През 50-те години на ХХ век бъдещият психолог Питър Грей (Peter Gray) като 5-годишен се премества със семейството си в нов град. Няма приятели на новото място и неговата майка му казва да звъни на вратите на съседните къщи и просто да пита дали тук живеят деца. Така в рамките на няколко минути той се запознава с момиче на име Руби Лоу, която ще го научи да кара колело и да се катери по дърветата. Грей описва своите преживявания в книгатa "Free to Learn" (2013).
"По време на това първо лято, Руби Лоу и аз си играехме почти всеки ден, понякога по цял ден."
Техните приключения са ги водили из целия град, често далеч от очите на възрастните. Този тип самостоятелно опознаване на света е същността на детството, но според едно проучване на Harris Poll от 2025 цели 62 процента от американските деца на възраст между 8 и 12 години никога не са ходили или карали колело някъде сами без присъствието на възрастен. Почти същия процент деца никога не са планирали нещо с приятели без помоща на родител, а почти половината никога не са се отделяли дори за малко от родителите си в универсален магазин.
"Аз не съм единственият човек, който гледа назад към детството и съжалява, че днешните деца имат по-малко свобода отколкото ние имахме."
Без свободата да проучват света какво правят децата? Проучване на Световната здравна организация показва, че една трета от подрастващите в Европа, Централна Азия и Канада играят дигитални игри всеки ден. Друго проучване показва, че половината от децата в САЩ на възраст между 12 и 17 години прекарват по 4 и повече часа на ден пред екраните.
Как отговарят възрастастните на тази тенденция? Опитват да забранят на децата и това! Във все повече страни влизат забрани за ползване на социалните мрежи от деца под определена възраст. В много училища в САЩ учениците пък трябва да си оставят смартфоните в специални магнитни торбички. Често пъти се изтъква, че тези мерки са с цел "децата да имат свободата да бъдат деца". Само дето това не е свободата, която си я представят възрастните, дори напротив - Интернет вероятно е едно от последните места, където децата могат да правят това, което еволюционно са създадени да правят - самостоятелно да изследват и да играят със своите връзници.
През по-голямата част от историята на човечеството ние сме били ловци и събирачи и на децата е било позволено да скитосват и да се учат сами. Изследването на Harris Poll от 2025 г. обаче установява, че 71 процента от американските деца никога не са държали остър нож в ръцете си. Като контраст, при етническата група BaYaka в Конго децата започват да си играят с ножове още преди да проговорят.
В документалния филм "Rising in the Forest" (2025) може да се видят деца BaYaka, които удрят земята с мачете, къпят се в реката и се катерят по млади дървета. В друг епизод цяла група деца на възраст от 1 до 11 години отиват на целодневен риболов без възрастни с тях. Откъс от филма:
Подобна свобода е дадена на децата и в много други култури извън познатият ни "развит свят", както са документирали антрополозите в началото и средата на ХХ век. Колин Търнбул (Colin Turnbull) описва как при Mbuti в Централна Африка децата си ограят в импровизирани детски площатки далеч от основния лагер. Маргарет Мийд (Margaret Mead) разказва как на остров Самоа групички от малки момичета обикалят селата и нападат или бягат от други групички малки момчета. Бронислав Малиновски (Bronisław Malinowski) пък описва живота на хората от етноса Trobriand в Папуа Нова Гвинея. Антропологът забелязва нещо като "малка република" от деца, която често е опозиция на възрастните.
Разбира се, джунглите и островите предразполагат към търсене на приключения, но не е само до средата и културата. Фолклористите Йона и Питър Опи (Iona and Peter Opie) са изследвали децата в следвоенна Британия и са забелязали, че любимите им места са бомбардираните участъци от града, където си играят на криеница и пекат картофи на лагерни огньове. През 30-те години датският ланшафтен архитект Карл Тиодор Соренсен (Carl Theodor Sørensen) е удивен, че местните деца предпочитат да си играят на строежите вместо в парковете построени с внимание за тях. В отговор Соренсен развива концепцията за "хаотичните площадки за игра" (junk playgrounds). При тях не се акцентира на проектирани от възрастни люлки и парзалки, а се насърчава децата сами да определят занимавките си и начините на игра. По-късно тази концепция е възприета и във Великобритания, където е наречена "приключенски площадки" (adventure playgrounds). От времето на Соренсен до сега са построени стотици такива. И със сигурност хиляди други са възникнали без знанието на възрастните...изградени в нечий заден двор от самите деца.
Тези свидетелства ни казват нещо важно за човешкото развитие - децата искат да изследват света заедно и да изграждат собствена култура и поведение отличаващо се от тези на възрастните. И въпреки това като се почне от 70-те години много западни страни все повече ограничават социалната и физическата независимост на децата. Според изследване на Policy Studies Institute през 1971 година на между 63 и 94 процента от децата в Англия им е било разрешено да отидат сами на места различни от училището. През 1990-та този процента е спаднал на 37. Подобно е положението и в Швеция. През 1981 на 60 процента от децата им е било позволено да отидат сами до библиотеката, докато през 2009 тази привилегия имат само 15 процента.
