, че реалният брой е дори по-близо до 50. Има още една важна подробност — олимпийското трасе ще бъде само около два километра от огромната речна система.
Досега няма документиран случай на опасно взаимодействие между човек и крокодил в района на Рокхамптън, според информация на местните природозащитни власти, цитирана от ABC.
Освен това Фицрой съвсем не е някаква дива река, по която организаторите тепърва са решили да пуснат олимпийски лодки. Тя вече се използва за гребане. Там се провеждат местни регати и ученически първенства, а реката е използвана и за тренировъчни лагери на национални състезатели. Стотици млади гребци участват в състезания по същите води години преди Олимпиадата.
Организаторите имат и процедура за среща с нежелан гост. При забелязване на крокодил трябва да бъде подаден сигнал „crocodile, crocodile, crocodile“, след което състезанието се прекратява, докато опасността не бъде оценена.
С други думи, никой не възнамерява да оставя гребците да се състезават между крокодили. Присъствието им е известен и управляван риск, поне така ни казват.
И между другото някои вече обърнаха всичко на шега. Зевзеците се шегуват, че сега състезателите, ще имат стимул да гребат още по-бързо, знаейки, че наоколо има крокодили.
А ако говорим сериозно, по-големият проблем може да е самата река. Парадоксално, голяма част от споровете около Фицрой всъщност нямат нищо общо с крокодилите. Основният въпрос е дали естествена река може да осигури еднакви условия за всички олимпийски състезатели.
За разлика от специално изградено гребно трасе, Фицрой има течение, променящи се водни нива и потенциално влияние от ветровете и валежите в огромния ѝ водосборен басейн. Ако различните коридори изпитват различно течение, това би могло да даде предимство на някои лодки.
"Nope" е sci-fi хорър филм от преди няколко години, който силно препоръчвам на всички читатели.
Началната сцена, поне от настоящето, започва с един добре познат феномен на любителите на мистерии - аномален дъжт от предмети. Ключове, дребни монети и други подобни неща падат от небето и убиват бащата на главния герой във филма.
Преди тази сцена обаче има и друга съвсем кратка, още по-начална сцена - около 20 години преди настоящето полудяло дресирано шимпанзе убива няколко човека на снимачната площадка на телевизионно шоу.
А главният герой на име Отис, чийто баща е убит от паднала от небето монета забила се в черепа му, е негър, който отглежда коне в затънтено ранчо сред хълмовете на Калифорния. Това е семеен бизнес от поколения. Тези коне се дресират и отдават на киностудиата, за да бъдат снимани в разни филми. Бизнесът обаче в днешно време не върви, въпреки опитите на Емералд, сестрата на Отис да спечели на своя страна кинопродуцентите. Кой днес ползва истински коне за филми? Все повече дигиталните ефекти навлизат в киното. Нашите герои, брат и сестра, са принудени да продадат поредния кон на съмнителен циркаджия, за да могат да свържат двата края.
В ранчото започват да се случват странни неща. Електричеството внезапно спира, всякаква техника (дори на батерии) спира да работи, странни обекти се появяват в нощното небе. Отис и Емералд започват да подозират, че това има връзка с убийството на баща им. Отиват в близкия град, да закупят по-сигурна наблюдателна техника. Така се запознават с Брандън, той ги обслужва на касата в магазина за електроника и след това идва до ранчото да им помогне да инсталират камерите. Брандън е чешит - вярва във всякакви НЛО теории и тайно наблюдава какво се случва в ранчото през камерите.
Останах доволен, че в този НЛО филм не са се спрели на обичайната теория - същества идващи от далечна планета. Това, което отвлича хора всъщност е атмосферно чудовище. И друго ми направи добро впечатление. Доста хора загиват (все пак това е хорър), но освен главните герои, оцелява и второстепенния ми любим герой - това е рядко срещано по филмите. Историята не е съвсем праволинейна и са включени тук и там сцени, които на практика нямат особено отношение към главното повествование. Помните ли разбеснялото се шимпанзе в началото? Собственикът на цирк/увеселителен парк е азитец, бивш актьор, той като малко дете е бил на снимачната площадка, когато маймуната е убивала хора. Освен това на последното представление в цирка на този човек е и първото му гадже, която се крие зад воал, защото устните и са отрязани.
