Битки, фронтове и фракции

През 1945 година войските на Съветският съюз навлизат в Манчурия, която до този момент е под контрола на японците. Руснаците пленяват разнородна бойна техника включително и един уникален танк, който няма аналог. Това е малка търкаляща се машина наречена от самите руснаци Kugelpanzer. Предполага се, че той е подарен или продаден на Япония от нацистка Германия. Не е ясно как самите японци и немци са наричали танка. Липсва каквато и да била документация за Kugelpanzer (освен ако няма в тайните руски архиви) и затова може само да се спекулира какво е било неговото предназначение. В момента странното возило се пази в танковият музей в Кубинка, Московска област.

Kugelpanzer е висок едва около 1.5 метра и се придвижва на две огромни колела със същия диаметър. Управлява се от един човек, който седи вътре на седалка подобна на тези използвани при велосипедите. В предната част има малък хоризонтален отвор за наблюдение. Малко по-надолу има друг отвор, от който може би се е стреляло с картечница. Дебелината на бронята е едва 5 милиметра - това осигурява защита само от малки огнестрелни оръжия. Танкът се задвижва от съвсем малък двигател и е способен да развие скорост от едва 5 мили на час. Има и трето по-малко колело отзад за стабилизация.

Kugelpanzer е напълно безполезен като атакуваща машина през Втората световна война. Затова се предполага, че е използван само за разузнаване или прокарване на кабели. Друг вариант е да е бил камикадзе - натъпкан с експлозиви да е трябвало да се забие във вражеските колони.

Някои смятат, че Kugelpanzer всъщност е създаден през Първата световна война и немците са го пратили на Япония за да "отбият номера" с военната помощ. Действително дизайнът на този танк би бил по-подходящ за бавната окопна война характерна за ПСВ.

Оригиналният цвят на Kugelpanzer е зеленикав, руснаците го боядисват в сиво преди да го изложат в музея. Не е разрешено да се вземат металургични проби от него, така ние не знаем не само за какво е използван, но дори и от какво точно е направен.

Източник

На 4 юни 2004 в малкия американски град Гранби в щата Колорадо се случва забележително събитие. Марвин Хиймайър е собственик на малък магазин, който е огорчен от решението на градската управа, която разрешава от другата страна на неговата улица да бъде построен завод за цимент. Освен това човекът е и доста луд, защото решава, че ще отмъсти на целия град чрез блиндиран булдозер.

Хиймайър за няколко месеца тайно успява да бронира машината и на споменатата дата 4 юни тръгва да мачка наред. В продължение на няколко часа полицията не може да спре маниака. За щастие при цялото това унищожение няма жертви освен самия Марвин, който се самоубива, когато саморъчно напреавеният му "танк" засяда, но нанесените щети са за над 7 милиона.

Източник

По време на Втората световна война нацистите избиват 6 милиона евреи, основно в концентрационните лагери, така наречените лагери на смъртта. След войната едва около 300 нацисти получават по-тежки присъди. Мнозина от оцелелите евреи кипят от гняв. Именно затова се създават няколко неформални групи целящи да въдворят справедливост за нацистките престъпления, дори самата израелска тайна служба Мосад ще организира акции по залавянето на военнопрестъпници. Никоя от неформалните групи обаче няма да стане толкова известна, колкото Нокам (известни и като Ноакмим), което буквално значи "отмъстителите". Тя е създадена от Аба Ковнер (на снимката по-долу), еврейски поет, писател и активист, който по време на войната взима участие в бунта в еврейското гето във Вилнюс. Той събира около себе си група от около 50 предимно млади евреи преживели лагерите и също като него жадуващи за отмъщение.

Членовете на Нокам буквално вярват в принципа "око за око, зъб за зъб" и искат да убият ни повече, ни по-малко от 6 милиона германци.

В началото почват с военнопрестъпници - офицери от СС и персонала на лагерите. Някои от жертвите са застреляни, намушкани с нож, обесени или прегазени с автомобили. Един известен офицер е намерен мъртъв в болничното се легло - член на Нокам му е инжектирал керосин във вените. За да прикрият следите си евреите-отмъстители замаскират повечето убийства като самоубийства. Ударите биват извършвани в различни страни - от самата Германия през Испания до Канада и Латинска Америка.

