Това е един от най-достоверните случаи на среща с непознат феномен. Въпреки това той не е много познат извън средите на НЛО ентусиастите. Дори не намерих да има посветена на него страница в Wikipedia.
Публични статии
"The Invisible Enemy" не е самостоятелен филм, а епизод от сериала "Outer Limits", който е подобен на "Зоната на здрача". В този епизод двама астронавти кацат на Марс през 2024. Първоначално Червената планета изглежда безжизнена, но скоро се сблъскват с ужасяващо присъствие...
Часът е 7:19 сутринта, а датата - 19 септември 1985 г. В Мексико Сити се долавя тътен и лек трус, който обаче бързо прераства в нещо невъобразимо. Епицентърът е на 300 километра югозападно от града. На земетръсът с магнитуд 7.4 му отнема по-малко от минута, за да премине през повърхността на южно Мексико, преди да достигне столицата. Усилен от меките почви, този трус достигна магнитуд 8.1, убивайки, според правителствени данни, около 10 000 души. Реалният брой вероятно е много по-висок – според някои изчисления вероятно 40 000 души загиват. На момента са срутени 400 сгради, 3000 други постройки също в последствие ще бъдат съборени като твърде увредени и неподлежащи на ремонт. Телефонните линии прекъсват, канализацията се смесва с питейната вода, пътищата към и извън града са блокирани. Около 700 000 от приблизително 9.1 милиона жители във федералния окръг Мексико Сити останат без дом. Реакцията на държавата е катастрофално некомпетентна. И докато всичко това се отдалечава назад в паметта на хората, самото време започва да приема все по-странни форми. Защо? Защото като в някакъв зловещ сън, събитията се повтарят...но нека не избързваме с нашия разказ, да следваме линията на времето...доколкото можем.
През следващите години след 1985, макар градските и федералните власти наистина да полагат усилия за справяне с последиците, за обикновените хора това не е достатъчно и годишнината от земетресението се превръща в дата, на която се организират масови протести. В същото време държавата използва тази дата като един вид ритуал - възпоминание за миналото и демонстриране готовност да реагира по-добре при други подобни катаклизми в бъдещето, когато и да се случат. Всяка година от 1985 г. насам на 19 септември официално се запазва минута мълчание, последвана от възпоменателни събития като откриване на паметници, оповестяване на нови превантивни мерки, технологии и инфраструктури проекти, обнародване на законодателни разпоредби за намаляване на риска и т.н. – всичко това, за да се гарантира, че подобни щети и човешки загуби ще бъдат избегнати.
Отговорът на тези държавнически ритуали? Протести от страна на жителите, настояващи правителството да бъде подведено под отговорност за необузданата корупция в сферата на недвижимите имоти, която довежда до нестандартното строителство и неспазване на разпоредбите в много от срутените сгради.
В началото на 90-те години към възпоменателните събития за 19 септември са добавени и учения за евакуация. A от началото на 2000-те тези юбилейни евакуации биват последвани от прозвучаването на системата за сеизмично предупреждение (Sistema de Alerta Sísmica Mexicano или SASMEX). От високоговорителите на ъглите на улиците сирените зазвучават като пулсиращ, вибриращ ритъм, който е повече зловещ, отколкото тревожен. На фона на този звук, студен монотонен глас повтаря думите „Alerta sísmica“. Годишнината се превръща в ден за деклариране, че събитията от 19 септември 1985 г. никога няма да се повторят. То превръща земетресението в нещо, което трябва да бъде увековечено - едно историческо събитие.
И ето, че идва 2017 г, когато системата прозвучава ДВА ПЪТИ. Първият път като част от заплануваното възпоминание и вторият път, два часа по-късно, когато земетресение с магнитуд 7.1 по скалата на Рихтер отново удря града! Този път жертвите са "едва" около 300 човека, разрушени са една дузина сгради. Някои от хората преживели това второ земетресение разказват, че временно в съзнанието им настъпва хронологично объркване. Коя година сме сега? 2017...или 1985? Кое земетресение преживяваме? Други пък в първият момент си помислят, че властите нещо са се объркали и за втори път пускат сирени за възпоминание. Затова и много хора остават вътре в сградите, вместо веднага да избягат навън. Някои пък са толкова объркани, че след като трусовете стихват тръгват да тичат към апартаментите си, за да проверят дали всичко е наред...само, че не се насочват към настоящите си жилища, а към местата където са живели през 1985. Пълен хаос! Младите хора, които не са били родени през 1985 изведнъж усещат, че човешкото историческо време не е само часовници, календари и национални годишнини. Оттогава за много жители настоящето сякаш стана нещо непрекъснато и обширно, а миналото и бъдещето престават да бъдат взаимно изключващи се времеви категории.
