Идеята, че можем да четем мислите на другите хора, вероятно съществува още от древността. Самият термин "телепатия" обаче е сравнително нов, той е въведен през 1882 г. от английския поет агностик и любител психолог Фредерик Майерс (1843-1901).

Майерс изпада в класическа за времето си викторианска криза на вярата. Той е добре подсигурен финансово, син е на член на духовенството, има и широк кръг социални контакти с творци и философи. Всичко това, свободното време и досегът с различните идеи, го карат да се осъмни в постулатите на християнската църква. Две са личностите разклатили най-силно вярата на младия поет, като и двамата са агностици. Философът Хенри Сидгуик, който е ръководител на Майерс, докато той следва в университета в Кеймбридж и писателят Джордж Елиът.

Портрет на Майерс нарисуван от Уилям Кларк Уонтнър:

Житейската криза на Фредерик Майерс се задълбочава още повече, когато неговата любовница Ани Елиза Маршал се самоубива. Това го кара да се обърне към света на спиритуализма в опит да се свърже с душите на починали личности. За много хора с разклатена християнска вяра, спиритичните сеанси, са емпиричното доказателство, че все пак има нещо след смъртта, макар то да не е това, което ни обещават поповете.

В онези години във Викторианска Англия спиритуализмът е нещо като масова мода, един вид нова народна религия, неформална и незакостеняла като официалната църква. Алфред Ръсел Уолъс е пламенен защитник на тези вярвания, за голяма досада на Чарлз Дарвин, другия откривател на теорията за еволюцията. Другият откривател!? Предполагам винаги сте си мислили, че идеята за еволюционното развитие е дело само и единствено на Дарвин. Не е точно така, Уолъс дори пръв публикува тази теория. Защо тогава всички свързват еволюцията само с Дарвин? Чудя се дали Уолъс не е изтрит от историята именно заради спиритичните си увлечения...

Друг известен почитател на спиритуализма е изобретателят Кромуел Варли, който допринася много за създаването на телеграфа и прокарването на трансатлантически кабел свързващ Европа с Америка. Физиците Оливър Лодж и Джон Уилям Стрът също най-малкото са били с отворен ум и положително настроени към идеите проповядвани от спиритуализма. Въпреки подкрепата на тези известни личности, още тогава като контра-теза е съществувал крайния скептицизъм, който в следващия век ще се развихри до толкова, че самият той ще заприлича на култ. Спиритуализмът никак не е бил подпомаган и от факта, че е било пълно с евтини номера и измамници-шарлатани целящи да ограбят парите на лековерните. Поради тези причини Майерс не обявява публично своите увлечения в сферата на парапсихологията.

Вместо това поетът организира сравнително затворено общество, целящо да сложи изследването на паранормалното на сравнително научни основи. В него участват някои забележителни личности от Кембридж, включително и вече споменатият Хенри Сидгуик. Вместо за призраци, те говорят за "неилюзорни фантазми" (veridical phantasms), а обладаните от духове къщи наричат "фантазмогенетични центрове" (phantasmogenetic centres). В този кръг от приятели и любители паранормални изследователи стигат до извода, че зад свръхестествените феномени стои някаква непозната, но напълно естествена "психична" сила. От тук Майерс стига до извода, че тази сила има и други проявления, включително и това, което той ще нарече телепатия свързвайки двете гръцки думи τηλε, означаваща „далечно разстояние“ и πάθεια означаваща „чувство“.

Почвата в онези години е благодатна, за да покълне една такава идея. Едно след друго се появяват все по-невероятни изобретения. Телеграфът, фотографията, телефонът. Мнозина изобретатели твърдо вярват, че съвсем скоро телепатията ще бъде официално доказана и ще се предлагат устройства, който да помагат на хората да я практикуват. Дори самите Томас Едисон и Никола Тесла са положително настроени към идеята, че това е възможно. Това обаче не се случва и отново скептиците вземат връх, а и идват тежки години, световни войни, борсови крахове.

