През Втората световна война Германия изобретява и произвежда редица превъзходни оръжия, но не и единственото оръжие, което има значение - атомната бомба. Нацистите са работили в тази насока, но без да полагат особени усилия. Липсвали са им и знания по теоретична физика - една дисциплина, която са определяли като "еврейска наука". В същото време Хитлер е имал мания по оръжията-чудеса - тези разработки, които са способни да обърнат хода на войната, независимо колко зле е била Германия. Залагал е всичко на единични проекти като ракетите V2, реактивните самолети и свръхголемите танкове. Много от тези оръжия всъщност са доста добри, но само по себе си никое не е способно да обърне развоя на събитията. Фиксацията на Адолф Хитлер спрямо тях не е била оправдана. Нещо повече - те са хабели ценни ресурси. Свръхголемите танкове са причина да се произвеждат по-малко от доказалите своята ефективност нормални танкове.
Битки, фронтове и фракции
След атаката срещу Пърл Харбър, САЩ обявяват война на Япония, но не и на Германия. По онова време макар американците да подкрепят материално Великобритания, изглежда доста малко вероятно да пратят войски в Европа. Нещо повече - в САЩ продължава да е силно движението борещо се за ненамеса в конфликта в Европа.
И въпреки това Адолф Хитлер решава, че ще им обяви война, сякаш са му малко неприятностите на Източния фронт. Той прави това на 11 декември 1941, три дни след атаката над Пърл Харбър. Вярно е, че Япония, Италия и Германия са имали подписан Тристранен пакт. Той обаче не е задължавал Германия да окаже помощ на японците, това е било по-скоро препоръчително. Така, че когато от Япония идва искане да обявят война на САЩ, Хитлер е можел да откаже. Външният министър Рибентроп е настоявал да откажат, но фюрерът е пренебрегнал съвета му и е въвлякъл американците в европейския конфликт.
Спори се дали САЩ е нямало да обявят война на Германия така и така, но това е само едно предположение. Фактът остава - Германия е тази, която обявява война.
В края на 1941 Япония е в незавидно положение. Страната няма много ресурси, а заради агресивната си политика в Азия (основно в Китай), много страни като Великобритания, САЩ и Холандия са ѝ наложили строго ембарго. Най-силно се усещат спрените доставки на петрол от Америка. Затова японците трябва да избират - или да спрат с настъплението и да се изтеглят от новозавоюваните си територии и така отново да получат ресурси. Или да намерят нов източник - като богатите на петрол и каучук европейски колонии в югоизточна Азия. Избират второто.
Японските генерали и политици предполагат, че САЩ ще се намеси в защита на европейците, затова решават да нанесат превантивен удар. На 7 декември 1941 удрят военната база в Пърл Харбър. Само че не преценяват добре времето, в което да сторят това - много от бойните кораби на САЩ не са в пристанището, а някъде далеч в открито море на учение.
Спори се дали ако японците не бяха нападнали Пърл Харбър, САЩ въобще щяха да се намесят във войната. Може би щяха да го направят по друг повод - като например японското нахлуване на Филипините. Но с догадки не можем да сме сигурни - факт е, че положението на Япония много се усложнява след тази им вероломна атака.
В последните дни на месец август в Африка бе извършен пореден военен преврат - този път в Габон. Преди това подобни насилствени смени на властта имаше и в Гвинея, Буркина Фасо, Мали, Нигер, Чад и Судан.
А повече информация за настоящото положение в Габон може да видите в това видео:
С тайно наименование "Барбароса", тази операция има за цел да завладее обширните руски територии и ресурси намиращи се на изток от Германия, а също и да прочисти света от неудобни за Хитлер елементи като болшевизма, славяните и евреите.
Адолф Хитлер не се вслушва в предупрежденията на военните, които казват, че това е една опасна авантюра, той вярва, че победата му е в кърпа вързана. Още повече, че нацистите са опиянени от бързите си победи срещу Франция и Полша, а самата армия на СССР наскоро е унизена от финландците и тяхната героична съпротива.
