Honeybee Robotics е интересна компания и то не само заради името си, което в превод буквално значи "Роботика на пчелите". Те са си поставили невероятно амбициозната цел да построят на Луната система от пилони със светлини на върха - демек "улични лампи". Тези лампи обаче ще са значително по-големи от познатите ви стълбове пред входа на блока ви. Всеки един от лунните пилони ще е по-висок от Айфеловата кула!

Ах, ще кажете "поредните лунатици" (pun intended т.е. каламбура е нарочен), всяка откачалка може да си направи фирма и да разгласява шантавите си идеи. Действително съм попадал на компании с много по-странни идеи, но в случая не е съвсем редно да говорим за щураци. Honeybee Robotics е подразделение на Blue Origin, космическата компания на Джеф Безос. Безос е добре известен с нюха си към печеливши начинания, не случайно е един от най-богатите хора в света. Освен това проектът за лунните пилони, чието работно име е LUNARSABER, вече получи финансиране от американското правителство! Не, че не се е случвало правителството на САЩ (а и всяко друго правителство) да прахосват пари на вятъра, но щом дават кинти за "лампите" поне вярват, че има шанс начинанието да се реализира успешно.

Целта на светещите пилони е да осветяват лунната повърхност по време на лунните нощи, които продължават около 2 седмици. Батериите в тяхната основа ще се зарежат през лунния ден. Освен това пилоните ще са снабдени с куплунзи, контакти и жакове и луноходите и всякаквите земни апарати ще могат да се зареждат с ток от тях. Тези лунни лампи ще са първа стъпка в колонизирането на Луната и ще са много полезни докато се изгражда останалата инфраструктура - реактори, хангари, модули за живеене и т.н.

Honeybee Robotics имат промоционално видео в Youtube. Поне за мен музиката, с която то почва, звучи зловещо, по-скоро си представям така да започва филм на ужасите...

Още когато попаднах на горната новина, се сетих за един рядък и недоказан феномен. Има хора, които твърдят, че със самото си присъствие влияят на електрическите уреди около тях. При някои от тези хора тази способност е толкова силна, че докато вървят по улицата през нощта, уличните лампи над тях спират да светят. След като отминат, съответната лампа отново светва. Като допълнение към статията исках да приложа някоя подобна история от стария блог Мистерика, сигурен съм, че имам поне 2-3 такива. Намерих в архива нещо дори по-добро - история, която преплита в себе си няколко феномена! Замислих се, дали след като най-накрая се замъкнем на Луната, дали и паранормалните шегобийци ще се замъкнат там след нас? А може би отдавна ни чакат на лунната повърхност, за да си покажат и там магариите и лунните лампи ще светват и изгасват под влияние на неведоми сили....

Следва старата история от Мистерика, забележете, че още тогава съм се усъмнил, че това може да е просто красив измислен разказ. Това, честно казано, няма никакво значение! Дори и да е измислица, целта не е да ни накара сляпо да вярваме в това или онова (тези, които сляпо вярват на нещата обикновено свършват в разни секти или зомби-армията на Путин). Целта на красивите увлекателни истории е да ни накарат да се замислим, един вид "ами ако пък има зрънце истина в цялата работа?"

************************

Или някой е много добър разказвач на истории или отделните аномални феномени съвсем не са толкова "отделни", както всъщност от много време подозирам.

Това е един случай в който имаме не един, не два, а цели три феномена. Надявам се да има истина в него, а не да е просто фантазия на някой добър писател. Но дори и да е изцяло художествена измислица, пак се струва да се прочете. Наскоро попаднах на тази история и веднага се превърна в една от любимите ми.

Когато 20-годишният Уолтър се събудил, часовникът-аларма до леглото му показвал 88:88. Но това не било най-странното нещо в стаята му. В близост стояла сянка с човешки размери и светещи червени очи.

Уолтър, сега вече 28-годишен е свикнал със странните неща в стаята му. Като малко дете, през много от нощите светлината от уличното осветление промъкнала се в стаята му, бавно ще изчезне и тогава ще се появят гласовете. Неговото семейство ще му казва, че това са обичайните за децата "въображаеми приятели", но той знае, че не е така.

