Последно писах по темата Сирия в тази статия от преди 5 дни:
Ситуацията в Сирия: бунтовническото настъпление бе спряно пред портите на Хама
От тогава много неща се случиха и сирийският диктатор Башар Асад никога не е изглеждал толкова застрашен от сваляне. Забавянето на бунтовническото настъпление се оказа временно - Хама падна и сега бунтовниците са на няколко километра от следващия голям град - Хомс. Няма да е изненада, ако до края на деня и той бъде овладян. Това ще раздели асадистките територии на две без да има сухопътна връзка между тях. Едната част ще е Латакия и Тартус, където живеят основно алавити. Другата част ще е столицата Дамаск.
Алавитите са религиозна общност, от която произхожда самият клан Асад. Те са най-верните поддръжници на диктатора. И въпреки това полевите командири вероятно ще го изоставят, ако Хомс падне. Те ще предпочетат да се изтеглят на запад и да отбраняват родните си места, отколкото да заминат на юг и да бранят столицата Дамаск и Асад.
Междувременно почти всички останали фракции се възползваха от слабостта на диктаторския режим. Друзите, друга религиозна общност превзеха град Сувайда и смело развяха знамето на революцията. До сега те като цяло бяха неутрални в конфликта - не подкрепяха бунтовниците, но и оставаха хладни към Асад.
На юг, в Дараа отново се появиха въоръжени бунтовнически формирования. Дараа е мястото, където започна сирийската революция и тамошните бунтовници винаги са били доста по-светски настроени в сравнение с бунтовниците-джихадисти на север.
Отново на юг, бунтовниците от Ал Танф, които са подкрепяни от САЩ, започнаха офанзива към град Палмира. Целта е да се овладее града, преди това да стори изпълзялата от дупките Ислямска държава.
Сирийските демократични сили, които са доминирани от кюрдите, превзеха Букамал, който се намира на границата с Ирак. Това е изключително важно - от тук про-иранските милиции навлизаха в Сирия и оказваха помощ на Асад. Сега този коридор е затворен.
Сирийските демократични сили поеха контрола и над град Дейр ез-Зор намиращ се в североизточна Сирия.
Защо се стигна до тук? Само преди няколко месеца Башар изглеждаше непоклатим. На практика всичките останали арабски държави го признаха за законния ръководител на Сирия. Между Ердоган и Асад започнаха преговори за нормализиране на взаимоотношенията. Какво се обърка за сирийския кръволок?
Надменността му му изигра лоша шега. Той се помисли за незаменим и непобедим. Преди 8 години Асад бе на прага да бъде свален, но вместо това да се случи той си възвърна голяма част от превзетите от бунтовниците територии. На юг въстанието беше ликвидирано. Прочисти провинциите Хама и Хомс от бунтовници. Превзе Алепо. Прогони Ислямска държава от Палмира. Асад се помисли за БОГ - от почти унищожен, той стана победителят във войната. Между другото с това и се успокояват привържениците му сега. Вадят стари карти и казват "вижте колко зле беше през 2016, но Асад победи".
Забравя се обаче една мааалка подробност - преди 8 години Асад не се спаси сам, него го спасиха намесата на Иран и най-вече на Русия. Сега обаче и Иран и Русия си имат достатъчно свои проблеми, за да направят същото. Асад май не го осъзнаваше - спасителите ги няма. Въпреки това продължи да се държи надменно особено в преговорите с Турция.
Ердоган е направил предложение на Асад да нормализират отношенията си и да признае властта му в замяна на това бунтовниците на север да продължат да държат своите територии (едва около 10 процента от Сирия). Башар отказал - въобразил си, че той може да диктува своите условия на Турция и Запада.
Самият Ердоган потвържава на практика казаното по-горе. Подал е ръка на Башарчо, но онзи не се отнесъл позитивно. Асад имаше много, но лакомията му го накара да поиска всичко. Сега най-вероятно няма да му остане нищо.