В нощта на 25 срещу 26 декември украинските въоръжени сили потопиха руския десантен кораб "Новочеркаск", докато е бил закотвен в пристанището Феодосия в Крим. След експлозията парчета от кораба са се разлетели на километри. Това се случва след като в предишните дни украинците свалиха цели 5 руски самолета (предимно Су-34).
На долната инфографика (източник) е показан целият руски черноморски флот - все още доста има за поразяване, но с това темпо скоро Русия въобще няма да е фактор в Черно море.
Продължавам темата с космическите оръжия след като преди два дни пуснах тази статия:
Реални планове за построяване на „Звезда на смъртта“
През далечната 1967 година 107 държави подписват международен договор, който забранява ядрени, биологични и химически оръжия да се разполагат в околоземна орбита. Не е включен един от най-простите типове оръжия, познат на човечеството от незапомнени времена. Кой би си помислил, че някой ще се сети да го използва от космоса. Става въпрос за кинетичните оръжия, разчитащи на своята тежест, набраната скорост и гравитацията за нанасяне на огромни поражения. Принципът на който действат катапултите – изхвърляш голяма каменна топка и набраната скорост прави удара почти като взрив от експлозив.
Мислите си, че катапултите са останали в Средновековието? Те може и да са, но се оказва, че базовият принцип е бил широко използван по време на Виетнамската война от американците. Те са имали бомби наречени „мързеливи кучета“. Това не са нищо повече от метални парчета дълги около 2 инча (5 сантиметра) и оформени като бомби. Никакъв експлозив нямат!
САЩ са пускали наведнъж стотици от тези „мързеливи кучета“ от поне километър височина. Те са се ускорявали от земната гравитация и са можели да пробият 20-сантиметрови бетонни плочи.
Както казват, всичко „ново“ е базирано на нещо старо. САЩ решават да приложат същата идея използвана във Виетнам и в космоса. Вместо обаче стотици малки къса желязо, в космическото оръжие познато като „пръта на бога“ имаме само няколко пръта дълги 6 метра и широки 30 сантиметра. Пуснат от земна орбита, един такъв прът ще достигне скорост 10 пъти по-голяма от скоростта на звука. Тази метална пръчка ще проникне на десетки метри дълбоко в земята – способна е да унищожава подземни бункери. Освен това при самият сблъсък с повърхността ще се получи експлозия равняваща се на атомната, само че няма да има радиация. Целта ще е поразена 15 минути след като прътът е пуснат от сателита.
До колкото разбирам това космическо оръжие е останало само на ниво концепция и никога не е създадено реално. Самият прът не е проблем да се произведе, нито сателитът, който да го изстрелва. Проблемът е, сумата, която се изисква, за да се изпрати една такава голяма тежест в космоса. Само извеждането на един прът в околоземна орбита би струвало 230 милиона долара! Именно това е спряло американците. А може би само така ни казват? Може би над главите ни лети сателит носещ метални пръти готови всеки момент да бъдат пуснати в действие. Това е плашещо! Стават технически аварии, ами ако металната пръчка сама се отдели и полети към Земята?
И на вас ли ви е писнало от Витлеемската звезда? Да поговорим тогава за "Звездата на смъртта". Тя се появява във няколко филма от франчайза "Междузвездни войни" - зловеща космическа станция способна да разруши цели планети. Но отвъд фантастиката, някой някога пробвал ли се е да направи наистина нещо подобно? Отговорът е "да".
След падането на нацистка Германия, американски експерти се докопват до много от технологиите на Третия райх (до останалите се добират руснаците). Според статия излязла през 1945 в Life, в американски ръце попада немски план за построяването на станция в орбита около Земята. Той датира още от преди началото на Втората световна война и над него е работел Херман Оберт, бащата на ракетостроенето, който ще разработи бойната ракета V-2 за Германия и Saturn V за САЩ. Първоначално идеята на тази немска станция е мирна – да служи като база за презареждане на кораби и изследване на космоса.
