Loading...
 
Публични статии

Загадъчната статуя на остров Корву

admin 25.09.2022

Корву (Corvo) е най-северният остров от групата на Азорските острови намиращи се в Атлантическия океан. Не го бъркайте с Корфу (Corfu), който е гръцки остров в Йонийско море.

Корву е португалско владение и по данни от 2021 има население от едва 384 човека.

Когато в средата на 15-ти век португалецът Диогу Де Тейве (Diogo de Teive), открива острова, на него няма хора. Възможно е един век преди това островът да е бил посетен от генуезците. Предполага се, че тяхна експедиция е стигнала до Азорите, но дали точно този остров е бил сред изследваните, не може да се прецени. Освен това има предположения и за предишни експедиции до Корву стигащи чак до картагенците и втори век пр. н.е.

Предположенията, че Диогу не е първооткривателя на Корву се подхранват от това, че което той намира на острова. Твърди се, че когато португалците наближили брега, те видели, че на най-високата част на острова е поставена статуя на конник, който сочи с ръка към морето. Когато слезли на острова, моряците видели допълнителни подробности - човекът на коня бил покрит с мантия, а в основата на статуята имало странен надпис на непознат език.

Колко от това е истина, не може да се прецени, защото днес на Корву статуя няма. Историята разказва, че няколко години след откриването на острова, португалският крал пожелал да му докарат в Лисабон въпросната статуя. При опита да бъде демонтирана, тя била начупена на парчета и така закарана в Португалия. Къде са тези парчета днес, не е ясно. Може би са изхвърлени. Поради липса на физически доказателства, не изключвам вероятността всичко да е измислица и никога никаква статуя да не е имало на Корву.

Иначе в самата история със сигурност има добавени в последствие неща, още повече, че легендата има различни версии. В някои от тях надписът в основата на статуята не е на непознат език, а на латински. В други се разказва, че португалските моряци на практика са се били загубили и тръгвайки натам на където е сочил конника, стигат благополучно до Португалия. В друга вариация конникът сочи към Новия свят и благодарение на него била открита Бразилия.

Ако наистина е имало статуя на Корву, има различни предположения кой може да я е направил. Заради надписа на непознат език, някои предполагат, че създателите са били от някой древен народ като финикийците например.

Източник

Betobeto-san с невидимите стъпки

admin 24.09.2022

Betobeto-san (Бетобето-сан) е митологично създание от Япония. Казват, че той се навърта около тъмни и пусти пътища.

Не можеш да го видиш, но може да чуеш стъпките му зад себе си. Изнервящо е нещо невидимо да върви зад теб, но в случая с Бетобето не е опасно, той само плаши, но не наранява хората.

За да се откачите от него, може да спрете, да му направите път и да кажете нещо от рода на "давай пръв" или "моля, премини". Тогава ще чуете как стъпките минават покрай вас и се загубват някъде напред.

Веднъж така направил един мъж. За негова изненада безплътен глас му отвърнал "твърде е тъмно". Тогава човекът предложил на съществото своя фенер. С още по-голяма изненада мъжът усетил как някаква невидима ръка поема фенера, който тръгнал напред по пътя.

А искате ли да разберете за един друг японски демон който съблича дрехите на починалите хора? Ако са без дрехи, им сваля направо кожата! Този материал е наличен в МИСТЕРИКА+.

Нов филм от поредицата Hellraiser!

admin 23.09.2022

"Hellraiser" е легендарна поредица от филми на ужасите започнала още през 80-те години. На 7 октомври т.г. ще излезе най-новият филм, по-долу може да видите трейлъра за него.

Четох в Интернет хвалби, че в новия Hellraiser има и жена зъл персонаж с набодени пирони по главата (запазената марка на тези филми, заради което на български съм чувал да наричат филма Човекът-топлийка). Явно някои не са запознати с по-старите заглавия, и преди е имало жена-топлийка, макар и като второстепенен персонаж.

Странно земетресение в Мексико и катастрофално наводнение в Пуерто Рико

admin 22.09.2022

Тази седмица Мексико бе ударено от силно земетресение - 7.5 по скалата на Рихтер. Не силата му обаче прави това събитие толкова странно, всяка година на различни места по света се случват по няколко такива мощни труса. Странното е, че в деня, в който се случи земетресението, 19 септември, в две предишни години (1985 и 2017) в Мексико отново е имало мощни трусове!

Май от сега нататък мексиканците ще са много внимателни точно на тази дата...