Телепатията, след кратко пребиваване в покрайнините на сериозната наука, отново е изритана далеч в дълбоката научна провинция. Един от малкото, които в първите десетилетия на ХХ продължават да изследват тази тема е американецът Джоузеф Банс Райн. Той провежда своите изследвания в университета Дюк в Северна Каролина. Именно на Райн дължим пък термина "парапсихология" - изследването на психични феномени непризнати от официалната психология. Един от най-известните му експерименти са с карти с различни символи. Те първоначално са скрити от участника в опита, който трябва да "види" символите преди картите да бъдат обърнати.

След Втората световна война имаме нов подем на науката и техниката, както и на свободата на личността и демокрацията (е, поне в част от света). Новите изобретения и научни пробиви са навсякъде. Усъвършенствани радари и доста точни краткосрочни прогнози за времето, случайното откриване на микровълновите ефекти на един американски боен кораб и прилагането му в микровълновите печки, разбиването на атомното ядро (и за жалост атомните оръжия), преминаването на границата на звука от свръхзвуковите самолети, изпращането на човек в космоса, в последствие развитието на лазерите, полупроводниковата и изчислителната техника и т.н. и т.н. безброй постижения.

Хората отново започват да вярват, че телепатията е зад ъгъла. Все пак човечеството създава летящи машини движещи се по-бързо от скоростта на звука, други машини политат в космоса, разбито е "неделимото" атомно ядро. Все неща считани за невъзможни. Тогава защо телепатията да продължава да е невъзможна?

Писателите-фантасти се заиграват с тази тема. Тя е основна идея в книгата на Артър Кларк "Краят на детството" (Childhood’s End) излязла през 1953 г. В това произведение извънземните се свързват с хората, не заради нашите технологии, а заради потенциала ни да развием нашите психични умения.

През 60-те години се появява и хипи движението, в последствие и така нареченото Ню Ейдж. Млади хора говорят за духовно просвещаване, издигане на по-високо астрално ниво, единение със Вселената, отваряне на третото око и т.н. Телепатията също е част от репертоара на Ню Ейдж, но за разлика от писателите-фантасти, младите хипита не разчитат на техниката, а на други методи. Често пъти всичкото това "единство със Вселената" се постига чрез приемането на различни наркотични вещества.

Каква е манията по психичните явления в средата на ХХ век може да се види от следната любопитна история. През 1968 година в Москва се организира конференция по "техническа парапсихология" с делегати от цял свят - основно психиатри, психолози и биоинженери. Това събитие не е организирано от КПСС, комунистическата партия на СССР, а независимо от нея! Властите се опитват да прекратят провеждането ѝ, но не успяват поради страх от международен скандал - делегатите са вече пристигнали в руската столица. Конференцията се провежда, макар и вероятно КГБ агентите да са я дължали под зорко око, а след края ѝ на руските организатори вероятно са им "дърпали ушите". Но представяте ли си за какво говорим - в сърцето на най-могъщата комунистическа страна по онова време се провежда събитие без официалното одобрение на властите и без те да могат да го прекратят. До толкова е голяма манията по тези недоказани явления, че хората са готови да рискуват, само и само да имат форум, на който да обсъждат въпросната тематика. Между другото всяка нова ера си ражда новите термини и думи. Докато във Викторианска Англия призраците започват да се наричат "фантазми", в СССР и Източния блок парапсихологичните явления придобиват научно звучащото име "психотроника". А всякаквите медиуми, гадатели и все същите измамници и шарлатани стават "екстрасенси".

И макар апаратчиците от КПСС да не успяват да спрат знаменитата конференция от 1968 г., не си мислете, че дълго се дърпат и странят от вълната. Военните и в Източния и в Западния блок започват да експериментират с парапсихологичните възможности. В САЩ и СССР има редица тайни програми, чиято цел е да впрегнат редица феномени в полза на военно-промишления комплекс. Отдалечено виждане, телепатия, дори предсказване на бъдещи събития - военните са практици, а не закостенели скептици - пробват, пък може и да стане. Все пак ползата ще е огромна, ако успеят да разберат тайните на врага от разстояние, без да се налага да пращат шпиони.