През 2020 г. вестник El Financiero провежда допитване, което показва, че жителите на Мексико Сити се страхуват особено много от земетресения - това съвсем не е изненада, все пак градът е в сеизмична зона. Но освен това гражданите се страхуват не просто от земетресения, а от трусове на конкретна дата - познахте, 19 септември. След второто земетресение от 2017 г., все повече хора си вземат отпуска на този ден и напускат града, тези които не могат да го направят, се опитват да си издействат да работят от вкъщи, традиционните протести на 19.09 срещу правителството и корупцията са все по-малобройни, не защото хората губят интерес към справедливостта, а защото се ужасяват да бъдат в града на годишнината.
В геоложки план интервалът между 1985 и 2017 г. е само миг. Терминът „вторичен трус“ идва от японския сеизмолог Фусакичи Омори, който осъзнава през 1895 г., че три големи японски земетресения – в Кумамото (1889 г.), Ноби (1891 г.) и Кагошима (1893 г.) – всъщност са били едно и също събитие. Чрез идентифициране на тяхната близост, сходството на вълновите им форми и други фактори, той позиционира тези дискретни събития в продължаващ процес, който стана известен като „последователност от вторичния трус“. Законът на Омори и по-късните изменения на Токуджи Уцу (известни общо като Закона на Омори-Уцу) гласят, че след плитко земетресение частите от разлома, които са се изплъзнали, ще се коригират, причинявайки свързани земни движения, но с течение на времето вероятността от тези събития ще намалява. По-конкретно, вероятността от вторичен трус в деня след земетресението ще бъде наполовина от тази в деня на земетресението, около една десета до 10-ия ден и т.н. В средата на 20-ти век законът на Гутенберг-Рихтер добавя, че колкото по-голям е магнитудът на главния трус, толкова по-чести и по-силни са неговите вторични трусове. Важно е, че въпреки че времената, числата и местоположенията на вторичните трусове като цяло отговарят на тези статистически правила, те остават стохастични.
Обръщането на внимание на различни форми на вторичен трус трансформира линейната последователност от събития в нещо странно и по-малко детерминирано. Например, важна променлива е скоростта, с която се движат тектоничните плочи. Покрай разлома Сан Андреас, който се движи с около 37 милиметра на година, последователностите от вторични трусове обикновено приключват около 10 години след земетресение. В сеизмичната зона на Ню Мадрид в източните Съединени щати обаче тектоничните плочи се движат с близо 0,2 мм на година, така че всяко земетресение, случило се там преди 2012 г., се счита за вторичен трус от едно земетресение от 1812 г.
През 14-те месеца след земетресението в Ноби от 1891 г. в Япония са регистрирани 3090 вторични труса; до 1975 г. три до четири все още се регистрират всяка година. Някои сеизмолози теоретизират, че земетресението с магнитуд 7.6 по Рихтер, което удря остров Чилое в Чили през 2016 г., е вторичен трус от земетресението с магнитуд 9.5 във Валдивия през 1960 г. Освен това, главните трусове често биват предшествани от предварителни трусове. Земетресението във Валдивия от 1960 г. е предшествано от земетресение с магнитуд 8.1 само 33 часа преди това; по същия начин земетресението в Суматра с магнитуд 9.2 през 2004 г. може да е било предизвестено от предупредителен трус с магнитуд 7.6 през 2002 г. Не е трудно да си представим, че предупредителен трус с такава сила би се считал за основен трус, докато не се случи по-голямо земетресение. Например на 24 август 2016 г. община Акумоли в Италия е ударена от земетресение с магнитуд 6.2 по Рихтер. Следват хиляди вторични трусове, стотици всеки ден, някои с магнитуд 5.5, с общо намаляване на честотата и силата. След това, на 30 октомври, земетресение с магнитуд 6.6 по скалата на Рихтер удря региона – вторичен трус, който променя позицията на главния трус през август като преден трус.
