"Haunter" е канадски хорър филм от 2013 г. Гледах го наскоро и впечатленията ми са положителни въпреки, че според написаното в Wikipedia, при излизането си той да е получил негативни оценки от критика и зрители. Лоша актьорска игра, разпилян сюжет, детински (ill-focused and juvenile) - това са основните критики към него. Не мога да се съглася с нито една от тях.
На "критиците" филмът може да изглежда "разпилян", защото днес всички са свикнали сюжетът да е простоват, праволинеен и разглеждащ само една тема. Публиката е все по-затъпяваща благодарение на Холивуд.
"Haunter" започва с това, че 16-годишната Лиза е единствената в тяхното семейство, която осъзнава, че един и същи ден се повтаря пак и пак. Тя се буди от уоки-токито на брат си, майка ѝ винаги и казва да сложи прането в пералняна, винаги е сготвила едно и също, винаги семейният автомобил не работи и бащата се опитва да го поправи, винаги има непрогледна мъгла навън и т.н. Опитите на Лиза да говори за това с родителите ѝ, са безрезултатни, те не ѝ вярват, че този ден го преживяват вече безброй пъти.
Тогава се появява и нещо като привидение / полтъргайст. Сигурен съм, че това е моментът, в който критиците са започнали да се вкисват, как може един филм да има повече от една тема!
Като типично 16-годишно момиче от 80-те години, Лиза хваща уиджа дъската си и прави опит да осъществи контакт с тази паранормална сила. Нещата обаче започват да стават все по-странни и дори настъпват промени в безкрайно повтарящият се ден. Телефонът звъни, това никога не се е случвало. Бащата пали цигара след вечеря, а е непушач. Дори веднъж идва един "техник" да провери телефонната връзка. Лиза осъзнава, че самата къща не е наред и се опитва да избяга с колелото си през мъглата, но на където и да кара все се връща при къщата.
Действието се развива през 80-те и много ми хареса как ужасът се развива на фона на тривиални неща. Братът на Лиза играе на Pacman на примитивна телевизионна конзола. Лиза има голям плакат на Дейвид Бауи на стената в стаята си. По телевизора дават президента на САЩ Роналд Рейгън. Уж всичко е познато, банално и успокояващо, а сюреализмът и ужасът прозират отвсякъде.
И ето, че идват следващите пластове от историята - серийният убиец и телепортирането във времето. Оказва се, че тази къща някога е принадлежала на убиец с множество жертви. Лиза осъществява контакт с Оливия, момиче на нейната възраст, но живееща в къщата няколко десетилетия по-късно. Лиза за известно време се вселява в тялото ѝ. Много добре е пресъздадена тази сцена - момиче от 80-те попаднало в наше време. Вместо Pacman на допотопен четвъртит телевизор, сестрата на Оливия играе някаква игра с добавена реалност на телевизор с плосък екран. Автомобилът в гаража е модерен, но все така не работи и бащата се опитва да го оправи. Навън обаче няма мъгла. Тук Лиза окончателно разбира какво всъщност се случва, но ще е твърде голям спойлер, ако го напиша.
За край на статията добавям трейлъра на филма на френски. Не че няма трейлъри на английски, но на неразбираем поне за мен език, всичко звучи дори още по-загадъчно. Филмът си струва, въпреки мнението на критиката!