С избухването на войната обаче плановете се изменят. Нацистите решават, че станцията трябва да бъде гигантско огледало, което да пържи враговете от ниска околоземна орбита. Пречката пред осъществяването на тази идея е, че по онова време няма мощни ракети способни да изведат частите от станцията в космоса.
Руснаците стигат по-далеч в реализирането на своите планове и са първите направили нещо реално по въпроса за космическите бойни сателити. На 3 април 1973 от космодрума Байконур е изстреляна научната станция Салют 2. Това обаче е лъжа. Тежката ракета Протон всъщност носи апарат наречен „Орбитална пилотирана станция 1“ (ОПС-1). Идеята е по-късно на тази малка станция да се качи и екипаж.
ОПС-1 тъкмо се отделя от ракетата-носител, когато Протон-а избухва. Бойната станция също е унищожена. Тук любителите на конспирациите могат да развият идеята, че това всъщност е саботаж дело на американците…а защо не и на извънземните.
СССР не се отказва. След ОПС-1 следва ОПС-2, която е успешно изведена в орбита. На нея има 23 милиметрово оръдие и 32 снаряда, което е взето от бомбардировач Ту-22. С това оръдийце естествено никакви щети не могат да причинят на цели намиращи се на Земята. Неговото предназначение е да защитава станцията от приближаващи се вражески сателити и кораби.
Руснаците дори успешно изпращат екипаж на ОПС-2, който прекарва известно време на станцията. Не смеят да пробват оръдието, докато хората са там. Дават му команда за автоматична стрелба едва след като космонавтите се връщат на Земята. Тестът е успешен. Руските инженери планират следващите версии на ОПС да са въоръжени с ракети. В крайна сметка обаче целият проект е изоставен заради нерентабилност – непилотираните сателити вършат доста по-добра работа за военни и разузнавателни цели от управлявана от хора станция.
Да видим какви са ги вършели и американците. През 80-те години започва да се развива програмата „Инициатива за стратегическа отбрана“, която неофициално медиите наричат „Междузвездни войни“ като едноименната фантастика. Целта е в орбита да се разположат сателити, които да прихващат и унищожават съветските балистични ракети. Това е средство за защита, но през 1989 излиза информация, че програмата е включвала и оръжия за нападение.
Ставало е въпрос за сателит въоръжен с електромагнитно оръдие. Чрез електромагнетизма снарядите се ускоряват до невероятна скорост.
Този тип оръдия вероятно не са стигнали до космоса (макар че не можем да бъде сигурни, казва ли ти някой), но са тествани на Земята и могат да бъдат прикачени на морски бойни кораби.
За сега това е всичко, което знаем, че е достоверно относно плановете за въоръжаване на космоса. Има много слухове за много други оръжия и в някои от тях може би има частица истина. Дали САЩ, Китай или някое друго земно правителство или организация вече нямат „Звезда на смъртта“, която може да унищожи половината планета? Дори и да нямат, сигурен съм, че военните все така мечтаят да се сдобият с такова оръжие. Както се казва – опитите продължават.
Youtube каналът The Infografics Show наскоро качи видео с десетте най-силни армии на света.
В същото време друг YouTube канал The Military Show качи друго видео - десетте най-слаби армии към днешна дата.
Подозирам, че зад двата канала седи един и същи човек. Лошо няма, ето ги видеата:
Около 8 и 7 век пр. н.е. ролята на бойните колесници става все по-маловажна, те са заменени от много по-ефективни конни единици - катафрактите. Това са силно бронирани конници и коне, които премазват устремно вражеските редици.
Макар, че името "катафракт" е гръцко и значи "изцяло брониран", "затворен от всички страни", за първи път тази конница се появява в партската и персийската войска. Постепенно от там се разпространява и в други части на Азия и Европа.
Изображение на катафракт от днешен Иран, от времето на Сасанидската империя:
Макар да са били способни да премажат пехотата на врага, много от победите на катафрактите се дължат на психологическия фактор - врагът просто бягал щом ги видел.