Поредицата от вторични трусове има размита времева линия. Връзката между предния, главния и вторичния трус става ясна едва след като цялото събитие е затихнало, понякога в мащаб, който затруднява концепциите за причинно-следствената връзка. При такива условия идеи като „минало“ и „бъдеще“ са променящи се, условни категории. Човек не може да бъде сигурен дали тяхното „настояще“ е преди или след основен трус – преди или след (или в рамките на) геоложкото „настояще“ на Земята.
Въпреки че земетресението от 2017 г. не е вторичен трус от труса от 1985 г., непредвидимостта на вторичните трусове, особено понятието за несигурно „настояще“, е начин да се разбере усещането на жителите на Мексико Сити за времето. Това, което може да бъде „след“ за града, може да бъде „преди“ за Земята.
Стигаме до 2021 година. Няколко седмици преди 19 септември в Мексико Сити започва да се усеща определена тревога. С наближаването на датата усещането за несигурно настояще започва да се проявява отново. В разговори между приятели и познати започват да се прокрадват тревоги и притеснения. Някои жители започнат дори да се притесняват, че този 19 септември ще бъде последният за Мексико Сити и на него градът ще бъде напълно разрушен.
Малко преди 21:00 часа на 7 септември високоговорителите на системата за ранно предупреждение на града внезапно се активират. Тревогата е обявена, хора бягат извън сградите. Около 20 секунди по-късно настъпва и самото земетресение. Електричеството незабавно прекъсва, трусът е с магнитуд 7.1 по Рихтер и продължава около две минути. За щастие, въпреки магнитуда и продължителността си, земетресението причинява малки щети. Веднага в социалните медии се припомня, че преди земетресението на 19 септември 2017, е имало сравнително по-лек трус на 7 септември (забележка: през 1985 преди труса от 19 септември не е имало люлеене на земята на 07.09). Много хора са в паника - остават 12 дни до 19.09.
Вероятността земетресение да удари едно и също място на една и съща дата (съответно през 1985 г. и 2017 г.) е изключително ниска. Направо е невероятно за трети път да се тресе земята на същата дата през 2021 г. И въпреки статистически ниската вероятност хората вярват, че отново ще има такъв тип природно бедствие.
Карикатура в мексикански вестник показваща мъж молещ се вечерта на 18 септември на другия ден да няма нищо повече от сирени за възпоминание:
В социалните медии се появяват фейкове, твърдящи, че и на 7 септември 1985 е имало предупредително земетресение преди основния трус на 19-ти същия месец, което не е вярно. През следващите 12 дни по телевизията редица експерти се опитват да успокоят хората. Те показват какви ли не графики и научни изследвания. Най-важното - природата, Земята и геологията не се интересува от човешки календари, което би трябвало да е самата истина - ние сме решили да измерваме времето по настоящия Григориански календар, преди него е бил използван Юлианския календар, а още преди това в дълбока древност хората са разделяли годината на какви ли не интервали. Това, че ден от тази "година", да кажем 19 септември, се пада следващата година отново на същата дата, не значи, че щяхме да имаме същото съвпадение, ако все още използвахме юлианския или друг календар. По някои други времеви системи григорианския 19.02.2017 можеше да се пада с ден по-рано или по-късно или дори с няколко дни разлика. Тогава, ако ползвахме друг календар, нямахме да говорим за съвпадения при земетресенията от 1985 и 2017, едното щеше да се е случило примерно на 19 септември, а другото примерно на 18-ти. Изводът? Изключително невероятно е отново да има земетресение на 19.09.2021. Но и най-логичните обяснения не могат да успокоят уплашените жители. През предишните три години - 2018, 2019 и 2020 година редица хора се хвърлят панически през прозорците на жилищата си или се спъват по стълбите при прозвучаването на възпоминателните сирени, а тогава дори не е имало предходно земетресение като това на 7 септември 2021. Властите се подготвят за най-лошото (според тях) - масова паника при отбелязването на годишнината.