"Дори сега, когато съм в тъмна стая, аз все още мога да чуя шепота на другите, а във времена на опасност, винаги има глас, който ме предупреждава да предприема действия".

Но поне до колкото си спомня, Уолтър никога не е виждал източника на някой от тези гласове до нощта в която се появила сянката със светещи очи.

"Той се наведе към мен и каза: "те те наблюдават", след което изчезна в стената, а часовникът отново показваше точното време".

Те те наблюдават. Уолтър вече го е знаел това, откакто е станал на 16. Не е сигурен кои са точно "те".

"Още като младеж, започнах да забелязвам, че съм наблюдаван от хора в черни джипове или микробуси".

Те го следвали навсякъде. Често ги виждал около училището си - "Banting Memorial High School" в Алистън, Охайо. Или пък, когато е на пазар в близкия град Бари, Охайо.

"Те спират край магазина в който съм аз и потеглят когато излизам. Никой не слиза от автомобила. Просто паркират и тръгват, когато заизлизам".

Случвало се е Уолтър да стои на ъгъла на някое кръстовище със светофари. Черен джип спира на него, въпреки, че светофарът показва зелено. Ще го гледат известно време, след което ще потеглят. Веднъж видял просвяткване, вероятно от светкавица на фотоапарат.

Един ден Уолтър се опитал да ги конфронтира. Този път от спрелия автомобил бил излязъл един от мъжете, друг бил вътре готов да потегли. Този от вън държал камера. Уолтър внезапно тръгнал към тях. Щом осъзнал, че се приближава към тях, мъжът отвън хвърлил камерата в колата, качил се в нея и автомобила потеглил с "мръсна газ".

"Бяха облечени в черни панталони и бели ризи и имаха слънчеви очила".

Това описание напомня твърде много за мистериозните "хора в черно", които се появяват след наблюдения на НЛО и тормозят очевидците. Но Уолтър никога не е виждал НЛО.

Но е имал други почти толкова странни преживявания (освен гласовете и сянката). Той често забелязва, че сякаш влияе на лампите. Когато минава под лампи от уличното осветление, те изгасват, а когато се отдалечи отново започват да светят. За този феномен се говори от десетилетия - способността на някои хора да влияят на електрическите уреди.

А каква е връзката със сянката, която се появила в стаята му?

"Нямам идея какво беше това сенчесто същество, но аз винаги съм обичал мрака. През деня дори често ми е трудно виждам, защото слънчевите лъчи направо изгарят очите ми. Дори се шегувахме с приятелите ми на които разказах моето преживяване, че сянката ме е предупредила защото сме от една порода".

Източник: Mysterious Universe
Дата на оригиналната публикация: 20 февруари 2013
Връзка

Забележителна история.

Първо с това, че е една от малкото в който "сенките" се представят положително. Обикновено "сенчестите хора" хвърлят в ужас хората, които ги видят, очевидци разказват как сякаш тези създания се хранят от страха им и как им влияят негативно.

И второ както казах в началото - имаме три отделни мистерии събрани заедно - влияние върху осветителните уреди, мъжете в черно и хората-сенки (и техните гласове, ако приемем, че са действително техни, а не четвърти феномен). Тази история подкрепя тезата на някои паранормални изследователи, че много или дори всичките аномални феномени са свързани. Аз не мисля, че чак всичките имат връзка, но заслужава да се помисли над въпроса.

Дата: 31.07.2024

Вече повече от 2 години функционира космическият телескоп James Webb (JWST за по-кратко). През това време той направи някои забележителни открития.

Преди изстрелването на JWST за най-стара галактика се смяташе GN-z11, която бе открита с помощта на ветерана Хъбъл. Изчисленията са, че тя се е оформила 400 милиона години след Големия взрив. Днес GN-z11 е едва 11-тия най-стар обект познат на човечеството. Всичките 10 по-стари галактики бяха открити от телескопа Джеймс Уеб. Класацията се оглавява от JADES-GS-z14-0, която се е появила едва 285 милиона години след събитието известно като Big Bang.

Друго откритие. Известно е, че в космоса има бродещи планети непринадлежащи към никоя звездна система. JWST установява, че този тип планети, когато са газови гиганти подобни на Юпитер, често се образуват по двойки.