А най-интересното е, че тези "свръх секретни" изследвания и на САЩ и на СССР са разгласяват почти веднага. Дори има предположения, че това е част от информационната война и дезинформацията. "Съвсем случайно" се разчува, че още през 1963 г. руският психолог Леонид Василиев от Ленинградския университет успява да осъществи телепатична комуникация между двама човека намиращи се на разстояние 1600 км - единият е в Ленинград, а другия в Севастопол. През 1968 пък се появяват видеокадри на екстрасенската Нинел Михайлова, която мести предмети само със силата на мисълта си. На Запад пък Ури Гелер (Uri Geller) огъва лъжици със силата на своя ум по телевизията.

Дали военните от двата блока нарочно не правят такива "контролирани изпускания на информация", за да накарат противниковия лагер на свой ред да хвърля пари и ресурси в безсмислени изследвания? Ето, че така се отваря нова глава в историята на телепатията - тя не е (само) цел за постигане сама по себе си, а оръжие в дезинформационната война. Впрочем за въпросния Ури Гелер винаги са съществували подозрения, че е нечий агент - я на ЦРУ, а на Мосад. Всичко си идва по местата...

През следващите години и десетилетия следва...още много от същото. Множество "тайни" военни проекти - например The Stargate Project на американската армия от 1977. Провеждат се още конференции, включително отново в Източния блок (1973, Прага). През 1974 в авторитетното списание Nature се прокрадва статия озаглавена "Предаване на информация при условия на сензорно екраниране", която на практика е с парапсихологична тематика. Макар редакторите в Nature да отнасят критика от маститите учени заради допускането на този материал до печат, това е показателно за духа на времето. Появят се още множество книги и филми, в които присъстват телепатичните способности - нека само ми припомним за Дани от "Сияние" на Стивън Кинг. Появяват се нови и нови шарлатани, така де - екстрасенси и т.н. и т.н.

Още много от същото и накрая...нищо. Телепатията за пореден път остава само едно недоказано твърдение, едно неизпълнено обещание. През годините след края на Студената война сякаш темата отново минава на заден план. Така стигаме до последните 2-3 години, когато изглежда тя е на път да се завърне и отново ни обещават, че телепатията е на една ръка разстояние. Кой ни го обещава? Илон Мъск и неговия чип, който се вгражда директно в мозъка! Изглежда този път обещанията са реалистични, но съм сигурен, че постигането на реална телепатия е изглеждало реалистично и на Фредерик Майерс в края на 19-ти век, на Артър Кларк през 50-те години на ХХ век, на участниците в парапсихологичната конференция в Москва през 1968 г...

Прави впечатление, че винаги телепатията и другите подобни идеи набират скорост във времена на силен научен и обществен подем. Парната машина , телеграфът и телефонът в Англия дават крила на спиритуализма. Техническите постижения на ХХ век довеждат до появата на психотрониката. Сега пък сме насред AI манията, ChatGPT, роботите и дроновете, електрическите и водородните превозни средства, микрочиповете в човешкото тяло и сливането ни с машините. Нямаше как да не се завърнат с пълна сила за пореден път телепатията и сродните идеи.

Идеята за телепатичното предаване на мисли има дълга и интересна история. В древността тази способност е запазена само за боговете и оракулите. Във Викторианска Англия ѝ дават име "телепатия" и я приравняват на една нога с духовете и привиденията. През Студената война я използват като дезинформация. Разглежда се на конференции и в научни списания. Сродните теми като духовете отдавна са изхвърлени и изчистени от същността ѝ като за сметка на това в този исторически период телепатия е слагана в една категория с извънземните и НЛО феномена. През 2024 се готвят да я осъществят с изцяло технически средства без капка свръхестествено. Дали достигнахме края на историята? И не само края на историята на телепатията, а според някои и на самото човечество понеже Изкуствения интелект ще ни изтреби до крак? Не знам, ще видим....

