Loading...
 

Атмосферните чудовища (обзор 2022)

admin 03.09.2022

Наскоро ми попадна това видео заснето с дрон в Канада:

Първоначално нищо особено не забелязах, нещо малко премина твърде бързо покрай дрона. За щастие кадрите ни бяха показани и на забавена скорост. Тогава различих нещо като малко прозрачно балонче. Което ме подсети за така наречените "атмосферни чудовища".

Много хора с готовност допуснат, че в дълбините на океана може да се крият непознати чудовища. Някои учени дори предполагат, че има един милион неизследвани морски вида. Когато обаче става въпрос не за водните океани, а за необятните въздушни океани над нас, хората веднага отхвърлят възможността там да има неизвестни чудовища. Дали обаче трябва с лека ръка да отхвърлим такива предположения? Науката днес приема, че последният слой на атмосферата свършва на 1000 километра от земната повърхност. Обемът се равнява на около 595 милиарда кубични километра. Обемът на водните океани е около 582 милиона кубични километра тоест около 100 пъти по-малък от обема на въздушното пространство.

Историите за така наречените атмосферни чудовища съпътстват човечеството от векове. Описанията варират – мъгливи подобни на облаци същества, въздушни китове, полупрозрачни реещи се медузи, пръчки и небесни риби с множество крила, дори дракони без глави и грамадни амеби ядящи хора. Някои имат гигантски размери и често ги мислят за "летящи чинии" от космоса, други са толкова малки, че едва се забелязват при преглеждането на видео кадри – по-малки са от човешко око. Някои предполагат, че също като създанията от дълбочините на океана, тези създания от височините на небето не могат да оцелеят на земната повърхност.

Jellyfish Ufo

Някои вярват, че „звездното желе”, което често пада от небето при метеоритни валежи, всъщност са останките от атмосферни същества разкъсани от метеоритите. Има спор, ако наистина съществуват тези животни, то какъв е техния произход. Някои смятат, че са родственици с другите земни организми – просто са се приспособили към живот изцяло в горната област на атмосферата. Други мислят, че те са съвсем различен тип живот (идващ от космоса ?). Също така повечето изследователи предполагат, че те не са интелигентни и живеят на базата на инстинкти, а не на разум.

Айвън Сандерсън (Ivan Sanderson) е един от паранормалните изследователи посветили живота си на изследването на атмосферните чудовища. Той твърди, че много от наблюденията на НЛО се дължат на тях.

Сандерсън не е бил единственият, който е вярвал в съществуването на атмосферните създания. Дори уважаваният космолог Карл Сейгън е изказвал хипотезата, че на планетите газови гиганти като Юпитер може би има грамадни подобни на балон същества. Все пак Сейгън се съмнява едно такова същество да може да стигне от Юпитер до Земята.

Друг автор – НЛО изследователят Тревър Джеймс Констабъл изказал в своя книга от 1975 година хипотезата, че не само някои, а всички НЛО наблюдения се дължат на амебо-подобни същества живеещи в атмосферата. Той също твърдял, че тези същества прекарват по-голямата част от живота си в ниско-интензивно състояние, което ги прави почти невидими. Когато обаче се размърдат (примерно в търсене на храна), те стават видими. Констабъл смятал, че широкото използване на радари през 20-ти век нарушава спокойствието на тези същества и затова са зачестили наблюденията им. И сякаш всички тези твърдения не са били достатъчно сензационни, Констабъл заявил, че тези същества са хищници, които са отговорни за изчезването на хора и животни.

Идеите за атмосферните чудовища са довели и до създаването на игрални филми, като японския „Догора, космическото чудовище”. Филмът излиза през 1964 и разказва за масивно летящо мекотело, което тероризира хората с дългите си пипала.

Dogora

От предполагаемите реални срещи с такива същества, най-известният е от 4 септември 1891 година. Около 14:00 часа двама мъже поправяли каруца в Кроуфордсвил, Индиана, САЩ. Те погледнали към небето и с ужас видели „гигантско привидение” да се носи над тях. По-късно го описали като същество без глава, но с множество плавници. Вцепенени двамата мъже гледали как това нещо се издига с помощта на плавниците си към небето и дори се завъртяло над една къща. Съществото изчезнало за миг, след което отново се появило. В този момент мъжете си плюли на петите.

Цялата история лесно можело да се отпише като пиянска халюцинация или измама, ако не било потвърждението на още един човек с голяма репутация. Това бил местният пастор, който заедно с жена също видели небесното чудовище.

Историята не свършва до тук – на следващата нощ чудовището се завърнало. Този път обаче свидетелите били стотици. Съществото изведнъж се хвърлило към наблюдаващите го. Не засегнало никого, но тези които били най-близо до него, се кълнат, че усетили „горещия му дъх”.

За друга порода атмосферни чудовища се твърди, че обитава Шетландските острови край Шотландия. Местните хора ги описват като парообразни безобидни пакостници, които живеят сред облаците, но по неизвестни причини понякога слизат към земята. Тези, които са имали контакт с тях, описват докосването им като облизване на „невероятно мек език”. Дори местен полицай казва, че е имал подобна среща. Докато карал велосипеда си, едно същество имащо мирис на плесен го обгърнало, сякаш с „меко одеяло”. Малко след това то се отдалечило от стъписания полицай.

