Да, поредната статия провокирана по един или друг начин от случая "Петрохан". Случилото се там явно разкъса материята на социално-обществения времеконтиниум на българското общество и дълго ще говорим за нещата, които видяхме през отворилия се портал.

Групата на Ивайло Калушев се е определяла като будисти. След събитията обаче будиските организации у нас побързаха да се разграничат от "лама Иво". // Източник

А тази статия в Дневник се опасява, че покрай случая "Петрохан" будизмът започва да се очертава като новото религиозно плашило. Има основание за такива опасения. По медии и сайтове знайни и незнайни хора се изказват за забрана на секти и дори на всички религии различни от православието, явно забравяйки, че у нас има и доста голяма мюсюлманска общност. С тях какво правим? Пак ли ще им сменяме имената?

Не че будизмът е "перфектната религия на мира и ненасилието". Питайте народността Рохинга в Мианмар дали е бил по-различен геноцидът срещу тях от останалите геноциди след като вярващи будисти са ги изтребвали. Но макар да споделям атеистични възгледи съм против генералната забрана на религии и религиозни организации. Различните вярвания (и не само в религиозно отношение) обогатяват обществото колкото "и да са ни чужди". Казвам го по повод тези думи на историкът професор Христо Матанов в студиото на "Денят ON AIR":

"Будизмът е малко странен за българите, далеч е от нашата традиция, дори има съмнения дали това е религия или философско учение".

Други твърдения на Матанов - в будизма няма секти и в България основните регистрирани будистки организации са три на брой. // Източник

Нямам спомен преди да съм слушал или чел изказвания на Христо Матанов и със цялото ми уважение към експертизата му, не бих се съгласил с някои от тезите му. Е, как няма секти в будизма след като имаме минимум три отделни будистки организации у нас? Явно имат различия по между си след като не са на едно. А класическото определение за "секта" не е "странни хора вършещи странни неща", а обособена група с религизни практики различаващи се от канона. "Секта" сама по себе си не е лоша дума, това, че някои секти преминават някои граници е отделен въпрос. Дори често се приема, че исторически почти всички големи религии започват като „секти“. Християнството в рамките на юдаизма. Будизмът в рамките на индуистката традиция. Протестантството спрямо католицизма. Това, което днес е „църква“, вчера е било „секта“.

А това, че будизмът е чужд за нашите земи? И това не е точно така, но за да не изглежда, че аз (някакъв лаик) споря с историка, нека дам изказване на един друг учен - археологът професор Николай Овчаров.

Проф. Николай Овчаров разкри дали случаят "Петрохан" има пряко отношение към българската история

Овчаров, когото много уважавам, припомня за една интересна находка. През 1928 г. при археолога Анани Авашов, дядо на световноизвестния художник Кристо Явашев, пристигат жители от разградското село Завет. Те открили странна статуетка от бронз, представляваща седнал в поза йога гол мъж с атлетическо телосложение и точно показани анатомични детайли, но с изтрити черти на лицето. Косите на главата са сплетени в кок, а ушите са скрити от две плитки, спускащи се върху раменете.

Под седналия мъж има второ ниво, където е изобразена фигурка на свито животно, вероятно малка мечка (панда?). Зад нея са разположени още няколко човешки фигури с подобни прически.

На базата на тогавашните знания Анани Явашов възприема статуетката като изображение на Буда и я използва като доказателство за хипотезата, че в Първото българско царство е бил разпространен и будизмът. Привърженик на тази теория е известният германски археолог и историк Бурхарт Брентиес, който включва паметника от Завет към аргументите си, но го определя като изображение на божеството Джина, а не на Буда, изработено в Кашмир през VIII-XII в.

Именно на тази публикация през 1991 г. се позовава вече покойната българска археоложка Лидия Квинто, която преосмисля хипотезата на Явашов. И тя вижда изображението не на Буда, а точно на Джина - главен герой в един друг древноиндийски култ. Според познавачите на индийското изкуство, голямото сходство между образите на Буда и Джина затруднява силно определянето им.