Тази статия се базира на този материал излязъл в философския сайт Aeon:

Tomorrow people

Както винаги, първоначалната ми идея това да е просто превод, отдавна се разми. Допълних статията с допълнителни сведения (основно от Уикипедия) както и с мои лични наблюдения, част от нещата от оригиналния материал пък останаха невключени. Благодаря, ако сте изчели всичко до край!

Помните ли как преди през 2014 г. две 12-годишни момичета се опитаха да убият своя приятелка, за да се харесат на Слендърмен? Те бяха осъдени на дълги години в психиатрия / затвор. Едната от тях бе пусната на свобода през 2021 г., другата ще трябва още да почака. Покрай този случай се вдигна много шум и обвинения летяха наляво и надясно. Интернет, видео-игрите, социалните мрежи - кое ли не беше посочвано за отговорно за проблематичното поведение на децата.

Това обаче не бе нищо ново. Още от дълбока древност хората принасят в жертва други хора в името на някое свръхестествено създание, дали ще го наричаме дявол, бог, Слендърмен или Саскуоч е просто формалност. Даже в Библията има такава история, вероятно дори повече от една - простете невъзможността ми точно да цитирам имена и евангелия, просто това не е любимата ми книга. Библейската история разказва за един човек, който с готовност (че и с радост?) щял да резне вратлето на собствения си син "в името господне". Добре, че самият господ го спрял...

Случаят от юли 2022 г., за който ще стане на въпрос тук, е подобен, макар и да е с обратен знак. Човекът извършва убийство не като жертвоприношение, а за да не стане самият той жертва на такова нещо - поне така си е мислил.

През въпросната година Лари Сандърс от Оклахома, САЩ бил на бивак в гората заедно със своя приятел Джими Найтен. Лари убива приятеля си, защото е бил убеден, че Джими се готви да го принесе в жертва на Бигфут, който щял да го изяде.

Преди няколко седмици Сандърс бе осъден на доживотен затвор като през цялото дело той твърдо държи на своята версия. Дори заявява, че във въпросната нощ, когато е извършено убийството, около лагера им са се навъртали три "Големи стъпки".

След произнасянето на просъдата Сандърс е заявил, че "висша сила и древни влияния" са били причината да бъде признат за виновен, макар да няма вина. Найтън „е станал жертва на собствените си действия“ заради опита му да призове Бигфут, което в крайна сметка е довело до смъртта му. Един вид Лари го е убил при самозащита. На самото съдебно заседание Сандърс е изригнал с ругатни срещу прокурора. Дори е поставил под съмнение способността на съдията да отсъди правилно - „Не искам да чувам нищо от това. Това е невежество.“ са били думите му. Съдията съответно инструктира мъжа да млъкне, но Сандърс продължава със словоизлиянията си като се налага по едно време да бъде изведен от залата.

Източник

Нови доказателства говорят, че прясната вода присъства на нашата планета доста по-рано от официално приетото от науката досега. Учените смятаха, че тя се е половина преди около 3.5 милиарда години, но новите данни говорят, че по-скоро става въпрос за 4 милиарда години.

Водата като течност (а не само като изпарения в атмосферата) присъства на Земята от около 4.4 милиарда години т.е. тук е почти от самото създаване на нашата планета. Появява се почти веднага след охлаждането на повърхностните слоеве от бушуваща магма. От къде се появява водата и до днес е спор сред научната общност - дали винаги е присъствала в скалите и разтопената магма или е донесена от падащи метеорити.

Тази първа течна вода обаче е солена - тя е част от глобалния земен океан съществувал някога. Досега учените смятаха, че са били нужни още 900 милиона години, за да се появи прясна вода в големи количества, вода с малко или направо с никакви разтворени соли в нея.