След зараждането на фотографията, се появяват множество снимки на които се твърди, че са показани НЛО. Някои от тези обекти съвсем не се вписват в представите за технически летателен апарат, те имат странни напомнящи живо същество форми. Една от най-вълнуващите снимки е направена от научния журналист Бруно Гибалди в следобеда на 27 април 1961. Той пътувал с автомобила си покрай плажа Монтесилвано в Италия, когато спукал гума. Слязъл и започнал да я сменя, но изведнъж забелязал странен обект да се насочва към него от морето. Гибалди обаче не изпаднал в паника, а грабнал фотоапарата си и направил една снимка преди нещото да прелети над главата му и да изчезне от полезрението. И досега продължават споровете това междугалактичеки кораб ли е или живо същество.

Ghibaudi Photograph

За следващата снимка също се твърди, че е направена в Италия от анонимен зъболекар през юли 1999. Няма много допълнителна информация, освен че обектът се е движел безшумно.

Italy Ufo 1999

А тази снимка е направена от фотографа Майкъл Уайт от Нова Зеландия. Той снимал небето, когато забелязал тъмен облак. Майкъл го заснел, но по-късно когато разглеждал фотографиите видял на тях и подобен на морски скат обект. Твърди, че докато го е снимал, не го е забелязал – единствено виждал тъмния облак. Дали този облак не е бил просто камуфлаж за съществото ? Дали тези същества не са постоянно над главите ни, а ние да виждаме само облаци ?

Ufo New Zealand

Друг случай идва от Мексико. Един банкер и неговото семейство забелязали странен обект в небето на 3 ноември 1973 година. Веднага го снимали.

Ufo Cocoyoc Mexico

А тази снимка идва от Южна Африка и е заснета през 1963 година.

Ufo South Africa

След тези класически снимки, следват две видеа заснети през 2020 г. Първото е от Бразилия. Второто е направено от борда на пътнически самолет летящ от Финикс до Портланд, САЩ.

Наблюденията на атмосферни чудовища през 2020 не се изчерпват само с горните два клипа. Този странен облак заснет през месец май в Уисконсин, САЩ. Просто облак? Може би, но една от теориите защо официално не е доказано съществуването на атмосферни чудовища е това, че те много успешно умеят да се дегизират като облаци.

Mysterious Cloud Wisconsin

А по въпроса, че тези същества могат да са доста опасни се добави и теорията, че те са отговорни за изчезването на полет MH370 на малайзийските авиолинии превозващ 239 души на борда. Това се случи на 8 март 2014.

Изчезването на MH370 бе последвано от множество теории за съдбата му - според любителите на конспирациите той бе отвлечен от кого ли не - от извънземните до секретните служби на САЩ, Русия, Китай и кого ли още не. Освен ако не е пропаднал през портал в пространството разбира се. Не липсваше и предположението, че е станал жертва на митичните атмосферни чудовища.

Това всъщност не е нова идея - че тези същества живеещи в горната част на земната атмосфера нападат самолети. Почти с появата на самата авиация се появяват първите такива разкази. Те са толкова популярни, че през 1913 Артър Конан Дойл (познат най-вече с героя си Шерлок Хоумс) написва краткия разказ "The Horror of the Heights" (Ужасът от висините). В него се разказва за авиатор, който чува все повече истории за странни зверове обитаващи небето. Той решава лично да провери и полита към далечните висини. Повече не се поява, вместо това е открита напоена с кръв страница от дневник, която е паднала на земята. Изглежда това е писано от изчезналият летец в последните мигове от живота му:

"Четиридесет и три хиляди стъпки над повърхността. Никога няма да видя отново Земята. Те са под мен, три от тях. Господи, помогни ми; това е ужасна смърт!"

Това е художествен разказ, но както знаем във фантастиката често присъства доза достоверност.

През следващите десетилетия обаче почти никой няма свързва катастрофите и изчезванията на самолети с атмосферните чудовища. Защо? Защото си имаме нов "злодей" - извънземните.

The Horror Of The Heights

Завършвам с нещо препращащо ни към дълбоката древност. През 2018 екип от изследователи открива в Мароко няколко камъка, върху които древни хора са изобразили странни сцени. Хората и животните лесно се разпознават, но какви са тези кръгли същества с пипала? Едно от тези създания дори има око!

Maroco Stone 1

На друг от камъните някакъв обект в небето се насочва прало към двама човека на земята. Според учените това са метеорити. Дали?

Maroco Stone 2

И така, внимавайте следващият път като се разхождате навън. Вместо да си гледате само в краката, гледайте си и над главата!

За тази статия са използвани тези източници:

Atmospheric Monsters Attack!
Strange Cloud Formation in Wisconsin Has Meteorologists a Bit Baffled
MH370 DISAPPEARANCE STILL A MYSTERY
Ancient Carved Eye-Witness Accounts Show Martian Invaders Attacking the Moroccan Landscape