Ако сте били на посещение в южно Мексико в началото на 80-те години, може би сте забелязали леко странния хълм издигащ се над джунглата. Това е Ел Чичон - на испански „chichón“ означава „подутина“ или „издутина“. Никой не вярва, че това е вулкан - камо ли че можеше да предизвика опустошение. Всичко се променя през април 1982 г.
Тази история е болезнено добър пример за един от ключовите въпроси, които земната наука днес поставя - какво става, когато вулканите, които смятаме за „заспали“, всъщност не са? И имаме ли способността или волята да се подготвим? През годините в стария блог Мистерика и сега тук съм обръщал внимание на какви ли не опасности за човечеството - от астероиди през побеснели роботи с изкуствен интелект до изчезването на Гълфстрийм, но май вулканите поне до този момент леко подценявах като глобална опасност. Добавям ги към списъка, сякаш той вече не е достатъчно дълъг.
Когато говорим за вулкани, често пъти си ги представяме като постоянно димящи черни кратери, от които от време на време изтича малко лава. Всъщност статистиката показва, че около 75% от изригванията с експлозивност от ранг VEI 5 (много голямо, експлозивно изригване с регионални последици) са били предхождани от стотици години тишина. А при вулканите от ранг VEI 6 (катастрофално изригване с глобални последствия) около 90%.
Толкова често рисковете идват не от тези вулкани, които наблюдаваме активно (като Везувий), а от онези, които не са добре проучени и наблюдавани. В световен мащаб около 1 302 вулкана са били предполагаемо активни през Холоцена, но само около 600 от тях имат някакви мониторингови инструменти. Това означава, че милиони хора живеят в потенциално опасни зони. Оценките от 2015 г. гласят, че най-малко 340 милиона души живеят в рамките на 30 км от активен или потенциално активен вулкан, а с бързия растеж на населението този брой вероятно е още по-голям днес.
Ел Чичон изненадва всички. Внезапното му изригване е било със степен 5 по индекса на вулканична експлозивност (VEI) – същата като тази на планината Сейнт Хелънс и на Везувий през 79 г. Горещи лавини от скали, пепел и газове изравняват цели участъци от джунглата, предизвикват пожари и затлачват редица реки. Пепелта покрива райони на повече от 70 км разстояние, срутвайки покриви и образувайки кални потоци (лахари). Вулканични частици достигат чак до Гватемала. Малко се знае за броя на хората, живели в района по онова време, но се смята, че поне 2000 души са загинали, а около 20 000 са останали без дом. Когато изригването започва, някои хора се опитват да намерят подслон в местна църква. Намерени са седмици по-късно, всичките мъртви под развалините на покрива срутил се от натежалата вулканична пепел. Това е най-тежкото вулканично бедствие в съвременната история на Мексико.
Вулканите не засягат само районите, в които се намират. Те имат потенциала да променят климата, да блокират транспорта, да затварят въздушни коридори, да нарушават търговски пътища.
Ел Чичон изхвърля огромни количества серни газове. Те намалят слънчевото лъчение, което довежда до спад на температурите с потенциални ефекти върху африканските мусонни дъждове. Последствията: в източна Африка, вече засегната от засушавания и бедност, се отключва двагодишна вулканично индуцирана суша. Това е катастрофа с близо един милион жертви, които следва да добавим към онези няколкохиляди нещастни мексиканци.
Но забележете — много от тези климатични шокове са с неясен произход, не знаем кой вулкан е бил източникът. По-малко от една четвърт от 127 големи серни изригвания между 800 и 1890 г. са свързани с конкретен вулкан.
Днес разполагаме с редица инструменти - сеизмометри, GPS, сензори за наклон, сателитни технологии, газови анализи и т.н. Те помагат, но са далеч от пълната гаранция. Едно от основните предизвикателства е, че много вулкани ни дават много къси предупреждения — при някои по-мощни изригвания, по-малко от 30 дни. Как се евакуират стотици хиляди и дори милиони хора за такъв кратък период от време?! Трябва всичко да е проиграно предварително - да има добра комуникация, планове за евакуация и координация на международно ниво, населението да е образовано и наясно с опасността (при много случаи на различни евакуации, хората отказват да напуснат домовете си поради страх, че мародери ще ограбят имуществото им). Всичко това обаче са основно добри пожелания, малко реално е направено, за да сме добре подготвени за следващото голямо изригване. Ел Чичон е предупреждение. Ако не обърнем внимание на „скритите“ вулкани — тези, които не следим, не проучваме, не планираме за тях — може да поставяме на карта стабилността на цялата земна цивилизация.
Как е, как е настроението след като прочетохте тази статия? Апокалиптично ли ви е? Ето още малко апокалиптични предупреждения. Долното бонус видео няма общо с вулканите, то е посветено на постепенното изчезване на Голямото солено езеро в САЩ - една катастрофа, за която до голяма степен човешката дейност има вина. Това наближаващо бедствие ще има тежки последствия не само за град Солт Лейк Сити, а и за целия регион. Видеото отново е от канала RealLifeLore, който напоследък често захранва статиите във военния раздел на Мистерика (включително и статията от днес). Какво да се прави, имаше времена, в които основен източник бяха сайтове като Phantom and Monsters и Mysterious Universe, днес е един геополитически ютюб канал. Такива са времената. Дано да не настъпи време, в което основен източник и вдъхновение ще ми е...форума на БГ Мама.