Как учените са разбрали своята грешка от около 500 млн. години? Изследвали са кристали добити от западната част на Австралия. Тяхната структура говори за наличие на прясна вода по време на образуването им, което е датирано на около 4 милиарда години.

Източник

Тази новина е вълнуваща за мен. Наличието на сладка вода преди 4 милиарда години оспорва хипотезата, че цялата планета е била покрита от океана. Явно е имало достатъчно големи парчета суша, по които да текат реки. А наличието на суша е причината да се появят по-сложни форми на живот независещи от морската вода, да се открие огъня от примитивните примати, да се развие технологията, да се създадат цивилизации. Все пак без суша няма огън, а без огън няма прогрес. Да сте чули акулите да си пекат барбекю на дъното на океана? Неслучайно казват, че е почти невъзможно извънземна цивилизация живееща на планета изцяло покрита с вода да достигне до космоса. Колкото и да са умни делфините, те нямат среда, в която да развиват технологиите.

И така новото откритие измества всичко. Прясната вода се появява 500 милиона години по-рано от предполагаемото. Тоест и сушата съществува от по-рано. Значи и сухоземните животни се появяват по-рано. Цялата историческа скала се отмества с 500 млн. години. Дали там някъде в този допълнителен бонус отрязък не се е зародила и някоя напреднала земна цивилизация, спомен за която да е останал само в легендата за Атлантида?

Властите в Луизиана са разпространили информация за странен случай разиграл се един скорошен уикенд. Група тийнейджъри били на лагер насред гората в националния парк Кисачи (Kisatchie). По тъмно младежите чули зловещ вой и видели някакво изправено същество със светещи очи недалеч от лагера. Описват го като високо метър и половина.

Уплашената групичка бързо набрала спешния номер 911 с молба за помощ. Двама полицаи били изпратени и те извели младежите от гората. Полицаите не видели никакво странно същество наоколо, но вярват, че децата наистина са забелязали нещо, а не си измислят, защото изглеждали наистина уплашени.

Източник

Едно възможно обяснение е, че младежите са видели някое горско животно - като малко мече например. "Светещите очи" са просто отражение от лагерния огън. А също така полицаите е трябвало да направят тест за наркотици на тийнейджърите, знаете, за всеки случай.

Ако обаче видяното не е нито мечка, нито е плод на наркотични халюцинации, оставащите варианти са си плашещи и така наречения "Бигфут" е само най-безобидния от тях....

Това явление е сравнително рядко - възможността да наблюдаваме Меркурий преминаващ пред Слънцето. Последният път бе преди 5 години - през 2019, а следващият ще е през 2032. Не отвсякъде ще може да се види обаче, Северна Америка например няма да е сред щастливците. Американците ще трябва да почакат чак до 2049.

Източник

В началото на миналия месец публикувах тази статия:

Балон-мания севернокорейски стил

В нея става на въпрос за това, че Северна Корея изпрати като "подарък" за Южна Корея стотици балони с "полезен товар" от всякакъв боклук и дори изпражнения. Това бе като ехо от разразилата се в началото на 2023 г. балуун-мейния - балони със знаен и незнаен произход бяха виждани (и привиждани) къде ли не - от САЩ през Бразилия до Украйна и къде ли още не.

Една или две години по-рано пък друга мания бе завладяла света - странни монолити се появяваха къде ли не. Америка, Европа, Африка - почти нямаше континент, в който да не се появи поне един монолит, а в много случаи те бяха десетки. Отговорни за тяхното появяване почти сигурно бяха само хората - артисти занимаващи се с арт-проекти или зевзеци правещи си шеги. Все пак не бих изключил и крайно малката вероятност поне зад 1-2 монолита да стои и ... някой друг.

За балоните не мога да кажа с такава сигурност, че бяха дело само на хората, но не искам да навлизам в тази тема сега. Настоящата статия е посветена на друго - след завръщането на балоните благодарение на Северна Корея, сега и монолитите се завръщат. Демек имаме ретро парти!