Източник

А Пуерто Рико, домът на легендарния криптид известен като Чупакабра, бе връхлетян от урагана Фиона, който доведе до катастрофални наводнения. На долното видео може да видите как придошлите води отнасят цял мост и дори изтръгват пътните мантинели свързани към него.



Първият четворен аксел в историята

admin 18.09.2022

Тази седмица се случи нещо забележително. 17-годишният американски фигурист Илия Малинин успя да изпълни четворен аксел, първото такова постижение в историята на фигурното пързаляне.

Казват, че пределите на човешките възможности са не по-малки от пределите на Вселената. Съгласен съм! Ние самите сме една необятна загадка, достойна за за проучване като всички останали мистерии, за които се пише в този сайт.

Ето една загадка и за вас - някъде в сайта има налична статия за едни странни хора - сините хора от Кентъки. Ако не сте попадали на нея, помислете си дали не трябва да направите конкретно действие, за да я намерите...

Истински замъци като от приказките

admin 13.09.2022

Замъците. Векове наред те са пленявали и дори плашели обикновените хора, може би защото на много от обикновените средновековни селяни никога не се е отдавало да стъпят вътре в някой от тях. А за някои единственото посещение е свързано с лош спомен - когато за някакво (или изцяло без никакво) провинение селякът бива хвърлен в тъмницата за замъка. Какви ли несметни богатства простолюдието си е представяло, че има зад крепостните стени? Какви ли тайни се крият във високите кули? Омагьосани принцеси и зли магьосници...

В настоящата статия ви представям няколко запазили се до наши дни замъци сякаш извадени от някоя приказка.

Това е замъкът Елц в Германия, построен през 12-ти век по времето на Свещената римска империя.

Eltz Castle

Още един замък от 12-ти век - Алказар в Испания.

Alcazar

Хохенцолерн в Германия се издига на върха на малката едноименна планина висока 855 метра. Някога е бил сърцето на силната династия наричаща се ... и тя Хохенцолерн, а днес е популярна туристическа дестинация. Има 140 стаи!

Hogenzollern Castle

А замъкът Аламбра в Гранада, Испания е изграден не от някой християнски владетел, а от маврите изповядващи исляма. Те са владели голяма част от Испания през средновековието.

Alhambra Palace

За разлика от останалите замъци дадени до тук, Нойшванстайн (Нов лебедов замък) е изграден през 19-ти век т.е. дълго след края на средните векове. Намира се в баварските Алпи.

Neuschwanstein Castle1

Хлубока, замък от 13-ти век намиращ се в Чехия.

Hluboka

Източник

Забележителни кадри на НЛО и небесни феномени, включително на квадратен облак

admin 09.09.2022

В долното видео са събрани някои от най-интересните наблюдения на странни неща в небето от последните месеци. Включително:

- Самолет сякаш застинал в небето (в Матрицата ли сме?!)

- Квадратен облак!

- Странно НЛО от Бразилия

В кои държави в Европа има официални екзорсисти

admin 06.09.2022

Екзорсистът е свещеник, който прогонва вселили се в хората демони. Мислех си, че всеки поп може да го прави и вероятно е така (няма да изпадам в разсъждения има ли демони наистина). Но в някои страни в Европа се оказа, че някои екзорсисти са признати официално за такива от властите. На долната карта са дадени техния брой и къде се намират. Данните са от 2016 г.

Източник

Excorcists In Europe 2016

Тази информация ми напомни за филма The Exorcist (1973), доста е брутален, не съм сигурен дали са много режисьорите, които днес биха се осмелили да направят такъв филм. В долния клип са представени 5 от най-добрите сцени от филма. Дали споменатите по-горе официални екзорсисти са се сблъсквали с такива работи?

Атмосферните чудовища (обзор 2022)

admin 03.09.2022

Наскоро ми попадна това видео заснето с дрон в Канада:

Първоначално нищо особено не забелязах, нещо малко премина твърде бързо покрай дрона. За щастие кадрите ни бяха показани и на забавена скорост. Тогава различих нещо като малко прозрачно балонче. Което ме подсети за така наречените "атмосферни чудовища".

Много хора с готовност допуснат, че в дълбините на океана може да се крият непознати чудовища. Някои учени дори предполагат, че има един милион неизследвани морски вида. Когато обаче става въпрос не за водните океани, а за необятните въздушни океани над нас, хората веднага отхвърлят възможността там да има неизвестни чудовища. Дали обаче трябва с лека ръка да отхвърлим такива предположения? Науката днес приема, че последният слой на атмосферата свършва на 1000 километра от земната повърхност. Обемът се равнява на около 595 милиарда кубични километра. Обемът на водните океани е около 582 милиона кубични километра тоест около 100 пъти по-малък от обема на въздушното пространство.