Напрежението и ужасът се наслагват естествено, така наречените jump scares са на мястото си и не са евтините номера от повечето подобни хоръри. Една такава е когато Отис вижда извънземни в конюшната си, но това се оказват местни хлапета с маски, правещи си шега. Много по-страшна сцена бе тази, в която токът спира едновременно в ранчото и в магазина за електроника в града. Брандън тъкмо гледа камерите от ранчото. Магазинът става плашещо място, дълги тъмни рафтове с техника, никакви клиенти, само няколко консултант-продавачи.
Както казах, най-горещо препоръчвам Nope - едновременно хорър и НЛО филм. Дори давам два трейлъра за него. Обикновено, когато ревюирам някой филм си избирам само един от възможните трейлъри. В случая двата перфектно се допълват - единият е по-лек и вероятно е насочен към хората, които не са чак такива фенове на ужасите, а вторият е доста по-мрачен и е насочен към страстните любители на жанра.
Това видео е забележително. Предполагам е излишно да ви предупреждавам, че може и да е измама - това важи за всеки един странен клип в сайта, но искренно се надявам една немалка част от тях да показват реални феномени.
Истински исторически момент, който обаче мина някак си между другото по медиите покрай злободневните теми.
На 5 септември 2026 г. германската компания Isar Aerospace успешно изведе своята ракета Spectrum в орбита от космодрума Андьоя в Норвегия. Това е първият успешен орбитален полет на частно разработена ракета от континентална Европа — важен момент за европейската космическа индустрия.
Мисията, наречена „Onward and Upward“, беше едва вторият полет на Spectrum. Първият, през март 2025 г., завърши след около 30 секунди, когато ракетата загуби управление и падна в морето. Този път двустепенната ракета достигна орбитална скорост, извърши необходимите маневри и освободи полезния си товар.
На борда се намираха пет малки спътника CubeSat и един технологичен експеримент. Те са част от програма, която предоставя на образователни институции и стартиращи компании по-достъпен път към Космоса. Isar Aerospace съобщи, че работи с клиентите си за потвърждаване на състоянието на спътниците след отделянето им.
Защо това е толкова важно? Европа отдавна разполага със собствени ракети, но досега орбиталните изстрелвания на западноевропейските космически програми се извършваха основно от космодрума Куру във Френска Гвиана. Успехът на Spectrum показва, че ново поколение европейски компании може да разработва и изстрелва ракети директно от континента.
Spectrum е висока 28 метра и е проектирана да извежда до 1000 килограма полезен товар в ниска околоземна орбита. Следващото предизвикателство пред Isar Aerospace вече не е просто да достигне Космоса, а да превърне този успех в надеждна и редовна услуга за изстрелване.
Spectrum е много по-малък от ракетите на SpaceX на Илон Мъск, но понякога една ракета променя историята не с размерите си, а с мястото, от което излита. Успех Европа! Напред и нагоре!
Наскоро попаднах на интересна новина, която обаче не е подкрепена със снимков материал или солидни доказателства. Случаят е по-скоро - или вярваме или не.
Група колумбийски войници твърдят, че са преживели необяснима поредица от събития по време на патрул в отдалечен район на джунглата, завършила с физическо нападение над един от тях.
Според разказите на войниците странните явления винаги започват през нощта. От гората около лагера започва да се чува женски смях, но при многобройните претърсвания на района военните никога не откриват никого. Същевременно палатките и заслоните им били удряни от нещо, което те не успявали да видят или идентифицират.
Това се повторило няколко нощи и войниците съвсем естествено започнали да изпитват постоянното усещане, че някой или нещо ги наблюдава от растителността. Най-необичайният инцидент обаче тепърва предстоял.
През една от нощите неизвестна сила сграбчила за краката един от войниците и започнала да го влачи към гъстата растителност. Мъжът започнал да вика за помощ и останалите членове на подразделението се втурнали към него и го издърпали обратно. Според свидетелствата нападателят притежавал значителна физическа сила, но войниците така и не успели да видят какво точно е дърпало техния другар.
