Това е една статия, която публикувах в стария блог Мистерика през 2015. Има причина да се сетя за нея сега.

Някога в Нова Зеландия е съществувала интересна природна атракция - тераси в розов и бял цвят в близост до две езера. Те се намирали на около 25 километра източно от град Роторуа. Самите езерца били известни на местните маори като Ротомакарири (Студеното езеро) и Ротомахана (Топлото езеро). По бреговете на второто се били образували невероятни тераси от насложени минерали, някои дори ги наричали "осмото природно чудо на света".

Терасите били две. Бялата била по-голяма и заемала 3 хектара на север от топлото езеро. Слънчевата светлина я правила още по-бяла и блестяща. На 800 метра, на западния бряг на езерото се намирала по-малката розова тераса. Тук хората обичали да се къпят.

И двете тераси редовно се поливали с вода от два гейзера над езерото Ротомахана. Във водата имало разтворени минерали, които кристализирали и така образували тераси.

Малко след откриването на това забележително място богати туристи от близо и далеч започнали да го посещават, идвали чак от Канада и Англия. По онова време Нова Зеландия била трудно достъпна. Първо трябвало да стигнат до нея с кораб, пътуване продължаващо няколко месеца. След това трябвало да изминат 150 километра с карета, да повървят още 20 километра из храсталаците и накрая трябвало да пропътуват последните няколко километра с лодка. Но гледката на терасите си струвала.

Маорите живеещи наблизо превърнали тази атракция в доходоносен бизнес. Били водачи на туристите, предлагали им лодки. Дори били построили малък хотел наблизо и забавлявали гостите с танци и песни.

Всичко това свършило на 10 юни 1886 когато вулканът Таравера изригнал. Масивната експлозия разцепила езерото Ротомахана и тонове скали и кал били разхвърляни наоколо. Унищожени са няколко села, а 150 души загиват. След избухването на мястото на терасите са образувал кратер с дълбочина 100 метра. Той се напълнил с вода и образувал новото езеро Ротомахана, което е с 30 метра по-високо от старото и доста по-широко.

Дълго време се мислело, че терасите са изцяло унищожени, но последни проучвания показват, че всъщност части от тях са оцелели и са покрити с тиня на около 50 метра от повърхността на съвременното езеро. Едва ли обаче някога хората ще могат да ги зърнат отново.

Днес мястото не е туристическа дестинация и рядко е посещавано.

Всички снимки, които имаме на терасите са черно-бели. Има единствено няколко цветни рисунки.

Езерото днес:

Тази скорошна новина ме подсети за загубената природна атракция на Нова Зеландия:

След тропическа буря: Завинаги изчезна една от най-известните забележителности на Хавай