Тази битка, състояла се в Украйна, е най-голямата въобще танкова битка, поне според някои историци. 1000 немски машини от Трета бронирана група са хвърлени срещу 3000 руски принадлежащи на 5-та и 6-та армии.
Добрата тактика, бързата комуникация и въздушната подкрепа помагат на нацистите да победят и тук. Руските загуби се изчисляват на около 800-1000 танка, а немските на 200-350.
Тази нощ САЩ са поразили над 80 цели в Ирак и Сирия, които са свързани с местни про-ирански групировки и милиции. Това е в отговор на нападението в Йордания от преди една седмица, при което загинаха трима американски военни и което бе извършено от една от тези свързани с Иран групи. Тези събития могат да се приемат като продължение на спиралата от насилие и "отговор на отговора на отговора" - нещо за което писах тук:
Спирала от ескалиращо насилие - военна сводка за изминалата седмица
С оглед на все по-мрачното бъдеще реших да подготвя настоящия материал, които е базиран на една скорошна статия в The Telegraph - тя разглежда въпроса защо една трета световна война е съвсем реална.
На ръба ли сме на трета световна война? Със сигурност сме в епохата на „апокалипсис отвсякъде“ - пандемия, прогнози за екологичен колапс и апокалиптични филми постоянно препоръчвани ни от алгоритмите на Netflix. Рискът от глобална война със сигурност не е бил толкова висок, откакто СССР се разпадна.
По света авторитарните режими са го закъсали. В епохата на глобална стагнация е видна тяхната неспособност да изпълнят обещанията си да осигурят работни места, да се справят с бедността и да развият средната си класа. Страхуващи се от вътрешни брожения, автократите имат нарастващ стимул да залагат на укрепване на властта си чрез фокусиране върху външни врагове, независимо дали посредством "малки" регионални войни или високорискови конфликти със Запада.
Бързо развиващата се криза, която избухна след атака с дрон срещу американска база близо до границата на Йордания със Сирия, е идеален пример за нашата плашеща нова реалност. Въпреки че Иран отрече каквото и да е пряко участие, ясно е, че той е дълбоко замесен в това, което е само последната от поредица от свързани с Техеран атаки, предназначени да прогонят САЩ от Близкия изток.
Като се има предвид неизбежният отговор на САЩ, възниква въпросът: защо Иран изобщо би участвал в такава безразсъдна авантюра? Въпросът, който често се пропуска във всички обичайни наблюдения на Иран като зъл фундаменталистки режим, е, че той също се проваля във вътрешната си политика.
Упадъкът на Иран е сред най-необикновените истории на съвремието. Тази страна е наследник на една от великите древни цивилизации, благоприятно разположена в центъра на световната търговия и имаща някои от най-големите петролни и газови запаси в света. Но една вкаменена и некомпетентна теокрация я превърна в бунище. Инфраструктурата е сравнима с тази на разкъсана от война държава, а половината от населението живее в бедност.
Тъй като мащабът на националната катастрофа предизвикана от моллите става невъзможен за прикриване, изпадналият в битка за оцеляване режим се опита да отклони вниманието от провалите си, като удвои дългогодишните си амбиции да се утвърди като регионален хегемон, създавайки „шиитски полумесец”, който да функционира като защитен щит срещу сунитите и западните неверници. Превръщането в ядрена сила е, разбира се, от решаващо значение за такава визия.
Всъщност истинската опасност може да не е, че Иран наистина става все по-силен, а че неговите лидери знаят, че времето не е на тяхна страна. Вярно е, че Техеран вероятно е само на няколко години от създаването на ядрени бойни глави за балистични ракети. Но тъй като икономиката му се срива, режимът може да подозира, че ще стане по-трудно за него да оправдае цената на програмата пред своите неспокойни граждани.
Това съответства на модел, който историците са идентифицирали през цялата история. Това, на което предишните световни войни ни учат е, че не уверените и успешни държави започват войни, а разядените и шизофренични, които едновременно страдат от грандиозни заблуди и смъртен страх от бъдещето.
Днес този парадокс на крехкия и уязвим агресор се разиграва не само в Иран, но в още по-ужасяваща степен в Русия. Режимът на Путин впечатляващо не успя да се възползва от предимствата на Русия – не на последно място нейните природни ресурси – за да повиши жизнения стандарт и да създаде просперитет. Голяма част от руското население живее на ръба на нищетата и страната е заклещена в петролен капан, обикновено запазен за страните от третия свят. Корупция от горе до долу, пълзяща монополизация и вселена от лъжи доведоха до пропиляване на печалбите от пазарните реформи през 90-те години.