Скоро обаче Ковнер осъзнава, че така трудно ще достигне до бленуваната бройка от 6 милиона и затова създава "План А". Той е прост - да се отрови водоизточника на някой голям немски град. Нокам набелязват 4 потенциални цели - Хамбург, Нюрнберг, Франкфурт и Мюнхен. В крайна сметка се спират на Нюрнберг. Използвайки подкупи те успяват да уредят да бъде назначен техен човек в местната водоснабдителна компания. Остава само да бъде намерена отрова. Самият Ковнер се заема с това. Той пътува до Израел, където купува нужното токсично вещество. На връщане обаче корабът е спрян от британците и за да не бъде заловен с отровата, Ковнер изхвърля в морето тубичните от паста за зъби, в които е скрита тя. Така хиляди невинни германци, мъже, жени, деца и старци са спасени от гибел.

Аба Ковнер и членове на Ноакмим:

Нокам съставят "План Б" - използвайки по-малко количество отрова добито в самата Германия, да отровят храната на около 50 000 нацисти държани в лагери за военнопрестъпници в Нюрнберг и Мюнхен. Евреите-отмъстители се сдобиват с арсеник и проникват в пекарните, които доставят хляб за лагерите. Отровата е смесена с брашното. Никой не забелязва това и отровният хляб е доставен в затворите. Около 2000 военнопрестъпници временно имат здравословни проблеми, но никой не умира. Което е странно, след време експерти ще проучват случая и според тях количеството арсен е било достатъчно да убие 60 000 човека. Едно от обясненията е, че затворниците инстинктивно усещат, че нещо не е наред с хляба и не ядат много от него.

След този неуспех, повечето членове на Нокам престават активно да търсят отмъщение, макар че някои продължават да бленуват мъст и се присъединяват към различни други групи. Никой от Нокам никога не е осъден за каквото и да било, повечето до края на живота си вярват, че отмъщението е било правилно и е трябвало 6 милиона германци наистина да бъда убити.

Самият Ковнер се преселва в Израел, където се присъединява към армията и участва в израело-арабските войни. След това е политик. Отношението му към арабите не е много по-различно от отношението на нацистите към евреите. Умира от рак през 1987. Към края на 2019 само четирима членове на Нокам са все още живи. Днес може и нито един да не е останал.

Източник

От няколко седмици над Гренландия бе надвиснала опасността от американска окупация. Този северен остров е автономен регион под датско управление и заради това и над самата Дания надвиснаха черни облаци. В последствие Тръмп смекчи тона и сякаш даде назаден, поне засега.

За тези няколко седмици датчаните и гренландците показаха своята решимост да не се огънат пред най-голямата заплаха от времето на Втората световна война и нацистката окупация. Хората в Данния се обединиха. Е, без някои радикални вегани. Докато Тръмп сипеше заплахи, група радикали са атакували превозни средства принадлежащи на местна кланица. На един ван са спукали гумите, а на една триколка са издраскали предното стъкло.

Източник

В края на 2025 и началото на 2026 в Йемен, където се води дългогодишна война, се разигра страшна драма. За жалост поради това, че нямам достъп до Telegram, не можах да следя в реално време събитията и да ги отразя навреме. Добре, че ютюб канала RealLifeLore е обобщил всичко, което се случи в тази арабска страна в последния месец и половина.

Поредното разместване на пешките в геополитическата игра на шах. Южната фракция (подкрепяна от ОАЕ) за няколко дни почти напълно завзе териториите на официалното правителство подкрепяно от Саудитска Арабия. Тогава саудитците се намесиха и нещата се обърнаха на 180 градуса. Южните сепаратисти бяха напълно разгромени.

От цялата драма изглежда печели третата група - хутите, които са подкрепяни от Иран.

В началото на деветдесетте Югославия се разпада и в напразен опит да обърнат хода на историята сръбските националисти започват военни действия в бившите републики. За много цивилни в Босна ситуацията е трудна. Множество населени места, включително и столицата Сараево, са обсадени от сърбите, а ООН среща трудности да достави храна.