Според Квинто това, което отделя джайнизма от будизма и от другите религиозни системи на Индия, е придаването на особена важност на аскезата. Аскетичният начин на живот е главна нравствена норма за последователите на Джина.

Лидия Квинто датира произведението в X-XIII в. и допуска, че е част от преносим олтар. Според нея той е донесен тук от Индия чрез поклонници на Джина, т. нар. джайнисти (днес по целия свят те наброяват между 4 и 5 милиона). Те може да са били някакви пътуващи търговци, но археоложката не изключва да става дума и за постоянно живееща по тези земи група. Статуетката наистина е много рядка, но последните проучвания показват, че едва ли е единствена на Стария континент. Накрая професор Овчаров напомня как преди години в крепостта Урвич край София самия той открива масивна златна монета от XIV в., сечена в днешната столица на Индия Делхи. Може би тя също е свързана с разпространението на индуистки религиозни секти у нас?

От интерес се поразтърсих в Интернет за български будистки организации и намерих няколко сайта. Един от тях ми хареса с простотата си и семплия дизайн типичен за преди може би 15 години. Както се казва - по сайтовете посрещат, по делата изпращат.

https://www.buddhistbg.org/

Един изследовател разказва за краткия случай, в който сякаш е зърнал легендарното създание.

Те са трима: Нацуки, момиченцето, което притежава говорещ таралеж и магически способности, влюбено е в братовчед си Юу, за когото „се оженва“, преживява травма, която я белязва за цял живот, а когато пораства, сключва формален брак с асексуалния Томоя, чиято мечта е да види стаята с копринените буби от детството на жена си.

Така започва краткото представяне на гърба на книгата "Земляни" от японската писателка Саяка Мурата (издателство "Колибри", 2025, 270 страници). А така завършва представянето:

Фантастика, фентъзи, трилър, хорър, страшна приказка – Саяка Мурата смесва жанровете, за да създаде един поразителен и единствен по рода си роман.

Обикновено филмите и книгите, които ревюирам в Мистерика, бих ги препоръчал на читателите си. В случая не съм сигурен, че бих го направил. Това не е странен роман, това е шокираща книга. А представянето по-горе е пример за добра реклама, като всъщност рекламираният продукт не е чак толкова добър. Фентъзи? Твърдо не. Фантастика - пак не, не ми трябваше много време да заподозра, че "извънземните" са само в детските измислици на главните герои. Дори няма и магически реализъм, както очаквах заради говорещия таралеж Пиют, който също е толкова реален, колкото и извънземната планета Попинпобопия. Хорър? Ок, да приемем, че има малко хорър след като този термин така се разтегли през годините, че днес почти всичко можеш да причислиш към този жанр. Какво тогава остава от описанието? Да кажем - трилърът, макар че лично аз по-скоро бих определил книгата като "психологическа драма".

Започнах да чета "Земляни" през януари и за няколко часа прочетох 90 процента от книгата. Тогава спрях и дори се зачудих дали въобще да я дочитам. В началото, че дори и в по-голямата си част тази книга не е толкова лоша, щях съвсем друго ревю да напиша и да я причисля към интересните книги прочетени за един ден. Но посоката, която разказът пое в края, ми дойде в повече.

В "Земляни" се засягат неприятни теми, които за жалост са част от реалността, не са измислени извънземни планети. Сексуално насилие над деца, убийства, канибализъм, лудост. И докато първото убийство може да се приеме за морално оправдано (малкото момиченце, което пречуква насилника си, докато той спи), то следващите вече не са толкова морално оправдани, за канибализмът пък да не говорим.

В книгата има и силна критика към обществото и обществените порядки, които са наречени Фабриката. Гледат те с лошо око, ако си сам възрастен, или пък си семеен и нямаш деца, или пък ако не работиш. Ако пък едновременно нямаш деца и не работиш - ти си непотребен боклук. В японското общество тези догми са изключително силни и всяка година много японци се самоубиват, защото са определени за аутсайдери. Но не е само Япония, подобни схващания забелязвам и в западните общества, а и в България. Критиката в книгата е валидна и всъщонст добре обяснява защо героите преминават моралните граници.