Путин, в отговор, се опитва да спре икономическия и демографския упадък и да скрие провалите си у дома чрез завоевания. Въпреки че я наричат "руската мечка", пост-съветска Русия е по-близка до медузата, която продължава да отделя токсини във водата след смъртта, нейните атакуващи клетки изхвърлят неконтролируемо отрова дори след обезглавяване.
Отново, това, което може да направи Русия още по-опасна, е, че нейният прозорец за „възстановяване“, предвиден от Путин, се стеснява. Ако настоящите тенденции се запазят, Русия ще се превърне в геополитическа мишка само за няколко десетилетия, отстъпваща по сила дори на изгряващи африкански сили като Нигерия.
Може също да се спекулира дали струпването на облаци в Китай може да доведе до флирт на Пекин с цивилизационна война със Запада. Едновремешната голяма стратегия на Си Дзинпин – поддържане на изключителни темпове на растеж, до голяма степен чрез държавни инвестиции – се срина. Той отговори, като насочи Китай към военно-автократичен модел – от преследване на китайската мечта към визия за Велик Китай. Неговата нова стратегия за „военно-граждански синтез“, която има за цел да превърне Китай в най-технологично напредналата военна сила в света, отразява тази посока.
Не е немислима и идеята, че Китай може да повиши рисковете от нова световна война чрез нахлуване в Тайван. Си знае, че има ограничено време за действие; въпреки че се смята, че до 2027 г. Пекин ще има военно превъзходство над САЩ в Тайванския пролив, като се има предвид намаляващото му население и стагнираща икономика, остава открит въпросът колко дълго може да продължи това.
Традиционното мнение е, че ако Третата световна война започне, това ще бъде заради някакво случайно събитие. Но трябва да приемем възможността за съвсем неслучаен старт на войната. Автократичните лидери – измъчвани от перспективата за собствената си брутална и насилствена смърт в случай на падането им от власт – да са готови да следват стратегии за оцеляване, които, макар и ирационални за нас, изглеждат дълбоко рационални за тях. Те могат да представляват заплаха за човешкото оцеляване наравно с, да речем, недостатъчно защитени патогенни лаборатории или излязлата извън контрол еволюция на ИИ.
Рискът се увеличава в епоха, в която диктаторите наистина смятат, че могат да спечелят. С ядрената доктрина за „първия удар“, Русия е все по-убедена, че има предимство в случай на ядрена война. Иранският режим, след като е преживял едно поколение изолация, може да страда от арогантност и да смята, че няма как да не оцелее.
Западът, ако иска да овладее авторитарната заплаха, ще трябва да използва това, което сам по себе си е опасен коз: собствената си непредсказуемост, присъща на демокрациите. От нормализирането на отношенията с Китай през 70-те години, което удари в гръб Съветския съюз, до изненадващо силния отговор на нахлуването в Украйна, Западът плаши враговете си, защото те никога не могат да знаят какво наистина ще направи. Явно за демократичният свят е дошло времето да хвърли заровете още веднъж, за да запази надмощието си.
Расейняй е град в Литва, край който през 1941 се води голяма танкова битка между нацистка Германия и СССР. Хитлер поставя задача на своята четвърта бронирана група (4th Panzer Group) разполагаща с 240 танка да унищожи 750-те танка на 3-ти и 12-ти съветски механизирани корпуси.
Руснаците имат голямо числено предимство, но претърпяват грандиозен разгром. Около 700 техни танка са унищожени, повредени или пленени.
Голяма част от успеха на немците се дължи на въздушната подкрепа, която оказва Луфтвафе. Руснаците не се погрижват да се подсигурят срещу атаки от въздуха.
Какво ли не се случи през седмицата, няма признаци 2024 да донесе мир, точно обратното - изглежда войните ще се множат със всеки изминал месец.
Войната в Украйна наближава своята втора годишнина. Украинците доказаха на света, че са способни да се противопоставят успешно на прехвалената руска военна мощ. Доказват го седмица след седмица. В нощта на 14 срещу 15 януари те поразиха два изключително скъпи и важни руски самолети (източник).
Единият ударен самолет е модел А-50 служещ за въздушен команден център и снабден с радарна система за ранно предупреждение. Този вид самолети оперират зад фронтовата линия и досега се считаше, че е почти невъзможно да бъдат свалени. Е, украинските военни доказаха, че няма невъзможни неща, макар да не е ясно как точно са го думнали (има различни спекулации - от ракети Пейтриът през дръзко нападение с изтребители до измама накарала руското ПВО само да свали своя самолет). Предполага се, че удареният А-50 е паднал в Азовско море, а в Интернет веднага се появиха мемета осмиващи поредната руска загуба.