Както знаем вселената се разширява, нещо което озадачава учените от десетилетия. За скоростта на това разширение се използват два метода като те дават различни резултати - без да влизам в подробности, ще кажа, че при единият получената стойност е 67 km/s/Mpc (километра за секунда за мегапарсек), а при другият 73 km/s/Mpc. За учените това е доста голяма разлика и истинска загадка. Втората стойност е получена чрез наблюдения осъществени от Хъбъл и затова имаше предположения, че там има неточност. JWST потвърди, че тези данни са все така верни!

Междувременно JWST установи, че има звездни системи с три астероидни пояса, което е с един повече от земните два. Ние си имаме един, който се намира между Марс и Юпитер и още един отвъд последната известна планета - той се нарича Пояс на Кайпер. Във вселената има звездни системи с допълнителен трети пояс.

Това са само част от постиженията на космическия телескоп James Webb. Все още обаче чакаме едно конкретно - доказателството, че не сме сами във вселената!

Източник

През последната година в областта на роботиката и изкуствения интелект основно се създаваха халюциниращи чатботове и големи езикови модели, които не стига, че са почти безполезни, ами и хабят огромно количество електроенергия.

Е, не всички са луднали по новата AI мания, все още има компании и ентусиасти, които създават автономни системи, които могат да бъдат много полезни. VERO, което е съкращение от Vacuum-cleaner-Equipped Quadruped RObot, е една такава система. Този робот събира захвърлените фасове - за да ни е по-чистичко и приятно да се разхождаме по улиците и по плажа.

От десетилетия всякакви гурута се опитват да ни убедят в невероятните ползи от медитацията за справяне със стреса, депресията и какви ли не други психически проблеми. В повечето случаи действително медитиращите упражнения помагат. Но за жалост не винаги. Нещо повече - медитацията може да е опасна и да има точно обратният ефект. Задълбочаване на безпокойството, психоза, поява на дисоциативно разстройство и т.н. Колко често негативните ефекти се проявяват? Според едно изследване те се наблюдават при 10 процента от медитиращите, което не е никак малък процент. Има случаи и на поява на психически проблеми при хора, които преди това са ги нямали и са решили да пробват да медитират просто от интерес.

И не си мислете, че тази "лоша" медитация е нещо съвременно - един вид "не я практикуваш правилно". Има старинни текстове от Индия датирани на 1500 години, които показват, че още тогава будистките монаси са знаели, че медитацията може да има негативни последици.

Трябва ли заради това медитацията да бъде спряна? Не, разбира се! Просто трябва хората да са информирани за възможните рискове. Това обаче не се споменава от гурутата, които изкарват пари от курсове и сесии по медитация и йога, "пречистване на съзнанието", продажбата на хранителни добавки и "източна медицина". Затова имайте едно на ум!

Източник

Мисля, че видеото е автентично, а не генерирано от AI. Все пак това не значи, че обектът е с паранормален произход, може да е нещо тривиално като дрон или вдигнато във въздуха голямо парче найлон.

"Fly Me to the Moon" е романтична комедия, в която не липсва и драма, както и sci-fi елементи. Филмът излезе по кината преди около седмица и се заиграва с една любима тема на конспираторите - дали американското кацане на Луната е инсценирано. Още не съм го гледал, но трейлърът ме заинтригува, затова ще гледам да си го изтегля от някъде. Какво?! Очаквате да давам пари за комедия и да ходя на кино да го гледам легално?! No way

Преди два дни писах за фалшивите руски царе, който остават в историята като лъже-Димитрий I, лъже-Димитрий II и лъже-Димитрий III. Една седмица по-рано пък използвах изчезването на легендарен френски средновековен меч, за да разкажа в Мистерика+ малко повече за френския крал Карл Велики и племенника му Роланд. Това ме накара да се замисля кой български цар има най-интересна история. Не съм напълно сигурен, но може би това е Ивайло, със сигурност част от неговата история прилича на историите на споменатите по-горе Карл Велики и Димитрий Углицки.