Причините за тази промяна са разнородни. Изследване сред родителите на Play England от 2022 г. съвсем естествено посочва, че много родители се страхуват от това, че децата им може да бъдат отвлечени от злонамерени типове, но изниква и друга причина - трафикът. Все по-голямата урбанизация и все повечето превозни средства увеличават риска от пътни инциденти и сгазени деца. Социалните норми също си казват думата. Родители споделят, че не позволяват на децата си да се разхождат сами, заради опасения, че ще бъдат заклеймени като безотговорни родители. Това не е неоснователен страх. Допитване е установило, че една трета от американците ще се обадят на полицията, ако видят 10 годишно дете да си играе от няколко часа в парка без да е с възрастен. Не на последно място образователната система в някои страни товари все повече децата със все повече домашни работи и налага високи изисквания, така че дори и да искат, децата все повече трябва да стоят у тях и да решават поставените им задачи, за да са "подготвени за конкурентния свят на възрастните".
Този де факто затвор се отразява на физическото и психическо здраве на децата. Едно проучване проведено между 2009 и 2010 е установило корелация между подвижността на децата и тяхното благосъстояние. По-малка мобилност води до по-лошо общо състояние. Психологът Питър Грей, с когото започна тази статия посочва и друго изследване. Деца между 6 и 8 години са помолени да опишат какви дейности ги правят щастливи. На практика всички посочват, че това са игрите, често с приятели.
И така, ограничаваме децата във физическия свят и не им позволяваме да играят и откриват без нас. Това обаче не значи, че те няма да потърсят начини да се измъкнат. Благодарение на развитието на технологиите, през последните две десетилетия децата намериха ново място, където да се скитат - безкрайната джунгла наречена Интернет.
Казаното тук противоречи на стандартното мнение за "екранно време". Дигиталната среда се разглежда като подтискаща свободната игра. Онлайн платформите започнаха да се смятат за пристрастяващи и опасни за децата и разбира се в това има истина. Пристрастяването към социалните медии при подрастващите е реален проблем. Но ние се фокусираме само върху негативните страни на дигиталната среда и рискуваме да пропуснем по-дълбоката причина защо децата са така запленини от онлайн световете.
Нека да разгледаме Minecraft, която все още е най-продаваната видео игра за всички времена. Едно проучване от 2017 е установило, че повече от половината австралийски деца между 6 и 12 години я играят редовно. Какво е толкова привлекателно в нейните ръбести блокчета? Тя предлага един безкраен и комплексен свят, който можеш да изследваш както намериш за добре.
Хора казват, че в средното училище натоварената програма е правила трудно събиранията с приятели лице в лице. Minecraft премахва това ограничение - приятелите са заедно и изследват джунгли и тундри, в които се спотайват древни храмове. Онлайн е пълно с общности, където запалени играчи споделят идеи и се учат един от друг. Това е техният таен свят от възрастните.
Не, че няма онлайн опасности. Някои платформи са особено рискови. През 2024 на потребителите на X (преди известна като Туитър) е даден достъп до AI чатботът Grok, който бързо става известен с това, че може да генерира голи изображения на жени и дори деца. Някои популярни видео игри пък се опитват всячески да измъкнат пари от играчите си, включително със съмнителни практики като "loot boxes", което е скрита форма на хазарт. Roblox пък стана известна с това, че сексуални маниаци са се опитвали да установят контакти с деца и да ги експлоатират. Онлайн има сериозни рискове и родителите не трябва да гледат с пренебрежение.
Но не по-малко важно е да се помни, че исторически децата са печелели от това, че са проучвали среди, които не са напълно безопасни. Децата BaYaka рискуват да паднат от дърветата и дори да се порежат с мачете. Но тези рискове не оправдават пълните забрани. Всъщност родителите в племето BaYaka се стараят да намалят рисковете, а не да забранят всичко. Същото е и с онлайн световете. Пълната забрана лишава децата от ползите да се развиват самостоятелно, контролът на рисковете е по-добра тактика.
Когато разгледаме внимателно как децата взаимодействат с дигиталната среда, желанието им за самостоятелно изследване е невъзможно да бъде пренебрегнато. Децата играят онлайн игри и използват социални мрежи не просто заради пристрастяващи алгоритми. Вместо това, както показват изследванията на социалните учени Емили Уейншайн (Emily Weinstein) и Кери Джеймс (Carrie James), платформите и приложенията за свързване могат да помогнат на младите хора да поддържат почти постоянен контакт помежду си.
Импулсите, които направляват дигиталния живот на младите хора от развитите общества, са същите като тези, които движат живота на техните събратя от народа BaYaka и на всяко друго човешко дете, живяло някога. Макар че може на някои от нас да ни се иска да преобразим физическия свят по модела на свобода на открито, по който ние самите сме живяли, някои неща не могат да бъдат върнати назад - поне не по лесен начин. Например малко вероятно е да премахнем зависимостта си от автомобилите и обърнем урбанизацията, пътният трафик навън ще е все така някаква форма на опасност. Въпреки това можем да избегнем нанасянето на допълнителни щети върху необходимата свобода на детството, като се застъпваме за и създаваме по-добри онлайн светове. Децата ще имат едно последно място, където да се скрият.
За някои това може да изглежда като пораженческо заключение, особено ако смятате, че реалният човешки контакт е обеднял заради присъствието на социалните мрежи и онлайн игрите. Но дигиталният свят не винаги трябва да се възприема като нещо по-нисше по природа. Всъщност виртуалните пространства могат да предоставят възможности за нови форми на изследване и социална игра, които преди са били немислими.
Оригиналната статия в Psyche, която послужи за основа на този материал:
Have online worlds become the last free places for children?
Между другото, колко от вас са летели в реалния свят без да се намират в някакви машини като самолети и хеликоптери? В някои игри това е възможно!