Другият поразен самолет е бомбардировач ИЛ-22, който не е паднал, успял е да се добере до руско летище, но предвид пораженията едва ли някога отново ще изпълнява военни мисии.
Друга гореща точка в момента е Червено море. В пет последователни дни САЩ извършиха ракетни удари срещу йеменските шиитски бунтовници известни като хути (понякога наричани и хуси). // Източник
Тези удари са в отговор на атаките срещу търговски кораби, които хутите извършват от няколко месеца като отговор на израелското нахлуване в Газа, което пък е отговор на операцията на Хамас извършена на 7 октомври. Спиралата от насилие очевидно няма край, сега кой ще е следващият, който ще извърши нещо в отговор на отговора на САЩ? Очаква се това да е Иран, който от години подкрепя с оръжие хутите.
Иран наистина нанесе удари, но за изненада на всички, те не бяха насочени срещу американски цели, а срещу съседен Пакистан. Ден по-късно Пакистан нанесе ответен удар по територията на Иран. // Източник
В миналото между Иран и Пакистан са припламвали искри и като цяло двете държави са имали сложни взаимоотношения. През последните години обаче по-скоро нямаше напрежение между тях, защото и двете страни си имат други главоболия. Иран основно със САЩ и на моменти с талибаните в Афганистан, а Пакистан е в почти постоянен тлеещ конфликт с Индия и отново на моменти с талибаните (пакистанския им клон). Именно затова сега размяната на удари бе изненада.
Накрая завършвам с новината, че "неизвестна страна" е извършила бомбардировки в Сирия (източник).
Ще кажете какво толкова специално - кой ли не хвърляше бомби там - от САЩ през Русия до Израел? Така е, но в случая "неизвестната страна" изглежда е съседна Йордания. Йорданските военновъздушни сили и преди са нанасяли удари по сирийската територия (основно срещу Ислямска държава), но като цяло странят от сирийския конфликт. Е, да очакваме ли сега поредния ответен удар?
Явно напрежението по целия свят ще продължи да ескалира...
Аню е град в югоизточна Белгия. През 1940 край него се разиграва най-голямата до този момент танкова битка. Противници са Вермахтът на нацистка Германия от една страна и Франция и Холандия от друга. Немците хвърлят в боя 600 танка и 25 000 войници, а противниците им разполагат също с около 600 разнородни бронирани машини и 20 000 войници.
Силите изглеждат сравнително изравнени, освен това френският модел танк SOMUA S35 е считан по това време за един от най-добрите в своя клас. Въпреки това победата е за германците приложили много добри бойни тактики.
Все пак френската армия не е изцяло разгромена. Някои части пробиват през немското обкръжение и успяват да стигнат до британските си съюзници при Дюнкерк.
Немците губят около 50 танка. Противниците им пряко в боя губят над 100. Останалите обаче в последствие също са унищожени / пленени, защото Франция капитулира.
От както преди близо 2 години Русия нахлу в Украйна, в Руската федерация не спират така наречените "мистериозни пожари". И макар голяма част от тях да са причинени от небрежност или технически неизправности, има и много, които са си чист саботаж - дело на украински агенти или на руснаци несъгласни с водената война.
Поредният такъв случай е от вчера. В утрото на 13-ти януари в Санкт Петербург се е запалил и напълно изгорял индустриалния склад Wildberries, чиято площ се равнява на 70 хиляди квадратни метра.
През 1917 във френската община Камбре се разиграва не просто една от големите, но и една от първите танкови битки в историята. Това е времето на Първата световна война и Камбре се държи от германците като от тук минават важни за тях продоволствени линии. Британците решават да я атакуват именно, за да прекъснат доставките.
Великобритания хвърля в тази офанзива 19 свои дивизии, включително 5 кавалерийски. Към тях са добавени 476 танка.
Първоначално атаката е съпроводена от голям успех. Британците пробиват немските линии и навлизат на 4 мили във вражеската територия. 7500 германци са пленени. След само един ден обаче повече от половината танкове са извън строя заради механични проблеми. Немците използват това и преминават в контраофанзива. Битката се изражда в поредната позиционна окопна война без ясен победител.
Сами виждате - светът ври и кипи, международната обстановка е изключително обтегната, стари тлеещи конфликти се разгарят отново, избухват нови. Долното видео в рамките на десетина минути се опитва да отговори на въпроса защо всичко това се случва. Следва да отбележа, че за толкова кратко време, са се справили добре. Изброили са повече от една причина. Винаги при събития от такъв мащаб причините наистина не са една и две. Някои са очевидни - има все повече диктатори и авторитарни лидери и все по-малко демократични правителства и политици. Друга от причините не е толкова очевидна (споменали са я и нея във видеото) - глобалното затопляне и климатичните промени.