Атаката започва сутринта на 22 юни 1941. Това е най-голямата операция в историята на човечеството. Разгръща се на фронт от 1600 км. В настъплението участват 3 милиона войници на Оста, над 3500 танка, близо 2000 самолета. Ако по онова време е имало сателити, тази атака вероятно е щяла да се вижда от космоса.
В първите две седмици 300 000 съветски войници са пленени, нещата изглежда все пак вървят добре за нацистите. Тогава обаче Хитлер решава, че е по-добър стратег от собствените си генерали и отклонява голяма част от централната колона на настъплението към Киев. Така войските му не успяват да стигнат до Москва. Останалото е история - руснаците се съвземат от първоначалния шок и постепенно изтласкват Вермахта като стигат чак до Берлин.
Преди два дни лидерът на частната руска армия "Вагнер" Евгений Пригожин загина в самолетна катастрофа недалеч от Москва. Само наивник може да си помисли, че това се дължи на някаква случайност - например техническа неизправност. След неуспешния опит за преврат, който Пригожин опита преди два месеца, на всички бе ясно, че дните му са преброени. Ето, че отмъщението на Путин не закъсня.
Веднага на следващият ден на различни места в Русия взеха да премахват гробищата на загиналите в Украйна бойци от "Вагнер". Ето колко струва руската "благодарност" за това, че тези хора жертваха живота си в името на империалистическата мечта на Путин. // Източник
Но Путин, ако си мисли, че със смъртта на Пригожин проблемите му намаляват, жестоко се лъже. Вече е мразен и от много руснаци, които доскоро са подкрепяли нахлуването в Украйна. А на руските войници им става все по-ясно, че жертвите им са напразни. Тази седмица руски военен хеликоптер Mi-8, заедно с целия си екипаж е кацнал на украинска територия и пилотите са се предали. Дезертьори има още от първите дни на войната, но за първи път цял военен хеликоптер е предаден от екипажа си на Украйна.
По време на Втората световна война Оста е събирателно наименование на Германия, Италия и Япония. В настоящата поредица ще представя някои техни сериозни тактически и стратегически грешки.
През лятото на 1940 Мусолини не е доволен, че съюзника му Хитлер е завзел Франция, а той не е направил нищо кой знае какво. Затова решава да нападне Гърция. Кампанията му започва на 28 октомври 1940, но гърците успешно изтласкват завоевателите. През март 1941 Мусолини прави втори опит, който отново е неуспешен.
Ядосан от неуспехите на Италия, Хитлер праща войски на помощ и на 23 април 1941 Гърция капитулира. Това обаче си има своите последици. Германия отлага нападението над СССР с 5 седмици, заради гръцката операция. Така вермахтът не успява да стигне до Москва преди настъпването на зимата и на немските войски им се налага да се сражават с руснаците при много тежки условия. Самият Хитлер обвинява Мусолини за загубата на войната в последните дни от своя живот.
Често в сраженията минометчиците са тези, които нанасят значителни поражения на противника. Ето няколко причини.
Повечето модели на оръжия изстрелващи мини са достатъчно леки и прости и бързо се сглобяват и пренасят т.е. за нула време започват да стрелят. Освен това стрелбата им е доста честа - примерно американската система M120 може да изстреля 16 снаряда в първата една минута.
Освен това екипите минометчици се намират в близост до фронта и могат сами да видят къде падат снарядите изстреляни от тях т.е. могат бързо да нанесат корекции в стрелбата. Често пъти са в постоянен директен контакт с бойните командири и могат бързо да реагират на промените на бойното поле.
Много от изстрелваните мини могат да се настроят кога да се взривят в зависимост от ситуацията - във въздуха малко преди да паднат, когато ударят земята или малко след като са ударили земята.
Минометчиците не са чисти артилеристи, те са по-скоро част от пехотата. Така че в нужда могат да грабнат карабината и дори леката картечница. На долната снимка е даден един американски минометчик с картечница:
Всичко това прави минометчиците изключително ефективна част от армията.