Филмът "Archive" ми бе препоръчан от един читател на Мистерика. Не мога да отрека, че силно ме впечатли, макар неочакваният финал да бе очакван за мен. Вероятно просто съм гледал и чел много подобни фантастики и затова предусещах "неочакваната" смяна на ролите. Може би голяма част от зрителите все пак са били изненадани от развръзката. Повече не искам да споделям за нея, без спойлери, както се казва!
Действието се развива през 2038 г. Главният герой Джордж Алмор е разработчик на роботи с изкуствен интелект в голяма зловеща корпорация. Той има на свое разположение цяла изследователска база в затънтено кътче на Япония. Няма други хора в това съоръжение, но има няколко робота.
Нещата в "Archive" са многопластови и именно затова толкова много ми хареса филма. От една страна имаме все по-актуалният въпрос за взаимоотношенията между човек и изкуствен интелект. Какви емоции могат да изпитват машините? Нима е възможно един робот да ревнува от друг робот? Да, има го този момент във филма.
От друга страна имаме вечния въпрос за живота и смъртта като втори пласт. Можем ли да продължим да живеем след като някой любим човек вече не е сред живите? Защо упорито се вкопчваме в спомена за него и не го оставяме да си замине? И тук се появява още една зловеща корпорация - "Archive", именно на нея е кръстен филма.
Корпорацията "Archive" предлага нещо като абонаментна услуга - докато си жив един вид запазваш съзнанието си в едно тяхно устройство подобно на голяма черна кутия. След като умреш близките ти може да комуникират с това запазено съзнание, гарантират се до 200 часа разговори. Кутиите на "Archive" са тяхна интелектуална собственост, патентована технология. Именно затова те често посещават клиентите си - за да проверят дали не бърникат в устройствата в опит да им откраднат търговските тайни и технологичните решения.
Жената на Джордж е починала преди няколко години при автомобилна катастрофа, но нейното съзнание е запазено в една от кутиите на "Archive". Джордж е взел това устройство със себе си в изследователската станция и тук като трети пласт на историята се явяват търканията между корпорацията, в която работи и "Archive". И двете компании пазят своите тайни и изпитват съмнения една към друга.
Освен това към разработките на роботи в базата има интерес и от други неназовани конкуренти. Над съоръжението летят разузнавателни дронове, системите за сигурност са компрометирани, някой се промъква в базата и снима Джордж докато спи. Ето ти и криминалната нишка във филма. Тук е момента да спомена за един второстепенен герой, който се появява един път (освен ако не броим краткото му появяване за няколко секунди на един малък екран). Това е висш секюрити служител в корпорацията на Джордж и го привиква извън базата, за да му даде куфарче, което да отвори само при критична ситуация. Те се срещат в японско питейно заведение. Служителят по сигурността изглежда като типичен нахакан пич. Пие уиски и пуши пури, а когато японската сервитьорка му прави забележка, че в заведението не се пуши, той вади пистолета си и тя се отдалечава. Тук забелязах един от така наречените филмови гличове - като например в небето да се вижда самолет, а филма да е за Спартак и Римската империя. При този глич секюрити човекът изпива до дъно чашата си с уиски и я оставя на масата. В следващия момент дават масата от различен ъгъл и в чашата има един пръст уиски.
И сякаш всичко казано до тук за този многопластов филм не е достатъчно, накрая се появява още една линия - философският въпрос за реалността в която живеем. Дали (поне някои от) героите не са в нещо като симулирана реалност подобна на "Матрицата"...
Като намигване към любителите на игри, на няколко пъти във филма се споменава и за една друга изследователска база - Black Mesa, тази в която започва извънземната инвазия в първата игра от поредицата Half Life.
Филмът определено си струва, въпреки мрачните тонове, особено в началото.