Наложих си воля и дочетох последните около 30 страници преди няколко дни. Давам си сметка, че може би нямаше да я довърша, ако не беше скорошната българска афера "Петрохан". И макар да исках да сложа точка, си давам сметка, че случилото се в България продължава да е в мислите ми - днес я вплитам вече във втора статия, другата е за учениците-убийци, която пуснах в Мистерика+.

Та в тази светлина, "Земляни" може да се приеме като прозорец към объркания свят на хора, които преминават някои граници - канибализъм (това поне го няма в българския случай), убийства, самоубийства. Радко хората "изперкват" от веднъж, макар че може и на пръв погледа така да изглежда. Обикновено нещата се наслагват с години и често малки събития и случки могат да доведат до коренно различен развой.

След края на повествованието в това издание на "Земляни" е поместено кратко есе от Саяка Мурата. За жалост не можах да го намеря в Интернет, но е изключително силно и покъртително. То говори за хората, които не чувстват, че са част от обществото, не се вписват в него. И как оцеляват в забързания живот само защото от време на време бягат в свой си въображаем свят. Мурата съвсем прямо си казва, че е една от тях (а дали аз мога да кажа - една от нас?).

"Изведнъж си дадох сметка, че животът на много повече деца и възрастни хора, отколкото предполагах, бива поддържан от невидими извънземни".

Това е цитат от есето. Ако ви попадне "Земляни" прочетето поне него, самата повест не е задължителна.

"За мен беше чест...то и за мен беше чест. Истинска чест. Ще се видим в... По-хубав начин ... Благодаря ви за всичко!", част от думите, които си казват един на друг Ивайло Иванов, Дечо Илиев и Пламен Статев в предоставения от МВР запис.

Две седмици след като бяха намерени първите три тела в хижа "Петрохан" и една след като намериха и останалите мъртви край Околчица, вълненията не стихват. Тогава, когато все още не се знаеха всички подробности, посветих две статии на аферата:

Петрохан Пийкс

Новини и спекулации около мистерията край Петрохан

Към днешна дата все повече се утвърждава версията, че става въпрос за вътрешни за групата убийства и самоубийства. Най-простото обяснение обикновено (НО НЕ ВИНАГИ) е най-вярното - това е така нареченият принцип "Бръсначът на Окам". Да, има някои малки неясноти и противоречения. Като например защо Ивайло Калушев е ремонтирал къщата си на морето само ден преди злощастните събития. Нима един самоубиец ще се занимава с битови ремонти? Но никой от тези съмнителни моменти не е такъв, че напълно да противоречи на хипотезата за убийство-самоубийство. Правил ремонт, после се гръмнал - странно, но не невъзможно.

Разбирам близките и приятелите на загиналите, които не приемат тази версия и акцентират на всеки съмнителен детайл. Понякога е трудно приемането на истината за хора, които си си мислил, че познаваш добре.

Това, което не разбирам е как хора, които не са познавали Калушев заеха категорични позиции в едната или другата крайност. Именно за това говори и социлогът Първан Симеонов в този материал:

Трагедията в Петрохан и Околчица: Нов бял гущер?

А какъв е между другото този бял гущер? Това е повест на Павел Вежинов написана по истински случай разиграл се преди десетилетия. Става въпрос за касапница в Студентски град, София от 1974 г. - интелигентен и чувствителен млад човек, отключва психично разстройство, може би след криминален филм, и убива осем души, ранява още десет. Определено има прилики с настоящия случай.

И друга прилика има - с тази трагедия от 2018 г.:

Проклятието на „шестицата“: Мистерията „Петрохан“ възкреси черния спомен за престъплението в Нови Искър

Аз пък лично направих асоциация с един случай от средата на 90-те. Тогава дори се оказа, че имам "познати на познати", които на свой ред са познавали убийците. Може би ще припомня този случай в отделен материал.