Тази конница обаче си имала и своите недостатъци. Поради тежката броня, всеки конник е трябвало да бъде подпомаган при качването му на коня. Веднъж паднал, той е на практика беззащитен. Освен това огромното тегло изморяват лесно човека и коня, понякога конниците дори умирали от прекалена жега в бронята и слънчеви удари. Римският император Аврелиан използвал много умело тази слабост при една битка срещу Палмирската империя. Той наредил на леката си конница да побегне щом се появят катафрактите. Палмирците видели, че римляните бягат и ги подгонили. Не могли да ги стигнат, но страшно много се изморили. В този момент римската конница се обърнала и ги разбила.
Катафрактите постепенно излизат от употреба. Откриват се лесни начини да бъдат спрени -
земни валове, колове и т.н. Окончателно са заменени от други единици в разцвета на Средновековието.
В социалните мрежи се разпространява един клип с пеещи деца. Твърди се, че децата са еврейчета и пеят как всичко и всички в ивицата Газа ще бъдат анихилирани. Мнозина решиха, че това е анти-семитска пропаганда и враговете на Израел се опитват да представят тази държава в лоша светлина. Оказа се обаче, че клипът не е изфабрикуван. Това наистина са деца от Израел и наистина текстът на песента призовава за геноцид. Клипът е дело на ултра-крайна еврейска организация и за известно време е бил дори качен на сайта на държавната телевизия Kan. Най-лошото е, че редица хора в самия Израел и извън него оправдават такива клипове и такива призиви със зверствата на Хамас. Не, едно лошо дело не е оправдание за извършване на друго лошо дело, геноцидът е неприемлив!
Макар във всеки един момент по света да се водят десетки войни, две се определят като такива с геополитическо значение - войната в Украйна и конфликтът в Газа. Към тях обаче е възможно съвсем скоро да добавим и бушуващата вече втора година гражданска война в Мианмар. Долното видео е кратък обзор на този конфликт.
Светът ври и кипи, толкова много войни и въоръжени конфликти има по целия свят, че ако продължаваме в този дух, е твърде възможно те да се слеят в една голяма световна война!
Долното видео е събрало най-съществените конфликти към този момент. Няма да се изненадам, ако до края на годината списъкът с активни войни се увеличи с още 1-2.
Историците не случайно считат битката за височините Сийлол край Берлин от 1945 за най-големия артилерийски обстрел в историята на човечеството. Било е краят на Втората световна война и на практика тези възвишения намиращи се на около 70 километра от Берлин са последната реално защитима линия преди немската столица. Превземат ли ги руснаците си откриват пътя към града. Затова те докарват към 9000 артилерийски оръдия.
Обстрелът започва на 16 април и за 30 минути са изстреляни 500 000 снаряда и ракети "Катюша" (по приблизителни оценки). За сравнение - през 1944 при съюзническата атака срещу защитната линия Густав в Италия са използвани "едва" 2000 оръдия и са изстреляни 174 000 снаряда за 24 часа. В битката за Сома от Първата световна война са използвани 1537 оръдия и са изстреляни милион и половина снаряда за 4 дни.
Защитниците на Берлин (от самия град до височините Сийлол) са наброявали по-малко от 150 000 човека. Съветският обстрел (500 000 снаряда и ракети!) би трябвало да ги смаже, но всъщност германците търпят доста малко загуби. Защо? Защото са си научили урока. Руснаците действат по вече установена тактика и до края на войната отказват да я променят. Германските генерали знаейки какво предстои изтеглят всички войници от първата защитна линия и силно ограничават бройката им на втора линия. Самият руски генерал Васил Кузнецов признава, че са действали по учебник и не са постигнали нищо съществено - "те се изтеглиха на 8 километра, артилерията ни удари всичко друго, но не и врага."
Окопите са смазани, руските войници тръгват напред, но те и танковете им имат големи проблеми да се придвижват през калта (за която до голяма степен е отговорна и масивната артилерийска бомбардировка). Търпят тежки загуби от германците. За няколко дни загубват 33 000 човека, докато немците губят 12 000. Все пак благодарение на големия си брой руснаците превземат височините Сийлол на 19 април. Останалото е история - Червената армия влиза в Берлин, Хитлер се самоубива на 30 април, а Германия капитулира на 8 май.