Случаят прилича на филма „Хищникът“ (Preditor), в който американски командоси се сблъскват с практически невидим противник сред джунглите на Централна Америка.
Интересното е, че подобни истории не са напълно непознати сред колумбийските военни. През 2024 г. сержантът от колумбийската армия Ектор Бернал разказва за необичайни преживявания на войници край бившия лагер на партизаните от ФАРК „Каса Верде“. По думите му военнослужещите чували стъпки и шепот, усещали невидимо присъствие и наблюдавали необясними движения и светлини сред дърветата. Бернал описва преживяното като нещо, срещу което обичайните им оръжия били безполезни.
Историите за свръхестествени срещи всъщност имат дълга традиция сред хората воюващи в труднодостъпните райони на Колумбия. Местният фолклор, десетилетията въоръжен конфликт и изолацията на войниците сред огромни пространства от гъста растителност са създали цял пласт от легенди за вещици, демони, призрачни фигури и други необясними същества.
Както казах в началото - няма независимо потвърждение, че последният случай действително е причинен от нещо свръхестествено. Нощната джунгла предлага и далеч по-прозаични обяснения – диви животни, непознати звуци, ограничена видимост, физическо и психическо изтощение или комбинация от няколко фактора.
Каквото и да е било обаче, според разказа на войниците то не се е ограничило само до издаването на странни звуци в тъмното. Нещо е хванало един от тях за краката и се е опитало да го замъкне в джунглата.
Източници за статията: Coast to Coast AM – Supernatural Force Menaces Colombian Troops? и първоначалната испаноезична публикация в TuNota – Supuesta fuerza extraña ataca a soldado en la selva. По-стария случай с Ектор Бернал е отразен в Publimetro Colombia.
Има малко объркване кога точно е заснето това НЛО. В самото видео има вграден текст казващ, че е заснето на 10 август, но заглавието на клипа в YouTube посочва като дата 19 август. Във всеки случай интересни кадри, стига да не са измама.
"Иска ми се следващата седмица да е по-спокойна и вместо за бедствия, да пиша за по-тривиални (за Мистерика) неща като призраци и извънземни. Изгледите за това обаче са нищожни..."
С тези думи завърших обзорната статия в Мистерика+ преди точно една седмица. Може би не трябваше да ги казвам, Съдбата обича злите шеги и тази седмица се случи нещо, което бе по-страшно и от филм. Район намиращ се на границата межу Китай и Непал бе пометен от огромни водни кални маси. Първите кадри, които ми попаднаха бяха толкова невероятни, че си помислих, че са генерирани от AI. Вълни помитащи многоетажни сгради?! Да бе, да! Но всяка една от тези кошмарни гледки се оказа истина!
Впрочем и в другата статия от днес, тази в Мистерика+ пак ще стане въпрос за видео клип, който първоначално помислих за направен с AI. Същество толкова невероятно, че лесно би могло да мине за истински Караконджул от народните вярвания.
Но какво все пак е причинило ужасът в Непал? Все по-вероятна изглежда хипотезата, че част от ледник се е срутил в реката и се е образувал временен бенд, който след като се е отприщил е причинил катастрофата.
Малцина се усмелиха да кажат по-дълбоката истина - в основата на цялото това събитие вероятно стои глобалното затопляне. Температурите се покачват и ледниците по целия свят се топят и стават все по-нестабилни. Буквално през няколко седмици или дори дни попадах на новини споменаващи този или онзи ледник - макар и не толкова драматични като случилото се в Непал.
В Австрия топящ се ледник е разкрил загубена преди 60 години туристическа раница. Тя е върната на собственика си, който все още е жив и е на 86 години. // Източник
Въпросният турист с раницата си в Австрийските Алпи през 1963 г. преди да я загуби:
А това заглавие от миналия месец в израелски новинарски сайт предупреждава за опасността от срутване на ледник в Антарктика. Случи ли се, е твърде вероятно събитията е Непал да ни се сторят като детска игра в сравнение.