Какво е накарало настоящата групичка да посегне на живота си? Някои казват, че примката около Калушев се е затягала заради подофилските му изпълнения. До тук всички тези твърдения идват от един-единствен човек, който някога е бил част от кръга на гурото. Това е младеж на име Валери.

Ивайло Калушев е можело да бъде спрян още през 2022 г.: Бивш ученик с разказ за пропуснатите сигнали преди трагедията край Петрохан

В същото време майката на Валери категорично отрича твърденията на сина си, който разпространява тези лъжи, защото се е чувствал пренебрегнат. Благодаря на читателят на Мистерика, който ми даде това нейно интервю. Препоръчвам ви да го изгледате. Жената е малко (всъщност доста) шантава, но за това, че заема непопулярна позиция в защита на Калушев (независимо дали е права или не), мога само да ѝ се възхитя. Рискува много - окончателно да разбие семейството си, но въпреки това застава с името и лицето си пред камерата и казва неща, които няма да се харесат на много хора. В разговора дори по едно време се намесва малко паранормална тематика - прераждания, минали животи, твърдения, че Калушев е бил екстрасенс.

На чакалите от определени политически партии този случай им дойде като неочакван пир - дори не искам да ги изброявам всички, толкова са много. Ще спомена само две имена.

Небезизвестният Калин Стоянов, някогашен шеф на ГДБОП и министър на вътрешните работи, а сега гъзьолизач на Пеевски и депутат от "ДПС-Ново начало" потри ръце как ще може да се разправи със своите опоненти:

"Сега имаме основание и повод да проверим абсолютно всички неправителствени организации, свързани с ПП-ДБ и най-вече с представители на Сорос в България." // Източник

Наркоманът Слави пък се закани да политизира случая безкрай, за да запази българските деца, което напрактика значи, че ще политизира безкрайно децата, за да запази достъпа си до кацата с мед. // Източник

Въпросните индивиди, а и много други бързат да яхнат вълната и да понатрупат някой и друг дивидент за предстоящите избори. Или не си дават сметка или не им пука, че когато се посява злоба, ще се пожъне още смърт. Какво наистина им пука, важното е да не изпуснат келепира.

Един рядкосрещан трезв материал е този излязъл в Портал Култура:

Мисъл за мъртвите, милост за живите

В него между другото се споменава за още един подобен до някъде случай (странно, колко много станаха подобните, нали?). Той обаче не е от България, а от Франция.

От 1984 г. насам френското общество не може да се съвземе от делото „Грегори“ – убийството на четиригодишно момче в планинския район на Вогезите. Следствието е объркано, непрекъснато сменя посоката си и още не е приключило! То буквално се е водело от самото начало в телевизионен ефир и цяла Франция е била разделена на две в „присъдата“ си: в резултат на което загиват още хора, има и самоубили се; накрая дори съдия-следователят по делото слага край на живота си, поради факта, че се е провалил.

За жалост очаквам още трагедии, свързани или несвързани с този случай. Сеят омраза, жънат смърт. Добре дошли в реалността на 2026-та година. Щеше ми се да посравя точка на тази тема. Но вероятно точката е само на първа глава, още много предстоят.

Немрут (още наричана Нимрод, а на турски: Nemrut Dağı) е планина с височина 2134 метра, разположена в близост до върховете Анкар в Анатолия, на 60 километра от град Адъяман в Югоизточна Турция. Забележителна е с откритата при върха гробница, датираща от I век пр.н.е. Предполага се , че вътре е положен Антиох I Теос, царят на Комагена, който управлява между 69 и 36 г. пр.н.е.

Антиох I е бил ексцентричен владетел. Смятал се е за полубог и твърдял, че е едновременно наследник на персийските Ахемениди и на великия грък Александър Велики. Това е видно и от статуите разпръснати около гробницата - те едновременно съчетават образи както от гръцката, така и от персийската митологии.