В крайна сметка през 2021 няма земетресение на 19 септември. Учените протриват ръце, веднъж за винаги те са победили човешките суеверия. Повече няма да има такава истерия в дните предхождащи знаменитата дата. Или пък не? Съдбата или шегобийците (tricksters) или неведомите вселенски закони или както искате ги наречете многократно са доказвали, че ще направят това, което най-малко се очаква от тях. През 2021 г. на 19 септември няма земетресение, има на 19 септември 2022 година! Отново спира електричеството, отново има повредени сгради, но за щастие загиналите са само двама, макар трусът да не е пак никак лек - той е с магнитуд 7.7 по Рихтер и освен в Мексико Сити е усетен и в 12 други мексикански щата. Въпреки паниката от предишната година, този път хората сякаш са претръпнали. Барманите вадят бирите от безполезните хладилници, които не работят като няма ток и ги раздават на улицата. Работници, туристи, улични продавачи и дори полицаи седят по тротоарите, пият топла бира и разсъждават какво по дяволите се случва в Мексико Сити. През 2017 г. е имало шанс от 0,026% отново да има земетресение, през 2022 вероятността е била едва 0,000751 и въпреки това то отново се случва! Хората обсъждат какви ли не теории, включително и обратната причинно-следствена връзка - земетресението е един вид материализирана проява на очакванията на хората, то се случва именно защото толкова много хора си мислят, че ще се случи. Един вид "тулпа", един вид "мисловна форма".
През 2023 няма трус, да го очакваме ли през настоящата 2024? Прегледах сайтовете на туристическите агенции - има множество екскурзии с дестинация Мексико. Дали пък да не планирам една почивка около знаменитата дата 19-ти септември? Рискът си струва - това да си в центъра на събитие извън настоящото ни разбиране за време и въобще за това какво е реалността....
Narcopolis е сравнително скорошен филм - тази британска кинопродукция излиза на екран през 2015 г. Сценаристите избират действието в него да се развива в недалечно (по онова време) бъдеще - в настоящата 2024 г. В този техно-трилър във Великобритания са легализирани всички наркотици. Ambro е съмнителна фармацевтична компания, която създава нов ненадминат наркотик. Франк Грийвс е полицай и бивш наркоман, който се опитва да разбере истината за Ambro.
Това кратко видео е заснето от жена от Фресно. Малко по-добро е от обичайните "призрачни" клипове, но пак не е достатъчно убедително. Поне не е свръх-добро - такива видеа на 99.9% са компютърно генерирани измами.
Това е втората статия от поредицата представяща фантастични филми чието действие се развива в 2024 година.
Всички любители на киното добре познават филма "Матрицата". Първата част на тази култова класика излиза през далечната 1999 г. Знаете ли обаче, че през 99-та излиза и друг един филм разглеждащ идеята, че хората живеят в симулирана реалност? Това е "Тринадесетият етаж". Тази кинопродукция е базирана на излязлата през 1964 г. новела "Simulacron-3". Междувпрочем братята сестрите Лана и Лили Уашовски, които режисират "Матрицата" никога не са криели, че също са повлияни от въпросната книга.
Е, дали наистина през настоящата 2024-та ще се докаже веднъж завинаги, че живеем в симулация? Не знам, ето ви трейлър за "Тринадесетият етаж":
Леопардовата мряна (Luciobarbus subquincunciatus) е вид риба, която е кръстена така, защото шарката ѝ наподобява тази на леопарда. Някога тя е била широко разпространена в речната система образувана от реките Тигър и Ефрат, но поради улов, изграждане на язовири, замърсяване и влошаващи се екологични условия популацията ѝ започва силно да намалява. Последният официално документиран случай на видяна мряна е от 2011 г. Следва цяло десетилетие през което поне официално тази риба не е намирана. Учените започват да се питат дали този вид вече не е окончателно изчезнал.
От време на време обаче се появяват съобщения за видени леопардови мрени от местни жители и рибари в югоизточна Турция. Тези случаи не са потвърдени от експерти. Положението си остава такова до миналата година, когато екип от турски учени успява да хване един жив екземпляр. Той тежи около 2 килограма и е дълъг около 50 сантиметра. След като е измерен, той е пуснат отново във водата. Същият екип през 2021 успява да преоткрие и друг вид риба считан за изчезнал.
В някои филми действието се развива в точно определена година от бъдещето. Обикновено това е някакво кръгло число - 2000, 2020 или пък година, в която се очакват някакви събития като 2012-та, когато завърши големия цикъл от календара на маите. През 2022 в стария блог Мистерика направих поредица от статии посветени на филми разиграващи се в тази година. За 2023 пропуснах да го направя, но за 2024-та ще се отчета с нова серия от статии, като някои може да излязат само в Мистерика+.