Хората сме войнствен и агресивен животински вид. Постоянно търсим нови по-добри средства за убиване. Който има оръжия способни да поразяват от разстояние, получава предимство. Така постепенно се появяват лъкът и стрелите, копията за мятане, прашката, бумерангът на австралийските аборигени, та чак до наши дни и междуконтиненталните балистични ракети.
Досега най-ранните археологически свидетелства за метателни копия в Европа бяха находките намерени в пещерата Плакард в югозападна Франция. Те са на възраст около 17-18 хиляди години. Именно заради тях учените предполагаха, че Хомо сапиенс е започнал да хвърля копия някъде по онова време, 20 000 години назад в историята.
Едно уточнение - самите копия като оръжие датират от много по-отдавна. Първите "модели" обаче не са били хвърляни, служели се само за промушване на противника. Хващаш с две ръце копието и тичаш напред да мушкаш. Попадал съм на теории, че вероятно неандерталците никога не са надминали това ниво на развитие - те до последно са имали само от по-тежките, по-груби копия за пробождане. Не са намерени поне засега неандерталски копия с по-леки и заострени върхове с възможност за мятане.
Едно от предимствата на "съвременния човек" Хомо сапиенс пред нашите неандерталски събратя са били именно оръжията за далечен бой. Ново откритие подсказва, че сме почнали да мятаме копия с 10 000 години по-рано отколкото се смяташе досега. Археологически разкопки край град Монс в Белгия са открили около 300 различни артефакта, като 17 подсказват за ползването на копия за мятане. Находките са оценени на възраст 30 000 години. Мхм, като говорим за убиване, човекът проявява невероятна изобретателност.
Друго далекобойно оръжие е лъкът. Първите лъкове и стрели са датирани на ... 54 000 години! Тоест те са по-стари от хвърлящите се копия, макар да изглеждат като по-сложна технология. Копията обаче са по-тежки и по-масивни и имат много по-голям шанс да убият човек или диво животно. Една стрела попаднала в целта не ти гарантира нищо. Именно затова на хората им се е наложило да продължават да изобретяват и след изнамирането на лъка.
Експерт демонстрира мятане на копие със допълнително приспособление за по-далечно хвърляне:
На долната карта са показани страните, които са окупирали чужди територии (цели държави или само части) след 1907 година. Колкото по-тъмен е цвета, толкова повече окупации е извършила дадената страна. Годината 1907 не е избрана случайно, тогава се подписва конвенцията в Хага, която ясно дефинира какво е „окупация“.
Както се вижда, най-чест окупатор е Русия като тук се събират заедно окупациите извършени от царска Русия, СССР и новата Руска федерация. В интерес на истината части от Русия също са били окупирани.
България също е окупирала чужди територии (както и е била окупирана на свой ред). Ето извършените от България окупации (по царско време и по времето на „народната“ република) – част от Сърбия през 1915–1918, Албания през 1915–1917, Гърция през 1941–1944, Югославия през 1941–1945 и Чехословакия през 1968–1991.
Ето страните окупирани от Русия / СССР (в скоби са дадени конкретните територии, ако не е цялата държава окупирана):
Австро-Унгария (Източна Галиция) – 1914–1915
Азербейджан – 1920
Грузия – 1921
Китай (Манчурия и др.) – 1931–1946
Финландия (някои източни части) – 1939–1941
Полша (източната част) – 1939–1941
Литва – 1940
Латвия – 1940
Естония – 1940
Румъния (Бесарабия и Северна Буковина) – 1940
Иран – 1941–1946
България – 1944–1947
Румъния – 1944–1958
Полша – 1944–1956
Австрия – 1945–1955
Германия – 1945–1990
Корея – 1945–1948
Унгария – 1956
Чехословакия – 1968–1991
Афганистан – 1979–1989
Полша – 1989
Молдова (Приднестровието) – 1992 – до сега
Грузия (Абхазия и Южна Осетия) – 2008 – до сега
Украйна (Луганск, Донецк, Крим) – 2014 – до сега
Картата е взета от ТУК. Тя на свой ред е направена на базата на данните в тази страница в Уикипедия:
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_military_occupations
Данните са валидни към момента на писането на статията, възможно е да има някои малки неточности, както и в бъдеще да бъдат добавени нови окупации. По карта Русия / СССР извършва 33 окупации общо, аз обаче съм дал 24, защото някои от изброените в Уикипедия окупации съм ги обединил в едно – като Абхазия и Южна Осетия.