Гробницата е доста хитроумно конструирана и се предполага, че никога не е ограбвана. Тоест каквото е заровено в нея, лежи там непокътнато от над 2000 години. Монументът е на практика огромен насип от сравнително ситно натрошен чакъл. При опит за дълбаене в него, нови парчета се срутват в изкопаното. За да се стигне до погребалната камера, трябва да се преместят всичките тонове камънаци. Днес това е по-скоро невъзможно, защото обектът е защитен от Юнеско като древно културно наследство. По пък може да се сканира с различни радарни технологии.

Какви ли древни загадки се крият под този насип? Долното видео отива дори още по-далеч свързвайки Немрут с извънземните...

"Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар."

Проходът Петрохан е един от най-старите естествени проходи в западната част на Стара планина, свързващ София със Северозападна България. Още в римската епоха тук минава път, който свързва Сердика (днешна София) с дунавските крепости. По време на Османската империя е част от важен маршрут на керваните, макар да е труден и опасен, особено зиме. Едва в края на XIX и началото на XX век се оформя като шосеен път, но и до ден днешен шофьорите го смятат за един от най-коварните проходи през зимата. Често е затварян, често има закъсали и блокирани превозни средства и се налагат спасителни акции. Местните го наричат „дивия проход“, а във фолклора изобийстват разкази за хайдути, разбойници и скрити пътеки. А ако вярваме на една статия в жълт сайт от преди десетина години, дори извънземните проявяват интерес към това мистично място:

Край Петрохан кацали извънземни

В района има ловни стопанства и малки хижи, както и изоставени постройки. Исторически се свързва и с месарската/пастърмаджийска традиция. Това място е дало названието на традиционния сурово-сушен салам „Петрохан“, произвеждан от различни месокомбинати в страната.

За жалост, колкото и да ми се иска, в тази статия няма да си говорим за превъзходната българска кулинария, нито дори ще фантазираме за горски самодиви и срещи с извънземни. Не, причината да напиша тези редове е трагедията, която вълнува държавата от една седмица - тройното убийство в хижа край прохода Петрохан.

Следва кратка хронолигия на събитията, направена на базата на редица публикации в различни медии. В първите часове и дни излизаше много противоречива информация и е възможно част от изложението да не е напълно вярно в детайлите.

В неделя, 1-ви февруари местни жители чуват изстрели идващи от района на хижата. Според някои информации именно това предизвиква масираната акция на различните силови органи на следвщия ден. Според други полицията и службите се задействат след като майката на един от загиналите / изчезналите подава сигнал.

Факт е, че на следващия ден край хижа до прохода са намерени три тела с прострелни рани. Самата хижа е опожарена, някои твърдят, че телата са били вътре. Служители на ДАНС, криминалисти от София, пожарната и полицията от Годеч и други служби участват в първоначалните действия.

В последствие ще се установи, че Ивайло Калушев е собственик на хижата. Той самият не е сред загиналите и към момента е обявен за общодържавно издирване. Има съмнения, че именно той може да е убил тримата мъже. Към момента на писане на статията официално не са обявени имената им, но неофициално се споменават Дечо В. на 45 г., Ивайло И. на 49 г. и Пламен Ст. на 51 г. Никой от тях не е криминално проявен, намерените до телата огнестрелни оръжия са законно притежавани.

Другото което се установява е, че хижата се стопанисва от сдружението "Национална агенция за контрол на защитените територии" (НАКЗТ). Според търговския регистър НПО-то е управлявано от Ивайло Иванов, Ивайло Калушев и Николай Златков. С хижата се свързват и още две сдружения - Европейски институт за биоразнообразие и Европейски институт за карстови и хидроложки изследвания.

НАКЗТ през 2022 г. сключва рамково споразумение с еко-министерството, когато министър на околната среда и водите е Борислав Сандов, един от малкото политици, които заслужават уважение. Въпреки внушенията на някои медии, в случая не става въпрос за "близки фирми", "обръчи" и корупционни схеми. НПО-то не взема и един лев от държавата. Защо тогава въобще им е това споразумение? Според някои за да го показват на бракониери и други закононарушители, срещу които се изправят в своята дейност. А дейността им, поне според някои материали е изключително полезна - бракониерството и незаконната сеч в района се сведени на практика до нула. Със своите дронове "така наречените рейнжъри" (както ги определиха някои медии) са засичали в ранна фаза горски пожари и са подпомагали гранична полиция при пресичането на канали за трафик на мигранти.