Тогава Хелге Мейер, офицер от датските специални части се заема сам да доставя провизии на населението. Той бронира своя шевролет камаро, боядисва го в черно и нощ след нощ по черни пътища се промъква през сръбските позиции до обсадените босненци.

Вярно, през месеците през които извършва своите акции, нито един път камарото не попада в екшън ситуации като от филм - не разбива с гръм и трясък барикади, няма преследвания на две гуми. Освен това в малкият багажник не могат да се поберат твърде много продукти. И все пак този фантом на нощта става легенда в Босна, а Мейер определено е герой. Повече такива хора ни трябват.

Източник

Още в първите дни на новата 2026 г. се случи едно събитие от глобално естество. Вчера, 3-ти януари, по нареждане на Доналд Тръмп и в нарушение на всякакви международни норми САЩ извършиха военна операция във Венецуела, при която бе отвлечен действащия президент Николас Мадуро. ( Източник 1 и източник 2)

Снимка на заловения венецуелски президент на борда на американски военен кораб:

Според Тръмп вицепрезидентката на Венецуела Делси Родригес се е съгласила да сътрудници от тук на такък със САЩ защото "няма друг избор". Самата Родригес в телевизионно изявление по-скоро отрече това. // Източник

Американците изглежда смятат да продължат с твърдата политика при отказ на Венецуела да им се подчини. Мнозина предвиждат не само бомбардировки, но и вкарване на американски войски в южноамериканската страна. Някои казват, че заради джунглите Венецуела може да се превърне във втори Виетнам за САЩ. Предстои да видим какво ще се случи, добре дошли в 2026 година!

Ще се опитам през настоящата 2026 година да публикувам повече лични ревюта на книги, филми, сериали, игри и т.н. и то не само от основната тематика на сайта. Това обещание съм го давал и преди и не съм го изпълнявал. Дато този път е по-различно!

Хенри Кисинджър (1923–2023) е американски дипломат, политолог и държавник от немско-еврейски произход, роден в Германия и емигрирал в САЩ през 1938 г.; завършва и по-късно преподава в Харвард, а през 60-те и 70-те години е сред най-влиятелните фигури във външната политика на САЩ като съветник по националната сигурност и държавен секретар при президентите Никсън и Форд, ключов архитект на политиката на разведряване със СССР и отварянето към Китай, носител на Нобелова награда за мир (1973), както и автор на множество влиятелни книги по международни отношения.

Предполагам, причината поради, която "Труд" решиха да преведат и издадат на български биографията му, е това, че Кисинджър тъкмо бе починал. Той доживя до невероятните 100 години и това дори не е най-интересното нещо в живота му! Оригиналът на Уолтър Айзъксън, от който е направен превода е издаден през 1992 (мисля, че има поне две допълнени издания от 2005 и 2022). Тоест тази биография по-скоро пропуска последните 30 години от живота на Кисинджър. Това не е фатално, имайки в предвид, че последните десетилетия Кисинджър не участва в управлението на САЩ. Но пък остава сравнително активен буквално до края на живота си.

Хенри Кисинджър по време на тържество в родния си град Фюрт по случай неговия 100-годишен рожден ден, юни 2023 г.

Самата книга на "Труд" е с дебели корици и общ обем от 935 страници. Вероятно тежи поне 2 килограма! Съдържанието ѝ е дори по-впечатляващо от обема ѝ.

Тази книга основно разглежда събитията от 70-те години на ХХ век - войната във Виетнам, Чили и превратът срещу Алиенде, войната от Йон Кипур, разведряването на отношенията със СССР и Китай и т.н. И въпреки, че това са събития от преди повече от 50 години, те ми помогнаха да разбера какво се случва днес. Останах поразен колко много паралели може да се намерят между днешния свят и този, в който активно са действали Кисинджър и Ричард Никсън, президентът на САЩ при който Хенри се издига до поста държавен секретар. Все едно сме в някаква матрица, в която нещата се копират през определен интервал.