Историите за така наречените атмосферни чудовища съпътстват човечеството от векове. Описанията варират – мъгливи подобни на облаци същества, въздушни китове, полупрозрачни реещи се медузи, пръчки и небесни риби с множество крила, дори дракони без глави и грамадни амеби ядящи хора. Някои имат гигантски размери и често ги мислят за "летящи чинии" от космоса, други са толкова малки, че едва се забелязват при преглеждането на видео кадри – по-малки са от човешко око. Някои предполагат, че също като създанията от дълбочините на океана, тези създания от височините на небето не могат да оцелеят на земната повърхност.

Jellyfish Ufo

Някои вярват, че „звездното желе”, което често пада от небето при метеоритни валежи, всъщност са останките от атмосферни същества разкъсани от метеоритите. Има спор, ако наистина съществуват тези животни, то какъв е техния произход. Някои смятат, че са родственици с другите земни организми – просто са се приспособили към живот изцяло в горната област на атмосферата. Други мислят, че те са съвсем различен тип живот (идващ от космоса ?). Също така повечето изследователи предполагат, че те не са интелигентни и живеят на базата на инстинкти, а не на разум.

Айвън Сандерсън (Ivan Sanderson) е един от паранормалните изследователи посветили живота си на изследването на атмосферните чудовища. Той твърди, че много от наблюденията на НЛО се дължат на тях.

Сандерсън не е бил единственият, който е вярвал в съществуването на атмосферните създания. Дори уважаваният космолог Карл Сейгън е изказвал хипотезата, че на планетите газови гиганти като Юпитер може би има грамадни подобни на балон същества. Все пак Сейгън се съмнява едно такова същество да може да стигне от Юпитер до Земята.

Друг автор – НЛО изследователят Тревър Джеймс Констабъл изказал в своя книга от 1975 година хипотезата, че не само някои, а всички НЛО наблюдения се дължат на амебо-подобни същества живеещи в атмосферата. Той също твърдял, че тези същества прекарват по-голямата част от живота си в ниско-интензивно състояние, което ги прави почти невидими. Когато обаче се размърдат (примерно в търсене на храна), те стават видими. Констабъл смятал, че широкото използване на радари през 20-ти век нарушава спокойствието на тези същества и затова са зачестили наблюденията им. И сякаш всички тези твърдения не са били достатъчно сензационни, Констабъл заявил, че тези същества са хищници, които са отговорни за изчезването на хора и животни.

Идеите за атмосферните чудовища са довели и до създаването на игрални филми, като японския „Догора, космическото чудовище”. Филмът излиза през 1964 и разказва за масивно летящо мекотело, което тероризира хората с дългите си пипала.

Dogora

От предполагаемите реални срещи с такива същества, най-известният е от 4 септември 1891 година. Около 14:00 часа двама мъже поправяли каруца в Кроуфордсвил, Индиана, САЩ. Те погледнали към небето и с ужас видели „гигантско привидение” да се носи над тях. По-късно го описали като същество без глава, но с множество плавници. Вцепенени двамата мъже гледали как това нещо се издига с помощта на плавниците си към небето и дори се завъртяло над една къща. Съществото изчезнало за миг, след което отново се появило. В този момент мъжете си плюли на петите.

Цялата история лесно можело да се отпише като пиянска халюцинация или измама, ако не било потвърждението на още един човек с голяма репутация. Това бил местният пастор, който заедно с жена също видели небесното чудовище.

Историята не свършва до тук – на следващата нощ чудовището се завърнало. Този път обаче свидетелите били стотици. Съществото изведнъж се хвърлило към наблюдаващите го. Не засегнало никого, но тези които били най-близо до него, се кълнат, че усетили „горещия му дъх”.

За друга порода атмосферни чудовища се твърди, че обитава Шетландските острови край Шотландия. Местните хора ги описват като парообразни безобидни пакостници, които живеят сред облаците, но по неизвестни причини понякога слизат към земята. Тези, които са имали контакт с тях, описват докосването им като облизване на „невероятно мек език”. Дори местен полицай казва, че е имал подобна среща. Докато карал велосипеда си, едно същество имащо мирис на плесен го обгърнало, сякаш с „меко одеяло”. Малко след това то се отдалечило от стъписания полицай.

