Всичко започва през 1968, когато английската медийна група BBC създава шест епизода по 25 минути от шоу на ужасите наречено "Late Night Horror". Нашият разказ обаче ще почне малко по-напред във времето - от 1985 г.
Годината е 1985, няма eBay, няма обяви по Интернет или онлайн магазини, хората не носят мобилни телефони в джобовете си (поне повечето хора). Крис Пери е колекционер на стари филми и, за да попълни колекцията си, преглежда обявите във вестниците. Внезапно той замръзва на място! Току-шо е видял обява, за нещо което си е мислил, че вече не съществува. Някой продава 16 милиметрова филмова лента с един епизод от "Late Night Horror" - по-конкретно третата серия "The Corpse Can’t Play" (Трупът не може да играе). Крис се втурва към най-близкия обществен телефон и трескаво набира посочения в обявата номер. За жалост някой вече го е изпреварил. Буквално минути преди това един човек, който не се е представил, е платил за лентата и я е отнесъл неизвестно къде. Крис е съкрушен, чувства се така все едно е бил на една ръка разстояние от невероятно съкровище и то му се е изплъзнало завинаги.
Ще си помислите - пресилена реакция на вманиачен колекционер, какво толкова, някакво си посредствено старо телевизионно шоу. Не е точно така.
Старо е и може донякъде да се приеме за посредствено четейки рецензиите от онова време. Епизодите са в духа на други филми и сериали като "The Twilight Zone", "Rosemary’s Baby" и "Night of the Living Dead".
"Късният нощен ужас" обаче може да се "похвали", с нещо, което не е характерно за никое от гореизброените заглавия - то изчезва сякаш без следа! Свалено е от екран след като много зрители и "стожери на морала" се обаждат разтревожени в BBC, според тях шоуто било твърде страшно! Не стига това, ами продуцентите унищожават всички известни копия. Как в такъв случай сериалът да не придобие легендарен статут!
Дали наистина това мини-сериалче е било чак толкова страшно? Може би просто зрителите не са били свикнали на такъв вид филми и днес "Късният ужас" не би ни направило впечатление? Не е така - британската публика има закалка спрямо екранизираните ужаси. Първата такава продукция се появява още през 1939(!) г. - "The Tell-Tale Heart". Така, че защо разтревожени зрители са се обаждали в BBC заради "Късното шоу на ужасите"?
Края на 60-те и началото на 70-те години се характеризират с това, че все повече домакинства се сдобиват с цветни телевизори. Съответно и продуцентите започват да създават все повече цветни филми за сметка на черно-белите. И BBC започват да се питат - как хората ще реагират на червена кръв, а не на някаква тъмна течност, каквато е в старите ленти. "Late Night Horror" е експеримент. Нарочно има възможно най-много сцени с кръв, извадени очи и какви ли не още ужасии. Резултатите от експеримента са ясни - към онзи момент немалка част от населението наистина не е Ок с такива кадри.
Истински кадър от епизода “The Corpse Can’t Play”:
Ясно, свалят сериала от екран, защото е твърде страшен поне по стандартите на телевизионната аудитория на 60-те години. Но пък да е толкова страшен, че чак да го унищожат и дори да пратят агент, който да измъкне един оцелял епизод под носа на запален колекционер? Истината е друга и тя за жалост е много по-тъжна. В унищожението на "Late Night Horror" факторите са два - липса на капацитет за съхранение и липса на разбиране, че това е изкуство.
Да почнем с първият. Днес може и да се чудите как така е нямало къде да съхраняват епизодите, капацитета на хард дисковете се измерва с терабайти, облачните услуги са на една ръка разстояние, дори USB флашките и излизащите от мода DVD дискове биха могли да съхранят цялото шоу само на един носител и то за жълти стотинки. Някога обаче не е било така - всякакви носители са стрували скъпо. Компаниите често пъти е трябвало да изтрият нещо, за да запишат на негово място нещо друго. И това не е бил проблем само на 60-те и 70-те години, дори в началото на 90-те е имало случаи на загубени произведения поради липса на носители за съхранение. Албумът на британската екстремна метъл банда Cradle of Filth наречен Goetia и записан през 1992 е изтрит от звукозаписната компания Tombstone Records и така и не вижда бял свят, защото продуцентите решават, че друга група ще е по-перспективна и ще използват аудио-лентата за нея. От Goetia оцелява една единствена песен - Total Fucking Darkness.
Втората причина е, защото в средата на ХХ век все още на телевизионните програми не се е гледало като на истинско изкуство, като на нещо, което си е струвало да се пази. От 60-те години са запазени няколко екранизирани шекспирови пиеси и концерти на Лондонския симфоничен оркестър и твърде малко други неща. Почти няма заснети и запазени концерти на живо, останалите телевизионни репортажи са оскъдни. А именно тези "днешни безвкусици" могат да покажат как са живели хората по онова време, не пиесите и симфониите.
Та, тези две причини са в основата на това да имаме "бели петна" в телевизионната ни памет.
Освен "Late Night Horror" липсват и много други значими неща. От "Thirty-Minute Theater", първата цветна телевизионна драма липсват 241 от общо 291 епизода! Между другото тя е дело на Хари Мур, същият продуцент, който стои и зад "Късния нощен ужас". От първата фантастична поредица "Out of the Unknown" липсват 28 от 49 серии. Дори легендарният сериал "Доктор Кой" (Doctor Who) има липсващи епизоди - цели 91, включително и смятаният за един от най-великите "Pyramids of Mars".
Именно поради това споменатият в началото колекционер Крис Пери посвещава живота си в издирване на изгубени филмови богатства. В десетилетията след като епизодът “The Corpse Can’t Play” му се изплъзва, той успява да спаси други ценни неща - ранни изпълнения на групата Bee-Gees, епизод от "The Avengers", който се е считал за изгубен в продължение на 55 години, радио-версия на пиесата "Ромео и Жулиета" от 1967 г. и т.н.
И тогава през 2016 Пери вижда обява в Ebay - предлаганият артикул е “The Corpse Can’t Play”, точно същото копие от 1985. Този път успява да го купи!
Засега епизодът все още не е качен за свободно гледане примерно в YouTube, но може да се купи на DVD от ТУК. Вярвам, че вероятно вече може да се намери и по пиратските сайтове. Но колко ли други неща никога повече няма да намерим никъде?