В статията в "Мистерика Плюс" се чудех защо на български френския владетел се нарича Карл, след като оригиналното му изписване е Charlemagne, което се произнася Шарлемейн. За името на Ивайло също има неясноти. Някои изследвания, предполагат, че е възможно оригиналното име да е било Иваил. Византийските автори пък го наричат с прякорите Лахана (от гръцката дума за зеле) и Бърдоква (маруля). Според някои автори това се дължи на факта, че се е хранел „само с хляб и диви зеленчуци“. Отделно от това професор Тодор Балкански застъпва виждане, че друг прякор на царя - Кордокоба идва старобългарската дума "коръда" която значи "меч".

Предполага се, че Ивайло няма аристократично потекло, в най-добрия случай е бил военен командир в българската войска или местен управител. Има и хипотеза каква точно му е била длъжността преди да стане цар - областен управител на Овеч (Провадия). Той застава на чело на цялата българска държава след въстание започнало пролетта на 1277 г.

Постоянните нашествия на татарите през 60-те и 70-те години на XIII век довеждат българското население до отчаяние. Цар Константин Тих – Асен (1257 – 1277) е неспособен да защити държавата и поданиците си. Това дава възможност на Ивайло да оглави народното недоволство и да стане водач на въстание, което започва през пролетта на 1277 г.

През лятото на 1277 г. Ивайло се изправя срещу монголо-татарите от Златната орда. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма известност. За кратко време успява да прочисти страната от татарските банди и така все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои битка между Ивайло и цар Константин Тих – Асен. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар – посечен от Ивайло.

Византийският император Михаил VIII Палеолог вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние, затова решава да подкрепи сина на цар Мицо Асен (управлявал през 1256 – 1257, преди Константин Тих – Асен), когото провъзгласява за цар под името Иван III Асен и жени за своята дъщеря Ирина Палеологина. Когато царица Мария, съпругата на Константин Тих – Асен, научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в Търново и през пролетта на 1278 г. става законен български цар.

Царуването му обаче не продължава дълго. Михаил VIII Палеолог не прощава на българите това, че неговият избраник Иван III Асен не е станал български цар и Ивайло е принуден да воюва на два фронта – срещу ромеите и срещу татарите. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг през лятото и есента на 1278 г. После потегля срещу татарите, но е принуден да се защитава в крепостта Дръстър. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. Търновските боляри отварят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (началото на 1279 г.). Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска войска. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край Девина. Ромеите са напълно разгромени. Иван III Асен бяга от столицата, но болярите вместо отново да признаят властта на Ивайло, избират за нов цар деспота Георги I Тертер.

Войните обаче продължават прекалено дълго и селяните започват да напускат Ивайло. В променената обстановка след възцаряването на Георги I Тертер цар Ивайло отива в двора на татарския хан Ногай, който се намира в крепостта Облучица на Дунавската делта, с молба за помощ. В стана на хана идва и Иван III Асен, също търсейки съдействие. Отначало Ногай протака нещата, но подтикнат от византийската дипломация по време на един пир заповядва да посекат Ивайло. Любопитно тълкувание прави Георги Владимиров. Докато повечето български историци приемат, че Ивайло отива победен в стана на Ногай с цел търсене на помощ, то неговото виждане е, че става дума за дипломатическа визита. Според Владимиров към този момент нито Тертер, нито татарите имат окончателна победа над Ивайло.

Историята обаче не свършва до тук. Подобно на Русия с името Ивайло си служат двама „лъжеивайловци“, които вдигат населението в Тракия и дори в Мала Азия против настъпващите османски турци. Първият от тях се появява в Константинопол през 1294 г. За него споменава Георги Пахимер. Тъй като цар Ивайло е сред малцината в тогавашния свят, постигнали победи над татарите, споменаването на неговото име прави силно впечатление на съвременниците и неговото появяване се оказва истинска сензация в столицата на Византия, макар приживе той да е бил техен враг. Както посочва Пахимер този Псевдо-Лахана твърди, че ако императорът даде съгласието си, ще извърши велики дела срещу враговете. Първоначално самозванецът е арестуван, но силното недоволство на населението на Константинопол принуждава император Андроник II Палеолог да го освободи, още повече, че както посочва Георги Пахимер той „изглеждал страшен за враговете и полезен за изпадналите в беда ромеи“. Императорът дава благоволението си Лъже-Ивайло да бъде прехвърлен на малоазийския бряг и да потегли с привържениците си срещу бейлика на Осман I. В редиците на Лъже-Ивайло се стичат многобройни доброволци, сред които орачи, пастири и др., всички те вярват в мисията му да спре нашествениците турци. Пахимер разказва: „Изглеждаше като че ли целият свят е тръгнал с него...“. Явно стреснат, императорът отказва да въоръжи тази стихийна тълпа и нарежда Лъже-Ивайло отново да бъде арестуван, с което приключва всичко. Интересно е да се отбележи, че според сведенията при появата си в Константинопол този Лъже-Ивайло води със себе си отряд българи. Как ли щеше да се развие историята, ако Андроник не се беше уплашил? Може би турците щяха да бъдат разбити и никога повече нямаше да потеглят към Европа?