След зараждането на фотографията, се появяват множество снимки на които се твърди, че са показани НЛО. Някои от тези обекти съвсем не се вписват в представите за технически летателен апарат, те имат странни напомнящи живо същество форми. Една от най-вълнуващите снимки е направена от научния журналист Бруно Гибалди в следобеда на 27 април 1961. Той пътувал с автомобила си покрай плажа Монтесилвано в Италия, когато спукал гума. Слязъл и започнал да я сменя, но изведнъж забелязал странен обект да се насочва към него от морето. Гибалди обаче не изпаднал в паника, а грабнал фотоапарата си и направил една снимка преди нещото да прелети над главата му и да изчезне от полезрението. И досега продължават споровете това междугалактичеки кораб ли е или живо същество.

Ghibaudi Photograph

За следващата снимка също се твърди, че е направена в Италия от анонимен зъболекар през юли 1999. Няма много допълнителна информация, освен че обектът се е движел безшумно.

Italy Ufo 1999

А тази снимка е направена от фотографа Майкъл Уайт от Нова Зеландия. Той снимал небето, когато забелязал тъмен облак. Майкъл го заснел, но по-късно когато разглеждал фотографиите видял на тях и подобен на морски скат обект. Твърди, че докато го е снимал, не го е забелязал – единствено виждал тъмния облак. Дали този облак не е бил просто камуфлаж за съществото ? Дали тези същества не са постоянно над главите ни, а ние да виждаме само облаци ?

Ufo New Zealand

Друг случай идва от Мексико. Един банкер и неговото семейство забелязали странен обект в небето на 3 ноември 1973 година. Веднага го снимали.

Ufo Cocoyoc Mexico

А тази снимка идва от Южна Африка и е заснета през 1963 година.

Ufo South Africa

След тези класически снимки, следват две видеа заснети през 2020 г. Първото е от Бразилия. Второто е направено от борда на пътнически самолет летящ от Финикс до Портланд, САЩ.

Наблюденията на атмосферни чудовища през 2020 не се изчерпват само с горните два клипа. Този странен облак заснет през месец май в Уисконсин, САЩ. Просто облак? Може би, но една от теориите защо официално не е доказано съществуването на атмосферни чудовища е това, че те много успешно умеят да се дегизират като облаци.

Mysterious Cloud Wisconsin

А по въпроса, че тези същества могат да са доста опасни се добави и теорията, че те са отговорни за изчезването на полет MH370 на малайзийските авиолинии превозващ 239 души на борда. Това се случи на 8 март 2014.

Изчезването на MH370 бе последвано от множество теории за съдбата му - според любителите на конспирациите той бе отвлечен от кого ли не - от извънземните до секретните служби на САЩ, Русия, Китай и кого ли още не. Освен ако не е пропаднал през портал в пространството разбира се. Не липсваше и предположението, че е станал жертва на митичните атмосферни чудовища.

Това всъщност не е нова идея - че тези същества живеещи в горната част на земната атмосфера нападат самолети. Почти с появата на самата авиация се появяват първите такива разкази. Те са толкова популярни, че през 1913 Артър Конан Дойл (познат най-вече с героя си Шерлок Хоумс) написва краткия разказ "The Horror of the Heights" (Ужасът от висините). В него се разказва за авиатор, който чува все повече истории за странни зверове обитаващи небето. Той решава лично да провери и полита към далечните висини. Повече не се поява, вместо това е открита напоена с кръв страница от дневник, която е паднала на земята. Изглежда това е писано от изчезналият летец в последните мигове от живота му:

"Четиридесет и три хиляди стъпки над повърхността. Никога няма да видя отново Земята. Те са под мен, три от тях. Господи, помогни ми; това е ужасна смърт!"

Това е художествен разказ, но както знаем във фантастиката често присъства доза достоверност.

През следващите десетилетия обаче почти никой няма свързва катастрофите и изчезванията на самолети с атмосферните чудовища. Защо? Защото си имаме нов "злодей" - извънземните.

The Horror Of The Heights

Завършвам с нещо препращащо ни към дълбоката древност. През 2018 екип от изследователи открива в Мароко няколко камъка, върху които древни хора са изобразили странни сцени. Хората и животните лесно се разпознават, но какви са тези кръгли същества с пипала? Едно от тези създания дори има око!

Maroco Stone 1

На друг от камъните някакъв обект в небето се насочва прало към двама човека на земята. Според учените това са метеорити. Дали?

Maroco Stone 2

И така, внимавайте следващият път като се разхождате навън. Вместо да си гледате само в краката, гледайте си и над главата!