"Highlander" (на български преведен като "Шотландски боец") е култов филм излязъл през 1986. Не за него обаче ще стане въпрос тук, а за неговото продължение - Highlander II: The Quickening. Той, за разлика от първата част, е мразен от кинозрителите, малко филми може да се похвалят с рейтинг от 0% в Rotten Tomatoes. За мен това е малко незаслужено - да, продукцията е идиотска и разваля добрите впечатления оставени от първия филм, но именно заради абсурдната си посредственост заслужава да бъде оценен много по-високо. Все пак такива идиотщини трудно се постигат.
В "Шотландски боец 2" действието се развива в настоящата 2024-та. Човечеството е унищожило озоновия слой и цялата Земя е обхваната от невиждана екологична криза. Макар и посредствен дали пък всъщност филмът няма да познае каква точно ще ни е действителността през настоящата година? Надявам се, че не, но пък от хората всичко може да се очаква, колко му е да се самоунищожим унищожавайки околната среда. В "Шотландски боец 2" главният герой Connor MacLeod (изигран от Кристоф Ламбер) има решение на проблема - захранван от лазери щит, който да ни предпазва от слънчевите лъчи! Няма да коментирам...
В "Highlander II" освен Ламбер участват още Шон Конъри, Вирджиния Мадсън и Майкъл Айрънсайд. Режисьор е Ръсел Мълкей.
Ето го и якия трейлър, красота!
Една от последните статии за 2023 в Мистерика бе ето тази:
Мъжът в черно на гроба на Едгар Алан По
Вчера, 19 януари бе рожденият ден на великия писател и за поредната година странникът не се е появил, вече над 10 години пропуска. Не пречи обаче да разкажа за една по-малко известна история свързана с По.
На 13 април 1844 в New York Sun се появява гръмката новина, че ирландският авантюрист Монк Мейсън (Monck Mason) е прелетял с балон над атлантическия океан за едва три дни, което е невероятен рекорд! Този брой на вестника се разграбва за отрицателно време. Месец по-късно се разбира, че това всъщност е измислена история или както бихме казали днес - фейк нюз. Автор на измамата е Едгар По. Мотивите му не са съвсем ясни, предполага се, че По е бил провокиран да напише тази история заради друга фалшива новина излязла почти десетилетие преди това. През 1835 Ричард Адамс Лок (Richard Adams Locke) пуска съобщение, че астрономът Джон Хершел е открил живот на Луната и е наблюдавал същества подобни на прилепи и еднорози. По смята, че Лок е откраднал идеята от негов разказ и на свой ред като отмъщение пише фалшива вестникарска новина. Накрая обаче самият По е загубилият - с неговата журналистическа кариера е свършено, а и не получава дори цент от печалбите на вестника.
Докато подготвях настоящата статия се замислих дали пък не е възможно наистина някой да е прелетял от Англия до САЩ за 3 дни през 1844? Месец по-късно властите обявяват историята за измама, а По е набеден, че е лъжец. Няма да е за първи път - властници и правителства по света и до ден днешен лепват етикета "фалшива новина" на всичко, което не им изнася. Но защо им е да отричат историята с балона?! Сещам се за поне две причини. Първата е икономическа и доста прозаична - лобито на търговските кораби и параходи се е намесило, бързите полети с балон ще им изядат хляба. Втората причина има досег с паранормалното. Ами ако това, което е прелетяло океана не е балон, а Монк Мейсън не е ирландец? Дали не става въпрос за НЛО? Или дори за любимата ми тема "Аероклуб Сонора"?
Илюстрация на балонът, с който "уж" Монк Мейсън прелита Атлантика:
Наскоро се появи едно кратко видео показващо нещо подобно на медуза да лети в небето. Твърди се, че е заснето от американските военни през 2018 г. и е част от по-дълго видео. Няма нещо свръх-странно в кадрите, "медузата" може да е какво ли не - от дрон накичен с парцали до балон. Но за по-дългата версия на видеото, която уж някои са виждали, се твърди, че показва невероятни неща. Обектът се гмурка във воден басейн, след известно време излиза от водата и с невероятна скорост се изстрелва в космоса. Това не би било по възможностите на никой днешен земен дрон! Но дали наистина съществува такава по-дълга версия на видеото или отново се опитват да ни подхлъзнат? Нека запазя доза скептицизъм...
А за тези, които се чудят какво представляват атмосферните чудовища, ето тази статия: