Винсент Ван Гог умира на 29 юли 1890 г. след като се прострелва смъртоносно. Поне такава е официалната версия. През лятото на въпросната година той често може да бъде забелязан в полето край френския град Овер-сюр-Уаз (Auvers-sur-Oise), където рисува своите картини.
На 29 юли Ван Гог се прострелва в опит за самоубийство. Изстрелът обаче не засяга никой важен орган и великият художник се прибира в страноприемницата, където е отседнал. Дори търси лекарска помощ. Това поведение ли е на самоубиец? Нима ако е искал да умре, нямаше да сложи край на живота си с втори изстрел още на полето?
За жалост раната се инфектира и в крайна сметка Ван Гог умира. Макар и наистина да е имал големи душевни терзания, някои смятат, че Винсент не би се самоубил. Какво тогава според тях е станало, след като и самият Ван Гог до последно твърди, че сам е произвел изстрела? Според някои, в полето освен художника са се намирали и няколко младежи. Те неволно или дори нарочно прострелват холандския живописец. За да ги предпази от наказание, Ван Гог твърди, че сам е стрелял в себе си. Ако тази теория е вярна, това още повече би потвърдило какъв забележителен човек е бил Винсент Ван Гог - умирайки, той прикрива няколко провинили се млади хора, за да не бъде опропастен живота им в затворите.
А аз се питам как ли щеше да се развие животът на този художник, ако така рано не си беше заминал от този свят, независимо дали се е самоубил или е жертва на инцидент. Ван Гог се прочува едва след смъртта си. Мнозина известни личности оставят ярка диря в съзнанието на хората заради трагичната си смърт. Щяхме ли така да почитаме Левски и Ботев ако бяха оцелели? Щяха ли да се заемат с политиканстване в младата българска държава след Освобождението? И дали заради това щяха да бъдат оплюти от някои от съвременниците си, забравили за заслугите им за българската свобода?