В началото на 70-те САЩ преговарят тайно зад гърба на Южен Виентам с комунистите от Северен Виетнам. Уж Юга е съюзникът, а Севера е врагът, но американците извиват ръцете на южновиетнамския президент Тхиеу да отстъпи територии на комунистите в замяна на мир.

Звучи ли ви познато? Днес САЩ извиват ръцете на Зеленски да отстъпи територии на Русия в замяна на мир. Нима уроците не са научени? В крайна сметка Южен Виетнам е напълно завладян от комунистите от Севера. В книгата се прави паралел с Мюнхенските споразумения. Те са сключени през септември 1938 г. между Германия, Великобритания, Франция и Италия и позволяват на нацистка Германия да анексира Судетската област на Чехословакия. Целта е да се избегне война чрез политика на „умиротворяване“, но резултатът е точно обратен. Защо има хора и политици, които днес си мислят, че отстъпвайки Домбас на Русия, това ще донесе мир?!

А какво да кажем за интригите и боричканията в американската администрация? Те са описани много добре в книгата. Колкото и да звучи странно Никсън и Кисинджър често пъти са съперници почти толкова колкото и са съюзници. Отделно има борби с и между различни министри, вицепрезидента, служби, департаменти, ЦРУ, Пентагона и т.н. Сякаш виждам в лицето на Никсън и Кисинджър прототип на Тръмп и Мъск - по същия начин двете двойки са вплетени в сложна игра на противоборство и взаимопомощ.

Кисинджър прилича до някъде на Илон Мъск - той е шоумен, обича да се появява на светски събития, да излиза с манекенки и актриси, обича да е център на вминанието. Той обаче почти никога не ги води у тях, за да завършат познанството си с интимности. Всъщност една от малкото актриси, която вижда апартамента на Кисинджър е ужасена от разхвърляните навсякъде чорапи и мръсно бельо. Да, в книгата е описан и личния живот на Кисинджър.

И докато Кисинджър може да се сравни с Мъск, то Никсън може да се сравни с Тръмп. Мислите ли, че Доналд Тръмп е първият президент на САЩ, за който е използвано определението "откачен"? Съвсем не е така, Никсън не му отстъпва в това отношение! Да каже някоя глупост или да си смени мнението на 180 градуса за няколко часа е съвсем обичайно за Ричард Никсън, така както днес сме свикнали да свързваме такова странно поведение с Тръмп.

Преди няколко месеца мечтата на Доналд Тръмп беше да получи Нобелова награда за мир. Ако това се беше случило, нямаше да е първото падение на нобеловия комитет. Те присъждат наградата за мир на Кисинджър през 1973 г. Същият Кисинджър, който изготвя планове как законно избраният президент на Чили да бъде свален и който одобрява бомбардировките над Камбоджа, една страна, която не е във война със САЩ!

Да, Кисинджър е доста противоречива личност и в много отношения силно отрицателна. Но не може да му се отрече заслугата за едно - разведряването в отношенията на САЩ със СССР и Китай. Благодарение на него почти изчезва постоянния страх от ядрена война и взаимно унищожение. С брилиантни дипломатически ходове Кисинджър не само разведрява отношенията с идеологическите врагове на Америка, ами дори ги кара да се обърнат едни срещу други. Това е документирано - Китай предлага на САЩ общ съюз срещу СССР, а същото прави и Брежнев, който говори колко лоши са китайците. Когато става ясно, че САЩ вече не смятат СССР и Китай за свои смъртни врагове, комунистите в Северен Виетнам са бесни - техните покровители току що са се помирили със злата Америка. В официоза на Северен Виетнам излиза заглавие обявяващо Съветите и Китай за предатели! И точно в този момент, когато може да се постигне добро споразумение, Кисинджър на практика предава Южен Виетнам и го хвърля на кучетата...

Тук едва ли мога да събера всичко, за което се говори в тази биография, тя е над 900 страници. Силно я препоръчвам на всеки, който се интересува от геополитика. Много може да се разбере от нея за тайните, които движат нашия свят. А, само като си представя колко още тайни дори не са ни разкрити на нас, обикновените хора....

Casio F91W е електронен часовник представен през 1989. Той продължава да се произвежда и до днес поради небивалият му успех сред потребителите. Има обаче една група ползватели, която има незавидна слава - (основно ислямските) терористи.

Да започнем първо със спецификациите на самия часовник. Защо Касио продължава да произвежда по 3 милиона бройки от този часовник близо 40 години след представянето му? Първо, той е много точен - дава отклонение от едва 30 секунди на месец. Това значи, че на всеки два месеца трябва да го сверявате с едва 1 минута. Едно отклонение, което е пренебрежимо малко за повечето потребители. Дори и цяла година да не го сверяват, часовникът ще мръдне с едва 6 минути. Второ, той е водоустойчив. Не на последно място е и доста евтин, средната му цена е около 20 долара, а на някои пазари като Пакистан може да бъде намерен дори за 6 долара.

Създателят на Casio F91W японецът Ryusuke Moriai, който на тази снимка очудващо носи друг модел часовник, но за сметка на това почиства самурайски меч:

За първи път експертите обръщат внимание на популярността на Casio F91W сред терористите заради Осама Бин Ладен, макар, че тази "мода" започва вероятно преди него. На много от неговите снимки и видеа Ладен носи именно този часовник. Това май е единствената маркова стока, с която терорист номер 1 се появява на своите видео-обръщения. Не носи определени марки дрехи или обувки, но Casio F91W почти неизменно е на ръката му.

Много от заловените обикновени терористи също носят този модел. Защо той е популярен сред тях? Както вече казахме той е много точен и устойчив - качества, които са неоценими, ако подготвяш атентат или въоръжена акция или пък действаш в труден климат като пустинните райони на Ирак, Сирия, Африка.

Освен това Casio F91W е един от малкото часовници (поне по времето на появата си), които позволят да настроиш алармата да се активира след повече от 24 часа. Това е много удобно за активиране на взривно устройство. Доказано е, че Casio F91W е използван като детонатор в няколко атентата, включително проведените в Москва през 1999.

Жилищен блок в Москва ударен от терористи на 9 септември 1999:

Саморъчен взривател направен с помощта на Casio F91W:

До толкова този модел часовник е популярен сред терористите, че американските военни имат процедура, по която оценяват дали даден арестант от Ирак е терорист по това дали носи Casio F91W. Явно са на прав път, защото много от арестуваните и затворени в Гуантанамо носещи Casio F91W дават абсурдни обяснения за притежанието на часовника. Като това, че не са терористи, а обикновени мюсюлмани използващи компаса на Casio F91W, за да се ориентират на къде е Мека и да се молят в тази посока. Само дето Casio F91W няма компас в себе си!

Кевин Касин, един от известните главорези на Ислямска държава с френски произход също е носел Casio F91W:

Интересно, но самият лидер на ИДИЛ не носи Casio F91W, той е виждан със скъпи модели на Ролекс и Омега Симастър продавани за около 3000 долара. Явно Багдади е предпочитал лукса пред практичността.

Трябва да посочим, че заради надеждността си, часовникът е ползван и от много анти-терористични звена, полицаи, специални части. Както и от различни бунтовници като субкоманданте Маркос в Мексико:

"Тигри за освобождение на Тамил Илам" са по-скоро националистическа организация отколкото социалистическа. Те се борят за отделяне на северните райони на Шри Ланка в самостоятелна държава. В тези райони живеят основно индуси, докато в останалата част на островната държава живеят предимно будисти. Освен това самата Шри Ланка се води за социалистическа република.

Така имаме доста странно, поне погледнато отстрани противопоставяне:

тамили индуси националисти социалисти срещу будисти социалисти.

За да е още по-интересно "тигрите" на практика са изградили паралелна държавна структура в северната част на страната, имат включително флота и авиация. Обявени са за терористична организация от САЩ, ЕС и Канада.

Откакто "тигрите" се появяват през 1976 до днес те са отговорни за смъртта на десетки хиляди жители на острова. Според някои техните тактики са вдъхновили Ал Кайда, която успешно ги прилага в различни части на света.

Източник