Около десет години по-късно през 1304 – 1305 г. се появява втори Лъже-Ивайло. Той отново е от български произход, представя се със собственото си име Иван и с прякора Свинепаса (на гръцки Хировоскос), и твърди, че е участвал в „някои войни в България“. Той води дружина от 300 мъже с лъкове и боздугани и предлага помощта си на император Михаил IX Палеолог отново срещу турците. Този Лъже-Ивайло също е пратен в затвора, но се спасява като се позовава на средновековното право на убежище в една константинополска църква. След това събира отново хората си, преминава морето и разкъсва турската обсада на крепостта Кенхрей при река Бююк Мендерес, обръщайки в бяг турците. Но силите на българина са малочислени и когато скоро след това пристигат турски подкрепления, Иван е пленен. Тъй като за него турците поискват откуп от 500 златни перпери, той помолва наблюдаващите от крепостните стени на Кехрей ромеи да ги платят, но те отказват, тъй като сумата е твърде голяма. Тогава Иван се обръща на български към отряда си, за да ги окуражи, но някои от ромеите, разбиращи български, издават на турците, че той отправя люти закани. Тогава турците „се уплашили за себе си и го убили, защото сметнали, че ако освободят неумолимия враг, откупът и печалбата нямало да струват нищо“ според разказа на Георги Пахимер. Пак Пахимер предава и другата версия за съдбата на Иван, според която той успява да се спаси и се връща в балканските земи, където Михаил IX Палеолог му дава титлата „севаст“, и той воюва с отряд от 1000 души в района на Солун срещу съюзените турци и каталани.

Източник за статията: Wikipedia

Какво според вас е това животно на долната рисунка от 12-ти век?

Това е леопард! Не бихте се сетили, нали? Защо е изобразен по този странен и абсурден начин? Отговорът не е еднозначен. Някои от художниците, както тогава, така и сега, са си просто некадърни. Също така на много не им е било това основния талант. Книгите в средновековието са се писали и преписвали най-вече от монасите в манастирите. Те са наблягали на текста и по съвместителство понякога им се е налагало да рисуват и илюстрациите. Често пъти обаче не липсата на талант е била причината някои картинки да изглеждат гротескно. Художниците не са виждали на живо съответното животно, те само са чували за него от устни и писмени описания, затова и го рисуват по смешен начин.

Долната илюстрация е добър пример. От историята се знае, че някои армии са използвали бойни слонове - картагенския пълководец Ханибал, индийските владетели и т.н. Как обаче да нарисуваш правдиво един слон след като не си го виждал? От картинката се вижда, че художникът е имал талант - конете са изобразени добре, защото той е познавал това животно. Слонът обаче е под всякаква критика.

Следват още забавни илюстрации.

Кит, 13 век.

Крокодил.

Лъвове

Охлюв?! Моля ви се, художникът със сигурност е виждал охлюви през живота си, има ги из почти цяла Европа. Явно му е било много забавно да го нарисува точно така.

Източник

Това е един интересен и странен момент от руската история. Димитрий Углицки, още познат и като Царевич Димитрий и Димитрий Иванович, е най-младият син на Иван IV Василиевич, повече познат като Иван Грозни, обединителят на руските княжества и пръв общоруски цар. Не може много да се каже за живота на Димитрий, който умира на едва 8 години. Но това което се случва след смъртта му е забележително.