За какво все пак става на въпрос? Някъде около 20 юни мистериозен монолит с огледално отразяваща повърхност се появява в пустинята в американския щат Невада. Не мога да отрека, че изработката му наистина е майсторска. Естествено той привлича тълпи от любопитни хора и няколко дни по-късно монолитът е премахнат от властите по "съображения за сигурност"...Хм... // Източник

Това обаче съвсем не е краят на историята. Седмица по-късно нов монолит се появява, този път в Колорадо. Не изглежда толкова добре както първия, може сами да сравните от снимките по-долу. // Източник

Отдавна не съм имал повод да го кажа, но да, проклети сме да живеем в интересни времена!

Пръстените на Сатурн са съставени от лед, космически прах и други отломки. Постепенно те се слягат върху планетата. Не това обаче ще е причината те да "изчезнат" през следващата 2025-та година. Причината ще е друга - Земята и пръстените ще се намират в една равнина на видимост, няма да ги наблюдаваме под наклон както обикновено и понеже пръстеновидният диск е сравнително тънък, на нас ще ни изглежда все едно го няма. Това е все едно да гледаш от разстояние ръба на лист хартия, листът е толкова тънък, че ако не е под наклон спрямо очите ни, може въобще да не го забележим.

След няколко години, когато вече няма да сме в една равнина, пръстените отново ще се "появят" преди окончателно да изчезнат след много години засмукани от Сатурн.

От години се появяват твърдения, че анимационният сериал "Семейство Симпсън" е предсказал това или онова събитие. Някои от тези "предсказания" може поне до някъде да се приемат за верни, други са тотално измислени. В стария блог Мистерика съм писал поне една статия по темата. Тук обаче няма да стане въпрос за прогнозите и предсказанията на Симпсънс, а за това, че самият сериал е предсказан от ... древните египтяни! 😀

В саркофаг на 3000 години е намерено изображение, което удивително много прилича на Мардж Симпсън. Ха, сега де!

Източник

Най-известната комета без никакъв спор! За нея са писани книги, появява се във филми и игри.

Българската поетеса Елисавета Багряна, която вижда преминаването на Халеевата комета и през 1910 г., и през 1986 г., написва стихотворение, посветено на кометата.

Известният американски писател Марк Твен е роден през 1835, годината през която минава кометата. Той умира от сърдечен удар през 1910 г. През 1909 той предрича смъртта си като казва "Аз дойдох с кометата и ще си тръгна с нея".

Каквото и да кажа, ще е малко. През вековете тя често е смятана за поличба и е свързвана с епохални събития. Последните ѝ приближавания до Слънцето са през 1910 г. (няколко години по-късно избухва Първата световна война) и 1986 г. (аварията в Чернобил).

Очаква се следващото ѝ появяване през 2061 г. да е изключително зрелищно и удобно за наблюдаване в Северното полукълбо, защото кометата ще е видима през лятото.

Източник

Десет годишно момиче от щата Ню Йорк твърди, че е видяла нещо изключително странно, докато е разхождала кучето си вечерта на 28 май т.г. Тя е съобщила за случилото се на Националния НЛО Център.

Момичето и кучето са се движили по един път край езерото Джордж като на около 15-20 метра пред тях е имало две жени. Внезапно над жените се появяват два бели куба, които ги вдигат във въздуха и отлитат в небето. Кучето за жалост не може да потвърди тази история.

Един интересен момент - момичето твърди, че жените може да не са били хора, макар че не уточнява защо мисли така.

След като тази история се разчува, места радиостанция се заема да провери дали има в полицейските хроники случаи на изчезнали хора, но такива не са регистрирани. НЛО изследователите обаче посочват, че при така наречените "отвличания от извънземни" , често хората са връщани като дори нямат спомен за това, което им се е случило. Така че не всички бързат да отхвърлят цялата работа като измислица.

Източник