През 2022 г. на тях дори е посветена обширна статия в 360mag.bg:

Първата Българска рейнджърска служба

Снимки: НАКЗТ

Изчезналият Ивайло Калушев през 2010 г. е участвал в спасяването на хора, блокирани в пещерата „Духлата“ край село Боснек. Тогава, заради рязко покачване на нивото на подземните води, група от хора, сред които и деца, остава затворена в пещерата в продължение на близо 50 часа. Ситуацията е определена като изключително рискова и предизвиква напрежение в цялата страна. Калушев се откроява като един от ключовите спасители, помогнали за извеждането на блокираните.

От герой на „Духлата“ до най-търсения човек за тройното убийство в "Петрохан": Кой е Ивайло Калушев?

Също така се оказа, че много от извесните личности познават загиналите и изчезналия четвърти. Сред тях са главният редактор на OFFNews Владимир Йончев, който многократно е посещавал въпросната хижа и столичния кмет Васил Терзиев, който е дарявал пари за каузата им по опазване на природата.

Васил Терзиев: Познавах ги. Лично. Иво, Дечо и Пламен

В тотален противовес на написаното по-горе, още от първият ден на трагедията много статии представиха загиналите и НАКЗТ в изключително лоша светлина. От сектанти до педофилска мрежа.

Има данни за секта и деца по случая с хижа "Петрохан"

За пореден път знайни и незнайни "герои" се опитаха да натрупат дивиденти на гърба на нечие чуждо нещастие. Така нареченият "шоумен и спасител на народа" Слави Трифонов потърси сметка от ПП-ДБ, Васил Терзиев и Борислав Сандов за връзките им с мафията.

Слави Трифонов за случая „Петрохан“: Това е екзекуция, мафията убива така

А така нареченият "изпълняващ длъжността главен прокурор" Борислав Сарафов заяви, че е потресен и никога не е виждал нещо подобно. Той не изключва вероятността да става дума педофилска мрежа.

Сарафов за случая „Петрохан“: Потресен съм, по-фрапиращо е от „Туин Пийкс“

Именно думите на Сарафов ми дадоха идея за заглавие на настоящата статия. За същият Сарафов говорим срещу когото се проведоха редица протести през последните месеци.

В интерес на истината в Държавната агенция за закрила на детето наистина има един сигнал, отнасящ се за хижа "Петрохан". Той е от близки на дете, които го адресирали също и до МВР, ДАНС и Районна прокуратура. Той е оттеглен след 4 дни от подателите. Въпреки това от две дирекции "Социално подпомагане" са извършени проверки в рамките на своята компетентност, като едната е в присъствието на служители на МВР. При тях не е установена основателност на сигнала по отношение на евентуален риск за непълнолетно лице.

В момента също се издирва (друго) непълнолетно лице. От долното заглавие по-скоро излиза, че става въпрос за момче.

Полицията издирва непълнолетен по случая „Петрохан“

Твърде вероятно е обаче да издирват момичето, което е споменато в съобщението на Калушев до майка му няколко дни преди трагедията.

„Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина… То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете – момиче е, в твоя чест 😊)) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна“ // Източник

Зловещо и загадъчно съобщение, за това спор няма. Но дали е достатъчно, за да заключим, че на един от най-опитните планинари и пещерняци в България нещо му е прищракало и е застрелял приятелите си? Какви са другите възможности? Със сигурност рейнджърите са настъпили много сериозни интереси - казват, че дерибеи свързани с ДПС отдавна имали интерес да изсекат горите наоколо и да продадат дървесината. По пък дори икономическите интереси рядко биха довели до такова показно и брутално убийство. Вероятно е нещо дори още по-сериозно.