През 1560 умира Анастасия Романовна, първата съпруга на Иван Грозни, която той много обичал. Тази загуба оказва силно влияние върху царя и той става психически нестабилен. В последствие се жени още 5 пъти, като Димитрий е син от последната му съпруга. Църквата обаче признава само четирите брака, последният според тях е нелегитимен и Димитрий се води незаконно дете.

Междувременно Иван Грозни ставал все по-нестабилен психически. В пристъп на ярост той ударил първородния си син Иван V по главата с царския си жезъл и това причинило смъртта му. Заради това, когато през 1584 царят умира, той е наследен на престола от друг по-малко способен негов син - Фьодор, който не бил добре нито със здравето, нито с ума. На практика той бил цар само по титла, истинската власт се упражнявала от регентския съвет. Най-значима фигура там бил Борис Годунов. Фьодор и жена му Ирина нямали деца, а Годунов се надявал той да стане цар. За да се осъществи това, обаче не трябвало да има никакви други живи наследници на Иван Грозни. Затова не е никаква изненада, че младият Димитрий умира през 1591 при мистериозни обстоятелства.

През 1598 умира и Фьодор и Годунов най-накрая се възкачва на престола. Нещо непланирано обаче се случва. През 1604 се появява лице, което твърди, че е царския син Димитрий, който бил избегнал смъртта по някакъв начин. В историята този човек ще остане под името Димитрий Неистински I. Кой е бил всъщност той, не е ясно, но има някои предположения.

Според едно от тях, това е бил Григорий Отрепиев, син на незначително официално лице в провинциално село. Отрепиев става монах в манастир близо до Москва. Изгонен е от там понеже започнал да твърди, че един ден ще стане цар. След това живее при казаците и дори убеждава част от тях, че именно той е Царевич Димитрий. Скоро заминава за Полша където успява да се срещне с принц Адам Вишневецки. Така стига до полския крал Сигизмунд III.

Картина от 1874 на Николай Василиевич Неврев изобразяваща срещата на полския крал с Димитрий Неистински I:

Не е ясно дали Сигизмунд III наистина вярва в историята на самозванеца, но в негово лице вижда шанс да нанесе сериозен удар на Борис Годунов. През юни 1605 фалшивия Домитрий подкрепен от поляците и казаците превзема Москва и заема престола.

В началото новият цар е доста популярен, но скоро се оказва със сериозни проблеми. От една страна поляците все още не са получили това което им е обещал в замяна на подкрепата им - да обърне Русия от православна в католическа вяра. От друга самите руснаци са обезпокоени от наличието на много полски благородници и католически свещеници в двора на Димитрий.

В един ден на месец май 1606 се организира метеж в Кремъл от руски боляри. Димитрий скача през прозорец, чупи крак, заловен е и убит на място. Картина от Карл Богданович Вених от 1879 г. обрисуваща последните моменти от живота на Димитрий Неистински I:

Тялото на този Димитрий е разчленено и изгорено, а прахта му е изстреляна с оръдие по посока на Полша. По онова време наистина някои са вярвали, че той е зъл магьосник способен да възкръсва.

Но "ритуалът" няма ефект, през 1607 се появява нов претендент за трона, останал в историята като Димитрий Неистински II. Той твърди, че не само е законния син Димитрий Углицки, но и предишния претендент Димитрий I. Има подкрепата на царица Марина, полската жена на Димитрий Неистински I. Успява да събере армия от 30 000 човека. По това време цар на Русия е Василий IV Иванович Шуйски. Димитрий разполага щаба си в едно село близо до Москва. Двамата претенденти водят битки, но никой не успява да победи другия. Така за известен период Русия има двама царе едновременно. Димитрий II започва голяма обсада на Москва. Точно в този момент обаче неговите полски войски са извикани от Сигизмунд III, за да участват в битката при Смоленск. Усетил, че губи, Димитрий бяга в Калуга. През декември 1610 бива убит при свада с един от собствените му последователи.

Но това съвсем не е края, Димитрий "възкръсва" още веднъж. Появява се Димитрий Неистински III. Той има най-малък успех от тримата имитатори. Печели известна подкрепа от казаците на изток и дори през 1612 е обявен за цар. След няколко седмици обаче е заловен, изпратен в Москва и екзекутиран. След неговата смърт, не се появяват нови желаещи да се правят на Димитрий Углицки.

Източник