Gyrojet е пистолет изстрелващ 13-милиметрови ракети. Разработен е през 60-те години. Често пъти обаче няма достатъчно сила при изстрел от близко разстояние. Имало е случаи, при които ракетката просто изпада от дулото на пистолета.
Битки, фронтове и фракции
Войната е мир?!
Glasmine 43 е зловещо оръжие. Това е пехотна мина, но за разлика от повечето други мини, е трудна за откриване. Причината за това е, че съдържа изключително малко метал, основния материал, от който е направена е стъкло. Не си мислете обаче, че не е смъртоносна. Когато някой стъпи върху нея и активира експлозива, стотици стъклени фрагменти се разхвърчават наоколо.
През Втората световна война Glasmine 43 носи двойна полза за нацистите. От една страна, както вече беше споменато, тя е трудна за откриване и от друга - тя е по-евтина за производство.
Днес официално никой не ползва такива мини. През 2004 г. обаче колумбийското правителство излиза с твърдението, че бунтовнически групи в страната използват саморъчно направени стъклени мини.
"Освободителят" (The Liberator) е пистолет с един патрон, който западните съюзници са пускали от въздуха в териториите окупирани от Германия по време на Втората световна война. Целта е била да се подпомогне съпротивата срещу нацистите. Този пистолет обаче има малък шанс срещу враг въоръжен с полуавтоматични пушки и пистолети и автоматични картечници. Освен това трудно се зарежда. След като изстреляш единствения патрон, отнема доста усилия и време да заредиш нов.
Но като се има в предвид, че много от участниците в антифашистката съпротива са нямали никакви оръжия, този примитивен пистолет е по-добре от нищо.
В петък руската армия започна нова офанзива, този път в Харковска област на Украйна. Настъплението не се извършва от изток, от територията на окупираната Луганска област, а от север, от територията на самата Русия и се развива в две направления.
Към момента руските успехите са минимални - завзети са 4 или 5 села, но ѝ са изминали едва около 48 часа от началото на настъплението.
Колт са добре известна марка пистолети и револвери. През 30-те години на 19 век обаче те пускат на пазара и нещо като пушка, ама не съвсем. Да, това оръжие има и плюсове, дава повече огнева мощ на каубоите от Дивия Запад, но недостатъците му сякаш са повече. Отделя зле газовете, които се получават при изстрела. Често пъти тези горещи газове се изпускат назад към ръката на стрелеца. Усещането не е никак приятно.
През февруари 2021 военните извършиха пореден преврат в Мианмар и се завърнаха на власт в страната. Гледайки историята на тази държава, лесно се забелязва, че в по-голямата част от своята най-нова история тя е управлявана от хунтата на военните. Винаги обаче е имало различни групи, които се противопоставят с оръжие на превратаджиите. И този път не е по-различно. Групите са много и са сформирани по етнически, религиозен и/или политически признак. На долната карта са показани владенията на отделните сили в конфликта - хунтата е в светло зелено.
Тази карта много прилича на картата на Сирия от преди близо десет години. През 2015-2016 различни сирийски бунтовнически фракции бяха раздробили територията на страната на безброй разноцветни анклави.
Мианмарските бунтовници и по друго приличат на сирийците. Те макар да имат общ враг, често се бият и по между си. Историята показва, че това обикновено не завършва добре и е в полза на режима. Ще видим дали ще се развият така нещата и в Мианмар.
На 27 август, през 1896 избухва Англо-занзибарска война, която продължава само ... 38 минути. Това се води най-кратката война в историята, ето как се разиграват събитията.
Войната започва, след като султан Хамад ибн Тувайни, който активно сътрудничи на британската колониална администрация, умира на 25 август 1896 г. След това на власт, в резултат на преврат, идва братовчед му Халид ибн Баргаш, който се ползва с подкрепата на Германия. Тъй като това влиза в противоречие с плановете на британците, поддържащи кандидатурата на Хамуд бин Мохамед, те изискват от Халид да се откаже от претенциите си към трона на султаната. Халид ибн Баргаш отказва да приеме искането и успява бързо да събере армия, наброяваща около 2 800 души, която започва подготовка по отбраната на султанския дворец.
На 26 август 1896 г. британската страна представя ултиматум, изтичащ на 27 август в 9:00 часа, според който занзибарците трябва да сложат оръжие и свалят знамето си. Британска ескадра в състав бронепалубния крайцер 1-ви клас „Сейнт Джордж“, бронепалубния крайцер 3-ти клас „Филомел“, канонерските лодки „Траш“, „Спароу“ и торпедно-канонерската лодка „Ракун“ застават на рейда, обкръжавайки единственият „военен“ кораб на занзибарския флот – построената във Великобритания султанска яхта „Глазгоу“, въоръжена с оръдие „Гатлинг“ и малокалибрени 9-фунтови оръдия. В отговор, занзибарците насочват към британските кораби всичките си брегови оръдия (бронзови оръдия от 17 век, няколко картечници „Максим“ и две 12-фунтови оръдия).
Точно в края на определеното от ултиматума време, в 9:00 ч. (или в 9:02 според други източници), леките британски кораби откриват огън по султанския дворец. Първият изстрел на канонерката „Траш“ попада в занзибарско 12-фунтово оръдие, избивайки го от лафета.
След 5 минути, в 9:05 ч., единственият занзибарски кораб „Глазгоу“ отговоря на стрелбата, прицелвайки се в британския крайцер „Сейнт Джордж“ с малокалибрените си оръдия. Британският крайцер веднага открива огън от тежките си оръдия почти от упор, незабавно потопявайки противника си.
Известно време след началото на обстрела, дворцовият комплекс представлява димящи руини и е изоставен както от войските, така и от султана (сред първите напуснали го). Занзибарското знаме обаче продължава да се вее на дворцовия флагщок просто защото не е имало кой да го свали. Преценяйки това като намерение за продължаване на съпротивата, британската флота отново открива стрелба. Скоро един от снарядите поразява флагщока на двореца и сваля знамето. Командирът на британската флотилия, адмирал Роулингс, вижда това като знак за капитулация, нарежда прекратяване на огъня и дебаркиране на войските на брега, като овладява руините на двореца практически без съпротива. По време на кампанията, британците изстрелват общо около 500 снаряда, 4 100 картечни патрона и 1 000 патрони за винтовка.
Обстрелът продължава 38 минути, като общо загиват около 570 души от занзибарска страна, а от британската е леко ранен един от младшите офицери на „Траш“.
Султанският дворец след обстрела:
Избягалият от двореца султан Халид ибн Баргаш търси убежище в германското посолство. Тъй като новото правителство на Занзибар, незабавно сформирано от британците, издава заповед за ареста му, отряд на Кралската морска пехота непрекъснато охранява сградата, за да арестува бившия султан, когато излезе извън територията на посолството.
За да евакуира бившия султан, германската страна използва трик. На 2 октомври 1896 г. в пристанището влиза немския крайцер „Орел“. На брега пристига лодка от крайцера, след което тя е пренесена на раменете на германски моряци до вратите на посолството, където в нея влиза Халид ибн Баргаш. След това лодката, по същия начин, е отнесена до морето и отплува към крайцера. Юридически, според действащите тогава правни норми, лодката е смятана за част от кораба, към който принадлежи и независимо от местоположението си, има екстериториален статут. По този начин, намиращия се в лодката бивш султан официално постоянно се намира на германска територия.
След войната, бившият султан живее в Дар ес-Салаам до 1916 г., когато е заловен от британците. Той умира през 1927 г. в Момбаса.
От няколко седмици все повече американски университети протестират в подкрепа на Палестина. Копоите, тези верни кучета на властта, бяха насъскани срещу протестиращите студенти и преподаватели.
Тази вълна започна да се разпространява и извън САЩ. В Париж студентите също започнаха протест.
Всеки е виждал този знак, знакът на мира, знакът на хипитата. Той обаче се появява като символ на нещо малко по-различно.
Един ден през 1958 хиляди хора се събират на площада Трафалгар на протест срещу ядрените оръжия. Великобритания тъкмо е извършила ядрен тест и вече се е наредила до САЩ и СССР като страна притежаваща такива оръжия. Именно тук за първи път се появява прословутият пацифистки знак. Знае се кой е неговият създател, това е дизайнерът Гералд Холтом.
Знакът е съчетание от визуалните знаци използвани от моряците за буквите "N" и "D" (първите букви на двете думи от лозунга "Ядрено разоръжаване"). Във флотата "N" се изобразява с разперени настрани и надолу под ъгъл ръце, а "D" с едната ръка право нагоре над главата, а другата надолу.
През следващите години и десетилетия този знак започва да се използва за по-широк кръг от борби за мир, не само срещу ядрените оръжия.
Вчера се случи нещо забележително - за първи път бе свален бомбардировач Ту-22М. Това се случи на около 300 километра от фронтовата линия в Украйна. Самолетът падна на руска територия близо до Ставропол. Поне един от пилотите със сигурност загинал.
Снимка от падащият самолет:
За видео може да погледнете тук:
https://www.reddit.com/r/ukraine/comments/1c7p0yk/one_more_footage_of_russian_strategic_bomber/
Снимка от мястото на катастрофата: