Битки, фронтове и фракции

В петък насред Москва беше взривен руския генерал Ярослав Москалик. В интернет пространството хората спекулират, че сега ръцете на украинските специални служби са развързани "благодарение" на Доналд Тръмп. Преди по времето на Байдън на украинците им бяха наложени редица ограничения - да не убиват висши лица от руската армия, да не нападат определени обекти на територията на Русия и т.н. Заплахата бе, че ако Украйна престъпи тези забрани, американската помощ за тях ще бъде спряна. Сега, когато Тръмп така и така спря помощта за Украйна, няма смисъл украинците да спазват наложените им ограничения. Въпросът е до кого още могат да се доберат агентите им? До самия Путин?

БОНУС: На 4 април докато се е сражавал на страната на руснаците е загинал 21-годишният американски гражданин Майкъл Александър Глос. Той е син на висш служител на ЦРУ! Преди години Глос е подкрепял редица социални и екологични каузи, бил е радетел за свободна Палестина. През 2023 заминава за Турция, когато тази страна е поразена от силно земетресение, за да окаже помощ на пострадалите. От там заминава за Русия, за да се "бори срещу фашизма".

Източник

Не е ясно кога точно младия Глос е попаднал под влияние на конспиративните теории и руската пропаганда, но добре е попил всички про-руски глупости мислейки си, че като се присъедини към руските окупатори се бори за един по-добър свят. Е, бившето хипи си е получило каквото заслужава! Не забравяйте - който с Путин се е хванал, добро не е видял!

Едва ли има друго място на света, което да е толкова често раздирано от военни конфликти както Близкия изток. Така е от дълбока древност та чак до днес. В средата на 13-ти век тук пристига Хулегу хан (внук на Чингиз хан), подчинява множество царства и опожарява Багдад. С армията си от над 300 000 войни, той е на път да завладее и Египет. Хелугу праща емисари до отделните християнски кралства в региона, които се появяват след кръстоносните походи. Приканва ги да изградят общ "Франк-монголски" съюз срещу мюсюлманите. Европейците сериозно обмислят това предложение. По всичко изглежда, че районът е на път да бъде доминиран от монголската мощ за години и десетилетия напред.

Тогава съдбата се намесва, внезапно умира Мунке хан, който е брат на Хелулу и е оставен в степите на Монголия, за да движи държавните дела. Хулегу хан трябва да се върне у дома, за да не настъпи хаос точно в центъра на империята. Така съюзът между християни и езичници (каквито са по това време монголите) така и не се материализира. От всичко това се възползват мемелюците. Те подемат военна кампания срещу двадесетте хиляди монголи, които Хелулу е оставил да пазят завоеванията му в Близкия изток. Въпреки, че 20 000 не е толкова внушителна бройка като първоначалната 300 000, това пак си е една добра армия и не е ясно дали султанът на мемелюците не се е излъгал в преценката си.

Решителната битка се състои при Айн Джалут на 3 септември 1260. След кратка схватка мюсюлманската армия започва да отстъпва и монголите предусещайки поредна победа се втурват безразсъдно в преследване. Това обаче се оказва клопка - основните сили на мемелюците нападат монголците по фланговете. Повечето монголи са избити. И така вместо да имаме монголска доминация в Близкия изток, за дълги години там властват мемелюците.

Когато Хулегу хан научава за разгрома на неговата армия, той се заканва да се върне и отмъсти. Това обаче никога не се случва, защото в самата Монголия прониква исляма и макар тази религия никога да не става доминираща там, това е достатъчно да създаде на Хелугу достатъчно проблеми и да не може да организира нови големи военни походи.

Източник

Тази седмица възникна пожар в шоурум на Тесла в италианската столица Рим. В резултат 17 автомобила на компанията бяха унищожени. Предполага се, че пожарът е умишлен. Почти по същото време магазин на Тесла в Малмьо, Швеция е бил опръскан с оранжева боя. // Източник

Досега такива вандалски прояви се случваха само в САЩ, то ето че те достигнаха и до Европа. Те са предизвикани от изказванията и действията на собственика на Тесла Илон Мъск. Това е цената, която арогантното копеле плаща заради намесата си в политиката.

Шведският крал Карл XII е брилянтен военен тактик още от ранни младини. През 1700 той е едва 17-годишен и руснаците мислят, че крехката му възраст го прави слаб и неопитен и затова се впускат във война със Швеция. За 9 години Русия търпи поражение след поражение в тази война и отстъпва поголовно. До голяма степен шведските успехи се дължат на Карл, който лично наблюдава големите битки и дава много точни нареждания. Освен това по онова време Швеция има най-модерната армия в света и с право може да се нарече велика сила.

Преследвайки руснаците шведите навлизат дълбоко в Европа. Предстои последната решителна битка край Полтава в днешна Украйна. Малко преди нея обаче Карл XII е прострелян в крака от случаен куршум докато инспектира полето където предстои да се води основното сражение. Раната му е доста сериозна и затова той не може лично да ръководи бойните действия на шведските войски, остава си в палатката. Армията е поверена на двама маршали, те обаче се мразят изключително много и не си сътрудничат по време на сражението. В резултат на всичко това руснаците водени от цар Петър разбиват шведите. Този руски цар ще остане в историята като Петър Велики. Това е краят на шведската доминация, никога повече Швеция няма да бъде сила от такъв калибър. Но пък битката е начало на руското домогване до статуса на велика сила от световна величина. Как ли щеше да се развие историята, ако Карл не беше ранен и лично ръководеше армията си или поне ако двамата шведски маршали бяха преглътнали омразата си и си бяха сътрудничели?

Самият Карл XII е убит по-късно при мистериозни обстоятелства. Има подозрения, че е убит от свои. Любопитна подробност - този шведски крал е свързан и с българската история, тъй като при неговото посещение в Османската империя преминава през Странджа. Това пътуване е свързано с масово кръщаване на децата на местните селяни с името Карл, като и до днес това име се среща в странджанския регион.

Източник

A.L.F. и E.L.F. са децентрализирани еко-терористични организации, чиито имена идват съответно от Animal Liberation Front и Earth Liberation Front. Това са отделни несвързани групи от радикални индивиди, които извършват различни саботажи, вандалски актове и нападения. Често пъти проникват в ферми и освобождават животните в тях - били те кокошки, зайци или по-голям добитък. Нападат и унищожават имущество на хора работещи в лаборатории, където се провеждат различни опити с животни. Забиват пирони в дърветата, за да се счупят моторните резачки, когато дойде време да се отрежат. В България има активисти, които им симпатизират, срещал съм такива. И макар преди години и аз да бях благосклонно настроен към тях, постепенно разбрах, че много от групичките твърде много приличат на една вглъбена в себе си секта, долният случай от град Щутгарт, Германия го доказва.

На 5 март A.L.F. активисти са унищожили 17 капана с отрова за плъхове. В своето изявление публикувано в Интернет, групата се възмущава как може да тровим горките невинни същества, които просто идват да си похапнат. Хм, тези хора сигурни ли са, че знаят какво представляват плъховете и защо ни се налага да се борим с тях? Подозирам, че това са разглезени деца на сравнително богати родители, които мишка на са виждали през живота си и не знаят каква напаст може да са гризачите.

Помнете ми думата, ще виждаме все повече и по-странни и лоши неща от различни групи с "каузи".

Източник

В историческите книги малко се говори за битката при Монте Грапа, но тя е може би една от най-важните събития повлияли на Първата световна война, а защо не и на случилото се през следващите няколко десетилетия. Малко преди нея се състои една друга битка - тази при Капорето, където италианците губят катастрофално. 280 000 италиански войници са пленени, а 350 000 дезертират под напора на немските и австро-унгарските части.

Италия няма повече резерви в жива сила, на една крачка е от пълен разгром. Последната надежда им е с малкото каквото имат да задържат вражеското настъпление при Монте Грапа, докато съюзниците от Антантата пратят подкрепления. И те го правят! Централните сили не успяват да пробият италианската защита. Ако това се беше случило Италия щеше да капитулира. Горе-долу по същото време и Русия излиза от войната след като там избухва революция. Съвпадането на двете събития определено щеше да доведе до крах за Антантата и победа за Германия и съюзниците ѝ. Но благодарение на героичната италианска съпротива, това не се случва. В крайна сметка Първата световна война приключва със загуба за Централните сили. В Германия и Австрия през следващите години цари невиждана финансова криза, безработица и отчаяние. Това довежда до появата на Хитлер и останалата част от историята я знаем.

Ако италианците не бяха устояли при Монте Грапа, щеше ли Хитлер да се добере до властта и щеше ли да има Втора световна война? Можем само да гадаем.

Източник

През лятото на 2024 г. украинските войски навлязоха в руската Курска област и завзеха редица селища включително и стратегическия град Суджа. Преди няколко дни най-после дойде новината, че руснаците са успели да си възвърнат контрола над градчето на 12 март. За втора най-силна армия на света (по техните собствени претенции), те се оказаха доста небоеспособни. Суджа падна в ръцете на украинците на 6 август. 218 дни им трябваха на руснаците, за да си я върнат, а щяха да превземат Киев за 3 дни....

Източник

Цял един театър на бойните действия от Втората световна война често се нарича "забравен", защото рядко се говори за него. На битките в Китай, Бирма и Индия не се отдава голямо значение, а не трябва да е така - ако Япония не бе спряна и изтощена в източна Азия, не е ясно колко още щеше да се проточи най-кървавата война в историята на човечеството. Днес всеки знае за Пърл Харбър, руското геройство на Източния фронт, десантът в Нормандия и т.н. Но чували ли сте за Кохима напримерно?

След като помитат източна Азия, японците стигат до Индия. Там се водят две големи и продължителни битки - при Имфал (8 март – 3 юли 1944) и Кохима (4 април – 22 юни 1944). В продължение на месеци за британците се редят поражение след поражение. 14-та британска армия е изтласкана навътре в Идния. Тя не разполага с много ресурси, Великобритания праща всичко, което има на западния фронт в Европа. Освен това малария и дизентерия измъчват европейците. В края на май англичаните са толкова зле с мунициите, че предпочитат да влизат в ръкопашни сражения с японците, за да пестят куршуми. Някак неочаквано дори за самите тях, те успяват да отблъснат врага при Имфал и Кохима. От тук нататък нещата се обръщат - японците са тези, които отстъпват.

За жалост в самата Индия също не се обръща внимание на тези битки въпреки участието на хиляди индийски войници на страната на британците. Индийците смятат, че е било излишно това участие в една война между две колониални сили. Явно не знаят на какви ужаси са били подложени китайските селяни в завзетите от японците територии. Това щеше да споходи и индийците, ако японците бяха продължили да напредват.

Източник

На 1 февруари публикувах тази статия:

На път е да избухне изключително сериозен конфликт в Африка - в Демократична република Конго

В нея предположих, че още чуждестранни играчи ще се намесят така както вече се е случвало по време на първата (1996-1997) и втората (1998-2003) конглоански войни. Е, тази прогноза изглежда вече се сбъдва - по все още не напълно потвърдена информация, Чад е изпратил армията си в подкрепа на конглоанското правителство срещу бунтовниците от М23, които пък са подкрепяни от Руанда.

И тук е странния момент - Чад е близък съюзник на Обединените Арабски Емирства (ОАЕ). ОАЕ обаче е близък съюзник на Руанда. Тоест въпреки тези връзки излиза, че съюзникът на моя съюзник, не е мой съюзник!

Междувременно може да изгледате видеото на RealLifeLore посветено на въпросния африкански конфликт. Аз лично все още не съм го гледал, но вярвам, че е достатъчно добро както всичките му останали видеа.

Днес битката при Капьонг, а и до голяма степен самата Корейска война, от която тя е част, са забравени. Този конфликт приключва без победител, при патова ситуация. Нещата обаче щяха да са доста по-мрачни, ако не са били малък брой войници от Канада, Австралия и Нова Зеландия. Те се оказват в положение да защитават позицията си срещу 10 000 китайци и северно-корейци.

От 22 до 25 април австралийците защитават Хълм 504, а канадците съседния Хълм 677. Бият се като истински спартанци срещу многочисления противник. Австралийците дори дават координати съвсем близо до самите тях на новозеландската артилерия, за да спрат прииждащите пълчища. На сутринта на третия ден на китайците им идва в повече и те се оттеглят. Така е спряна последната голяма севернокорейска офанзива и град Сеул е спасен.

Ако не беше мъжеството на австралийците и канадците, може би сега цяла Корея щеше да гладува под режима на един луд диктатор, а не само северната ѝ част.

Източник