Един от най-гледаните и обсъждани филми на 2026 г. е "Одисея". А също и най-критикуваните, защото някои хора не могат да приемат Хубавата Елена да се играе от чернокожа актриса. Покрай всичките препирни се сетих за един доста стар филм - Black Orpheus (или казано на български "Черният Орфей") от 1959.
В този филм, видно от заглавието му, Орфей е черен. Евридика също е черна. И знаете ли какво? Това е напълно в реда на нещата, защото действието се развива в Бразилия от 50-те години, а в тази страна голям дял от населението са афро-американци.
"Черният Орфей" е ко-продукция на Франция, Бразилия и Италия и е базиран на пиесата "Orfeu da Conceição" на бразилския драматург Винисиус ди Морайс. Това не е просто античната история пренесена в съвремието. Това е съвременна история с препратки към древната гръцка трагедия.
Една жена от провинцията пристига в Рио де Жанейро точно когато в града започва прословутия уличен карнавал. Тя обаче не идва заради него, а бяга от мистериозен човек, който иска да я убие. Жената е тръгнала към своя братовчедка, където смята да се укрие. По пътя си се качва в един трамвай, в който ватман е тъмнокожия Орфей.
Първите минути на филма са пропити от хумора и комедията, забавните моменти следват един след друг. След като приключва последния си курс за деня, Орфей е хванат под ръка от своята приятелка Мира и е замъкнат в общината, за да бъдат официално сгодени. Чиновникът, когато разбира, че мъжът се казва Орфей се шегува, че трябва да обича Евридика намеквайки за древната гръцка история. Мира не разбирайки препратката решава, че годеникът ѝ си има друга любовница и му вдига скандал коя е тази Евридика.
Междувременно бягащата жена се добира до дома на братовчедка си, която живее в бедняшки квартал, един от така наречените фавели. Оказва се, че тя се казва Евридика и по една случайност Орфей и Мира също живеят в този квартал и познават братовчедката на Евридика. Комедията постепенно преминава в романтична драма.
Но ето, че се появява мистериозният човек искащ да убие Евридика. Той е с маска, все пак е времето на карнавала в Рио. До края на филма така и не разбираме кой е той и какви са мотивите му. От един момент нататък той слиза от сцената, просто повече не е нужен за повествованието.
В края си "Черният Орфей" вече е типична трагедия достойна за античните гръцки автори. Ако напиша нещо повече за сюжета, това ще е чист спойлер, затова ще се насоча към една друга едва доловима черта на филма.
В "Черният Орфей" поне аз долових съвсем лек полъх на паранормалното. Толкова лек, че мнозина всъщност не биха го забелязали. Имаме мистериозният убиец, за който в един момент от филма едно малко момче възкликва, че е Смъртта, а момчето до него казва "глупости, това е просто човек с маска". Това е много показателно за филма - макар и да прави намеци към свръхестественото, в нито един момент не се тръгва в тази посока. Както казах - само лек полъх.
Има още два момента, които предизвикаха паранормални асоциации у мен - в опит да намери изчезналата Евридика, Орфей посещава няколко места. Едното е някаква мистична религиозна церемония, местна смесица от христианство и вуду. Кучето на входа на църквата се казва Цербер и цялата сцена символизира слизането на Орфей в царството на смъртта.
Другият паранормален вайб се появи, когато Орфей отиде в отдела за изчезнали хора. Посред нощ младият мъж се озова на дванадесетият етаж на голяма тъмна сграда. Тъмни коридори, затъмнени стаи с приглушена светлина. Жив човек не се вижда, но има тонове бумаги. Тонове хартия са натрупани един върху друг. Сякаш Орфей бе попаднал на място с призраци макар всъщност тази сцена в по-голямата си степен да бе критика към държавната система и бюрокрацията.
"Черният Орфей" е добре приет в чужбина и не толкова в самата Бразилия. Авторът на оригиналната пиеса, на която е базиран, Винисиус ди Морайс дори излиза разгневен от киносалона при премиерата на филма.
Основните критики към филма са, че представя стереотипно бразилците като хора мислещи само за танци и любов. Но пък действието се развива по време на прословутия карнавал, за какво друго да мислят?
Препоръчвам "Черният Орфей" макар дори да не помня от къде си го намерих и защо точно него реших да гледам. Неведоми са пътищата на съдбата...като в стара гръцка трагедия.