За тази статия са използвани тези източници:

Atmospheric Monsters Attack!
Strange Cloud Formation in Wisconsin Has Meteorologists a Bit Baffled
MH370 DISAPPEARANCE STILL A MYSTERY
Ancient Carved Eye-Witness Accounts Show Martian Invaders Attacking the Moroccan Landscape

Рисовете се завръщат!

admin 30.08.2022

Рисът е най-големият представител на дивите котки, който живее свободно в Европа. Той се среща и в Азия и Северна Америка. Различават се няколко подвида - иберийски, канадски, балкански рис и т.н.

Рис

За жалост рисовете бяха на път да изчезнат от Стария континент, най-вече "благодарение" на човека. Стигна се до там много хора да се учудват като разберат, че такива сравнително едри диви котки се срещат в Европа, толкова редки вече са наблюденията. Рисът бе на път да сподели съдбата на тасманийския тигър...

За щастие изчезването на вида поне засега не се случи! Трагедията временно се отлага, за жалост не е все още напълно изключена докато има твърде много бракониери и ненаситни ловци.

Пример за добра практика по опазването на това красиво животно е Испания. В началото на ХХ век рисът обитава по-голямата част от Иберийския полуостров (от там идва и името на подвида). Към 2003 почти напълно е изчезнал, всичко на всичко има към 140 екземпляра. Тогава обаче тенденцията се обръща и 12 години по-късно, популацията на иберийският рис вече е нараснала на близо 300 животни.

Испански рис

А какво е положението в нашата родина? Да, може да е изненада за някои, но рисът е живял и тук...а може би все още живее?

В земите на днешна България рисът се е срещал от дълбока древност. Кости от рис са открити в пласт датиран от ранен плейстоцен в палеонтологичното находище Козарника (община Белоградчик).

В миналото Странджа е била главно обиталище на риса в България. Макар и по-рядко, се е срещал и из Бургаско, Панагюрско, Твърдишкия балкан, Влахина планина и на други места. В Стара планина последният известен рис е отстрелян през 1902 г. във Върбишкия Балкан, а за последно рис в Странджа е убиван през 1913 година. Преди описаният по-долу случай от 2008 г., последният известен индивид в страната е убит през 1941 г. в Парангалица от немски войници.

През 1980-те години в България са правени опити за реинтродукция на екземпляри в Стара планина. Като цяло тези опити не са успешни и видът се смята за изчезнал у нас.

Въпреки това поради потайния начин на живот, който дивата котка води, някои експерти смятат, че в България са се запазили няколко типично български екземпляра в районите на река Ропотамо, Странджа и в Южен Джендем в Стара планина.

В началото на 21 век в района на Берковица се появяват следи от рис. Понеже официалната наука не мисли, че в България са се запазили рисовете, предполага се, че тези следи са оставени от екземпляри, преминали през границата със Сърбия. Дали?

През 2003 г. се появяват данни за рисове в района на Трън, Етрополска Стара планина и Странджа. През 2006 г. в Странджа е записан звук от рис.

След тези косвени доказателства, се появяват и неоспорими данни за наличие на рисове в нашата страна - дали местна популация или придошли от Сърбия е въпрос на дебат. През 2008 г. е отстрелян по невнимание мъжки рис в района на Чупрене близо до Белоградчик, а по-късно същата година с помощта на фотокапан е заснет рис в природна среда, маркиращ територия. Това говори, че той трайно обитава това място. През февруари 2009 г. в българската част на планината Осогово е заснета двойка рисове, боричкащи се по време на размножителния период. През 2009 година е заснет рис и в българската част на Странджа.

В края на октомври 2012 г. отново се появяват сведения за рисове в Осоговската планина край Кюстендил. На 28 февруари 2014 г. чрез фотокапан е заснет рис отново в Осогово. Само след 3 дни ловци забелязват следи на рисове в Трънско край границата. Информацията от снимките и видеоклипчетата, заснети от фотокапани, говори за няколко риса, които се завръщат в България от западната ни съседка през февруари. Те се размножават у нас. На снимките са запечатани два мъжки риса и една женска. През лятото на 2015 г. при теренни проучвания са открити следи на рис и в Рила. През април 2016 г. рис е наблюдаван близо до Стакевци в Западна Стара планина. В края на януари 2019 г. рис е заснет от ловец в Западна Стара планина. През март 2019 г. е направен видеоклип на рис и до село Факия в Странджа.

Демек рисовете се завръщат!

Източник



Може да ме намерите в Mastodon