Споменатият по-горе главени редактор на OFFNews Владимир Йончев споделя следното:

„Непрекъснато наблюдаваха района за бракониери. Нямам съмнения, че са се заяждали със съмнителни хора. Това обаче не ми се струва като причина за убийство, по-скоро са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да видят. Напълно възможно е да са заснели нещо, а целта на пожара в хижата е унищожаване на записи от камерите“

„Видели са нещо, което не е трябвало“ – познат на жертвите край „Петрохан“

Надявам се през следващите часове и дни да разберем повече, но не изключвам и възможността никога да не узнаем какво наистина се е случило край загадъчния проход Петрохан. Във всеки случай продължавайте да пазите гората (от огън, от отпадъци и т.н.) и продължавайте да се пазите от гората. Не всички "самодиви" пеят омайни песни, някои се разхождат наоколо с пистолети. И винаги сред народните разкази за хайдути има и по някой разказ за крайпътни разбойници...от римско време, та явно чак и до днес.

"Saloum" e игрален филм с времетраене 84 минути, ко-продукция на Франция и Сенегал, който изгледах в началото на тази година. Доволен съм, че все още се правят филми, които не следват все по-заразния (основно американски) лесносмиаем модел, при който доброто винаги побеждава, никой от положителните герои никога не умира, а сълзите на радост и облекчение са задължитлни.

Действието в "Saloum" започва в африканската република Гвинея-Бисау по време на преврата от 2003 г. Главните герои са трима легендарни наемници (един от тях дори владее вуду-магии), които са наети от мексиканските нарко-картели, за да измъкнат техен важен член от размирната държава и да го заведат на безопасно място в Дакар, столицата на съседен Сенегал.

Филмът започва като екшън с паранормални елементи. Тук-там е хвърлена по някоя щипка комедия. В един момент преминава в истински филм на ужасите. И на практика приключва като драма.

Нашите трима герои успешно се справят с първата част на задачата си - да изведат мексиканеца от Гвинея-Бисау. Малкият им самолет обаче има повреда (която съвсем няма да се окаже толкова случайна) и ще се приземи на затънтено място в Сенегал. Уж случайно попаднали там, а всъщност нарочно доведени.

Тримата ще се изправят срещу зли хора, спомени от миналото и зловещи древни демони много по-силни от практикуваното от тях вуду.

Да, някои оцеляват, но краят не може да се каже, че е happy end. Не всяка история трябва да завършва щастливо и не всички истории за демони са измислици...

Бедно семейство от индийския щат Бихар твърди, че в къщата им постоянно пламват загадъчни пожари, което ги е принудило да напуснат дома си.

Случаят се разиграва в село на име Качоури. Семейството разказва, че техният дом е бил обхванат от пожар многократно през последните седем дни. Пламъците са повредили различни части от къщата, включително и малкото магазнче към улицата. Повтарящите се инциденти са предизвикали шок сред местните жители, които се чудят как това може да се случва.

Според семейството всичко е започнало преди около 15 дни, когато един садху (духовен отшелник) дошъл у тях и поискал храна. Собственикът на къщата, Лакхан Мистри, казал, че мъжът поискал хляб. Когато снаха му обяснила, че нямат хляб, тя му дала ориз и вода. След това садху се разгневил, избутал чинията и ги проклел, казвайки, че домът им ще пламне. Няколко дни по-късно избухнал първият пожар. Пламъците се появяват както в дрехи и спално бельо, така и в зърно и кревати. Семейството подчертава, че в къщата няма електричество и не може да обясни как се появяват огньовете. В страх за собствената си безопасност семейството се е изселило и сега живее на пътя със своите вещи, прекаравайки студените нощи под открито небе.

Източник

Необичайно за района същество е забелязано в околностите на Страудсбърг (Stroudsburg), Пенсилвания, САЩ. Според някои става въпрос за алигатор или друго подобно влечуго. Нещата са още по-необичайни заради времето, в което се е появило животното - зима е, а влечугите са студенокръвни.

Човек, който през 1986 е наблюдавал НЛО като малко момче, е решил да сподели (анонимно) за наблюдението си. В долното видео е преразказан случая. Самото видео е увлекателно и доста добре направено.